Архиви

Израелски войници убиват невинен палестинец и раняват двамата му братя

източник на статията е израелската НПО БТселем:

Посреднощ на 27 март 2012, войници от силите за сигурност, облечени в цивилни дрехи, както и войници в унифрома, влизат в село Кафр Рамун, североизточно от Рамала, и стрелят по трима братя от семейство Шауахах: Акрам, на 36, Ануар, на 38, и Рашад, на 28. И тримата биват ранени, по всеки е стреляно повече от веднъж, след стрелбата те са откарани в болницата Шааре Зедек в Йерусалим, където са били приети в интензивното отделение. На 2 април 2012 Рашад Шауахах умира в болницата от своите рани.

Тримата братя и техните семейсва живеят в края на селото. Братята обясняват, че в последно време е имало много грабежи в селото, за това винаги един от тях е стоял на пост през ноща. На 27 март в 1:30 през ноща, Акрам се събудил, за да застане на пост. Той видял през прозореца двама мъже в цивилни дрехи на около 50 метра от дома им. Тогава събудил братята си Ануар и Рашад и тримата, предполагайки, че мъжете отвън са крадци, излезли на улицата и извикали непознатите мъже да спрат. Акрам е държал тояга, а Разхад и Ануар по един нож.

Когато братята се приближили на метри от мъжете и изискали от тях да се идентифицират, един от непознатите извадил оръжие и стрелял към Ануар, олучвайки го във врата. Според показанията дадени за Б’Целем, тогава и другият мъж извадил оръжие. В отговор братята се опитали да нападнат двамата мъже, но те отвърнали с още изстрели, които ранили Акрам и Рашад в стомаха.

В този мен, доколкото е известно на Б’Целем, униформени израелски войници дошли от югоизток. Рашад и Ануар вече лежали на земята, а Акрам, който все още бил прав, описва случилото се така:

В този момент видях група войници да се приближават – идваха от посока дома на Абу Юсеф, и викаха: ‘Стоп, стоп.’ Почуствах облекчение, защото смятах, че армията ще спре и задържи въоръжените мъже. Тогава войниците дойдоха до нас и един от тях ми каза да спра, сочейки ме с пистолет. Разбира се, че не помръднах и вече държах ръцете си изправени, за да покажа, че не съм опасен. Тогава им казах: ‘Крадците стреляха по нас, ранен съм в стомаха, ранен съм’. Понижих ръка, исках да вдигна тениската ми, за да видят, че съм ранен, но тогава войникът стреля към мен и ме улучи с третия куршум отдясно в стомаха. Тогава паднах на земята.

Акрам заяви пред Б’Целем, че след това същият войник го е доближил, проклел го е, изритал го е в крака и е стъпил върху главата му. Акрам също дава показания, че друг войник е стрелял няколко пъти към брат му Рашад, докато Рашад е лежал на земята. Когато войниците спрели да стрелят, на братята е била оказана първа помощ от военния медик, а след това са били откарани с военна кола до линейка, която пък ги е откарала до болницата в Йерусалим.

Рашад със съпругата и дъщеря им


На 2 април 2012 Рашад Шауаха умира от своите рани в болницата. В медицинския доклад се казва, че е имал пет огнестрелни рани в корема, както и една в лявата ръка. Рашад е бил опериран няколко пъти, но сътоянието му се е влошило и той е починал.

Според медицинские документи, Ануар Шауахах е бил ранен с куршум, който е преминал през врата му и е излязъл от лявата страна на гърба. Той е бил изписан на 8 април. Третият брат Акрам е бил ранен от четири изстрела в корема и е бил изписан на 6 април 2012 след престой в операционното отделение.

Резултатите от проведенето разследване водят до повишена загриженост от страна на Б’Целем по отношение на поведението на войниците и армията в този инцидент. Oт показанията, дадени пред Б’Целем, става ясно, че братята са нямали и представа, че пред тях стоят войници в цивилни дрехи И поради това са предполагали, че мъжете са крадци, именно заради това са излезли навън въоръжени с ножови и щикове. Разследването още показва, че двамата войници в цивилни дрехи са игнорирали запитванията на братята за идентификация, а вместо това директно са извадили оръжие. Дори ако животът на войниците е бил под риск, щом братята са ги видели, те е трябвало да идентифицират себе си и да предупредят палестинците преди да стрелят. В допълнение, показанията и медицинските доклади сочат, че двамата войници под прикритие не са се целили в долната част на телата на братята, а в горната половина.

Резултатите от разследването също така показват, че униформените войници, които са пристигнали след започването на стрелбата, също са стреляли по Акрам и Рашад, въпреки, че двамата мъже вече са били ранени, а Рашад е и лежал на земята. Няма оправдание за такава стрелба.

