Архиви

Християнски обичаи и ритуали в Палестина

Автор на статията е отец Рафик Хури, преподавател в семинарията към Латинската патриаршия в Бейт Джала:

Нациите и общностите изразяват своята култура и усещания чрез своите традиции, обичаи и народни практики. Като част от националното наследство, традициите се развиват постепенно и спонтанно като резултат на съзнателното и несъзнателното социално общуване, както и като резултат на преживяното от дадена нация през годините. Традициите играят значима роля в живота на нациите – те обединяват хората, определят тяхната индентичност и са от важно занчение за интегрирането на отделния индивид в рамките на една общност.

Подобно на хората от останалите нации по света, палестинският народ притежава богато разнообразие от народни традиции и обичаи, които отразяват тяхната религия и представят тяхната колективна духовност като един народ. През последните 2000 години, палестинските християни са развили своята собствена група обичаи, които са повлияни от религията им. В тази статия искам да ви запозная с някои от традициите, обичаите и практиките, които са свързани с християнската общност в Палестина. Те могат да бъдат разделени на три категории: свещени места, религиозни празници и свещени ритуали.

Свети места
Палестинските християни живеят в земите, в които Христос е живял, проповядвал и разпространявал своето учение. Поради това е нормално, че голяма част от техните традиции и практики са повлияни и оформени от светите обекти, намиращи се в близост до тях. Църкви са били построени върху свещените земи като символ и напомняне за живота на Христос и Дева Мария; най-важните от тези обеките са църквата Рождество Христово във Витлеем, йерусалимската църква „Възкресение Христово“ и църквата Благовещение в Назарет.

Поклонението до тези свещени обекти е започнало около преди две хиляди години, скоро след появата на самото християнство. Палестинските християни посещават тези места, за да се поклонят и бъдат благословени от Бог, те палят свещи в църквите, за да бъдат спасени както техните собствени души, така и душите на техните роднини. Молят се на свеците, за да може Господ да им даде това, от което се нуждаят. Дори националните празници са пряко свързани със светите обекти. Това са обществени празници, в които цари атмосфера на щастие и радост. Палестинските християни в Палестина, както и тези пръснати по света, са запазили здрава връзка със светите обекти. Всеизвестно е, че когато палестинци дойдат от чужбина на посещение на роднини, първото, което те плануват да направят, е да посетят свещените обекти, които те смята за източник на благодат и благословия.

Параклиса на Млечната пещера във Витлеем

В допълнение към трите църкви, които вече споменах, има и други значими обекти, които биват посещавани от вярващите, сред тях са параклиса на Млечната пещера във Витлеем, Светилището на св. Георги в Лод, Св. Илия в Хайфа, планината Тавор и други. Например, Млечната пещера, намираща се близо до църквата Рождество Христово във Витлеем се посещава най-вече от майки, които имат трудности при кърменето на своите бебета. Майките търсят помощта на Дева Мария, която, според вярванията, е кърмела Исус на това място.

Палестинските християни посещават свещените обекти, целуват свещените камъни, молят се и палят свещи. Всеизвестно е, че семействата предпочитат да покръстят децата си или да се омъжат в едно от тези свещени места. Трябва да отбележим, че ограниченията, наложени от Израел за влизане в Йерусалим, както и строящата се разделителна стена, не позволяват на повечето палестински християни да посещават източниците на техния духовен и религиозен живот (в допълнение към източниците на техния социален, икономически у културен живот).

Религиозни празници

Светите обекти често биват свързани със светите празници, най-вече с Коледа и Великден. На Коледа стотици хиляди християни се събират във Витлеем, който бива украсен с разноцветни светлини, коледни дървета и фигури на Дядо Коледа. Целят град се превръща в коледен базар и става източник на голяма радост за семействата. По време на коледните тържества Ерусалимските патриарси посещават Витлеем.

Палестински момичета скаути водят Коледното шествие. Повече снимки:http://english.sina.com/world/p/2009/1224/295391.html

Латинският патриарх посещава града на 24 декември, гръцкият православен патриарх на 18 януари, а францисканците на 5 януари, когато се чества празникът на Богоявление. Влизането на патриарха се извършва по организиран начин. Патриархът напуска резиденцията си в Ерусалим, воден от конна полиция, така делегацията пристига във Витлеем, където са посрещани от кметовете, областните управители и държавните служители от градовете Витлеем, Бейт Сахур и Бейт Джала. След това всички, водени от момчета и момичета скаути, се насочват към площада Рождество Христово, където патриархът се среща с известни дейци от Витлеем и съседните градове и села. След това те отиват в църквата „Рождество Христово“, където започват религиозните обреди. Коледните тържества са огромно събитие във Витлеем, председателят на Палестинската автономия присъства на среднощната литургия, защото Коледа е не само християнски празник, но се е превърнала и в национален празник, който се празнува от целия палестински народ.

На Великден Ерусалим се превръща в море от хора. Палестинските християни, както и християните от целия свят, минават по улиците на светия град, носейки големи кръстове на раменете си. Te ходят по стъпките на Исус по улицата Виа Долороса, минавайки покрай всичките 14 станции, които им напомнят за агонията на Христос.

Една от най-важните процесии е тази на Цветница, седмица преди Великден. Вярващите носят палмови и маслинени клони, докато минават от Вифания до църквата Св. Анна, пеейки специални химни. Свещеният неделен ден след Възкресение Христово има важно значение, особено за източно-православните християни. Вярващите, събрали се пред Църквата на Божи гроб с радост палят свещи от огъня, който според вярванията се запалва от Светия гроб. Младите хора пеят религиозни и национални песни, преминавайки през улиците на стария град на Ерусалим, палейки свещите на хората, които срещат. Чрез запалените свещи (познати като жив огън в България) огънят бива пренесен до останалите градове и села в Палестина (и по целия православен свят).

Религиозните празници също са свързани с популярни храни. На Великден, например, християните правят и ядат специални сладки, наречени каак и мамул. Те се правят от грис с пълнеж от фурми или орехи. Според традицията, каак представлява короната от тръни на главата на Христос, а маамул представлява парчето плат, напоено с вино, което римските войници са дали на Христос, за да пие, докато е бил на кръста.

