Архиви

Разрушаване на източник на енергия в окупираните палестински територии

източник Ecumenical Accompaniment Programme in Palestine and Israel (EAPPI)

Израелските военни плануват да разрушат набор от слънчеви панели близо до Имнеизил, село в южните хълмовете на Хеброн, прекъсвайки по този начин захранването с електричество на четиридесет семейства, здравна клиника и училище. Слънчевата централа е единственият източник на електроенергия в селото и е обект на военна заповед за разрушаване, която е в сила от днес (четвъртък, 10 ноември 2011 г).

Имнеизил няма достъп до главните електрическа, водна и канализационна мрежи, поради военни ограничения в зона C (62% от Западния бряг). Преди две години, испанска неправителствена организация е инсталирала соларни панели върху земя, принадлежаща към селото. Израелската армия обаче е отказала да предостави разрешение за строеж на панелите.

Преди няколко седмици селяните намерили заповед за разрушаване на панелите близо до тяхната ограда. Израелската организация Равини за правата на човека (Rabbis for Human Rights) започна кампания срещу разрушаването, твърдейки на първо място, че панелите не изискват разрешение за строеж, както и че електроенергията е основна хуманитарна нужда. Въпреки 39-те жалби, заповедта остава в сила и надеждата, че проектът за половин милион долара може да бъде спасен, си отива.

Перспективата за оставяне без този източник на енергия ужасява Мохамед Юсеф, директор на училището в селото:

„Без електричество, образователния процес ще бъде спрян. Например няма да може да използваме компютри, принтери. Понякога показваме документални филми на учениците, това също няма да бъде възможно. Няма да сме в състояние да осигурим образователни материали.“

Допълнителна информация:

Слънчевите панели са монтирани от Сева, испанска неправителствена организация, в координация с университета Ал Наджах в Наблус. Общата стойност на проекта е 365.500 евро, от които от испанска страна са били предоставени 290.000 евро.

Международното хуманитарно право:

Член 23 от Хагската конвенция от 1907 ясно заявява, че „е особено забранено (за окупатор) да унищожи или да конфискува собственост на врага, освен ако такова унищожение или конфискация не се изисква пряко от нуждите на войната.“

Член 53 на Четвъртата Женевска конвенция от 1949 г. гласи „Всяко унищожаване от окупиращата държава на движимо или недвижимо имущество, принадлежащо индивидуално или колективно на частни лица, на държавата, на местните власти, на обществени или кооперативни организации, освен ако е абсолютно необходимо поради военните действия, е забранено.“

Реклами

Джеф Халпър

Ерусалим – Джеф Халпър е част от израелското движение за мир вече около 40 години. Той е начело на Израелския комитет срещу разрушавеното на домове (Israeli Committee Against House Demolitions – ICAHD), една от главните организации, които се борят за мир и спазване на човешките права. ICAHD се стреми да спомегне за края на израелската окупация от 1997 година.
Това е интервю за Palestine News Network

– Защо решихте да станете част от това движение?

– Аз съм американски евреин, които живе в Израел вече повече от 40 години. Но аз израснах и се оформих като личност през 60-те години в САЩ. Израснах политически с движението за човешки права на Мартин Лутър King. Лежах в затвора в Мисисипи. Бях против войната във Виетнам.

Когато дойдох в Израел не изневерих на своите леви политически убеждения. Знаех, че има окупация и че трябва да се борим срещу нея. От самото начало се включих в движението за мир. Не съм от хората, които са дошли в Израел като убедени ционисти и след това променили убежденията си.

Джеф Халпър в съда


-Вие сте бил арестуван поне осем пъти тук. Какви са отношенията Ви с израелските власти?

Гражданското неподчинение е част от нашата борба. Но трябва да спомена, че е по-малко страшно отколкото звучи. Евреите в тази страна имат привилегии. Нac не ни бият. Не ни държат в затвор. Ние се възползваме от тези привилегии за да правим неща, които палестинците няма как да направят. Ако застана пред буллдозер, те ме изблъскват настрани, може би ще ме задържат за час или два, но нищо повече.

Ако палестинец направи това, те ще стрелят. Играта има различни правила за тях.

– Защо дейността Ви се фокусира върху унищожаването на палестински домове?

