Архиви

Открий разликите

По статия на Али Абунимах за Electronic Intifada – Анексацията в деиствие: Израел вече слага печат “Judea and Samaria only (само за Юдеа и Самария”) в паспортите на посетителите на Западния бряг:

Спомняте ли си любимата игра от детството – две почти еднакви картинки една до друга, а вашата задача е да откриете минималните, трудно откриваеми разлики между тях. Това е задачата ви и тук. Вгледайте се добре в снимките и открийте разликите. Това са входните визи в паспорта на един и същи човек, Рима Мериман, американски професор от палестински произход. Тя преподава американска литература в университета Ал Кудс в Източен Ерусалим.
паспорт с виза стар
паспорт с виза нов

Ще ви помогна: първата разлика е в датите на издаване – едната снимка е на визата ѝ от 24 август 2012, докато другата е от 26 ноември същата година. Втората разлика е в понятията, с които Израел решава за къде дава достъп. В първата снимка визата дава право на достъп до „Palestinian authority only (само Палестинската власт)“, докато във втората се наблюдава интересно развитие, палестинската власт е заменена с понятието “Юдея и Самария”. Юдея и Самария е еврейското националистическо име, с което Израел нарича окупирания Западен бряг, за да засили своите неверни претенции спрямо терироториите, като им даде уж историческа и религиозна легитимност.

Защо Израел издава визите за Западния бряг след като Палестина е вече страна наблюдател в ООН?
Защото палестинската власт няма никакъв контрол или суверенитет върху Read the rest of this entry

45 години след Шестдневната война

Тази година се навършват 45 години от Шестдневната война, благодарение на която Израел завладява Ивицата Газа, Синайския полуостров, Западния Бряг на река Йордан (включително източен Йерусалим) и Голанските възвишения.

По този повод израелският активист за мир и автор на книгата „The General’s Son: Journey of an Israeli in Palestine“ Мико Пелед публикува свой анализ за причините за войната, както и равносметка за последиците от нея.

Мнозина днес вярват, тъй както се е вярвало и в миналото, че Израел е бил принуден да започне превантивна атака през 1967 г., защото страната е била изправена пред екзистенциална заплаха от страна на арабските армии, които са били готови и са възнамерявали да унищожат Израел. Но изглежда, че баща ми, генерал Мати Пелед, който е бил генерал в логистичното отделение на израелските отбранителни сили по това време, е бил един от малкото, които са знаели, че това не е вярно. В статия публикувана шест години след войната от израелския вестник Маарив, той пише: „Бях изненадан, че Насер решава да постави войските си толкова близо до границата ни, защото това ни позволщваше да ги унищожим по всяко време, стига да искаме, това бе ясно за всеки знаещ човек. От военна гледна точка, не израелската армия бе в опасност, а египетската армия.“ В интервюта през годините, израелски политици, както и други генерали, които са служили по онова време, потвърждават това мнение:

Ето няколко цитата:
“През юни 1967 ние направихме избор. Това, че египетската армия се бе събрала в Синай, не доказва, че Насер наистина е смятал да ни атакуват. Трябва да бъдем честни с нас самите. Ние решихме да ги атакуваме.
….
Не направихме това (ред. започнахме войната) поради липса на алтернативи. Можехме да изберем да чакаме. Можехме да изпратим армията вкъщи. Кой знае дали са щели да ни нападнат? Няма никакво доказателство за това. Всщност има аргументи точно в обратното.“
55-о обръщение на министър-председателя Бегин по време на церемонията по дипломирането на National Defense Collegeense College- 8 август 1982

“Не вярвам, че Насер е искал война. Двете дивизии, които бе изпратил в Синай на 14 май не можеха да бъдат достатъчни, за да започнат нападение срещу Израел. Той го е знаел и ние го знаехме.”
Рабин, Le Monde, 28 февруари February 1968

“Никога не е имало опасност от унищожение. Тази хипотеза никога не е била обсъждана в сериозни срещи.”
Генерал Езер Вайцман, цитиран във вестник Маарив, 4 април 1972

Всички обсъждания и закрити заседания на израелското правителство преди войната са много добре описани и документирани от израелския историк Том Сегев в книгата му “1967: Israel, the War and the Year That Transformed the Middle East“.
В книгата си Сегев цитира Ариел Шарон, който на 25 май 1967, или 11 дни преди началото на войната, е заявил, че създадените обстоятелства са “историческа възможност“ да унищожат египетската армия. Тогава министърът от партията на труда Алон предложил да “създадат предтектс“, който да им позволи да твърдят, че Египет е започнал войната. Те са се нуждаели от предтекст, защото дори техният основен партньор САЩ са били убедени, базирайки се свои проучвания и източници, че “Египет е нямал намерение да атакува.“