Друго традиционно ястие се нарича бурбара, кръстено е на Света Варвара, която е живяла през четвърти век и чието светилище се намира в село Деир Абуд. Християните от цяла Палестина ядат бурбара, която се приготвя от смес от пшеница, стафиди и семена на нар, накиснати в подсладения сироп на сок от кайсии, наречен камардин. В навечерието на деня на Света Варвара, вярващите носят на подноси камардин до олтара, за да бъдат благословени от свещеника. След това се прибират у дома, за да се хранят със семейството и приятелите.

Ритуали по време на кръщенета, ставби и погребения
Много традиции са свъзрани с кръщенето, което е и важно обществено събитие за интегрирането на детето в обществото на вярващите. По този повод, най-близките от семейството се събират и подаряват подаръци на кръстенето дете. Според традициите, детето трябва да плаче по време на самото кръщене, тъй като според вярващите сълзите са знак за нещо добро. Ако се случи така, че детето остане тихо по време на церемонията, баба му обикнвоено го ущипва, за да се разплаче. Обикновено след края на ритуала, семейството на покръстенето дете поканва роднини и приятели на обяд или вечеря в специална зала или в своя дом.

Има много социални традиции, свързани със сватбите. Преди да започне самата църковна церемония в църквата, се провеждат няколко важни социални обичая, които показват значението на брака за палестинските християни. Тези практики включват: изрисуването на булката с хенна, избръсването на брадата на младоженеца в присъствието на най-близките му приятели, както и вечерни празненства с много песни и танци преди самата сватба.

Според обичая и най вече в селските райони, тези практики са продължавали седем дни и седем нощи, като те са включвали и различни социални дейности, като например надбягване с коне. В градските райони сватбите са продължавали обикновено само един ден, заради големите разходи от една страна, но и заради промените в обществените структури от друга.

Самата сватба започва с това как булката напуска дома на баща си. На нея се дава сума пари като жест на солидарност с нейното семейство, тъй като сватбите струват много пари. По пътя от дома на младоженеца към църквата, зефа (zeffa) или шествие с роднините на младоженеца минава из улиците на селото. Приятелите и роднините на младоженеца се събират и ескортират младоженеца до църквата, държейки го не техните рамена, танцувайки и пеейки празнични песни. Песните изразяват щастие, социална интеграция и религиозни чувства, които младите са наследили от своите предци. В двора на църквата, тълпата се събира за последен танц и песен преди да влязат в самата църква. В края на церемонията вътре в църквата, кумът хваща младоженеца и го хвърля във въздуха три пъти. След края на церемонията, семейството на младоженеца кани семейството на булката и близките приятели на банкет. Седмица по-късно се провежда фрад, което е обществено събиране на двете семейства в първата неделя след светбата. След като младоженците се върнат от сватбеното им пъешествие, местният свещеник приветства новото семейство като членове на голямото църковно семейство.

Социалните традиции са свързани и с погребението на мъртвите. Вярващите се събират, за да изразят своята мъка, но и своята вяра във възкресението и вечния живот. Хората се събират в дома на умрелия, за да изкажат своите съболезнования на опечелените роднини. Тази традиция носи утеха за роднините. Сервира се само черно кафе без захар, а хората, след като изпият поднесенето им кафе, обикновено казват “Нека Господ бъде милостив с него”, както и “Нека имате дълъг живот”. След самото погребение члеовете на семейството се събират, за да ядат заедно храната на “жалостта”, която обикновено се поднася от един от опечалените роднини. Къщата на опечалените остава отворена три дни след погребението, за да може семейството на умрелия да не остава само. Съболезнованията свършват на третия ден, когато в църквата се провежда специална молитва. Една от традициите повелява мървтият да бъде погребан, покрит с булото на Христос, парче плат, използвано специално по този повод. Освен това, преди да покрият ковчега, свещеникът хвърля парчета пръст върху мъртвото тяло и го полива със зехтин. За палестинците, зехтинът е символ на живота, използвайки го, хората изразяват своята вяра във вечния живот.

В заключение трябва да се каже, че има много традиции и обичаи, които се еднакви и за мюсюлманите, и за християните. Всички традиции водят своето начало от дълбокото минало, те изразяват много специални социални отношения, разбира се, те имат и специфични религиозни особености. Например, традициите при погребението на мъртвите, както и звуците на радост по време на сватба, са еднакви при мюсюлманите и християните.

Advertisements

Тежкото положение на палестинските християни

На 9 март 2012 в американското списание The Wall Street Journal бе публикувана статия на израелския посланик в САЩ Майкъл Орен, озаглавена „Israel and the Plight of Mideast Christians“ (превод: Израел и тежкото положение на близкоизточните християни).

Редица палестински християни, сред които свещеници и лидери на палестински духовни организации, са били потресени от прочетеното, което те определят като „неистина“, „манипулация“ и „пропаганда“.

Организацията на палестинските християни Kairos Palestine публикува официален отговор на статията, който бе озаглавен „Майкъл Орен не може да говори от името на палестинските християни“. В текста се казва:

В този неточен и манипулативен текст, Орен, посланик на Израел в САЩ, обвинява палестинските мюсюлмани за тежкото положение на палестинските християни. Истинската причина обаче е друга – незаконната израелска окупация.

Противно на неговите твърдения, тежкото положение на палестинските християни е причинено главно от окупацията, която систематично нанася щети върху всички палестинци, ограничава нашето движение, конфискува земята ни, унищожава нашата икономика и нарушава нашите права – включително и най-основното право на достоен живот.

Ние сме особено обезпокоени от твърдението на Орен, че намаляването на палестинската християнска общност се дължи на лошо отношение от страна на палестинските мюсюлмани. Този вреден анализ умишлено пренебрегва основното политическо потисничество, което еднакво пречи и на християни, и на мюсюлмани. Ако разгледаме, например Витлеем, изграждането на все по-големи израелски селища, ограничаването на движението, наложено от разделителната стена, както и конфискацията на палестински земи – предимно християнска собственост в района на Витлеем – са накарали много християни да напуснат. В момента едва 13% от площта на Витлеем е оставена на палестинските жители.

Ние също така поставяме под въпрос опитът на Орен да представи държавата Израел като толерантна спрямо християните – твърдение, чиято погрешност ние преживяваме всеки ден. Орен започва своя текст с описание на графити на „Хамас“, изписани по стените на витлеемската църква през 1994 година. Но той със сигурност няма да спомене графитите на иврит („смърт на християните“, „Исус е мъртъв“ и „price tag“, [1]), изписани по стените на църквите в Йерусалим само преди няколко дни.

