Архиви

Отговорът на Израел след приемането на Палестина за страна-наблюдател в ООН

Вчера Израел обяви, че спира превода на данъци и митнически такси, които събира вместо палестинските власти, в отговор на успешната молба на палестинските власти за получаване на статут на страна-наблюдател в ООН.
Израел ще запази повече от 100 милиона долара този месец като наказание за молбата пред ООН стана ясно тази неделя.
“Нямам намерение да преведа данъците на паластинските власти този месец”, е заявил финансовият министър Йовал Стайниц пред израелско радио.

Друго наказание, което Израел обяви още в петък, са одобрените планове за строителство на 3 000 жилища в окупираните територии.

Повече подробности за този проект може да разберете от следния текст. Той, както и включените в него карти, са на Ир Амим (“Градът на нациите” или “Градът на народите”), НПО, която фокусира дейността си върху Ерусалим в контекста на израело-палестинския конфликт. Ир Амим цели да превърне Ерусалим в по-жизненоспособен и справедлив град за палестинците и израелците, които го делят:

В отговот на палестинската молба за държавност, израелското правителство е решило да съдейства на плановете за строителство на жилища в земя, известна като зона Е1, намираща се на североизток от Ерусалим. Проектът цели да свърже анексирания Източен Ерусалим с едно от големите поселения, Маалех Адумим, като по този начин ще направи създаването на цялостна палестинска държава на практика невъзможно.

Зона Е1

Е1 (съкращение от “East 1”) е термин, използван от министерството на жилищната политика за земи, намиращи се на изток от границите на ерусалимската община, върху хълмовете между Маалех Адумим и Ерусалим. Зоната се намира на север от главния път, свързващ Ерусалим с Маалех Адумим и граничи с палестинските градове Аната, Абу Дис, Азария и А-Заим. Е1, който покрива около 12 000 дунама (или 12 кв. км), е част от плануваната територия на Маалех Адумим. Основната пътна артерия между северната и южната част на Западния бряг минава през Е1.

В последните години Израел започна да застроява и установява израелци в района. Планат за развитие на Е1 включва преместването на щаба на полицията за Западния бряг (или Юдея и Самария) от сегашното им местоположение, и изграждането на поне 3 500 жилищни единици, голям търговски център, парк, гробища, хотели и др. Плановете за Е1 не споменават по какъвто и да е начин местното палестинско население.

Строителството в района Е1 започна през 2004 година под контрола на Read the rest of this entry

Гладни за свобода и справедливост

Двама палестински затворници, Билал Диаб и Таел Халахлах, гладуват в знак на протест вече повече от 70 дни (или по-точно казано от 1 март 2012 насам). Над 1500 други палестински затворници се включиха в тяхната гладна стачка няколко седмици по-късно – на 17 април.
Едно от основните искания на затворниците е да бъде спряна практиката на административно задържане. В своя публикация до медиите израелската неправителствена огранизация Бтселем описва административното задържане в израелските затвори по следния начин:

„Задържане без съдебно дело, с цел да бъде спрян даден човек от извършването на действие, което би могло да навреди на обществената сигурност … административното задържане не цели да накаже някого за вече извършено действие, а да предотврати възможна бъдеща опасност.“

Бтселем определя прилагания от Израел метод за незаконен, защото:

„на задържаните не се казват причините за тяхното задържане или обвиненията срещу тях. Въпреки, че те биват изправени пред съдия, доказателствата срещу тях остават в тайна и не са показани нито на тях, нито на адвокатите им. Тъй като обвиняемите нямат достъп до доказателствата, те не могат и да ги оборят.
Задържаните също така не знаят кога ще бъдат освободени. Въпреки че максималният срок за административно задържане е шест месеца, то може да бъде подновявано безкрайно много пъти.“

В статията още се пояснява:

„През годините Израел е задържал под административен арест хиляди палестинци за период от няколко месеца до няколко години… По време на Втората интифада над 1000 палестинци са били държани като административни затворници едновременно.
Според международното право административното задържане е допустимо само в крайни случаи, само когато всички други средства за предовратяване на дадена опасност са неприложими.“

Диаб, на 27-годишна възраст, който е от село Кафр Рай, близо до Дженин, е в административно задържане от 8 месеца въз основа на твърдението, че той е член в организацията Ислямски джихад. Халахлах, на 34, който е от Хирсан, село близо до Хеброн, е в административно задържане от юни 2010 г.насам, отново заради предполагаем активизъм в Ислямски джихад. Диаб и Халахлах са започнали своята гладна стачка на 1 март 2012 г. в знак на протест на подновяването на административното им задържане. До вчера те бяха хоспитализирани в израелска болница. Лекари от организацията Физици за чевешките права Израел (PHR – Physicians For Human Rights) са поискали да ги посетят и прегледат. Но до момента това не им е било позволено. В изявление до медиите днес те съобщават, че са шокирани да разберат, че

вчера, на 72-рия ден от своята гладна стачка, Диаб е бил преместен обратно в клиниката на затвора. Вчера бе денят, в който Международният комитет на Червения кръст издаде съобщение до пресата, в което призовава Израел да прехвърли и други затворници, намиращи се на гладна стачка, в болница.“

Вместо това, те са върнали Диаб в затвора. Организацията на израелските лекари също така допълва:

Клиниката към затвора не е достатъчна за професионалното лечение на човек в гладна стачка. За да може да бъде спасен при изпадане в критично състояние, той трябва да бъде хоспитализиран.

Брой административни затворници през годините. Източник: Бтселем

Според данни на БТселем в момента 308 палестинци са под административно задържане, като 31 процента са с този статус вече от период от шест месеца до една година, 34 процента – от една до две години.
Израелската организация призовава Израел да освободи затворниците или да ги съди в честен процес и припомня, че повечето задържани се намират в Израел, което е в нарушение на международните закони, а посещенията на техните семейства са или ограничени, или напълно невъзможни.

