Архиви

Израелски войници убиват невинен палестинец и раняват двамата му братя

източник на статията е израелската НПО БТселем:

Посреднощ на 27 март 2012, войници от силите за сигурност, облечени в цивилни дрехи, както и войници в унифрома, влизат в село Кафр Рамун, североизточно от Рамала, и стрелят по трима братя от семейство Шауахах: Акрам, на 36, Ануар, на 38, и Рашад, на 28. И тримата биват ранени, по всеки е стреляно повече от веднъж, след стрелбата те са откарани в болницата Шааре Зедек в Йерусалим, където са били приети в интензивното отделение. На 2 април 2012 Рашад Шауахах умира в болницата от своите рани.

Тримата братя и техните семейсва живеят в края на селото. Братята обясняват, че в последно време е имало много грабежи в селото, за това винаги един от тях е стоял на пост през ноща. На 27 март в 1:30 през ноща, Акрам се събудил, за да застане на пост. Той видял през прозореца двама мъже в цивилни дрехи на около 50 метра от дома им. Тогава събудил братята си Ануар и Рашад и тримата, предполагайки, че мъжете отвън са крадци, излезли на улицата и извикали непознатите мъже да спрат. Акрам е държал тояга, а Разхад и Ануар по един нож.

Когато братята се приближили на метри от мъжете и изискали от тях да се идентифицират, един от непознатите извадил оръжие и стрелял към Ануар, олучвайки го във врата. Според показанията дадени за Б’Целем, тогава и другият мъж извадил оръжие. В отговор братята се опитали да нападнат двамата мъже, но те отвърнали с още изстрели, които ранили Акрам и Рашад в стомаха.

В този мен, доколкото е известно на Б’Целем, униформени израелски войници дошли от югоизток. Рашад и Ануар вече лежали на земята, а Акрам, който все още бил прав, описва случилото се така:

В този момент видях група войници да се приближават – идваха от посока дома на Абу Юсеф, и викаха: ‘Стоп, стоп.’ Почуствах облекчение, защото смятах, че армията ще спре и задържи въоръжените мъже. Тогава войниците дойдоха до нас и един от тях ми каза да спра, сочейки ме с пистолет. Разбира се, че не помръднах и вече държах ръцете си изправени, за да покажа, че не съм опасен. Тогава им казах: ‘Крадците стреляха по нас, ранен съм в стомаха, ранен съм’. Понижих ръка, исках да вдигна тениската ми, за да видят, че съм ранен, но тогава войникът стреля към мен и ме улучи с третия куршум отдясно в стомаха. Тогава паднах на земята.

Акрам заяви пред Б’Целем, че след това същият войник го е доближил, проклел го е, изритал го е в крака и е стъпил върху главата му. Акрам също дава показания, че друг войник е стрелял няколко пъти към брат му Рашад, докато Рашад е лежал на земята. Когато войниците спрели да стрелят, на братята е била оказана първа помощ от военния медик, а след това са били откарани с военна кола до линейка, която пък ги е откарала до болницата в Йерусалим.

Рашад със съпругата и дъщеря им


На 2 април 2012 Рашад Шауаха умира от своите рани в болницата. В медицинския доклад се казва, че е имал пет огнестрелни рани в корема, както и една в лявата ръка. Рашад е бил опериран няколко пъти, но сътоянието му се е влошило и той е починал.

Според медицинские документи, Ануар Шауахах е бил ранен с куршум, който е преминал през врата му и е излязъл от лявата страна на гърба. Той е бил изписан на 8 април. Третият брат Акрам е бил ранен от четири изстрела в корема и е бил изписан на 6 април 2012 след престой в операционното отделение.

Резултатите от проведенето разследване водят до повишена загриженост от страна на Б’Целем по отношение на поведението на войниците и армията в този инцидент. Oт показанията, дадени пред Б’Целем, става ясно, че братята са нямали и представа, че пред тях стоят войници в цивилни дрехи И поради това са предполагали, че мъжете са крадци, именно заради това са излезли навън въоръжени с ножови и щикове. Разследването още показва, че двамата войници в цивилни дрехи са игнорирали запитванията на братята за идентификация, а вместо това директно са извадили оръжие. Дори ако животът на войниците е бил под риск, щом братята са ги видели, те е трябвало да идентифицират себе си и да предупредят палестинците преди да стрелят. В допълнение, показанията и медицинските доклади сочат, че двамата войници под прикритие не са се целили в долната част на телата на братята, а в горната половина.

Резултатите от разследването също така показват, че униформените войници, които са пристигнали след започването на стрелбата, също са стреляли по Акрам и Рашад, въпреки, че двамата мъже вече са били ранени, а Рашад е и лежал на земята. Няма оправдание за такава стрелба.

Говорителят на израелската армия не е споделил подробности по инцидента досега. Медиите само съобщават бегло, че е започнало разследване и че резултатите от него ще бъдат предадени на Military Advocate General Corps. В първоначално съобщение на военното радио от 27 март 2012 се твърди, че терористи са нападнали и намушкали израелски войник по време на военна операция. Тази версия на случилото се не може да бъде вярна след като двамата останали живи брая са били изписани от болницата без към тях да бъдат отправени обвинения за каквото и да е престъпление или атака.