Статията на Орен трябва да бъде анализирана, не забравяйки корена на проблема, който той отказва да спомене. Например, когато той споменава Църквата Рождество Христово във Витлеем, която е била обитавана и разграбена от въоръжени мъже, Read the rest of this entry

На посещение в две палестински църкви

Това са два разказа на канадски духовник, който в момента се намира и пише от Палестина в блога http://thominpalestine.wordpress.com/. В тях той описва две свои посещения в две църкви в Западния бряг:

Църквата на добрия пастир, Наблус

Църквата на добрия пастир

Това е англиканска църква, тъй че литургиите, химните и молитвите ще бъдат познати на християните англикани, само че са на арабски.

Църквата отвътре

Най-отличителен в църквата бе един по-възрастен мъж, който седеше на една пейка и носеше хубава червена кърпа кефия. Той бе облечен в западен стил и комбинацията с кефията изглеждаше едновременно странна и прекрасна, тъй като повечето други хора в това общество бяха облечени много западно. Реших, че би било грубо да го снимам в църквата, но снимката по-долу ще ви помогне да разберете за какво говоря.

Християнската общност в Наблус съществува от векове, в момента се състои от около 700 – 800 души, разделени между гръцката православна, католическата и англиканската църква. Отец Ибрахим е свещеникът на две малки англикански конгрегации – църквата Св.Филип в Наблус и Църквата на добрия пастир в Рафидия, квартал в Наблус, където повечето християни живеят. Той също така ръководи едно училище, в което се обучават и християнски, и мюсюлмански деца. Когато училището е било открито през 1848 г. е имало 21 ученика: 8 християни, 5 мюсюлмани, 5 самаряни и 3 евреи. Самарянската общност все още съществува в Наблус.

Отец Ибрахим ни напомни колко е трудно пътуването за палестинците. „Християните от цял ​​свят могат да дойдат за поклонение в Ерусалим или Назарет, но ние не можем да отидем там. Нужно е издаването на разрешително, но е рядкост всички членове на едно семейство да получат такова през една и съща година.“

Отец Ибрахим говори с убеждение за това къде той вижда Бог по време на своята работа. Той говори много за премахването на бариерите и  за това, че е нужно да се научим да се уважаваме и разбираме взаимно. В този ред на мисли той предполага, че Бог работи в с всички, които искат да изградят мостове между народите и че същевременно Бог се противопоставя на всички, които изграждат стени и контролно-пропускателни пунктове. Това убеждение го кара да отхвърля двудържавното решение на конфликта, което според него ще се провали в дългосрочен план. Неговият страх е, че ако двете държави бъдат създадени във вражда, то те ще продължат да бъдат врагове и след това.

Отец Ибрахим

За него има само един път напред за палестинците и израеците – създаването на една държава. Той твърди, че има пет основни проблема между израелците и палестинците: граници, заселници, вода, Ерусалим и бежанците и всеки от тях може да бъде преодолян чрез създаването на една държава. Той дори предполага, че всички тези проблеми ще изчезнат, ако от Западния бряг и Израел бъде направена  една държава и на всички жители се дадат равни граждански права. Границите между двете страни ще изчезнат и по този начин този проблем се решава; заселническите селища ще бъдат трансформирани от колонии  в съседни села и градове, водата ще трябва да бъде управлявана правилно и да се поделя по равно между всички граждани на тази нова държава, бежанците ще могат да се завърнат и да живеят там, където някога са живяли, а Ерусалим ще бъде свят град за всички и всеки ще може да се моли там по свой начин.

Неговото виждане ми се стори дълбоко християнско и много наивно. Аз не съм сигурен, че мога да си представя то да проработи, защото има толкова много страх и недоверие и от двете страни на границите, но това е много по-добра мечта, към която може да се стремим, вместо да позволяваме  често повтаряния термин “сигурност“ да унищожава душата на израелците и сърцето, ума и тялото на палестинците.

––––––––––––––––––––-
Свети Николай в Бейт Джала

Беит Джала се намира на юг от Витлеем. Ако се изкачите по един стръмен хълм, ще стигнете до православната църква Св. Николай. Там пихме кафе и разговаряхме с местния свещеник, който се възстановява от операция на сърцето, и сина  му Нидал.

Православната църква Св. Николай

Св. Николай е патронът на Беит Джала, а православната църква Св. Николай е била построена върху пещерата, в която се вярва, че светецът е живял по време на четирите си години престой в Светите земи през 4 век.

В църквата се намират няколко икони, нарисувани от Йан Ноулс, иконограф от Великобритания, който реставрира икони в няколко палестински църкви. Останах най-впечатлен от иконата на св. Николай. Иконата на този древен светец ме накара да се замисля, да се почуствам приет, но и притеснен. Подозирам, че и светецът би се притеснил за палестинските християни в тази общност.  Живот за тях тук е труден.

Свети Николай

Попитах Нидал как окупацията се е отразила върху живота му. Той нямаше желание да отговори. Каза  ми, че Израел го смята за терорист. На петнадесет години е хвърлял камъни по израелски войници, които са били превзели селото, тогава е бил арестуван, вкаран в затвор и измъчван. По време на престоя му в затвора, са му предложили $20 000, както и покриването на всички пътни разходи и нужни документи, само за да напусне Палестина и се премести да живее в друга държава. Единственото условие е било никога да не се върне. Това е било преди 23 години. Това лято, когато баща му е бил в болница в Ерусалим поради операция на сърцето, на него му е било отказано разрешение да го посети, тъй като е смятан за заплаха за сигурността.

Нидал

Според мен Нидал е добър човек. Работи като дърводелец. Мечтае да живее на място, в което всички хора (християни, мюсюлмани и евереи) ще живеят своя живот мирно и пълноценно, както и ще могат да се молят на своя Бог свободно и в съотвествие със своите традиции. За него има разлика между евреи и израелци. Той е готов да живее заедно с евреи, но за него израелците са голяма заплаха. За него Израел се стреми да унищожи палестинските християни.

