Архиви

45 години след Шестдневната война

Тази година се навършват 45 години от Шестдневната война, благодарение на която Израел завладява Ивицата Газа, Синайския полуостров, Западния Бряг на река Йордан (включително източен Йерусалим) и Голанските възвишения.

По този повод израелският активист за мир и автор на книгата „The General’s Son: Journey of an Israeli in Palestine“ Мико Пелед публикува свой анализ за причините за войната, както и равносметка за последиците от нея.

Мнозина днес вярват, тъй както се е вярвало и в миналото, че Израел е бил принуден да започне превантивна атака през 1967 г., защото страната е била изправена пред екзистенциална заплаха от страна на арабските армии, които са били готови и са възнамерявали да унищожат Израел. Но изглежда, че баща ми, генерал Мати Пелед, който е бил генерал в логистичното отделение на израелските отбранителни сили по това време, е бил един от малкото, които са знаели, че това не е вярно. В статия публикувана шест години след войната от израелския вестник Маарив, той пише: „Бях изненадан, че Насер решава да постави войските си толкова близо до границата ни, защото това ни позволщваше да ги унищожим по всяко време, стига да искаме, това бе ясно за всеки знаещ човек. От военна гледна точка, не израелската армия бе в опасност, а египетската армия.“ В интервюта през годините, израелски политици, както и други генерали, които са служили по онова време, потвърждават това мнение:

Ето няколко цитата:
“През юни 1967 ние направихме избор. Това, че египетската армия се бе събрала в Синай, не доказва, че Насер наистина е смятал да ни атакуват. Трябва да бъдем честни с нас самите. Ние решихме да ги атакуваме.
….
Не направихме това (ред. започнахме войната) поради липса на алтернативи. Можехме да изберем да чакаме. Можехме да изпратим армията вкъщи. Кой знае дали са щели да ни нападнат? Няма никакво доказателство за това. Всщност има аргументи точно в обратното.“
55-о обръщение на министър-председателя Бегин по време на церемонията по дипломирането на National Defense Collegeense College- 8 август 1982

“Не вярвам, че Насер е искал война. Двете дивизии, които бе изпратил в Синай на 14 май не можеха да бъдат достатъчни, за да започнат нападение срещу Израел. Той го е знаел и ние го знаехме.”
Рабин, Le Monde, 28 февруари February 1968

“Никога не е имало опасност от унищожение. Тази хипотеза никога не е била обсъждана в сериозни срещи.”
Генерал Езер Вайцман, цитиран във вестник Маарив, 4 април 1972

Всички обсъждания и закрити заседания на израелското правителство преди войната са много добре описани и документирани от израелския историк Том Сегев в книгата му “1967: Israel, the War and the Year That Transformed the Middle East“.
В книгата си Сегев цитира Ариел Шарон, който на 25 май 1967, или 11 дни преди началото на войната, е заявил, че създадените обстоятелства са “историческа възможност“ да унищожат египетската армия. Тогава министърът от партията на труда Алон предложил да “създадат предтектс“, който да им позволи да твърдят, че Египет е започнал войната. Те са се нуждаели от предтекст, защото дори техният основен партньор САЩ са били убедени, базирайки се свои проучвания и източници, че “Египет е нямал намерение да атакува.“

А каква е равносметката днес, 45 години след края на войната:

Вече 45 години последователни израелски правителства инвестират милиарди долари в завоюваните през 1967 години земи, правейки ги необратими, премахвайки всякаква възможност двудържавното решение да се превърне в реалност. Градове, магистрали, молове и заводи са построени в Западния бряг, за да могат еврейски израелци да се установят там, а чрез терор власт да бъде наложена над палестинците, чиито земи са били взети. Чрез отказа на достъп до вода и земя, чрез възпрепятстването на свободното пътуване, чрез лабиринта от дискриминационни закони и ограничения, чрез военните нападения, чрез всичко това, Израел е посветил огромни ресурси, за да постигне потисничеството и преследването на палестинците.

Сега отново Израел е изправен пред две възможности: Read the rest of this entry

Реклами

Синът на генерала в търсене на мир

Личният блог на Мико Пелед

Мико и синът му Итан пред разделящата стена

Мико Пелед е мирен активист, който се осмелява да каже публично това, което другите продължават да отричат. Той вдъхва доверие, така че когато той развенчава митовете, в които евреите по света вярват със сляпа лоялност, хората го слушат. Мико е роден в Йерусалим през 1961 г. в известно ционистко семейство. Дядо му, д-р Аврахам Кацнелсон е ционистки лидер и един от подписалите израелската Декларация за независимост. Баща му, Мати Пелед е бил младши офицер във войната през 1948 г. и генерал по време на войната от 1967 г., когато Израел завладява Западния бряг, Газа, Голанските възвишения и Синай.