Не мога да не цитирам американския специален докладчик на ООН по въпроса за спазването на човешките права на палестинците и професор по международно право в университета в Принстън Ричард Фалк (който междудругото е евреин, или както ционистите предпочитат да наричат хора със съвест като него – „самомразещ се евреин“). Той започва своята статия „The Massive Palestinian Hunger Strike: Traveling below the Western Radar“ с думите:

Някой би ли се съмнявал, че ако имаше гладна стачка с участието на повече от 1500 затворници, в която и да е друга страна по света, само не и в Палестина, западните медии нямаше да бъдат обсебени от случващото се? Щяха да говорят за това всеки ден, да показват случващото се от всички ъгли, включително и да отбелязват тежките последствия, които толкова дълго продължаващо гладуване може да има върху физическото състояние на протестиращите, щяхме да гледаме и слушаме мненията на уважавани доктори и активисти от организации за спазването на човешктие права….
Въпреки драмитичния развой на събитята, до днес реакциите на западните правителства и медии, както и дори на ООН, са доста оскъдни…“

Ето и снимки от протести в подкрепа на задържаните гладуващи палестинци:

Палестински християни и мюсюлмани се молят заедно по време на специална служба в доминиканския манастир Сент-Етиен в Ерусалим в солидарност с хилядите палестински затворници, които са на гладна стачка, 8 май, 2012 г.

Палестинско християнско момиче, облечено с тениска със снимката на баща ѝ, Рами Фадайел, който е политически затворник и е на гладна стачка в продължение на повече от 22 дни

Самира Халаби държи свещи и снимката на своите четирима сина, които са държани в израелски затвор, по време на специална служба в манастира Сен Етиен в Ерусалим

Пътуване, по-различно от всички предишни

Пътуване, по-различно от всички предишни…Пътуване до Израел/Палестина като част от делегацията на организацията Interfaith Peace Builders (www.ifpb.org). Обиколката включва посещение на различни части на Израел и окупирания Западен бряг, срещи с хора от различни религии и области, с различни гледни точки. Целта е да се види възможно най-много и да се срещнат възможно най-много хора в рамките на само две седмици.

Снимка на участниците в делегацията

Амерканката Лиза Барксдейл обобщава своята нагласа и очаквания от пътуването преди да замине по този начин:

Историята е до голяма степен субективна наука – разказано от различни перспективи, случилото се може да бъде интерпретирано по напълно различен начин. Според мен това е част от конфликта тук. Две групи хора имат две напълно различни версии за случилото се, което за съжаление ги е довело до тази “семейна вражда”.

Аз самата не се интересувам изобщо от политика. За мен са по-важни други въпроси: Кои са тези хора? Като нас ли са или са различни? Как виждат себе си и заобикалящия ги свят? И техните ли деца се смеят И играят като нашите? Как се чустват децата, израснали покрай бетонена стена и войници с автомати? Какво се чете в очите им? Наистина ли това е “семейна вражда”? Конфликтът бяло-черен ли е, или има И сиви цветове? Има ли истории от типа на тази за Ромеа и Жулиета и тук? И ако има, как завършват те?

Това са само част от основните въпроси, чийто отговори се надявам да открия. Зная, че това пътуване е само малка капка на повърхността на голям океан, но въпреки това ще се опитам разказвам открито и искренно за преживяното и видяното в този блог.

В първата си публикация след пристигането в светите земи, Лиза пише:
Два пълни дни са зад нас, по-голямата част от тях прекарахме в Ерусалим и Витлеем. До известна степен прекарахме времето си в занимания, типични за всеки новодошъл турист – посетихме различни свети обекти, опитахме прясно изцеден сок от портокал, продаван директно на улицата (уникално вкусен!), купихме сувенири от местни магазини. Но успяхме да преживеем и доста неща, които обикновените туристи пропускат.

Срещнахме се с различни организации, включително с организацията за хуманитарна помощ към ООН, с организацията Holy Land Trust във Витлеем, с Израелския комитет срещу разрушаването на домове и с блогърите от +972. Видяхме израелско заселническо селище, палестински беден квартал, минахме през пропускателен пункт за да влезем във Витлеем (окупиран град в Западния бряг, заобиколен от стената). Разбира се знаех, че по време на това пътуване ще изпитам най-различни чуства и емоции, но това, което изпитах в дадени моменти, надмина всички мои очаквания И просто нямаше как да буда подготвена. Предполагам и поради това ми е толквоа трудно да намеря точните думи за този блог.

От къде бих могла да започна? Първия път, когато се почуствах наистина тъжно бе преминаването ни през палестински квартал в Източен Ерусалим, който очевидно не бе в добро състояние. Кварталът, междудургото, се намираше в съседство с израелско поселение, което поне на външен вид приличаше на богат квартал в Калифорния. Когато авотбусът ни минаваше през бедния палестински район, усмихнато семейство, което береше грозде се обърна към нас и с жест ни предложи да опитаме, дете хвърли камък към автобуса, а друго ни показа, както разбрахме по-късно, палестинския еквивалент на среден пръст.

Е, това не ме накара да се чуствам добре. Така или иначе се чуствах неудобно И гузно да виждам квартала от удобния и сигурен автобус, но освен това бях сигурна, че те ни смятат за богати бели американци, които просто минават случайно през тях. Гневът от страна на тийнейджърите, които няма как да знаят нашите намерения, бе много по-разбираем, отколкото усмихнатото семейство, което ни предлагаше грозде.

(*Искам да допълня, че този инцидент бе единственият път, в който почуствах гняв спрямо мен от страна на палестинец. Всички останали хора, с които се срещнах бяха изключително щедри, гостоприемни И приятелски настроени.)