Защото окупацията може да бъде много абстрактна за хората. 25 000 домове са били унищожени от 1967 г. насам в окупираните територии. Ние застваме пред булдозери, правим жива верига пред домове, съпротивляваме се срещу унищожаването им дори като ги построяваме отново. Успяхем да построим 170 жилища в последните 12 години.

– Какво постигате с тези действия?

Успяхме да насочим вниманието върху начина, по който окупацията работи и какви са истинските намерения на Израел, а именно да не позволят създаването на Палестинска държава. Искаме да покажем, че това, което Израел прави в окупираните територии не са мерки за сигурност. Read the rest of this entry

Repair education, repair the world!

A това е посланието на Fatma al-Sharif пред foreign policy.
Газа – Когато юни тази година (след завършилото със смъртни случаи нападение на Флитилията за Газа) Израел обяви, че ще облекчи блокадата над цивилното население на ивицата Газа, в мен почти се породи надежда.

Аз съм палестински адвокат за правата на човека и живея в Газа. По-рано тази година бях приета да уча за мастърска степен в Университет Birzeit в Западнаия бряг в специалността Human Rights and Democracy Studies (Човешките права и демокрация). Преди “олекотяването“ на блокадата, се бях опитвала многократно да получа разрешение от изр. власти да напусна Газа за да посещавам лекциите в университета, но такова така и не получих. Но дали промяната, която Израел обяви, ще ми даде най-накрая възможност да ходя на училище?

Това лято, подкрепена от израелски и палестински хуманитарни организации, а именно Gisha и Al Mezan, изпратих петиция до Израелския Висш Съд, в която молех да ми позволят да пътувам до моя университет. Но съдът се съгласи със заповедта на израелските военни, според която “олекотената“ блокада не включва проямана в политиката, съществуваща от 2007 година насам и която позволява само “извънредни хуманитарни случаи“ да получават разрешение да напуснат Газа. Което означава, че “да“ получават само болни пациенти, отговарящи на дадени условия. Но студенти като мен, които търсят по-добро образование получават отказ.

Първоначално Египет сътрудничише на тази политика и също не позволяваше преминаванто на студенти през граничния пунк в Рафа (там е южната граница на Газа), но това се промени след юни тази година и все повече студенти могат да напуснат Газа от там и да идат да учат в чужбина. Но това не е от полза за студентите като мен, които сме се записали в университет в Западния бряг. Дори ако пътуваме през Египет и Йордания, Израел пак няма да ни позволи да влезем в Зап. Бряг.

Програмата в университета Birzeit е уникална: нито един университет в Газа не предлага такава, магистратура в областта на човешките права няма и в нито една съседна арабска държава. Но моят случай не е нещо необичайно. От 2000 година насам, Израел забранява на всички палестински стуеденти от Газа да учат в Зап. Бряг – забрана, която оказва негативно влияние на тези като мен, които дори Израел признава, че не представляват заплаха за сигурността. По този начин отрича правото на хиляди студенти да отидат от Газа в Зап. Бряг за да учат специалност, които университети в Газа не предлагат – такива са стоматология, ветеринарна медицина, окупационна терапия, медицинско инженерство и опазване на околната среда за напреднали.

Висшата образователна система в Западния бряг и Газа бе планирана като една цяла система, а Западния бряг и Газа се смятат за една територия от серия от международни споразумения, включително Oslo Interim Agreement (Oslo II) от 1995 , както и Agreement on Movement and Access. Въпреки това ни е забранено да пътуваме до Рамала (нормално пътуване без спиране и чакане на десетките пропускателни пунктове отнема само един час с кола) – отнето ни е правото на совбодно движение и правото на образование, при това във собствената ни държава.

През 2007 година израелският кабинет обяви, че тази забрана е в следсвие на това, че Хамас взе властта над ивицата Газа, което превърна Газа в „враждебен обект.“ Но по какъв начин ветеринарните лекари, зъболекарите или адвокатите за човешки права представляват военна заплаха?

Нима трябва да припомним на израелските правителствени адвокати, че колективното наказание над цивилно население е сериозно наришение на Женевската конвенция?

Нима се налага да осведомя израелските политически лидери относно негативните последици, които забраната ще породи, защото така студенти и професори ще имат ограничен достъп до информация? Тази забрана само ще задълбочи изолацията на Газа, ще направи още по-трудно за палестинците да създадат стабилно и прогресивно палестинско общество, което Израел и неговите партньори твърдят, че искат да има.