Нидал и Йан ми напомниха, че християнската общност тук е останала силна и жива през 1400-те години мюсюлманско управление. През това време християнската общност е съставлявала 10% от палестинското население, но само в рамките на 40-те години израелска окупация, християните в Палестина са намелили до по-малко от 2% от населението. Нидал ми поясни, че Беит Джала е християнско село от векове, но от началото на израелската окупация много хора са имигрирали, тъй като животът става все по-труден. Той ми каза, че в селото в момента живеят 8 000 души, но в Чили живеят 80 000 имигранти с корени от селото, които обаче вече не могат да се върнат.
В края на града, на границата между Витлеем и Ерусалим, Йан ми показа едно от нещата, които правят живота на местните толкова труден. Осем метрова стена от бетон. Почти всеки ден няколко хиляди души се редят на опашка с часове сутринта, за да преминат през пропускателния пункт на път за работа. Тази снимка е направена на 100-ина ярда от главния пропускателен пункт между Витлеем и Ерусалим.

Стената

Йан ми обясни какво означават някои от символите, изобразени върху иконата. Дева Мария е бременна и страда. От нейната дясна страна се виждат три древни маслинови дръвчета, които са оцелели, символизирайки силата на вярата, надеждата и благотворителността. Под изображението на Дева Мария е нарисуван входа към Йерусалим, важен град за трите основни религии в този край на света. До него има ключ, които символизира тези, които очакват да се завърнат в домовете си. Домове, които те са били принудени да напуснат и в които не им е разрешено да се върнат от 1948 година насам. Върху стената са закачени и няколко чифта обувки, които представляват тези, които са се отказали от обувките си, защото вече нямат собствена земя, върху която да ходят.

Дева Мария, която ще помогне да премахнем стената

–––––––––––––––

Повече интересни статии може да прочетете в блога Thom in Palestine

Коледа в Палестина

Tуристи посещават църквата Рождество Христово във Витлеем, където се провежда тържественото богослужение на Бъдни вечер. Подготовката за християнския празник вече е започнала в библейския град в Западния бряг, където християните вярват, че Исус е роден. 10 декември, 2011 - AFP PHOTO/ MUSA AL-SHAER

Палестински общински работници украсяват на 10 декември 2011 г. коледното дърво на централния площад във Витлеем, докато минаре на джамия се вижда на заден план. Подготовката за Коледа е вече започнала в библейския града в Западния бряг, където християните вярват, че Исус е бил роден. AFP PHOTO/ MUSA AL-SHAER

Жена снима съпруга с двете им деца пред украсената коледна елха по време на годишната церемония на запалването на светлините на коледното дърво на централния площад във Витлеем, 15 декември, 2011. REUTERS/Mohamad Torokman

Общ изглед към централния площад до Църквата Рождество Христово, която е смятана за родното място на Исус, заснет по време на годишната церемония по запалване на светлините на коледната елха в град Витлеем, 15 декември, 2011. REUTERS/Mohamad Torokman

Коледното дърво AFP PHOTO/MUSA AL SHAER

Християнска поклонничка се моли в църквата Рождество Христово, в град Витлеем, 15 декември, 2011

Християнска поклонничка пали свещ в църквата Рождество Христово, в град Витлеем, 16 декември, 2011(AP Photo/Bernat Armangue)

Палестинско дете пали свещ в църквата Рождество Христово, в град Витлеем, 15 декември, 2011 REUTERS/Mohamad Torokman

Палестинска жена в традиоционни дрехи пали свещ в църквата 15 Декември 2011

Фойерверки и Коледното дърво във Витлеем REUTERS/Mohamad Torokman

Фойерверки и коледното дърво във Витлеем

Палестински скаути маршируват и свирят по време на годишната церемония по запалването на светлините на коледната елха във Витлеем, 15 декември, 2011. REUTERS/Mohamad Torokman

Мюсюлманка снима сцената на Рождество Христово в църквата Рождество Христово в град Витлеем на 17 декември, 2011 г. AFP PHOTO/MUSA AL SHAER

10 забележителности в Палестина

Сара Ървинг е автор на новия пътеводител Bradt guide to Palestine. Това е нейната статия за guardian.co.uk , в която тя представя десет от местата, които туристите в Палестина трябва да посетят:

За повечето хора думите Палестина и Западния бряг не предизвикват асоциация с понятието туристическа дестинация. Но нека оставим на страна съществуващите стереотипи: забраната за пътуване до Западния бряг бе премахната преди няколко години, а в Палестина ще бъдете посрещнати с топлина и възторг. Там, върху малка площ се намират повече исторически, религиозни и културни обекти отколкото може би навсякъде другаде по света, а малкият размер означава, че е напълно възможно да посетите повечто забележителности без да се налага да пътувате дълго. Няколко нови туристически организации, сред които и такива за походи или обиколки с колело също помагат да превърнат запознаването със зашеметяващия пейзаж на Палестина и чудесната храна във все по-лесно начинание.

По-голямата част от пътуващите до Палестина посещават страната около Коледа, когато във Витлеем идват хиляди вярващи за Празничната вечерна литургия. Лидерите на различните християнски деноминации водят шествието от Ерусалим през главния площад, докато деца скаути свирят празнични мелодии с гайди. За религиозните туристи Коледа и Великден ще бъдат основните причини да посетят Палестина, но всъщност цените са по-ниски, а настаняването се намира по-лесно през другите месеци на годината.

Пътуването из Западния бряг е доста лесно, благодарение на неофициалната, но доста широко разпространена мрежа от таксита за споделяне. Най-дългото ви пътуване вероятно ще бъде от административната столица Рамала (с космополитни ресторанти, нощни клубове и официални центрове за изкуства) до северния град Дженин. Това пътуване може да отнеме само час и половина, ако израелските контролно-пропускателни пунктове по маршрута са отворени. Чуждестранните посетители са все още достатъчно малко на брой, така че общите таксита са чудесен начин да се срещнете с местни хора. Много палестинци говорят поне малко английски и са много щастливи да практикуват знанията си с чужденци – един разговор, който често завършва с покана за пиене на сладък арабски чай или даването на полезни телефонни номера.

През последните години се появиха и нови хотели, къщи за гости, хостели и програми за домашен престой в Западния бряг. Това прави пребиваването в Палестина по-лесно, без да се налага да сте обвързани с хотелите за поклонници в Рамала или Витлеем. Вместо това като туристи можете да дадете реален принос за укрепването на изолираната селска икономика.