Стената

Малко след това видях за пръв път стената. Знаех, че това ще ме натъжи, защото вече я бях виждала на снимки. Рядко наричам нещо грозно, но тази стена е най-отвратителното създание, което някога съм виждала. Мога само да кажа, че когато я видях почуствах тъгa от дъното на душата ми. А дори я виждах от удобния автобус. Нямам идея какво щях да изпитам, ако бях до нея, ако я докоснех.

Освен описаното до сега, през тези два дни изпитах И чуство на неразбиране, на шок, изумление, вътрешен мир, радост и надежда. Тези чуства, изпитани едно след друго в рамките на толкова кратко време, ме карат да се чуствам изумена, изтощена и объркана.

Друг участник в делегацията, Роберт Кулман, също е впечатлен негативно от стената през първите дни на пътуването:

Днес посетихме Стария град, където за първи път видях наживо заселническо селище. Дори след като съм виждал безброй много поселения на снимки или видео, се оказах неподготвен за това, което видях.

Малък енклав, заобиколен от палестинци, които са истиснките собственици на земята. Селището бе оградено с тел, имаше охранителен пост и много охранители, разбира се, израелското знаме също се развяваше гордо, закачено високо на покрива, сякаш за да покаже на всички, че това е израелска територия.

Бях изненадан от броя на израелските заселници в Стария град. Нямаше занчение, че те не живееха в лъскави поселения (които щях да видя малко по-късно същия ден). Най-важното за тях сякаш бе, че могат да нарекат и тези земи израелски. Дори Ариел Шарон е закупил в миналото малко парче земя, само за да го обяви за свое и израелско; не е било важно, че никога не е живял там, важното е било, че така е станало част от Израел

След това посетихме и стената; видът й не може да не те разстрои, тя е грозна и висока, направена да разделя, построена върху хълмове и частна собственост.

Казах на Ана, че искам да изтичам да купя спрей, за да мога да напиша нещо върху стената, с което да покажа желанието ми тази стена да бъде съборена. Видяхме графити, на които бе изписано “Израел е апъртейдна държава”, както и друг, на който бе изписано: “Ръцете, които са построили това, могат и да го разрушат”. Намразих я още повече. Никога няма да я забравя, остави трайни следи в мен.

След това минахме през други поселения, те бяха по-бляскави – с молове и добре поддържани градини с много дървета, дори с детски площадки, но вместо с тел, те бяха заобиколени от модерни каменни огради, които ги отделяха и предпазваха. От някои от поселенията дори се откриваше красива гледка към Елеонския хълм в далечината, но това нямаше занчение, ясно се виждаше, че те са заобиколени от палестинци.

Amy Damashek описва ситуацията в Ерусалим:

Итамар, израелец от еврейски произход (вероятно на около 35 години) ни разведе из еврейски и палестински селища в района на Ерусалим, включително земи, които са извън зелената линия и официалните граници на Ерусалим. Еврейски селища са построени извън официалните граници на Ерусалим и извън зелената линия, а израелското правителство оправдава това с думите, че те са просто разширение на община Ерусалим.

Едно от тези селища е Източен Талпиот, което много хора смятат, че е просто квартал на Ерусалим, въпреки че е построен извън зелената линия и върху палестинска земя. 20 000 души живеят там (най-вече израелци). Спомням си, че съм посещавалаа Източен Талпиот преди време, когато живях в Израел – тогава нямах представа, че всъщност посещавам заселническо селище.

Итамар много добре ни обясни целта на тези поселения – поддържане на еврейско мнозинство чрез насърчаване на еврейското заселване и обезсърчаване на палестинците да живеят в собствената им земя (всичко това е финансирано от държавни и частни организации, някои от които са частни групи от САЩ) ). На евреите се дават субсидии, за да живеят в прекрасни домове в красиви квартали (понякога с големи молове и други удобства) с цел да се осигури еврейско мнозинство, така че Израел да може да бъде „еврейска държава.“ Политиката в този район се основава върху целта за поддържане на еврейско мнозинство – това е ключовият въпрос тук.

В околностите на Ерусалим се планира изграждането на еврейски селища върху неразработена земя извън зелената линия, за да се гарантира това еврейско мнозинство. Стената не е била построен за сигурност – тя е построена, за да се установят границите на Израел. 10,000-40,000 палестинци „незаконно“ прекрачват границата всеки ден, така че стената на практика не спира достъпа на палестинците до Израел, съмнително е дали е виновна и за спада в бомбените атентати през последните няколко години.

Има огромна разлика в качеството на живот между евреите и палестинците, живеещи в Ерусалим или в непосредствена близост. В палестинските общности липсва основна инфраструктура, докато тя е в изобилие в еврейските селища. Палестинците плащат 40% от доходите си на правителството под формата на данъци, но само 8% от тези техни пари се използват за подобряване на инфраструктурата за техните общности. Условията им на живот са шокиращо по-лоши от тези на израелските ерусалимци поради липсата на инвестиции в инфраструктура от страна на израелското правителство.

Палестинците в Ерусалим например нямат канализация. Вместо това те използват септични ями. Нещо повече, липсват класни стаи за 60 хиляди деца. Така че, 60 000 деца не ходят на училище. За мен този факт е особено шокиращ. Същевременно няма и достатъчно жилища за палестинските жители, израелската бюрокрация обаче прави почти невъзможно за тях да получат разрешителни за строеж.

Няколко малки еврейски постове са изградени насред палестинските общности, за да се опитат да затвърдят израелското присъствие. Някои семейства живеят точно в мюсюлманския квартал на Стария град. Други жилищни комплекси само за евреи са построени в други палестински квартали. За да се гарантира тяхната сигурност, израелското правителство плаща на частни сили за сигурност, за да ги пазят.
––––
следва продължение…

Ерусалим през погледа на шестима местни

Тези шест видеа са част от проекта на израелската органиация Бтселем и британския вестник The Guardian, в който те дават видео камера на шестима жители на Ерусалим – четирима палестинци и двама израелци. Вижте живота в светия град през техните очи.

