Архиви

Заплашен с депортиране от Ерусалим

В този пореден случай заплешеният с депортиране не е политически затворник, военен или друг тип агитатор, но основателят и уредникът на обикновена книжарница в Ерусалим, като за сега няма обявена специална причния за депортирането му.

Книжарницата на Мунтер Фахми се намира в хотел American Colony в Ерусалим; като част от литературния живот на Ерусалим, тази книжарница е смятана за една от най-добрите в региона.

От там пазаруват елитни чуждестарнни интелектуалци, тъй като в хотела със 120-годишна история са гостували много известни личности – от Уинстън Чърчил до Греъм Грийн и Йоан Баез. Но книжният магазин е обичан и от местните хора. Фахми е приятел и партньор в наскоро създадения Палестински литературен фестивал (Palestine Festival of Literature), който представя пред палестинската публика местни, регионални и международни писатели и творци. Досегашните участници включват имената на Суад Амири, Келър Месуд, Найуан Дарвиш и Естер Фройд, както и много други.

Фахми също така притежава една от най-големите колекции от книги свързани с историята и политиката в Близкия изток. Няма да е пресилено да се каже, че кножарницата на Фахми е един от културните стълбове в Ерусалим.

На пръв поглед проблемът на Фами изглежда бюрократичен. Фахми е палестинец, роден през 1954 година в Ерусалим. Той обаче се премества в Щатите, когато става на 21 години. След 20 години в Америка, в които той получава американско гражданство и се омъжва за американка, той се връща в родния си град, повлиян от подписването на договора в Осло.

В книжарницата

Но пристигайки на летището в Тел Авив, Фахми получава лоша новина – той разбира, че неговата лична карта за постоянно пребиваване (след войната през 1967г. всички араби, живеещи в Източен Ерусалим, получават такива карти вместо израелско гражданство, въпреки, че градът бива анексиран) вече не е валидна и че поради това той може да се върне в родния си град само като турист, използвайки американският си паспорт. Именно това е и правил повече от 15 години.

(Правото на пребиваване бива отнето, ако даденият жител отсъства за дълъг период от време или ако стане притежател на чужд паспорт; израелските граждани от друга страна могат да напускат страната за неограничен период от време без това да значи отнемане на гражднаство или други техни права).

Фахми разказва, че преди две години властите са започнали да правят проблеми при издаването на виза, а миналият месец вътрешното министерство го е информирало, че неговата виза, която изтича на 3-и април, няма да бъде удължена. Фахми е опитал по различни пътища да възвърне своите права, но усилията му за сега остават без успех. Петицията в негова подкрепа е получила стотици подписи, много от подписалите се коментират затварянето на книжарницата и несправедливото евентуално депортиране на Фахми с болка и гняв:

“Депортирането на Фахми е не само нарушение на човешкото право на пребиваване, но и на свободата на словото. Израел представя себе си пред международните медии като демократична нация, използвайки своите културни и интелектуални лица, за да привлича туристи в страната. Това депортиране разваля и дискредитира този образ.”

“Мунтар Фахми е централна част от културния живот на Източен Ерусалим. Намерението той да бъде депортиран от града е едновременно абсурдно и вредно. Аз лично, както и Zed Books ще направим всичко, което е по силите ни, за да подкрепим него и кампанията за оставането му.”

“Това е част от колонизиращата политика на Израел в Източен Ерусалим, както и част от опита им да изтрият палестинската история. Надявам се Мунтар Фахми и неговата жизненоважна книжарница да останат на мястото, към което принадлежат – Ерусалим.”

Но все пак остава неясно какъв ефект, ако въобще има такъв, тази подкрепа към Фахми ще има върху неговата съдба, имайки в предвид крайно десните управляващи и тяхната политика. Но ако желаете да го подкрепите, може да подпишете следната петиция.

Реклами

От Витлеем до Газа, разказът на един палестинец

На 2-ри април 2002 година Израел окупира град Витлеем в Западния бряг. Fahmi Kan’an е един от 250 мъже, които търсят подслон и защита в църквата „Рождество Христово“. Той е и един от 26-те, които биват депортирани в Газа след това. Това е неговата история, разказна пред Flora Nicoletta, независим френски журналист, живееща в момента в Газа, където работи върху своята четвърта книга, посветена на палестинския въпрос.
„Родният ми дом се намира на 200 метра от църквата „Рождество Христово“. Роден съм във Витлеем на 1-ви юни 1971 година. В момента съм на 39 години.

Бях арестуван за пръв път през 1988 г. по време на първата Интифада. Тогава бях само на 17 години. От 1987 до 1996 бях пет пъти в затвора. Арестуваха ме, после ме освобождаваха и после пак ме арестуваха…така пет пъти. Общо прекарах 3 години и 3 месеца като затворник.

Когато ме освободиха през 1996, Палестинските власти контролираха Витлеем. Те ми казаха, че израелците искат да ме арестуват отново. Но защо тогава въобще ме освободиха?

Ожених се през 1997. Awatef, моята съпруга, е от Halloul, селище в района на Хеброн. Преди да се омъжим ѝ казах за всичко. Казах ѝ, че съм бил в 15 израелски затвора, че ме търсят отново – можех да бъда арестуван или убит по всяко време. Въпреки това тя прие да се омъжи за мен.

Тя учеше Религия в Университета в Хеброн, втори курс. Когато дойде да живее във Витлеем, тя продължи да пътува до Хеброн, дори когато беше бременна… Пътува се 30 минуто до там. И когато синът ни Мохамад се роди, тя продължи да ходи, докато майка ми се грижеше за детето.

Работех като част от подготовката за празника Bethlehem 2000. Реновирахме улици и древни останки. През септември същата година избухна Втората Интифада и всичко всичко се промени.

През 2002 година израелската армия се върна във Витлеем. Това се случи на 2-ри април. Скрих се в църквата „Рождество Христово“ , защото изралеците ме издирваха и ако ме хванеха можеше да не съм жив…скрих се в църквата, защото израелската армия искаше да ме убие.
Read the rest of this entry