Advertisements

Да видя дали се усмихвам

Мейтал е лекар и медицински офицер в израелската армия. След като описва как почистването на телата на убити палестинци се е превърнала в рутинна част от нейната работа, тя разказва за един определен спомен, който все още я преследва: когато позира за снимка до един от почистените трупове.

Не съм сигурна точно кога беше, но в един момент започнах много да се срамувам от тази снимка. Не казах на никого за нея, скрих, че тя съществува. Опитах се да я забравя. Но бих искала да я видя отново. За да видя дали изглеждам различно. Искам да видя дали се усмихвам.

Това е момент от израелския документален филм “Да видя дали се усмихвам“, излъчен за пръв път през 2007 година. В него шест млади жени, служили в палестинските окупирани територии говорят открито и директно за своите спомени и преживявания – шокиращи моменти на небрежност, незрялост и загуба на самоконтрол на младежи, изпратени да бъдат войници.

Войната променя хората: личности се променят, морални приницпи се изгубват, слагат се маски, които да скрият болката и травмата от това, което си сторил. Филмът повдига въпроси за израелско-палестинския конфликт. Не създава ли военната служба повече гняв и възмущение, или може би поражда разбиране и съчувствие?
Ще покаже ли някога Мейтал снимката с палестинския труп на своите деца? Какво ще им каже?

Филмът в четири части със субтитри на английски:

Видео от ареста на 11-годишно палестинско дете

В статия от 1 февруари, озаглавена Надеждата свършва тук: Децата в затвора започнах болезнената тема за палестинските деца затворници.

Те биват арестувани, взимани насила от техните родители и разпитвани не в присъствието на адвокат или на роднина. А след това биват задържани във военен затвор за възрастни. Те остават травмирани за цял живот.

Тези деца не са въоръжени. Те не са терористи. Това е видео от ареста на едно от тях, 11-годишния Карим Тамими:

То е засенето в палестинското село Наби Салех през януари. Една сутринта след като войници и полицаи току що са завършили нападение на палестинска къща, двама служители на гранична полиция изскачат от полицейски микробус.
Видеото показва 11-годишният Карим Тамими, който тича към майка си.

Служителите на гранична полиция улавят детето и се държат с него сякаш е възрастен човек. За секунди той вече се намира в полицейската кола и бива откаран към неизвестно място. Майка му плаче, удряйки с ръце прозорците на полицейския микробус.

Арестът на Карим е бил част от стратегия за прилагане на натиск спрямо 14-годишния му брат Ислям, който е бил арестуван в нощно нападение предната вечер. Целта е била Ислям да признае за вярно всичко, което следователите са искали да чуят от него.
Стратегията проработила и Карим е бил освободен по-късно същата вечер.

След този арест говорителят на армията предупредил медиите и обявил вTwitter, че още един „търсен заподозрян“ е бил арестуван за да бъде разпитан. Той не споменава, че този търсен заподозрян е бил 11-годишно дете.

Справедливост по израелски

На 7 октомври публикувах статия за започналото дело срещу израелски войници, които на 14 януари 2009 г са използвали 9-годишно палестинско дете като жив щит по време на нападението на Газа.

Тогава завърших статията с коментар, че малкият Маджид се радва на решението на съда да признае войниците за виновни. Запитан дали очаква израелските войници да го тормозят и за в бъдеще, Маджид изрази надежда, че това няма да се повтори. „Ако има мир, аз, децата на Палестина и децата на Израел ще се радват на мира, а няма да страдат повече от войната“, каза той.

На 20-ти ноември съдът постанови присъда от три месеца условно на двамата израелски военнослужещи. Като смекчаващо вината обстоятелство е приет аргумента за сложните условия, при които е извършена постъпката и желанието на военнослужещите да останат на резервен щат.

Преди два дни при последната възможност за оспорване на решението прокуратурата не подаде жалба, което означава, че присъдата ще остане непроменена.

Двамата подсъдими и техни приятели (Снимка: Eliad Levy)

Студенти от университета в Мичигън напускат в знак на протест лекция на израелски войници:

O Little Dying Town of Bethlehem

source
December 19, 2009
Joe Parko is a retired college professor who taught for 28 years in the School of Policy Studies at Georgia State University. He is a member of the Religious Society of Friends (Quakers) and serves on the steering committee of Cumberland
Това е неговият разказ:

“С наближаването на Коледа много от нас си припомнят и често пеят песента „O Little Town of Bethlehem“, но само малко част от нас знаят, че Витлеем е един замиращ град, заoбиколен от огромна стоманена стена. Малко хора знаят, че около 20 000 палестински христяни живеят под тежка военна окупация във Витлеем и се сблъскват с много трудности, сред които най-голямо е ограничението на свободата на движение. Това е моя разказ за преживяното във Витлеем по време на Цветница 2005 година“.
Read the rest of this entry