Вижте как 12-годишните близанци Муна и Мохамед живеят в квартала Шейх Джара, Източен Ерусалим, след като заселници са се нанесли в предната част на дома им. Вижте какво е да живееш със заселници:

Израснала в Западен Ерусалим, Сара Бенинга е един от водачите на група израелски активисти, които подкрепят палестинските жители на Ерусалим. Желанието на Сара е един ден децата ѝ да не израснат с илюзиите, с които тя е била отгледана в големия дом с красива арабска архитектура в един от най-скъпите ерусалимски квартали:

Абд ал-Фатах живее в наследени земи в ханаанска пещера на края на общинската граница на Ерусалим. Израелски бизнесмени възнамеряват да изградят ново заселническо селище в земите му. Във видеото той записва своята битка, за да запази правото си да живее в земите си.

Таер Куирш е 14-годишният палестинец, който живее в мюсюлманския квартал на Стария град в Източен Йерусалим. Семейството му са последното палестинско семейство, останало в техния блока, след като заселническа организация я купува и се премества да живее там.

Еврейско-израелски археолог ни отвежда на алтернативна обиколка из „Градът на Давид“ – археологически обект и туристическа атракция в центъра на Ерусалим, собственост на израелската заселническа организация Елад

Палестинецът Зухеир поставя камери за видеонаблюдение около дома си за да документира сблъсъците между заселниците, местните палестински жители и силите за сигурност. Кадри, заснети на камерата му противоречат на официалното обяснение за убийството на местен жител от охраната на израелските заселници.

Палестинските християни без право на достъп до светите места в Ерусалим по време на Великден

превод на посланието на Махер Абухатер от Рамала, Западния бряг:

Докато християните по света се готвят да празнуват Великден, палестинските християни в Западния бряг и ивицата Газа могат само да им завиждат, защото те могат да посетят и да се поклнят свободно пред светите християнски места в Ерусалим, за разлика от палестинците, които дори и да живеят само на километри от Светия град, не могат.

Тъй като Израел анексира и отряза Източен Ерусалим от останалата част от окупираните палестински територии, палестинските жители на Западния бряг и ивицата Газа са длъжни да получат разрешение от израелската армия, за да могат да влязат Ерусалим.

Ситуацията се влоши в началото на 21 век, вече има доста по-строги ограничения, висока 20 фута бетонова стена е построена около целия Източен Йерусалим и така се блокира достъпът на палестинските мюсюлмани и християни до техните свети места в Ерусалим и Стария град.

„За християните, Страстната седмица в Ерусалим има специална духовна връзка“, се казва в изявление, издадено от християнската общност в Западния бряг. „Старият град, портите и пътищата, Елеонският хълм, църквата Божи гроб са еднакво важни за палестинските християни от Газа и Западния бряг, както и за поклонниците от всички краища на света, които без проблеми могат да посетят тези свети места. Ние искаме да се присъединим към нашите християнски братя в богослуженията, водещи до Възкресението, най-светия празник в християнството.“

Но за християните в Западния бряг и ивицата Газа достигането до Йерусалим дори и по време на празници се е превърнало в привилегия, а не в духовно право. За да стигнат до Ерусалим, всички палестински жители на Западния бряг и Газа, независимо от възраст и религия, трябва първо да получат разрешително, издадено от израелското военно правителство.

Тези разрешения не се получават лесно. Те обикновено се издават на болни хора, опитващи се да получат лечение в Ерусалим или израелски болници, или на бизнесмени. Често те се дават на работници, защото Израел се възползва от евтината работна ръка от Западния бряг и ивицата Газа. Но за хора, които искат да посетят роднини, живеещи в Източен Йерусалим или просто да се разходят из Стария град, да се помолят в техните свети места, разрешителните са крайно недостатъчни.

Във всяка страна, която зачита и прилага свободата на вероизповеданието, поклонници на различни религии живеят с вярата си и могат свободно да се молят, без ограничения от страна на управляващите органи „, казват в изявление християните. „Тази година в Ерусалим, както и през последните десет години, това не е така. Окупационната сила отрича свободния достъп до светите места за поклонение на християните и мюсюлманите“, се казва в изявлението.

„Местните вярващи … смятат наложените им ограничения за нарушение на основните човешки права и религиозната свобода, както и за нарушение на … вековните религиозни традиции на местните християни, живеещи в тази земя“, се казва още в изявлението.

Въпреки, че Израел започна отскоро да издава между 2000 и 3000 разрешителни за християни по време на Коледа и Великден, броят им остава недостатъчен в сравнение с броя на палестинските християни, от друга страна разрешенията се издават само на възрастни семейни хора, а не на млади и неомъжени. Християните трябва да кандидастват чрез своите църкви, за да получат разрешение, процес, които според тях самите се извършва на принципа „първи дошъл, първи получил“.

„Тази система за полчуаване на разрешително от страна на Израел е в очевидно нарушение на Всеобщата декларация за правата на човека и други международни спогодби и договори, които Израел е подписал,“ казва християнската общност. „Ние отхвърляме налагането на квотната система за достъп до нашите църкви.“
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Ето така изглежда едно от въпросните разрешителни. Шокиращото в него е, че е то е издадено на едно бебе…Jenny Baboun, палестинска блогърка от Витлеем, публикува снимката на разрешителното на връх Цветница, заедно със следния коментар:

Ако ние, християните от Светите земи, не се изправим, за да защитим нашето право на достъп до Ерусалим точно както Исус Христос е правил това, то нашите деца и внуци никога няма да имат възможността дори да посетят Стария град. Ако едно невръстно дете има нужда от разрешително сега, най-лошото тепърва предстои.

Разказ за тъжния опит на група християни от Витлеем да стагнат до Ерусалим по време на Цветница 2005 година.

