Архиви

Палестина празнува случилото се в Египет

Палестинци се радват на случилото се вчера в Египет (Nick Marouf, Feb 11 2010, Manara Circle)

Ник Маруф, палестино-американец, живеещ в момента в окупираните територии пише в своята страница http://ramallahonline.com

Мабрук Египет. Поздравления Египет. Палестинците и гражданите по цял свят се радват и празнуват този голям ден в историята. Падането на 30 годишното управление на президента Мубарак е знак за едно ново начало в Близкия изток. Приблизително 500 палестинци празнуваха в Рамала – аплодирайки, пеейки и възхвалявайки египтяните за историческото им постигане на свобода. Гледаме с оптимизъм напред и очакваме много повече арабски страни да продължат да се борят за справедливост, достойнство и демокрация. Да, това е промяна, в която ние вярваме! Да, в Близкия изток може да има демокрация! И да, в Близкия изток ще има демокрация!

Реклами

На къде се е насочил Израел

Днес израелският журналист Ами Кауфман публикува интересна статия, озаглавена “Как една страница във вестник Haaretz показва на къде се е насочил Израел“.

Втора страница от днешния брой на „Аарец“е перфектен пример за това на къде се е насочила страната. Не забравяйте, че това е само една страница от вестника, пълна с новини за това, което се случило през последните 24 часа.

Нека да я разгледаме!

Водещата новина: Според доклад 44% от евреите в Израел подкрепят забраната за даване на жилища под наем на араби.

Втора новина: Съпруги на равини призовават израелските жени да стоят далеч от арабските мъже.

Трета новина: Депутатът Яков Кац: Лидерите на бедуините трябва да бъдат застреляни в главата.

Четвърта новина: Депутат от Кадима: руските имигранти са виновни за увеличаването на шофирането в пияно състояние в Израел

Ето, читатели, това са 24 часа изпълнени с расизъм.

Да благодарим, че има интернет. Скоро ще има нужда да актуализираме новините всяка минута.

Към тези новини бих добавила друга новина от Израел, която ме порази само преди седмица:
Араби бягат от дома си поради расистки заплахи:

Четирима мюсюлмани са били принудени да напуснат апартамент под наем в Тел Авив, след като съседи са нападнали дома им и заплашвали да прикачат експлозиви за колата им.
„Почувствах се унижен от тази омраза“, казва Абас, които е служил в израелската армия.

–––––––––––––
Интересен анализ по темата:
Racist Jews to the Fore
By Jerrold Kessel and Pierre Klochendler

И страницата Slippery Slope, която както самите автори определят, се опитва да документира “бързото разпадане на Израел – от правата на човека в окупираните територии до полицейско насилие в Израел.“

Годишно изследване за отношението на израелците към демокрацията

Извадки от статия на www.jpost.com:

Годишно изследване за отношението на израелците към демокрацията, проведено от Института за демокрация в Израел и публикуван тази седмица, показва смущаващи нива на еврейска нетърпимост спрямо арабските израелци.

Например, 53 процента от еврейското население твърди, че държавата трябва да насърчи арабите да емигрират от Израел; 55% са заявили, че еврейските общини би трябвало да получават по-голямо държавно финансиране отколкото арабските общини; 46% признават, че биха били притеснени от възможността да имат арабски съседи.

Проф. Тамар Херман, старши научен сътрудник в Института отбеляза, че арабско-еврейският конфликт е най-проблемното културно разделение в обществото и че той „хвърля сянка върху демократичния характер на Израел.“

В статията се казва още, че:

Държавното финансиране все още дискриминира арабските общините и арабската училищна система, въпреки че положението се е подобрило значително през последните години.

Също така арабските израелци са слабо представени в публичния сектор, не само от съображения за сигурност.

Аарец припомня, че “около една пета от гражданите на Израел, а именно арабите, са граждани с равни права, и мисията на демократичните държави е преди всичко да защитава своите малцинства. Че една демокрация не може да има два класа граждани, първокласни и второкласни. И най-важното е, че следващото поколение израелци трябва да бъде научено на това.“

И обобщава резултатите от изследването на Института за демокрация в Израел така:

Само 17% от гражданите са на мнение, че държавата трябва да бъде обявена на първо място за демокрация, а не за еврейска; абсолютното мнозинство счита, че само евреите трябва да бъдат включени във вземането на решения от важно значение за държавата; мнозинството подкрепя разпределяне на повече средства за евреите отколко за арабите; една трета от гражданите подкрепят събирането на израелските арабски граждани в лагери по време на война; както и около две трети смятат, че арабите не трябва да стават министри.

