Архиви

От Витлеем до Газа, разказът на един палестинец

На 2-ри април 2002 година Израел окупира град Витлеем в Западния бряг. Fahmi Kan’an е един от 250 мъже, които търсят подслон и защита в църквата „Рождество Христово“. Той е и един от 26-те, които биват депортирани в Газа след това. Това е неговата история, разказна пред Flora Nicoletta, независим френски журналист, живееща в момента в Газа, където работи върху своята четвърта книга, посветена на палестинския въпрос.
„Родният ми дом се намира на 200 метра от църквата „Рождество Христово“. Роден съм във Витлеем на 1-ви юни 1971 година. В момента съм на 39 години.

Бях арестуван за пръв път през 1988 г. по време на първата Интифада. Тогава бях само на 17 години. От 1987 до 1996 бях пет пъти в затвора. Арестуваха ме, после ме освобождаваха и после пак ме арестуваха…така пет пъти. Общо прекарах 3 години и 3 месеца като затворник.

Когато ме освободиха през 1996, Палестинските власти контролираха Витлеем. Те ми казаха, че израелците искат да ме арестуват отново. Но защо тогава въобще ме освободиха?

Ожених се през 1997. Awatef, моята съпруга, е от Halloul, селище в района на Хеброн. Преди да се омъжим ѝ казах за всичко. Казах ѝ, че съм бил в 15 израелски затвора, че ме търсят отново – можех да бъда арестуван или убит по всяко време. Въпреки това тя прие да се омъжи за мен.

Тя учеше Религия в Университета в Хеброн, втори курс. Когато дойде да живее във Витлеем, тя продължи да пътува до Хеброн, дори когато беше бременна… Пътува се 30 минуто до там. И когато синът ни Мохамад се роди, тя продължи да ходи, докато майка ми се грижеше за детето.

Работех като част от подготовката за празника Bethlehem 2000. Реновирахме улици и древни останки. През септември същата година избухна Втората Интифада и всичко всичко се промени.

През 2002 година израелската армия се върна във Витлеем. Това се случи на 2-ри април. Скрих се в църквата „Рождество Христово“ , защото изралеците ме издирваха и ако ме хванеха можеше да не съм жив…скрих се в църквата, защото израелската армия искаше да ме убие.
Read the rest of this entry

Реклами

Западния бряг и сезонът на насилието

Животът под окупация никога не е бил лесен – безброй пропусквателни пунктове, стена, която превръща родното ти село в затвор, отказване на достъп до вода и собствената ти земя, арест и присъда за това, че си позволяваш да отстояваш правото си на достоен живот…но последните седмица заселниците се погрижиха животът на окупираните палестинци да бъде изпълнен с още повече насилие и унижение.

Училище бе нападното през нощта от заселници и “украсено“ с графити

Palestinians reported Wednesday that a school warehouse was torched in the West Bank village of Sawiyeh. The message “regards from the hills” was sprayed on one of the walls.

According to the Palestinians, settlers infiltrated the girls school on Tuesday night, broke two locks and torched the warehouse, where school sports gear and furniture is kept. The students held a protest Wednesday morning near the site.

За четвърти път тази година отпадъчните води на еврейското колониално селища наводняват земите на палестинското село Beit Ommar.

The settlement emptied sewage onto their land in March, April and June, destroying the crops and costing the farmers thousands of shekels in lost income.
The flooding poses a major health hazard to the village residents. Members of the Awwad family, whose bulldozer was submerged, waded knee deep in the sewage to pull out the bulldozer, and ground soil contamination creates major health risks for local residents.

Видео:

През последната седмица заселници са унищожили 3 500 маслинови дръвчета!

The PLO International Relations Department warned of a war by Israeli settlers against olive trees, saying that in the past few days over 3500 trees had been burned or destroyed across the West Bank.
The department said in a press statement that settlers had unprecedented power over Palestinian land, having recently attacked the northern villages of Urta, Tel, and Burin, as well as the surrounding areas of Nablus, Salfit, Ramallah, Bethlehem, Hebron, Jenin, and Qalqiliya. They burned trees and stole crops, preventing farmers from reaching their lands near the wall.

According to local and international statistics, there are more than 10 million olive trees in Palestine, comprising about 938,000 dunums of land. A dunum is about a quarter of an acre. About 24 million tons of olive oil are produced in a good year, though less has been produced in recent years. The wall runs through these lands, separating about 40,000 dunums and preventing landowners from reaching them. In the past year, settlers have destroyed about 13 million trees, most of them olive trees.

Всъщност, още със започването на беритбата на маслини, палестински блогър Yousef предупреди, че Сезонът на беритба е винаги свързан с нарастване на насилието от страна на заселниците.

When I first presented the data in September, I mentioned how a spike in the violence occurs during the olive harvest and expected similar increases in violence this year.

Below is a graph which shows this spike in the period just before to just after the olive harvest in 2009. What you are looking at is the number of attacks per week across the different governorates.

Week 1 on the X-Axis corresponds to 9/15/2009-9/21/2009 and Week 9 corresponds to 11/10/2009 – 11/16/2009. The spike, which looks like a mountain in this instance because it is increased violence over a protracted period of time, reaches its peak during week 4, (10/6/2009-10/12/2009) almost exactly one year ago today.

Also, you can clearly see that targets are located in various areas throughout the West Bank, with the heaviest volume occurring in Nablus and Qalqilya. Clearly, to say this is not a widespread phenomenon is to ignore reality. It is in fact a systematic, predictable, widespread phenomenon.

But I’d be wrong to suggest that settler violence targeting Palestinian civilians and their olive treas or other crops only occurs during the olive harvest season. Rather, attacks by settlers on Palestinian olive trees occur year round. What we see during the olive harvest is increased attacks against Palestinians who are out in the groves collecting olives.

Often in vulnerable, rural areas where Israeli settlers can attack with little fear of being caught or stopped, Palestinian civilians fall prey to settler attacks more in this period.

But when we look into attacks on the crops and trees themselves, we see that this is not limited only to the period of the harvest. In fact, when look at our data which covered 18 months from Jan. 2009 to Aug. 2010, only about 30% of attacks on olive trees and groves occur during the harvest (late Sept to early Nov). The rest of the attacks are distributed across the remainder of the year with a remarkable concentration in June and July, when 40% of attacks occur.

Approximately 10% of all acts of settler violence captured in our database are against the olive trees and occasionally other forms of agriculture. With over 100 attacks on trees in an 18 month period, this comes out to an average of approximately 5.5 attacks on trees per month.

So anyone who is trying to tell you that these attacks are isolated incidents, like the spokesman for the Israeli police, is probably trying to hide the fact that they are failing miserably, perhaps intentionally, to do their job in protecting Palestinian civilians and their property by preventing settler attacks.

Settler violence prevents Palestinians from reaching significant portions of their most important agricultural product, and continues to be a threat to Palestinian civilians on each and every day of their lives.

Същевременно палестинско гробище в Западния бряг бива осквернено.

………………………………………….

Бирен фестивал под окупация

Преди 17 години, изпълнени с надежда от подписването на мирния договр в Осло, двамата братя Надим и Давид решават, че след дълги години живот като имигранти в Америка е време да се върнат при своите корени, в родната Палестина.
В малкото християнско градче Тайбе, намиращо се в Западния бряг, на 20 мили от Ерусалим, те инвестират всичките събрани пари в идея, която от повечето хора се определя меко казано за рискована – построяват своя собствена пивоварна за да произвеждат първата палестинска бира.

Днес, бирата им се продава дори в Европа, а ежегодният двудневен фестивал, който организират от 2005 насам, има огромен успех.
В него хора от различни религии и националности споделят емоции, празнуват, пеят и танцуват заедно, пиейки от “вкусната“ бира (бирата, произвеждана от двамата братя се нарича Тайбе, от една страна кръстена на името на града, в който се произвежда, но от друга “тайбе“ означава “вкусен“ от арабски език).

Как се е родила тази идея? Лесно ли е да произвеждаш и продаваш бира, когато се намираш под окупация?
Как се чустват посетителите на фестивала?
Отговорите на тези въпроси може да видите във филма, заснет по време на фестивала през Октомври 2008 година
или в краткото видео на Ню Йорк Таймс.


Read the rest of this entry