Същевременно, в средата на изминаващата седмица над 50 000 евреи посетиха необезпокоявани Хеброн в окупираните Палестински територии. Те нямат нужда от разрешително, напротив, били са придружавани и подкрепяни лично от един от израелските министри, Израел Кац, който е заявил пред тях:

Масовото посещение на Хеброн е нашия отговор на няколкото леви активисти, които се събраха в Тел Авив, за да обявят подкрепата си за създаването на Палестинска държава – празна и безсмислена декларация.

Преминаването на през израелски пропускателен пункт – една обикновена сутрин

Разказ на Ален Саломон и Катя Саломон за New York Times

Току-що се върнахме от едноседмичното ни посещение в Израел и Палестина. Ние организираме фестивал за камерна музика в Югозападна Франция и се интересувахме от възможността да вкючим израелски и палестински студенти в майсторските ни класове.

Нямахме никакви проблеми да достигане от Ерусалим до Рамала с градски транспорт. Но имахме проблеми по пътя на връщане. Стигнахме до Каландия, пропускателния пункт между Рамала и Ерусалим, в 9:30 сутринта на 11 март, петък. Решихме да слезем от автобуса с всички останали, въпреки че като чужденци можеше да са останем вътре.

Бяхме потресени от това, което видяхме: грозни циментови структури, бодлива тел, камери. Като се наредихме на опашка за да минем, можехме да видите една израелска жена-войник жена в едни бетонен бункер да се взира в нас. Пред нас имаше тунел, през който може да премине само едно лице. В края му има въртящ се турникет, която се контролираше по електронен път.

Като влязохме в този тесен тунел, се вгелдах в бодливата тел. Ние сме евреи, доплака ми се. Как е възможно хора, които са преминали през такива страдания, да причиняват това огромно унижение и сплашване на други хора?

И след това бяхме обзети от страх. Ако случайно настанеше паника или имаше пожар, щяхме да всички бъдем стъпкани, защото нямаше как да се избяга. Припомних си болезнените истории за жени, раждали тук, някои изгубели бебета си.

След като минехме през тесния коридор, влизахме в малко помещение, отново с метална въртяща се врата. Много от нас бяха мокри, тъй като бе валяло през нощта, а беше и студено. Там нямаше чак толкова много чакащи, но само един или двама души можеха да минат на всеки 10 минути.

Нямаше пейка в това малко помещение, деца или възрастни хора нямаше как да седнат и да починат. Едно дете започва да плаче, друго се оплака, че краката му са замръзнали, защото е с мокри ботуши. Стари жени започнаха да питат мъжете пред тях да ги пуснат да минат първи, но мъжете отказаха. Те искаха да успеят да намерят свободни места преди времето за молитва в джамията Ал-Акса в Ерусалим.

Започнахме да говорим на английски с хората около нас. Не криехме, че сме евреи. Двойка с детето ни показа, че имат час за консултация в болница по обяд, но е малко вероятен да успеят да ситгнат целта на време, въпреки че чакат от 09:30, заедно с нас. След като стана обед няколко мъже започнаха да се връщат назад, защото беше твърде късно за молитви.

В 12:10 нашия ред най-накрая дойде. Минавайки можехме да видим хората, които контролираха въртящата се врата. Имаше няколко млади израелски войници вътре. Те сякаш се забавляваха много добро, смееха се като обикновени младежи. Искаме да повярваме, че те не са имали представа за моралните и физически страдания, които техният прекалено бавен контрол и мудност нанасяха. Но дали не изпълняваха заповеди за забавяне на преминаването през пункта петък сутрин, за да се ограничат мъжете, които идват да се молят в Ерусалим? Или може би за да попречат на хората, които искат да прекарат уикенда заедно със своите семейства?

Човек може лесно да си представим чувствата на възмущение, които изпитвахме, минавайки през всичко това. Това отношение е неоправдано от гледна точка на сигурността, то е унизително, нечовешко и неразбираемо, защото идва от народ, който иска да бъде възприеман като демократичен.
––––––––––––––––––

Ален Саломон е бивш професор по архитектура в Колумбийския университет и президент на фестивала за камерна музика в Югозападна Франция. Катя Саломон оглавява асоциацията, която поддържа библиотеките в най-големия европейски затвор Fleury-Mérogis.

Заплашен с депортиране от Ерусалим

В този пореден случай заплешеният с депортиране не е политически затворник, военен или друг тип агитатор, но основателят и уредникът на обикновена книжарница в Ерусалим, като за сега няма обявена специална причния за депортирането му.

Книжарницата на Мунтер Фахми се намира в хотел American Colony в Ерусалим; като част от литературния живот на Ерусалим, тази книжарница е смятана за една от най-добрите в региона.

От там пазаруват елитни чуждестарнни интелектуалци, тъй като в хотела със 120-годишна история са гостували много известни личности – от Уинстън Чърчил до Греъм Грийн и Йоан Баез. Но книжният магазин е обичан и от местните хора. Фахми е приятел и партньор в наскоро създадения Палестински литературен фестивал (Palestine Festival of Literature), който представя пред палестинската публика местни, регионални и международни писатели и творци. Досегашните участници включват имената на Суад Амири, Келър Месуд, Найуан Дарвиш и Естер Фройд, както и много други.

Фахми също така притежава една от най-големите колекции от книги свързани с историята и политиката в Близкия изток. Няма да е пресилено да се каже, че кножарницата на Фахми е един от културните стълбове в Ерусалим.

На пръв поглед проблемът на Фами изглежда бюрократичен. Фахми е палестинец, роден през 1954 година в Ерусалим. Той обаче се премества в Щатите, когато става на 21 години. След 20 години в Америка, в които той получава американско гражданство и се омъжва за американка, той се връща в родния си град, повлиян от подписването на договора в Осло.