Преминаването ми от Газа в Зап. бряг за да се обучавам относно човешките права не е заплаха за сигурността на Израел. Отнеманате на правото на палестинците на образование и развитие няма как да доведе до мир. Палестинците като мен искат да създадат образовано общество осъзнаващо значението спазването на правата на човека в ивицата Газа. Най-важното е, че ние искаме да се противопоставим на нарушенията на човешките права, които са не само дело на Израел, но и вътрешните такива. Но това ще стане само ако Израел ни позволи.

––––––––––
Миналият октомври 21 годишна палестинка-християнка Berlanty Azzam бе арестувана от израелската армия и със завързани очи и ръце върната обратно от Витлеем, където учи, в Газа.
Единственото “престъпление“, което бе извършила бе, че според израелските регистри е жител на Газа, а не на Западния бряг.

Призивът на Университа във Витлеем за помощ.
Нейната история в кратко видео на Си Ен ЕН:

–––––––––––––

Повече за влиянието на затворените граници между Западния бряг и Газа върху учебния прoцес на студентите, връзките в семействата и търговията може да прочетете тук!

От Витлеем до Газа, разказът на един палестинец

На 2-ри април 2002 година Израел окупира град Витлеем в Западния бряг. Fahmi Kan’an е един от 250 мъже, които търсят подслон и защита в църквата „Рождество Христово“. Той е и един от 26-те, които биват депортирани в Газа след това. Това е неговата история, разказна пред Flora Nicoletta, независим френски журналист, живееща в момента в Газа, където работи върху своята четвърта книга, посветена на палестинския въпрос.
„Родният ми дом се намира на 200 метра от църквата „Рождество Христово“. Роден съм във Витлеем на 1-ви юни 1971 година. В момента съм на 39 години.

Бях арестуван за пръв път през 1988 г. по време на първата Интифада. Тогава бях само на 17 години. От 1987 до 1996 бях пет пъти в затвора. Арестуваха ме, после ме освобождаваха и после пак ме арестуваха…така пет пъти. Общо прекарах 3 години и 3 месеца като затворник.

Когато ме освободиха през 1996, Палестинските власти контролираха Витлеем. Те ми казаха, че израелците искат да ме арестуват отново. Но защо тогава въобще ме освободиха?

Ожених се през 1997. Awatef, моята съпруга, е от Halloul, селище в района на Хеброн. Преди да се омъжим ѝ казах за всичко. Казах ѝ, че съм бил в 15 израелски затвора, че ме търсят отново – можех да бъда арестуван или убит по всяко време. Въпреки това тя прие да се омъжи за мен.

Тя учеше Религия в Университета в Хеброн, втори курс. Когато дойде да живее във Витлеем, тя продължи да пътува до Хеброн, дори когато беше бременна… Пътува се 30 минуто до там. И когато синът ни Мохамад се роди, тя продължи да ходи, докато майка ми се грижеше за детето.

Работех като част от подготовката за празника Bethlehem 2000. Реновирахме улици и древни останки. През септември същата година избухна Втората Интифада и всичко всичко се промени.

През 2002 година израелската армия се върна във Витлеем. Това се случи на 2-ри април. Скрих се в църквата „Рождество Христово“ , защото изралеците ме издирваха и ако ме хванеха можеше да не съм жив…скрих се в църквата, защото израелската армия искаше да ме убие.
Read the rest of this entry

Студенти от университета в Мичигън напускат в знак на протест лекция на израелски войници:

Планове за ново колониално строителство и палестинските права

В ново съобщение до пресата Амнести Интернешънъл заключава, че плановете за ново строителство в Западния бряг заплашват да нарушат правата на палестинското население. Те призовават израелските власти да спрат планувания строеж на нови 238 жилища в еврейските поселения в Източен Ерусалим.

Филип Лутер, изпълнителен директор на Амнести за Близкия Изток и Северна Африка заяви:

“Израелските власти трябва незабавно да спрат разширяването на поселенията в Източен Ерусалим и останалата част от Западния бряг. Строителството не само нарушава международното право, но и нарушава човешките права на палестинците в окупираните територии, включително и правото им на жилище и достъп до вода.“

Read the rest of this entry