В основата на това изселдване стои убеждението, че демокрацията означава властване на мнозинството, и че даването на равни права за всички граждани на държавата не е неразделна част от демократичната система.

Ето и част от статияна на www.ynetnews.com:

Почти половината от израелските евреи – 46% – не биха искали да имат арабски съседи. В същото време 39% от участниците заявяват, че не биха искали да живеят близо до работници имигранти и психично болни в рехабилитация, докато 23% казват, че ултра-ортодоксалните евреи са най-трудните съседи. Една четвърт от участници смятат гей съседите за най-малко желателни.

Изследването също така показва, че 86% от израелските евреи вярват, че важните решения за бъдещето на Израел трябва да се вземат от еврейско мнозинство.

Председателката на върховния съд Dorit Beinish каза по време на годишната конференция на институт за демокрация в Израел, че тези резултати демонстрират дълбочината на разделението в рамките на израелското население.

„Ние сме едно много разделено и поляризирано обществото“, допълни тя. „Ние нямаме единно разбиране за това какво точно е еврейска демократична държава, или база на това, към което се стремим да достигнем. Трябва да построим мост между различните части на обществото.“

Според Beinish, връзката между отделните групи в Израел се характеризират с „демонизация, омраза и подозрение. Те се страхуват едни от други.“

Press freedom applies to all – updated

Джаред Малсин, редактор на английското издание на телеграфната агенция Маан е бил задържан от израелските власти на 12ти януари. Малсин, американски евреин, който живее и работи в Западния бряг, е бил задържан във вторник на международното летище Бен Гурион, когато той и приятелката му се връщали от почивка в Чешката република. След като били подложени на осем часов разпит, било установена, че Масин е заплаха за сигурността на Израел, и е било решено да бъде депортиран обратно в Прага.
Read the rest of this entry

Нова политика в Израел за намаляване броя на черните бебета

Израелски женски орзанизации твърдят, че здравните власти в Израел подлагат много жени от етиопски произход на дългосрочно „лечение“ с медикаменти за контрол на раждаемостта. Това е расистка политика за намаляване на броя на черни бебета.
Read the rest of this entry

Цената на мира – историята на един активист за мир (лежал в затвор)

Twenty-three-year-old Sami from al-Essawaya village near Nablus has always believed in peaceful coexistence with Israelis. However, he and his family have paid a dear price for his convictions.

Активист от Били: „Думите не ми стигат“

източник Electronic Intifada

Това е историята на Ийад Бурнат, палестински мирен активист, разказана пред автора от Electronic Intifada Джоди МакИнтайър:

Моето име е Ийад Бурнат, аз съм на 37 години, женен с 4 деца. Аз съм начело на Националния комитет за съпротива в Билин.

3а пръв път попаднах в затвора на 17-годишна възраст по време на Първата Интифада. Това не бе първото ми участие в ненасилствената съпротива. Винаги съм вярвал, че това е правилният начин да премахнем окупацията. Но както Интифадата ясно показа, израелските военни сили нито разбират, нито одобряват подобни методи.

Една нощ, израелската армия обгради моя дом, извадиха баща ми от леглото му и почукаха на моята врата. Казаха му, че тъй като съм още дете, те само искат да поговорят с мен за 5 минути. Някои от войниците бяха облечени в цивилни дрехи, те ме сграбчиха веднага щом отворих вратата.
Read the rest of this entry

Another Childhood Nakba Memory

source

By Khalil Nakhleh – Ramallah

I remember it was one Sunday afternoon, sometime around one or two o’clock, when my father barged running into the house shouting „we have to leave, we have to leave“. His face was all red; his eyes shined with piercing outrage, uncertainty and incredulity.

I remember it was Sunday because my mother was fixing our special Sunday lunch that included meat –the only day in the week where we had a little bit of meat. Sundays were the only days in the week where the butchers would butcher fresh goat meat. I remember my mother had prepared a big kettle of “tabeekh” (stew of beans, tomato sauce and a bit of meat) with rice on the side. My village was mostly Christian with some Druze. We were a farming community relying, primarily, on olives and oil, without much cash.
Read the rest of this entry