Рядко срещаната позиция на Мико отразява наследството на баща му. Генерал-майор Пелед, герой от войната се превръща в миротворец след това. Генералът ясно заявява, че противно на твърденията по-късно, през 1967 г. войната е била израелски избор, а не е била задължителна поради заплаха за съществуването на държавата Израел. След 1967 година той посвещава живота си за постигането на израелско-палестински мир.

Политиката добива личен характер, когато Мико започва да разказва. Той може би е научил какво е състрадание от майка си, която през 1948 г. отказва да живее в арабски дом в Западен Йерусалим, след като разбира, че семейството, което е живеело там сега е принудено да живее в бежански лагер. Като дъщеря на един от подписалите израелската Декларацията за независимост, майката на Мико е могла да използва позицията си, за да се сдобие с прекрасен дом за себе си и семейството си. Но тя казва: „Не.“

Мико израства в Ерусалим, в мултиетническия град, но където властва система, която се опитва да запази палестинци и израелци разделени. Арабите на Израел, така както наричат палестинците там-работници, портиери, готвачи и т.н. са неразличими от арабите в Близкия изток и като такива нямат специална връзка с Джафа, Лод, Рамла, Лид, Хайфа, Ерусалим и всеки друг части от земите на Израел. Мико е трябвало да напусне Израел преди да се сдобие с първия си палестински приятел след участието си в група за диалог в Калифорния. Тогава той е бил на 39 години.

Пелед настоява, че Израел и Палестина са една държава. Фактите са неоспорими и необратими-големи инвестиции в инфраструктурата, градовете, училищата и центровете за юдеи, магистралите само за израелци, които свързват все по разширяващите се заселнически селища в Западния бряг, разделителната стена и на контролно-пропускателните пунктове, които са унищожили възможността за непрекъсната, жизнеспособна палестинска държава. Въпросът за Израел, за целия евресйки свят и международната общност е: Що за държава искате да видите в действителност? Една апартейдна държава с половината от населението, ограничено да живее в невъзможни бантустани, без достъп до храна, медицински грижи или чиста вода, осъдени да чакат на унизителни опашки на пунктовете за проверка?

Или Израел и Палестина ще се превърнат в светска демокрация за близо пет и половина милиона израелци и близо пет милиона палестинци, които живеят между река Йордан и Средиземно море. За да стане това, Израел трябва да се откаже от идеята за еврейска власт над цялата земя и ресурси.

Преди Мико да стигне до тези идеи, той е трябвало да се изправи срещу страховете си. Карайки сам из палестинските градове в Галилея или в Западния бряг кола с регистрационен номер, който го идентифицира като израелец, Мико си представял как терористи дебнат зад всеки завой на криволичещия път сред хълмове. Насочвайки се за пръв път към село Билин, той тихо се пита дали е луд да се доверява на „тези хора“? Пелед се е страхувал, но въпреки това продължил по пътя си, докато намерил селото, където е бил поздравен от приятели.

Решението може да изглежда очевидно, но проблемът остава – как да се промени съществуващата парадигма от страха и омраза при съвместно съществуване? В основата на решението на Пелед се крие осъзнаването, че израелци и палестинци заслужават да живеят в мир като равни в общата им родина. На събиране в Таос, Ню Мексико, израелска жена, която присъства на лекция на Мико, споделя, че баща му е бил герой от детството ѝ и че дори негова снимка е била окачена на стената в дома им. „За мен е чест да говоря със сина на Мати Пелед“, казала тя, „Аз бях загубила надежда за всякакъв вид справедливо решение и се опитвах да остана настрана от събитията там, но виждам колко много те е грижа и срещата ми дава надежда.“

Тези, които се придържат към страха, недоверието или алчността са жертва на фалшивото предположение, че израелците и палестинците имат друг избор, различен от това да живеят като равни. Но това е неизбежно – стената трябва да падне и на двата народа трябва да бъде разрешено да живеят като равноправни граждани в общата им родина. Отказвайки това означава да осъдим бъдещите поколения израелци и палестинци да продължат да живеят в хаос и насилие.

И семейството на Мико Пелед знае колко болезнено е това. На 4 септември 1997 г. те са загубили своята любима Смадат, 13, дъщеря на сестрата на Мико и съпруга ѝ Рами Елханан след самоубийствен атентат.

В Библията се разказва историята на патриарха Авраам, който е готов да жертва любимия си син Исаак, за да докаже своята вяра. В момента на истината, когато Авраам се готви да убие сина си, се явява ангел и казва на Авраам да не навреди на момчето. В Корана, Авраам е на път да жертва Исмаил на същия Бог и ангел Божий му казва да не вреди на любимия си син Исмаил. Поуката от историята е съвсем ясна: Нито израелците, нито палестинците са призовани да жертва своите синове и дъщери в тази война, в действителност, дали сме вярващи или не, всички сме призовани от нашия Бог и нашата съвест да се грижим за децата ни, така че те да могат да живеят в мир.

В това видео, Мико Пелед представя своята нова книга “Синът на генерал“: