Архиви

Дискриминация в израелския пазар на труда

В статия за The National бритaнският журналист Джонатан Кук, който в момента живее В Назарет, съобщава за нова практика сред израелските работодатели, при която при публикуване на обяви за работа те посочват, че няма да наемат араби, а само евреи:

Фирмите, някои от които търсят авотбусни шофьори, водопроводчици или електротехници, открито поставят в своите обяви израза „само еврейски работници“ – което означава, че те наемат само евреи. Това според израелски организации за спазване на човешките права е нарушение на израелските закони против дискриминацията.

Плакат от кампанията “Еврейска работна ръка“

Според тях подобни обяви са част от инициатива, която цели повече привилегии за еврейските работници за сметка на арабските граждани, които представляват една петта от населението на страната. Те допълват, че тази практика отразява крайно десните настроения в страната.

Други практики с подобна цел сред крайнодесните групи са даването на т.нар. “кошерни“ сертификати на фирми, които наемат само евреи, както и кампания на ортодоксални религиозни общности да бойкотират фирми, наемащи араби.

Нарастващите анти-арабски настроения доведоха и до т.нар. “лоялни” закони на крайно десните партии, някои от тези закони са свързани с политиката на пазара на труда.

Йехуда Вайнстайн, израелски министър на правосъдието, предупреди премиера Бенямин Нетаняху през юни, че един от законопроектите, изготвени от партията Yisrael Beitein и който цели запазване на голяма част от работните места в публичния сектор само за бивши войници, е „противоконституционен“.

Арабите са по принцип освободени от иначе задължителната военна служба и по този начин ще бъдат негодни за много позиции.

„Наблюдаваме тревожна тенденция за опити на изолиране на арабите от пазара на труда“, смята Саусан Захер, адвокат, който работи в Адала, правния център за правата на арабското малцинство в Израел. „Фирмите все повече вярват, че бизнесът им ще бъде по-печеливш, ако обявят, че не наемат арабски работници.“

Този случай напомня на пракитика от преди 1948 година (или от преди създаването на държавата Израел), при която са били наемани само еврейски имигранти с цел да се затвърди и подобри тяхното положение след заселването им сред местното, главно палестинско население.

Според гражданските огранизации, и както обявите потвърждават, тази практика се е запазила.

Рон Герлиц, съдиректор на Sikkuy, асоциацията за подобряване на гражданското равноправие в Израел, тъврди, че коалиция от девет израелски групи е започнала кампания за публичен натиск срещу тези обяви.

Той допълва, че на практика хиляди израелски фирми отказват да дадат работа на арабски работнници, но повечето от тях просто правят това скрито. “Фирмите, които открито публикуват обяви само за „еврейски работници” са горди със своя расизъм“.

Гражданските организации са притеснени и от друг закон – поредния от поредицата „лоялни“ закони, който дава приоритет при наемането на работа на служилите в армията.

Съдът вече е определил иначе често срещаната практика на еврейски фирми да наемът на работа само служили в армията за незаконна щом става дума за позиции, които не са свързани с осигуряването на сигурност, тъй като по този начин се дискриминират арабските граждани.

В писмо до министър председателя, г-н Вейнстайн твърди, че този закон нарушава 2000 законови изисквания и призовава да се предприемат мерки за увеличаване на броя на арабите на държавна служба.

Делът на арабски работници едва се е увеличил над пет на сто през последното десетилетие.

Същевременно граждански групи за защита на човешките права отдавна се оплакват, че израелските анти-дискриминационни закони за заетостта рядко се прилагат. Правителството отговори през 2008 г. чрез създаване на Комисията за равенството в заетостта.

Но Джафар Фарах, директор на център Mossawa, група за следене правата на арабското малцинство в Израел, заяви, че комисията, полицията и държавните органи „не желаят“ да прилагат законите, когато има случаи на дискриминация срещу араби.

Той разказа, че центърът се бори от месеци, за сега без успех, да затвори уеб страницата „Еврейски труд“, създадена от Лехава, крайно дясна организация. Страницата рекламира компании, които наемат само еврейски работници и обслужват само еврейски клиенти.

“По-рано тази година разкрихме схема на Лехава за даване на “кошерни” сертификати на фирми, които не наемaт арабски работници. Сертификатът гласи: „притежателят на този бизнес наема само евреи, но не и врагове“.

Няколко ортодоксални равини са дали благословията си за тази кампания и са помогнали в друга кампания за бойкот на фирми, които имат арабски работници.

Реклами

Преминаването на през израелски пропускателен пункт – една обикновена сутрин

Разказ на Ален Саломон и Катя Саломон за New York Times

Току-що се върнахме от едноседмичното ни посещение в Израел и Палестина. Ние организираме фестивал за камерна музика в Югозападна Франция и се интересувахме от възможността да вкючим израелски и палестински студенти в майсторските ни класове.

Нямахме никакви проблеми да достигане от Ерусалим до Рамала с градски транспорт. Но имахме проблеми по пътя на връщане. Стигнахме до Каландия, пропускателния пункт между Рамала и Ерусалим, в 9:30 сутринта на 11 март, петък. Решихме да слезем от автобуса с всички останали, въпреки че като чужденци можеше да са останем вътре.

Бяхме потресени от това, което видяхме: грозни циментови структури, бодлива тел, камери. Като се наредихме на опашка за да минем, можехме да видите една израелска жена-войник жена в едни бетонен бункер да се взира в нас. Пред нас имаше тунел, през който може да премине само едно лице. В края му има въртящ се турникет, която се контролираше по електронен път.

Като влязохме в този тесен тунел, се вгелдах в бодливата тел. Ние сме евреи, доплака ми се. Как е възможно хора, които са преминали през такива страдания, да причиняват това огромно унижение и сплашване на други хора?

И след това бяхме обзети от страх. Ако случайно настанеше паника или имаше пожар, щяхме да всички бъдем стъпкани, защото нямаше как да се избяга. Припомних си болезнените истории за жени, раждали тук, някои изгубели бебета си.

След като минехме през тесния коридор, влизахме в малко помещение, отново с метална въртяща се врата. Много от нас бяха мокри, тъй като бе валяло през нощта, а беше и студено. Там нямаше чак толкова много чакащи, но само един или двама души можеха да минат на всеки 10 минути.

Нямаше пейка в това малко помещение, деца или възрастни хора нямаше как да седнат и да починат. Едно дете започва да плаче, друго се оплака, че краката му са замръзнали, защото е с мокри ботуши. Стари жени започнаха да питат мъжете пред тях да ги пуснат да минат първи, но мъжете отказаха. Те искаха да успеят да намерят свободни места преди времето за молитва в джамията Ал-Акса в Ерусалим.

Започнахме да говорим на английски с хората около нас. Не криехме, че сме евреи. Двойка с детето ни показа, че имат час за консултация в болница по обяд, но е малко вероятен да успеят да ситгнат целта на време, въпреки че чакат от 09:30, заедно с нас. След като стана обед няколко мъже започнаха да се връщат назад, защото беше твърде късно за молитви.

В 12:10 нашия ред най-накрая дойде. Минавайки можехме да видим хората, които контролираха въртящата се врата. Имаше няколко млади израелски войници вътре. Те сякаш се забавляваха много добро, смееха се като обикновени младежи. Искаме да повярваме, че те не са имали представа за моралните и физически страдания, които техният прекалено бавен контрол и мудност нанасяха. Но дали не изпълняваха заповеди за забавяне на преминаването през пункта петък сутрин, за да се ограничат мъжете, които идват да се молят в Ерусалим? Или може би за да попречат на хората, които искат да прекарат уикенда заедно със своите семейства?

Човек може лесно да си представим чувствата на възмущение, които изпитвахме, минавайки през всичко това. Това отношение е неоправдано от гледна точка на сигурността, то е унизително, нечовешко и неразбираемо, защото идва от народ, който иска да бъде възприеман като демократичен.
––––––––––––––––––

Ален Саломон е бивш професор по архитектура в Колумбийския университет и президент на фестивала за камерна музика в Югозападна Франция. Катя Саломон оглавява асоциацията, която поддържа библиотеките в най-големия европейски затвор Fleury-Mérogis.

Годишно изследване за отношението на израелците към демокрацията

Извадки от статия на www.jpost.com:

Годишно изследване за отношението на израелците към демокрацията, проведено от Института за демокрация в Израел и публикуван тази седмица, показва смущаващи нива на еврейска нетърпимост спрямо арабските израелци.

Например, 53 процента от еврейското население твърди, че държавата трябва да насърчи арабите да емигрират от Израел; 55% са заявили, че еврейските общини би трябвало да получават по-голямо държавно финансиране отколкото арабските общини; 46% признават, че биха били притеснени от възможността да имат арабски съседи.

Проф. Тамар Херман, старши научен сътрудник в Института отбеляза, че арабско-еврейският конфликт е най-проблемното културно разделение в обществото и че той „хвърля сянка върху демократичния характер на Израел.“

В статията се казва още, че:

Държавното финансиране все още дискриминира арабските общините и арабската училищна система, въпреки че положението се е подобрило значително през последните години.

Също така арабските израелци са слабо представени в публичния сектор, не само от съображения за сигурност.

Аарец припомня, че “около една пета от гражданите на Израел, а именно арабите, са граждани с равни права, и мисията на демократичните държави е преди всичко да защитава своите малцинства. Че една демокрация не може да има два класа граждани, първокласни и второкласни. И най-важното е, че следващото поколение израелци трябва да бъде научено на това.“

И обобщава резултатите от изследването на Института за демокрация в Израел така:

Само 17% от гражданите са на мнение, че държавата трябва да бъде обявена на първо място за демокрация, а не за еврейска; абсолютното мнозинство счита, че само евреите трябва да бъдат включени във вземането на решения от важно значение за държавата; мнозинството подкрепя разпределяне на повече средства за евреите отколко за арабите; една трета от гражданите подкрепят събирането на израелските арабски граждани в лагери по време на война; както и около две трети смятат, че арабите не трябва да стават министри.

В основата на това изселдване стои убеждението, че демокрацията означава властване на мнозинството, и че даването на равни права за всички граждани на държавата не е неразделна част от демократичната система.

Ето и част от статияна на www.ynetnews.com:

Почти половината от израелските евреи – 46% – не биха искали да имат арабски съседи. В същото време 39% от участниците заявяват, че не биха искали да живеят близо до работници имигранти и психично болни в рехабилитация, докато 23% казват, че ултра-ортодоксалните евреи са най-трудните съседи. Една четвърт от участници смятат гей съседите за най-малко желателни.

Изследването също така показва, че 86% от израелските евреи вярват, че важните решения за бъдещето на Израел трябва да се вземат от еврейско мнозинство.

Председателката на върховния съд Dorit Beinish каза по време на годишната конференция на институт за демокрация в Израел, че тези резултати демонстрират дълбочината на разделението в рамките на израелското население.

„Ние сме едно много разделено и поляризирано обществото“, допълни тя. „Ние нямаме единно разбиране за това какво точно е еврейска демократична държава, или база на това, към което се стремим да достигнем. Трябва да построим мост между различните части на обществото.“

Според Beinish, връзката между отделните групи в Израел се характеризират с „демонизация, омраза и подозрение. Те се страхуват едни от други.“