В книжарницата

Но пристигайки на летището в Тел Авив, Фахми получава лоша новина – той разбира, че неговата лична карта за постоянно пребиваване (след войната през 1967г. всички араби, живеещи в Източен Ерусалим, получават такива карти вместо израелско гражданство, въпреки, че градът бива анексиран) вече не е валидна и че поради това той може да се върне в родния си град само като турист, използвайки американският си паспорт. Именно това е и правил повече от 15 години.

(Правото на пребиваване бива отнето, ако даденият жител отсъства за дълъг период от време или ако стане притежател на чужд паспорт; израелските граждани от друга страна могат да напускат страната за неограничен период от време без това да значи отнемане на гражднаство или други техни права).

Фахми разказва, че преди две години властите са започнали да правят проблеми при издаването на виза, а миналият месец вътрешното министерство го е информирало, че неговата виза, която изтича на 3-и април, няма да бъде удължена. Фахми е опитал по различни пътища да възвърне своите права, но усилията му за сега остават без успех. Петицията в негова подкрепа е получила стотици подписи, много от подписалите се коментират затварянето на книжарницата и несправедливото евентуално депортиране на Фахми с болка и гняв:

“Депортирането на Фахми е не само нарушение на човешкото право на пребиваване, но и на свободата на словото. Израел представя себе си пред международните медии като демократична нация, използвайки своите културни и интелектуални лица, за да привлича туристи в страната. Това депортиране разваля и дискредитира този образ.”

“Мунтар Фахми е централна част от културния живот на Източен Ерусалим. Намерението той да бъде депортиран от града е едновременно абсурдно и вредно. Аз лично, както и Zed Books ще направим всичко, което е по силите ни, за да подкрепим него и кампанията за оставането му.”

“Това е част от колонизиращата политика на Израел в Източен Ерусалим, както и част от опита им да изтрият палестинската история. Надявам се Мунтар Фахми и неговата жизненоважна книжарница да останат на мястото, към което принадлежат – Ерусалим.”

Но все пак остава неясно какъв ефект, ако въобще има такъв, тази подкрепа към Фахми ще има върху неговата съдба, имайки в предвид крайно десните управляващи и тяхната политика. Но ако желаете да го подкрепите, може да подпишете следната петиция.

Палестинско семейство загубва битката за дома си срещу американски милионер

10 март 2010 guardian.co.uk

Семейство Хамдалах пред дома си в Източен Ерусалим Photograph: Quique Kierszenbaum за Guardian

След 11-годишна съдебна битка между палестинско семейство и американския милионер Ървинг Московиц, израелският съд издаде заповед, според която палестинското семейство трябва да освободи стая от дома си.

На палестинското семейство, което живее в Източен Ерусалим, бе заповядано да освободи стаята, в която живеята, за да се нанесе в нея еврейски заселник.

Ахмед Хамдалах, на 33 години, трябва да премести всички мебели и лични вещи до понеделник или ще бъде глобен да плати сумата за наемането на работници, които да свършат тази работа. Новият притежател на стаята ще бъде предпазван от въоръжени гардове.

Семейство Хамдаллах живее в къшатта в Раз ал-Амуд от 1952 г. Пристойката, в която Ахмед, съпругата му Амани и тяхното дете Язан живеят днес е било допълнително построено в средата на 80-те години на миналия век.

Но земята, върху която е построена къщата, е била закупена през 1990 от Ървинг Московиц, бизнесмен от Флорида, продавач е бил еврейският собщевник от преди 1948 г. Московиц е похарчил милиони долари за закупуването на собственост в Източен Ерусалим, която да предостави след това на радикални еврейски заселници в палестински квартали.

Хамдаллах казва, че предпочита да разруши пристройката, от която се открива гледка към Купола на скалата и Елеонския хълм, отколкото да я даде на заселниците.

„Смятате ли, че мога просто така да им дам къщата? Няма да им позволя да живеят в дома ми,” каза той пред Гардиан. „Но нямам силата да променя нещата. Много ми е трудно, в момента ми е трудно дори да говоря, да ям или да ходя на работа.”

Амани, неговата съпруга, допълни: „Нямаме резервен вариант, няма къде другаде да идем.“ И обясни, че останалата част на къщата вече е препълнена от останалите членове на семейството.

Семейство Хамдаллах е дошло да живее в Раз ал-Амуд след като е избягало от село близо до Рамле по време на войната през 1948 година. В момента от двете страни на къщата им се намира Маале Зеитим, жилищна кооперация, която също е собственост на Московиц и в която около 100 еврейски семейства живеят. Къщата на семейство Хамдалах пречи за пълното разширяване на Маале Зеитим.
реклама на жилища, давани под наем в кооперацията, изрично се посочва, че те могат да бъдат дадени “само на религиозни семейства“.)

Ерусалимският съд отсъди през 2005 година, че семейството може да остане да живее в построеното преди 1989. Но според Шломо Лекер, израелкският адвокат на семейство Хамдалах, адвокатите на Московиц са продължили да оказват натиск за прогонване на палестинците от пристойката и двора, и съдия-изпълнителите тази седмица са изпратили предизвестие за напускане на палестинците в понеделник.

„Таза група заселници е силно решена да прогони семейството и за това опитват всеки възможен трик,“ допълни адвокатът. „Сега се получили заповед, която им позволява да дойдат в къщата и да се преселят в двора и стаята.“

Лекер заяви, че ще обжалва решението.

Даниел Луря, говорител на Атерет Цохеним, организация, която се бори за еврейско заселване в Източен Ерусалим, заяви: „Става дума за една от най-важните области за евреите в исторически И религиозен план. Евреите имат правото да живеят във всеки квартал. Фактът, че светът не осъзнава този проблем е проблем на самия свят.“

Около 200,000 израелски евреи живеят в Източен Ерусаилм, който бе превзет от Израел през 1967, а по-късно анексиран. Заселването в окупирани или анексирани територии се смята за незаконно от международното право.