А каква е равносметката днес, 45 години след края на войната:

Вече 45 години последователни израелски правителства инвестират милиарди долари в завоюваните през 1967 години земи, правейки ги необратими, премахвайки всякаква възможност двудържавното решение да се превърне в реалност. Градове, магистрали, молове и заводи са построени в Западния бряг, за да могат еврейски израелци да се установят там, а чрез терор власт да бъде наложена над палестинците, чиито земи са били взети. Чрез отказа на достъп до вода и земя, чрез възпрепятстването на свободното пътуване, чрез лабиринта от дискриминационни закони и ограничения, чрез военните нападения, чрез всичко това, Израел е посветил огромни ресурси, за да постигне потисничеството и преследването на палестинците.

Сега отново Израел е изправен пред две възможности: Read the rest of this entry

Кампанията „Добре дошъл в Палестина“ за втора поредна година

За втора поредна година палестински активисти организираха кампанията „Добре дошли в Палестина“. Миналата година публикувах статия на един организаторите, Сам Бахур, в която той описва целта и същността на кампанията:

Повече от 300 международни активисти плануват да кацнат на летището в Тел Авив на 8-ми юли 2011 по покана на 30 палестински граждански организации, които провеждат инициативата “Добре дошли в Палестина” (“Welcome to Palestine”).

При пристигането си на летище Бен Гурион, поканените гости, всички идващи от страни, които имат дипломатически отношения с Израел, няма да скрият своето намерение да посетят Палестинските територии. Тази мирна инициатива, цунами от гражданско неподчинение идва само след като израелските ограничения на движение и достъп до и от Палестина за палестинци и чужденци изчерпаха всички други установени канали, които са в съответствие с международното право и вътрешните закони.

Да припомня, че няма друг начин да влезеш в палестинските територии в Западния бряг и Източен Ерусалим, които са под военна израелска окупация, освен ако не минеш през контролирани от Израел места като летище Бен Гурион или някой от израелските пристанища или гранични пунктове по земя.

След като Израел не промени тази своя политика на изолация на окупираното население, на 15 април 2012 активисти от цял свят се насочиха към летище Бен Гурион, за да участват в „Добре дошли в Палестина“. Голяма част от тях бяха спрени още преди да се качат на самолета за Тел Авив, а повечето от тези, които успяха да стигнат до летището бяха арестувани. Арестувани бяха и израелските активисти, които ги чакаха, за да ги посрещнат на летището.

Израелска активистка бива арестувана при опита си да посрещне международните гости-участници в кампанията. Снимка: UPI/Debbie Hill

За повече подробности, може да посетите официалната страница на кампанията http://welcometopalestine.info/, да прочетете статията от блога на една българка, която е била доброволка в Западния бряг или да видите репортажа на The Real News Network:

Междувременно ми се иска да споделя част от един доста ироничен анализ на израелския колумнист в The Jerusalem Post, Гершон Баскин:

Толкова усилия, за да бъдат спрени група идеалисти, про-палестински активисти, които искат да влязат в „единствената демокрация в Близкия изток.“ Какъв успех.

Ако аз бях участник в тази кампания, сега щях да се смея истерично.

Вижте тези израелци, те изпратиха Read the rest of this entry

93% от всички непълнолетни, осъдени за хвърляне на камъни, са излежавали присъда в затвор

Нов доклад на израелската неправителствена организация B’Tselem разкрива за първи път официалните данни за отношението на израелската военна съдебна система спрямо палестинските непълнолетни младежи в Западния бряг: 93% от всички непълнолетни, осъдени за хвърляне на камъни, са излежавали присъда в затвор. Това включва 19 деца под 14-годишна възраст, които съгласно цивилните израелски закони не могат да бъдат държани в ареста.

Същевременно съгласно доклада, публикуван на 18 юли, правата на палестинските непълнолетни деца, които са бли заподозрени за хвърляне на камъни в Западния бряг, са били нарушавани през целия процес на наказателното правосъдие.

Докладът предоставя за първи път пълни официални данни за палестинските непълнолетни лица, които са били съдени за хвърляне на камъни в последните шест години, като се базира на десетки съдебни дела, на интервюта с 50 палестински непълнолетни деца, които са били арестуван по подозрение за хвърляне на камъни, както и на интервюта с техните защитници.