Признавам, че туризмът в Палестина е все още изправен пред много предизвикателства, не на последно място израелските гранични власти, които контролират всички пътища в Западния бряг. За международните пътници, преминаването през контролно-пропускателни пунктове за Западния бряг при Каландия и Витлеем обикновено е лесно. Обявяването на намерението ви за посещение на Западния бряг при кацане на летище „Бен Гурион“ или сухопътно пресичане на границата от към Йордания често обаче може да доведе до разпит, който продължава с часове. Гости с печати от страни като Ливан, Сирия или Иран може да преминат през дълги разпити или пълен отказ за влизане в страната от израелските граничари. Газа е друг въпрос, външното министерство на Великобритания съветва всички туристи да не посещават Ивицата. От посетителите обикновено се изисква журналистическа или дипломатическа акредитацияза да преминат в Газа през Израел.

Себастия Read the rest of this entry

Палестинските християни без право на достъп до светите места в Ерусалим по време на Великден

превод на посланието на Махер Абухатер от Рамала, Западния бряг:

Докато християните по света се готвят да празнуват Великден, палестинските християни в Западния бряг и ивицата Газа могат само да им завиждат, защото те могат да посетят и да се поклнят свободно пред светите християнски места в Ерусалим, за разлика от палестинците, които дори и да живеят само на километри от Светия град, не могат.

Тъй като Израел анексира и отряза Източен Ерусалим от останалата част от окупираните палестински територии, палестинските жители на Западния бряг и ивицата Газа са длъжни да получат разрешение от израелската армия, за да могат да влязат Ерусалим.

Ситуацията се влоши в началото на 21 век, вече има доста по-строги ограничения, висока 20 фута бетонова стена е построена около целия Източен Йерусалим и така се блокира достъпът на палестинските мюсюлмани и християни до техните свети места в Ерусалим и Стария град.

„За християните, Страстната седмица в Ерусалим има специална духовна връзка“, се казва в изявление, издадено от християнската общност в Западния бряг. „Старият град, портите и пътищата, Елеонският хълм, църквата Божи гроб са еднакво важни за палестинските християни от Газа и Западния бряг, както и за поклонниците от всички краища на света, които без проблеми могат да посетят тези свети места. Ние искаме да се присъединим към нашите християнски братя в богослуженията, водещи до Възкресението, най-светия празник в християнството.“

Но за християните в Западния бряг и ивицата Газа достигането до Йерусалим дори и по време на празници се е превърнало в привилегия, а не в духовно право. За да стигнат до Ерусалим, всички палестински жители на Западния бряг и Газа, независимо от възраст и религия, трябва първо да получат разрешително, издадено от израелското военно правителство.

Тези разрешения не се получават лесно. Те обикновено се издават на болни хора, опитващи се да получат лечение в Ерусалим или израелски болници, или на бизнесмени. Често те се дават на работници, защото Израел се възползва от евтината работна ръка от Западния бряг и ивицата Газа. Но за хора, които искат да посетят роднини, живеещи в Източен Йерусалим или просто да се разходят из Стария град, да се помолят в техните свети места, разрешителните са крайно недостатъчни.

Във всяка страна, която зачита и прилага свободата на вероизповеданието, поклонници на различни религии живеят с вярата си и могат свободно да се молят, без ограничения от страна на управляващите органи „, казват в изявление християните. „Тази година в Ерусалим, както и през последните десет години, това не е така. Окупационната сила отрича свободния достъп до светите места за поклонение на християните и мюсюлманите“, се казва в изявлението.

„Местните вярващи … смятат наложените им ограничения за нарушение на основните човешки права и религиозната свобода, както и за нарушение на … вековните религиозни традиции на местните християни, живеещи в тази земя“, се казва още в изявлението.

Въпреки, че Израел започна отскоро да издава между 2000 и 3000 разрешителни за християни по време на Коледа и Великден, броят им остава недостатъчен в сравнение с броя на палестинските християни, от друга страна разрешенията се издават само на възрастни семейни хора, а не на млади и неомъжени. Християните трябва да кандидастват чрез своите църкви, за да получат разрешение, процес, които според тях самите се извършва на принципа „първи дошъл, първи получил“.

„Тази система за полчуаване на разрешително от страна на Израел е в очевидно нарушение на Всеобщата декларация за правата на човека и други международни спогодби и договори, които Израел е подписал,“ казва християнската общност. „Ние отхвърляме налагането на квотната система за достъп до нашите църкви.“
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Ето така изглежда едно от въпросните разрешителни. Шокиращото в него е, че е то е издадено на едно бебе…Jenny Baboun, палестинска блогърка от Витлеем, публикува снимката на разрешителното на връх Цветница, заедно със следния коментар:

Ако ние, християните от Светите земи, не се изправим, за да защитим нашето право на достъп до Ерусалим точно както Исус Христос е правил това, то нашите деца и внуци никога няма да имат възможността дори да посетят Стария град. Ако едно невръстно дете има нужда от разрешително сега, най-лошото тепърва предстои.

Разказ за тъжния опит на група християни от Витлеем да стагнат до Ерусалим по време на Цветница 2005 година.

Същевременно, в средата на изминаващата седмица над 50 000 евреи посетиха необезпокоявани Хеброн в окупираните Палестински територии. Те нямат нужда от разрешително, напротив, били са придружавани и подкрепяни лично от един от израелските министри, Израел Кац, който е заявил пред тях:

Масовото посещение на Хеброн е нашия отговор на няколкото леви активисти, които се събраха в Тел Авив, за да обявят подкрепата си за създаването на Палестинска държава – празна и безсмислена декларация.

На път за работното място

Контролен пункт, Витлеем, окупирания Западен бряг, 4-ти Декември, 2010 година (IPS)

5 сутринта е. Но за 3 500 палестински работници тежкият работен ден е започнал преди няколко часа.

Млади и стари мъже се блъскат да минат през тесния изход, широк едва един метър, с извисяващи се железни лостове от двете страни. Някои се опитват да се промъкнат напред в опашката от хора през дупка в покрива.

Пункта до Витлеем

„Да бъдеш в затвора е по-лесно!“ вика един човек гневно. Той е строител от Хеброн. „Само магаретата са принуждавани да стоят по този начин! Дори останалите животни нямат нашата съдба.“

„Те нямат никакво уважение към нас. Ние сме човешки същества, а не животни!“ , добавя един електротехник, чийто дом е във Витлеем. „Никой човек не трябва да бъде поставян зад решетките по този начин. Не е правилно!“ Те предпочитат да не съобщят имената си.

„Аз трябва да бъде на работа в седем, а не в осем или десет! Ако закъснея, израелският ми шеф ми казва:“ Можеш да се прибереш вкъщи, не се нуждаят от теб повече. “

Това е израелската окупация – битка за оцеляване на хора, наредени на опашката при пункта.