В докалд на ЕС относно Източен Ерусалим, който стана обществено достояние през декември, се предупреждава, че заселниците там, водени от идеологически подбуди, застрашават възможността за постигане на мир. „Ако настоящата тенденция не се спре възможно най-скоро, превръщането на Източен Ерусалим в бъдеща столица на палестинската държава става все по-невероятно и невъзможно да се случи“ се казва в доклада.

Един ден в Палестина с Джозеф Дана

Един ден в Палестина с Джозеф Дана

Много писатели, фотографи и активисти рискуват живота си всеки ден, за да ни покажат снимки и новини за това, което се случва в Палестина. Следващата година се надявам и аз да бъда една от тях.

Един от тези хора е Джозеф Дана, журналист, блогър и режисьор, живеещ в Ерусалим. Джозеф има много последователи във Facebook и Twitter.

Репортажите му от израело-палестинския конфликт се фокусират върху палестинските мирни съпротивителни движения из целия Западен бряг и върху въздействието на израелската окупация върху палестинския живот.

С две магистърски степени по еврейска история, една от университета в Йерусалим и една от Централно-европейския университет в Будапеща, той често се основава на познанията си по история на евреите за да анализира настоящата политика на Израел, социалната ситуация и връзката с палестинците.

Той е един от редакторите на израелското онлайн списание 972, както е и член на координационния комитет на палестинската народна борба, негови статии са публикувани в The Nation, Електронна интифада, в. „Монд“, “Ню Йорк Таймс“, Sueddeutsche Zeitung, AlterNet, Pulse, и „Аарец“.

Дана е активен участник и в израелски групи за пряко действие, като Taayush и Анархисти срещу стената.

Джозеф е евреин.

Говорих с него за работата му.

Въпрос: Каква беше причината за имиграцията Ви в Израел от Америка?

Имиграция ми в Израел се основава на няколко причини. Пътувал съм като млад ученик до Израел, след това завърших първа степен по историята на евреите в САЩ и за мен бе естествено да продължа образованието си в Израел.

Така че аз емигрирах и започнах изучаванете на историята на евреите в университета в Йерусалим. Също така винаги съм чуствал силна връзка с еврейската ми идентичност и макар да имам силни негативни чувства спрямо ционизма, аз чувствам, че е необходимо да бъде в Израел и да се боря за своята еврейска идентичност.

Също така за мен е важно да владея свободно иврит и чувствам, че е необходимо да мога да предам тези знания по езика на моите (бъдещи) деца.

Въпрос: Вие сте силен поддръжник на палестинската национална борба. Можете ли да дадете ясно определение какво представлява тя?

Въз основа на чувството ми на дълбока идентификация с еврейската ми идентичност, а също и на чувствата ми срещу ционизма, смятам, че съществуват естествени връзки между израелците (и всички евреи) и палестинците. Поради това смятам израелската окупация и трагедията на ционизма за еднакво важни както за евреите, така и за палестинците.

Естествено, народната невъоръжена борба е пример за ненасилствени действия и моята подкрепа идва от зависимостите, които виждам на земята. Станах свидетел на това как съдействие и съвместно съществуване между евреи и палестинци е възможно в Западния бряг.

От другата страна на демаркационната линия аз намерих приятели, които много ценя и с които ни свързват общи интереси, уважение и съпричастност към народната невъоръжена борба.

Ако това означава, че съм силен поддръжник на палестинската народна борба, така да бъде, но аз бих предпочел да перифразирам, като кажа, че съм силен поддръжник на съвместното съществуване, на премахването на ционистката политика на сегрегация и преминаване към еднодържавно решение на конфликта, която държава ще се основава на демократични равни права за всички нейни граждани.

Въпрос:Работата, която извършвате в Израел е вдъхновяваща. Можете ли да ни кажете нещо повече за това как всичко започна?

Работата ми започна от момента, в който заживях в Ерусалим. Градът е една смесица от религиозен и националистически гняв, но аз осъзнах, че мога да пътувам до Западния бряг лесно и по този начин буквално да съборя физическите и психологическите бариери между израелското и палестинското общество.

Започнах да работя с израелско-палестинскиата група за солидарност Ta’ayush в южната част на хълмовете на Хеброн, където помагах на палестински фермери да достигнат своите земеделски земи и документирах насилието от страна на заселниците и израелската армия срещу тях.

В крайна сметка, започнах да се присъединявам към невъоръжените демонстрации срещу израелската разделителна стена и окупацията като цяло. Позовавайки се на родния ми английски език и познаването на американската еврейска общност, започнах да пиша за това, което виждам на английски и да качвам кратки клипове в you tube.

Нещата се нареждаха едно след друго, а гласът ми стана по-силен, тъй като живея на мястото на събитията и участвам в ежедневните събития от народната невъоръжена борба.

Въпрос: Нищо не се променя, въпреки мирния отговор на репресиите, палестинският народ сигурно често се чувства неразбран. Бихте ли се съгласили с това?

Аз не смятам, че това е въпрос на неразбиране, а по-скоро на не възможност да бъдеш чут.

Израел се страхува от централизираната народна ненасилствена съпротива срещу свята окупация. Поради това Израел прави всичко по силите си да смаже борбата и да принуди палестинците да започнат въоръжена съпротива.

Излезлият наскоро филм Budrus показва именно факта, че палестинците искат да се противопоставят на окупацията мирно. Работата на международните и израелски активисти може да им помогне, както и медиите и различните културни канали.

Въпрос: По време на дейността Ви като активист и журналист в Палестина какво е било най-трудно за Вас да преодолеете?