Израелското законодателство, подобно на това в много други страни, осигурява на непълнолетните лица, заподозрени в извършването на престъпления, допълнителни защити при самия съдебен процес. В Западния бряг, израелското военно право (прилага се само върху палестинците, а не и върху заселниците, които живеят в същите територии) осигурява много малко такива защити. Дори и след създаването на военния съд за младежи през 2010 г., непълнолетните лица биват съдени почти по същия начин като възрастните.

Графика на статическите данни (източник: B'Tselem)

Ето част от статистическите данни, включенни в доклада, които са предоставени от службата на говорителя на IDF (израелската армия) и се отнасят за периода 2005-2010 (всички се отнасят до малолетни или пълнолетни лица, които са били обвинени за хвърляне на камъни):

– във военните съдилища в Западния бряг по обвинения за хвърляне на камъни са били съдени 835 палестински младежи . Тридесет и четири от тях са били на възраст 12 до 13 години, 255 са били 14 до 15 години и 546 са били между 16 и 17.
– само един непълнолетен е бил оправдан през това време (0.11% от общия брой). Това е степен на осъждане, която е далеч по-висока от дори най-високата степен на осъждане в Израел.
– от 642 случая, за които B’Tselem получи подробна информация, 624 (97 процента) са завършили със споразумение, а само в пет от случаите (0,77%) се е провело пълното дело. В Израел, около половината от наказателните дела завършват със споразумение.
– 19-те непълнолетни лица на възраст между 12 и 13 години, които са били осъдени за хвърляне на камъни, са излежали присъда от няколко дни до два месеца. В Израел е забранено да се налага каквото и да е лишаване от свобода на дете под 14-годишна възраст.
– 26% от непълнолетните деца на възраст между 14 и 15 години и около 59% от непълнолетните лица между 16 и 17 години излежават присъда от четири месеца или повече.

Въпреки, че хвърлянето на камъни от малолетни и непълнолетни е изключително често срещано престъпление в Западния бряг, израелските официални лица не бяха в състояние да предоставят точни данни за обхвата на явлението и за броя на лицата, които са пострадали от хвърлянето на камъни.

Нарушението на правата на малолетните и непълнолетните започва от момента на техния арест и разпити. Непълнолетните често са арестувани по средата на нощта и отведени на разпит сами, без да им бъде позволено да се консултират с адвокат или дори с техните родители, а родителите не са допускани да присъстват при разпита. Често те са третирани с насилие.

Нарушаване на правата им продължава и по време на хода на съдебно дело. Съдиите заповядват по-голямата част на непълнолетните лица да бъдат държани в ареста до края на наказателното производство, принуждавайки ги по този начин да се съгласят на споразумение. Това е така, защото дори ако непълнолетният в крайна сметка е оправдан, той ще е прекарал по-дълъг период от време в ареста по време на пълния съдебен процес, отколкото ако той се е признал за виновен със споразумение.

Военната съдебна система приема лишаването от свобода като основно средство за наказания на непълнолетни, и едва ли не смята, че няма други опции. Докато са лишени от свобода, непълнолетните не получават почти никакви посещения от страна семейството, като същевременно се сблъскват с многобройни ограничения върху възможността им да завършат образованието си.

Всички официални органи са добре запознати с реалността, описана в доклада. И въпреки това, с изключение на декларации от няколко съдии, които призовават за необходимостта да се прилагат и в тези случаи принципите на израелското младежко право, и които описват, че изпитват дискомфорт от определени действия на полицията или армията, реално не се предприемат действия за преустановяване на нарушението на правата на малолетните и непълнолетните. Малките промени, направени във военното законодателство по време на създаването на младежкия съд, са крайно недостатъчна.

B’Tselem настоятелно призовава властите да променят незабавно военното законодателство, за да може то да съответства с разпоредбите на израеслките закони за младежта.

Освен това, възрастта на зрялост, която в момента са определя от военното право като само 16 години, трябва да се промени на 18, така както е в Израел.

източник B’Tselem

Планове за ново колониално строителство и палестинските права

В ново съобщение до пресата Амнести Интернешънъл заключава, че плановете за ново строителство в Западния бряг заплашват да нарушат правата на палестинското население. Те призовават израелските власти да спрат планувания строеж на нови 238 жилища в еврейските поселения в Източен Ерусалим.

Филип Лутер, изпълнителен директор на Амнести за Близкия Изток и Северна Африка заяви:

“Израелските власти трябва незабавно да спрат разширяването на поселенията в Източен Ерусалим и останалата част от Западния бряг. Строителството не само нарушава международното право, но и нарушава човешките права на палестинците в окупираните територии, включително и правото им на жилище и достъп до вода.“

Read the rest of this entry