Всичко това за да заработят малко повече от 200 шекела (около 50 долара) на ден. Някои чакат на опашката още от 3 часа сутринта. И те трябва да платят сами за своята храна и транспорт до и от работата си в Израел (60-80 шекела).

Един след друг пристигат микробуси до контролно-пропускателния пункт в близост до осем-метровата бетонена стена за сигурност. Работниците се втурват да се наредят на опашката, а микробусите се връщат обратно в Западния бряг за да вземат повече работници.

Този пропускателен пункт отделя Витлеем от Ерусалим.

Двата свещени града са в непосредствена близост един от друг. Вече пет години откакто палестинците от двете населени места са откъснати едни от други, разделени от лабиринта от стени и наблядателни кули… и от тази несвята опашка от хора. Read the rest of this entry

Християните в Газа

Днес е Коледа за повечето православни християни по света, включително и за тези, които живеят в Западния бряг и Газа.
Това е разказ за това как те се чустват на този свят за тях ден.

Коледна служба в Църквата на Светото семейство в Газа (снимка: Ева Бартлет)

„Опитваме се да бъдем щастливи и да празнуваме със семействата си Коледа, но атмосферата не е толкова весела като в другите части на света“, казва Хосам Тауил.
„Ние сме от Палестина и нашият живот не е лесен: живеен под окупация, под обсада, не ни е позволено да посещаваме свещения за нас град Витлеем“, продължава Тауил, който е член на Европейския парламент в Газа.

Бендали Тарази е също християнин, живеещ в град Газа. „Ние празнуваме Коледа, както можем. На първата сутрин на Коледа, семейството ми и аз се молим в църкватa, а след службата посещаваме нашите роднини, накрая се прибираме за празничен семеен обяд. “

Подобно на повечето палестинци в Газа, Тарази страда от живота в затвора, в който се намира – Газа е под обсада и постоянната заплаха.

„Всичко е трудно тук, за всички палестинци, а не само за християните. Ние живеем заедно в огромен затвор, не само сме заключени, но сме и под пълна обсада, почти никой или нищо не може да влезе или излезе от Газа. Същевременно постоянно има нови израелски бомбардировки и разрушения.“

Израелските власти обявиха, че на 500 християни от Газа са издадени разрешения да посетят Витлеем тази Коледа. Но Тауил обяснява какво точно се крие зад тази новина.

Между тези 500 има както православни християни, така и католици. Католиците празнуват на 25 декември, а православни празнуват на 7 януари. Те трябва да пътуват заедно, тоест на тези, които празнуват през януари, са дадени разрешения да отидат във Витлеем преди самия празник. Голяма част пък от тези християни, които биха искали да посетят Витлеем на 25-ти, не се получи разрешение.

Витлеем и Йерусалим са два от най-свещените града в Палестина, както за християни, така и за мюсюлмани, но те не могат да ги посещават.

„Израелските окупационни власти не позволяват на християните от Газа да отиват във Витлеем на Коледа, точно както не позволяват на мюсюлманите да посещават Ал Кудс (Ерусалим) по време на Рамазана“, казва Тауил.

Постигането на разрешение за пътуване не е лесно.
„Желаещите трябва да бъдат по-възрастни от 35 години, което веднага елиминира по-голямата част от жителите на Газа“, обяснява Тауил. „Израелските окупационни сили произволно решават кой може да излезе и кой не, независимо от тяхната възраст или дори, когато имат разрешение.“

Палестинските семейства в Газа страдат и от други неприятни последици на обсадата и военните атаки.

„На практика всяко семейство е загубило член от семейството си. Може би детето им лежи в израелски затвор или е умряло от израелските атаки, или е бил болен, но е умрял, защото не е могъл да получи лечение заради блокадата“, казва Тауил.

Обсадата и последвалата от нея катастрофа на икономиката на Газа означават, че семействата нямат пари и средства, за да празнуват Коледа като останалите християни по света.

„Нямаме работа, нямаме пари, не можем да купим подаръци и специални храни, които да допринесат за празничното настроение“, казва Тауил.

Тауил не е съгласен и с твърденията за съществуваща враждебност между мюсюлмани и християни. „Мюсюлманите имат същите проблеми, каквито имат и християните в Газа. Ние живеем заедно, като съседи, под една и съща обсада, окупация и страдаме от израелските атаки по един и същи начин.“

Ахмед Махди е мюсюлманин от град Газа, койот има християнски съседи. „Ние сме добри приятели с нашите съседи и ги посещаваме по време на християнските празници“, казва Махди. “А те ни посещават по време на нашите мюсюлмански празници. Ние се чувстваме като едно семейство.“

Подобно на Махди, Тауил и други християни отбелязват свещените мюсюлмански празници.

„Ние сме с тях на мюсюлманските празници, празнуваме с тях сякаш е наш празник. Ние не чувстваме разлика между мюсюлманите и християните в ивицата Газа.“

„Окупацията не позволява свободата на религиите, различни от юдаизма. Освен че ни забраняват да посещаваме нашите свети места, израелците нападат и унищожават нашите джамии и църкви „, отбелязва Хосам Тауил.

Ахмед Махди има следното желание: „Просто искам тази година да е по-добра за християните в Палестина и навсякъде по света, християните да могат да празнуват и да се радват на този свят ден.“
––––––––
А това е кратък репортаж за един палестински духовник в Газа – отец Мусалам.

Още една Коледа под обсада

Послание на отец д-р Файсал Хиджазин, енорийски свещеник от Католическата църква в Рамала.

Сърцето на Витлеем не е Църквата „Рождество Христово“, нито Францисканската католическа църква Св. Екатерина, нито многото други места за поклонение, намиращи са в този свят град. Сърцето на Витлеем не е и гробницата на Рахил, която днес е заобиколена от стена от чугун, желязо и цимент, стена, построена за да я раздели от Витлеем.

Всъщност, сърцето на Витлеем е общността от вярващи, които чрез присъствието си в този град са запазили родното място на Исус, помагайки то да не бъде забравено, а почитано, защото там нашият Спасител се появи на земята, роден от девица, за да ни спаси от греховете ни. През всичките тези векове, Витлеем остана дом на християнската общност.

Следите, оставени от израелски военен самолет F16 се виждат в небето над Църквата Рождество Христово, която хората вярват, че е мястото, където Исус е роден. (MaanImages,Luay Sababa)

Тази Коледа, християни от целия свят ще пеят коледни песни като „O Little Town of Bethlehem“ без да знаят, че в действителност скоро в града, за който те пеят, последователи на Христос може би вече да няма да има.
Тогава „O Забравен Град Витлеем“ ще бъде по-точно заглавие на песента, която християните по света днес пеят, защото християнското присъствие в този малък свещен град, след 2 000 години, скоро ще приключи.

Факт е, че това е една общност, която е задушавана от военната окупация и всички ограничения на свободата, свързани с нея – най-вече от разделянето на семействата, които живеят на много малки разстояния едно от друго, но не могат да се виждат заради „разделителната стена“ – те са обект на произволни наредби и се намират под заплаха от насилие.

Тъй като това продължава вече десетилетие след десетилетие, много християни са напуснали любимия град в търсене на по-сигурно място, в което да могат да отгледат своите семейства, място, в което да могат да живеят, работят и да се молят, запазвайки човешкото си достойнство.

Трудностите, причинени от политическата ситуация, силно са намалили броя на християнското население. Разбира се, има някои международни медии, които погрешно представят това бягство на християните от Палестина като резултат от ислямско преследване. Това е лъжа. Макар че, разбира се, християнската общност в Палестина има проблеми свързани със статута им на малцинство, което се случва с малцинствата практически навсякъде, внимателен анализ на емигриращите християни ясно показва, че основната причина за напускането им е животът без права под тежката военна окуапция професия, наложена от израелското правителство. Това е ситуация, която, в една или друга форма, продължава вече 62 години.

Аз съм свещеник в този регион в продължение на 25 години, посещавал съм палестинските християни в израелските затвори, участвал съм в погребението на християни, убити от израелски куршуми и бомби, опитвал съм се да помогна на християнски семейства, които са били жестоко разделени от израелската политика, която отнема гражданските права на палестинците, принуждавайки ги да се преместят да живеят в друг район, и дори съм лобирал пред Израел да върне на християните тяхната собственост, която им е била конфискувана от Израел за да бъдат разширени незаконните еврейски селища около Витлеем.

Не винаги ми е било лесно да контролирам собствените си гняв, да не говорим да съветвам страдащите да простят на Израел за стореното страданието и опечаление. Някои се вслушват в думите на Христос за утеха. Други избират да избягат. Израел не прави разлика между палестинските християни и мюсюлмани. Явният факт е, че израелците искат палестинска земя, но не желаят палестинците – хората, които са живели там в продължение на хиляди години. И без да се съобразяват, те предприемат съответните действия за да постигнат целта си.

Въпреки нашето желание да разберем сърцето на всеки човек, дори и това на нашите гонители и потисници, въпреки желанието ни да говорим мирно и с разбирателство с тях, все още, може би това показва слабост в нашата вяра или може би вследствие на арогантността от тяхна страна, ние не сме направили да напраим много в тази насока. През 2009 г. група от миряни и духовници от християнската общност, включително и аз, създадохме документа Кайрос Палестина, в която ние се опитахме да кажем на света какво се случва тук. Това бе нашата покана за справедливост, разбирателство и мир. Получихме голяма подкрепа за нашата декларация, но има много още, което трябва да се направи.

Днес виждаме как двата съседни града, Витлеем и Ерусалим, са разделени за пръв път в историята. Драконовски ограничения на свободата на движение правят почти невъзможни семейни, социални и икономически връзки между тях. Двойки, живеещи от различни страни на стената, които искат да сключат брак трябва да се разделят с едно от техните семейства или един от друг, тъй като е почти невъзможно за човек живеещ отвъд стената да получи разрешение да живее със своя съпруг от израелската страна. Палестинци, които искат да посетят светите места, като например Църквата на Божи гроб, така както са правили в продължение на много векове, се нуждаят от разрешително, което обаче Израел издава много трудно. Поклонниците, желаещи да посетят Витлеем често трябва да минават през сложни процедури на израелските пунктове. Това неудобство означава, че много поклонници, които пътуват към Витлеем, прекарват повечето време чакайки на пунктовете, вместо да празнуват с нас по улиците.

Има хора по света, които страдат повече от нас. Ние като всички Божии деца имат за какво да бъдем благодарни. Присъединяваме се към нашите братя и сестри благодарим на в Христа. Но не е лесно да изгоним сянка от сърцата ни, когато мислим за това какво става с нашия малък град Витлеем.

Християните тук се обезкуражават когато виждат, че много от техните братя и сестри от САЩ активно подкрепят политиката, която прогонва християнското население от земята на Христос. Те се чувстват отхвърлени от техните собствени роднини. Не би ли било правилно в името на Принца на мира да призовем за справедливост и равенство между всички? Ако християните са приятели на Израел, не призовават ли именно приятелите своите приятели към добродетелност? Ако не го направят, тогава те не са истински приятели!

Нашият Спасител дойде за дари светлина на живеещите в тъмнината. Нека тази Коледа просветли сърцата на всички и нека тази светлина озари всяко тъмно място, особено преследваните. Нека ни дари повече надежда и ни обедини, докато го чакаме в мир. Нека това даде надежда на християните от Светите земи, така че тялото на Христос, Неговата Църква да продължи да съществува и в тези свети земи.

Витлеем днес и едно Коледно желание

Статия на Ron Forthofer
По време на Коледа хората винаги се сещат за град Витлеем в Западния бряг, родното място на Исус. Чудя се какво Исус би помислил, ако той се върне днес във Витлеем, в Ерусалим и в останалата част от Западния бряг. За съжаление, там все още има чужди военни сили, които окупират земята. Тъй като Исус е жвиял, когато земите са били под римското владичество, той може би няма да бъде твърде изненадан от окупацията. Въпреки това, Исус ще видите нещо, на което не е бил свидетел при римляните.

Витлеем днес

Настоящата чужда сила, Израел, е не само колонизирала голяма част от Западния бряг (включително Източен Йерусалим), но и около 500 000 израелски заселници живеят в над 200 незаконни еврейски колонии, построени върху земи, взети от палестинците.

Висока стена и военни огради днес обграждат Витлеем, превръщайки 4000-годишния град в затвор за обитателите му – палестински християни и мюсюлмани. Витлеем има само три изхода към външния свят, а всички те са строго контролирани от израелските окупатори.

Израел конфискува почти всички земеделски земи в близост до незаконните еврейски селища, което прави невъзможно за много палестински земеделски производители да продължават да се грижата за земята си. Извън града, през областите, където пастирите някога са гледали стадата си, днес минават пътища и магистрали, по които потомците на тези овчари не могат да минават.

„Недопустимо е, че позволяваме Витлеем да умира бавно от задушаване „, каза южноафриканският архиепископ Дезмънд Туту. Жителите на Витлеем бягат от ограничаващата израелска стена и скоро градът, в който се намира най-старата християнска общност в света, ще запази само студените камъни на празните църкви като спомен от своята християнска история.“

Исус ще забележи, че на палестинците в Западния бряг е забранено да влизат в Ерусалим, като по този начин не им е позволено да се покланят на светите за тях места. Той ще види, че пътуването между палестинските градове е също проблематично поради наличието на стотици израелски военни контролно-пропускателни пунктове и други препятствия. По този начин за палестинците е трудно да провеждат търговия, а това води до нарастване на безработицата и бедността. За палестинците, също така е затруднен достъпът до медицинска помощ или посещаването на училище, дори когато тези институции се намират съвсем наблизо. Палестинци са принудени да се движат по тесни и често неасфалтирани пътища, тъй като им е забранени да използват съвременните магистрали, които Израел построи в Западния бряг, върху техни земи. В допълнение, пътуването между Газа и Западния бряг е почти невъзможно заради израелската блокада на ивицата Газа.

Недостигът на вода представлява друг сериозен проблем за палестинците във Витлеем и останалата част на Западния бряг и Газа. „Амнести Интернешънъл“ публикува обширен доклад през октомври 2009 г. посветен на тази катастрофа, причинена от Израел. Донатела Ровера, представител на Амнести интернешънъл за Израел и ОПТ (Окупираните Палестински територии) заяви: „Израел позволява на палестинците достъп до само една малка част от общите водни ресурси, които се намират предимно в окупирания Западен бряг, а незаконните израелски селища получават практически неограничени доставки. В Газа израелската блокада влошава все повече бедственото положение. “

Амнести съобщават, че потреблението на вода на палестинците в Западния бряг едва достига 70 литра на ден на човек, докато препоръчаният минимум на Световната здравна организация е 100 литра на ден. Израелците консумират над 4 пъти повече вода от палестинците.

В доклада Амнести добавя: „В някои селски общности палестинците са принудени да оцеляват дори с много по-малко от тези 70 литра, в някои случаи дори само с 20 литра на ден.“

В друго съобщение Амнести посочва, че за разлика от палестинците, “израелските заселници, които живеят в Западния бряг в нарушение на международното право, имат ферми, които са винаги поливани, буйни градини и препълнени с вода басейни.“

Това описание включва само една малка част от това, което Исус може да види във Витлеем днес. За съжаление, тази ситуация противоречи на неговите идеи за мир на земята и разбирателство между хората. На тези идеи не отговарят и ужасяващата ситуация в Ирак и Афганистан, както и на много други места. Очевидно много работа остава да бъде извършена преди мирът на земята и разбирателството между хората да се превърнат в реалност.
––––––––––––-
По случай Коледа палестинският журналист Saed Bannoura* си пожела:

Иска ми се духът на тази Коледа да накара световните лидери да спрат да лъжат, да не застават пред телевизионните камери и да казват една лъжа след друга.

Иска ми се президентът на САЩ Барак Обама, който се смята от много за символ на промяната и надеждата, да оправдае надеждите и каже истината.

Знам, че политиците и истината са две противоположности, и че все по-рядко те могат да бъдат от една и съща страна. Но все пак е Коледа – може би ние ще получим нашето чудо днес и световните лидери ще спрат да лъжат.

Christmas in Bethlehem. (Moamar Awad/MaanImages)

Ние всички знаем, Десетте божи заповеди и това, което трябва да правим или да не правим съгласно тях, но може би президентите и правителствените служители преди да встъпят в длъжност минават през промиване на мозъци за да лъжат своя народ и целият свят с хубава усмивка на лицата си.

Исус е роден във Витлеем, но Витлеем – мястото, където аз съм роден и живял до преди да се преместя в САЩ преди няколко години – не е свидетел на мир, а звездата, която овчарите последваха преди повече от 2000 години днес замира.

Витлеем е и мястото, където израелски войник под прикритие ме простреля пет пъти в гърдите и гърба и ме ритна няколко пъти, докато загубих съзнание. Това е мястото, където последните думи, които чух от насилника бяха: „След всичко, което направих, все още са живи!“
Предполагам, че дори сега, като живея с наранявания, които изискват от мен да използвам инвалидна количка, той е разочарован. Продължавам да живея така, в инвалидна количка, изпитвайки любов към моята страна и моя народ, търсейки истински мир.

Коледа наближава във Витлеем и навсякъде другаде по света, а това означава, че ще продължаваме да чуваме как световните лидери и политици лъжат пред камерите за пореден път.

Ще чуем приказки за мир и справедливост, но в Палестина ще продължи да властва окупацията.

„Блажени са миротворците, защото те ще се нарекат синове на Бога “ (Мат. 5:9). Лидерите не трябва да бъдат сред тези благослоени, защото те само твърдят, че са в търсене на мир, но в действителностгонят само политическите си цели и победа в следващия кръг на изборите.

Поради факта, че аз не вярвам, че има жив лидер по различен от гореописаните, аз искам да изпратя посланието си до обикновените хора, които живеят живота си, ден след ден, опитвайки се да свържат двата края.

Надеждата и промяната е във вас, а не в световните лидери. Вие сте солта на земята, вие имате силата да кажете на избраните от вас политици, че е крайно време да спрат да лъжат.

Кажете им, че ние не искаме още една коледна лъжа, ние искаме реална истина Коледа, дори не чудо, а само истината.

Нека нашето Коледно послание е послание за истински мир и истинска любов, послание за обичта, която Исус донесе на света, и мъдростта, за която той говори. Може би тогава мирът ще надделее, окупацията ще приключи и хората в тези земи ще могат да живеят заедно като равни.

*Saed Bannoura is a Palestinian journalist who helped create the International Middle East Media Center (IMEMC.org) in Bethlehem in the occupied West Bank, and currently works as the center’s Editor-in-Chief. Despite having been shot and paralyzed by Israeli special forces in 1991, Saed Bannoura has spent his adult life working for peace and justice through nonviolence.