Най-трудно ми бе да преодолея загубата на лични отношения с някои от моите израелски приятели и семейството ми. Когато човек реши да се премахне бариерите между израелци и палестинци, личните отношения в Израел страдат много, тъй като обществото просто не е готово за тази необходима революция, която трябва да се проведе в сърцето на израелското общество.

Може би това би могло да се нарече процес на радикализация. Но не ме разбирайте погрешно, този процес не само ми отне, но и ми даде много – в резултат на моята работа създадох невероятни приятелства с израелци и палестинци, които аз дълбоко ценя.

Въпрос: Можете ли да опишете един от решаващите момент в работата Ви?

Трудно е да избера само един момент. Първото, за което се сещам са безбройните случаи по време на демонстрации или нощни нападения на палестински домове, в които аз се намирах заедно с мои приятели палестинци.

Спомням си за толкова много случаи, в които стояхме заедно, един до друг, със сълзи, стичащи се по лицата ни от сълзотворния газ, помагайки си един на друг. Спомням си за едно семействата, което ме покани в дома си и ми поднесе вкусна храна и чай, въпреки факта, че съм израелец, докато IDF (Израелските отбранителни сили) нахлуваха в домовете из селото.

Тези инциденти ме свързаха – емоционално, интелектуално и психически, с палестинските ми приятели и колеги по един дълбок начин. Аз се вдъхновявам от моралната яснота на хората, които срещам, докато върша моята работа и това ми дава дълбоко чувство на мотивация.

Един ден от живота на Джозеф Дана
Шарфаф и аз взимаме малка почивка от днешните събитията в Нилин. Той е фотограф за activestills и един от ветераните на този опасен протест срещу окупацията.

Днес е Деня на затворниците и седмичния протест включва шапки и тениски, които са украсени със снимки на различни палестинци, задържани в израелските затвори за планиране и участие в седмичните демонстрации на съпротивата, с която малкото село Нилин е станало известно.

Самият протест започва бурно. Преди дори да достигнем до стената, виждаме, че портата, кояти ни отделя от израелската страна е отворена. Войниците ни чакат. Още щом ни видяха, започнаха първите изстрели със сълзотворен газ срещу нас. Почти веднага след това, израелски протестиращ бива леко ранен след като кутия сълзотворен газ е изстреляна директно в него.

Войниците влизат в селото, стреляйки с живи амуниции във всички посоки и покривайки всичко наоколо със сълзотворен газ. Протестиращите се движат нагоре, изкачват един хълм близо до входа на селото, така те се оказват на върха на хълма, а израелските войници са в долния му край.

Палестинците хвърлят камъни и войниците отговорят, стреляйки бутилки сълзотворен газ директно към протестиращите. Накрая войниците се затичват нагоре по хълма. Денят днес не е твърде горещ, така че войниците нямат друг избор, освен да положат допълнителни усилия.

В крайна сметка попадам сред облак от сълзотворен газ. Това винаги се случва поне веднъж и единственото положително нещо, което мога да кажа е, че прочиства синузита.

Опитвам се да намеря скала ,където да се скрия за кратко за да се възстановя и огледам каква е ситуацията. Поглежам наляво и виждам палестинци, които хвърлят камъни, а войни стрелят със сълзотворен газ и живи амуниции куршуми и в далечината стената, зад която се намира колониалното селище Хашомин. Поглеждам надясно и виждам самолет, който каца на летище Бен Гурион, виждам и горещата мъгла над Тел Авив в гореща мъгла.

Положението отново е странно. На мястото на протеста всички израелски телефони започват да звънят. Съобщават ни, че един арабски израелски жител на Яфа е бил сериозно ранен близо до Билин. Той е бил ударен директно в челото с кутия сълзотворен газ и в момента е на път за болницата. Йонатан Полак, израелският говорителят на Народния комитет за борба е днес с нас в Нилин.

Той веднага отваря своя малък лаптоп за да изпрати съобщения до пресата, обажда се на адвокатите, свързва се и с медиите. Съпротивата е хай-тек. Активисти използват преносими компютри по време на демонстрации и протести, за да се не загубят толкова важната медийна война.

В крайна сметка протестът се премества обратно в селото. Изстрелите сълзотворен газ, смесени с живи куршуми продължават.

След половин час обмяна на насилие между войниците и палестинците, войниците започват да се отдръпват от сцената. В този момент, забелязвам трима наблюдатели на ООН, облечени в техните светлосини униформи на покрива на една от къщите. Никога не съмчувал ООН да прави каквото и да е свързано с популярната борба, така че за мен е объркващо да ги видя.

Протестът свърши.

Качваме се отново в колата за Тел Авив. Йонатан е както винаги на телефона, като същевременно пише имейли на лаптопа си за инцидента в Билин. Минаваме през крайпътни села и питаме местните жители къде се намират контролно-пропускателните пунктове на армията.

Прибираме се обратно в Тел Авив през хубавите окупационни пътища.

Религиозна свобода в Светите земи

Ерусалим – www.asianews.it

Вътрешното министерство на Израел е отнело разрешението за пребиваване на Англиканския епископ в Ерусалим. По този начин на преподобния Сухеил Дауани се отнема правото да живее в Ерусаилм. Въпреки протести от страна на църковните власти на запад, особено от страна на САЩ, израелските власти са отхвърлили молбите за удължаване на разрешението му за пребиваване.

Епископът e роден в светите земи, където е прекарал по-голямата част от своя живот и служба, но няма право нито на гражданство, нито на законно пребиваване в Ерусалим, тъй като е роден в Наблус, Западния бряг. Родният му град е окупиран от Израел през 1967 година, но не е бил анексиран. От друга страна, Източен Ерусалим, където се намира англиканската катедрала и църковните офиси, също е бил окупиран през същата година, но е бил анексиран от Израел и Израел смята тази част от Светия град за част от своита територии (въпреки, че никоя друга държава не е признала това анексиране). По този начин епископ Давани се смята от Израел за чужденец, Read the rest of this entry