Говорителят на израелската армия не е споделил подробности по инцидента досега. Медиите само съобщават бегло, че е започнало разследване и че резултатите от него ще бъдат предадени на Military Advocate General Corps. В първоначално съобщение на военното радио от 27 март 2012 се твърди, че терористи са нападнали и намушкали израелски войник по време на военна операция. Тази версия на случилото се не може да бъде вярна след като двамата останали живи брая са били изписани от болницата без към тях да бъдат отправени обвинения за каквото и да е престъпление или атака.

Реклами

Международни реакции за продължаващата окупация на Западния бряг

Главният секретар на ООН Бан Ки-Мун призова миналата неделя Израел да прекрати окупацията на палестинските територии, казвайки, че незаконното заселническо строителство пречи на двудържавното решение на конфликта.
“Израелската окупация на арабски и палестински земи трябва да спре. Трябва да се сложи край и на насилието срещу цивилни,” е казал Бан по време на конференция в Бейрут, посветена на арабския свят.
“Заселническите селища, независимо дали нови или стари, са незаконни. Те пречат на създаването на функционираща палестинска държава,” главният секретар на ООН е добавил.
“Запазване на сегашното статускво дава само гаранция за бъдещ конфликт.”
(източник: The Daily Star – Lebanon News)
–––––-
Същевременно бритънският заместник министър председател е заявил, че строителството на израелски селища за заселници е ‘вандализъм’
Ник Клег е направил това изявление в понеделник по време на пресконференция с палестинския лидер Махмуд Абас.
Клег дори е обвинил Израел, че продлъжаващото строителство пречи на опитите за постигане на споразумение.
„Когато създаваш физически нови факти, става невъзможно да се достигне до нещо, за което всички са се били разбрали от преди години, че е финалната цел… това е умишлен акт срещу основното условие, върху което преговорите се провеждат вече толкова много години,“ допълнил Клег.
(източник: Haaretz )
––––––

Комитетът по външните работи на френския парламент публикува преди две седмици безпрецедентен доклад, в който обвинява Израел за прилагане на политика на „апартейд“ при разпределението на водните ресурси в Западния бряг.

В доклада се казва, че водаа се е превърнала “в оръжие, което се използва от новия апартейд” и представя статистически данни и примери, които ясно защитават това твърдение.

„Около 450 000 израелски заселници в Западния бряг използват повече вода от 2 300 000 палестинци, които също живеят там”, се казва в доклада. „В периоди на суша, в противоречие с международните закони, заселницие получават приоритет при разпределянето на водата.”

В докладът се твърди, че водата не се разпределя честно в Западния бряг и че палестинците нямат достъп до подводните източници, намиращи се в окупираните територии. Според автора на доклада Израел извършва „водна окупация“ срещу палестинците.

„Териториалното разширение на Израел може да бъде прието и като ‘водна окупация’ както на потоците, така и на източниците на вода,“ се казва в доклада.

by Hasan Idelbi

Също така се твърди, че „разделителната стена, построена от Израел, позволява контролиран достъп до подводните водни източници“, както и „насочването на водния поток на запад.“

Докладът обвинява Израел в „системно разрушаване на кладенци, които са били изкопани от палестинците в Западния бряг“. Също така се твърди, че „много съоръжения за пречистване на вода, планирани от палестинские власти, са били спряни от израелската администрация.“
(източник: Haaretz )

От Витлеем до Газа, разказът на един палестинец

На 2-ри април 2002 година Израел окупира град Витлеем в Западния бряг. Fahmi Kan’an е един от 250 мъже, които търсят подслон и защита в църквата „Рождество Христово“. Той е и един от 26-те, които биват депортирани в Газа след това. Това е неговата история, разказна пред Flora Nicoletta, независим френски журналист, живееща в момента в Газа, където работи върху своята четвърта книга, посветена на палестинския въпрос.
„Родният ми дом се намира на 200 метра от църквата „Рождество Христово“. Роден съм във Витлеем на 1-ви юни 1971 година. В момента съм на 39 години.

Бях арестуван за пръв път през 1988 г. по време на първата Интифада. Тогава бях само на 17 години. От 1987 до 1996 бях пет пъти в затвора. Арестуваха ме, после ме освобождаваха и после пак ме арестуваха…така пет пъти. Общо прекарах 3 години и 3 месеца като затворник.

Когато ме освободиха през 1996, Палестинските власти контролираха Витлеем. Те ми казаха, че израелците искат да ме арестуват отново. Но защо тогава въобще ме освободиха?

Ожених се през 1997. Awatef, моята съпруга, е от Halloul, селище в района на Хеброн. Преди да се омъжим ѝ казах за всичко. Казах ѝ, че съм бил в 15 израелски затвора, че ме търсят отново – можех да бъда арестуван или убит по всяко време. Въпреки това тя прие да се омъжи за мен.

Тя учеше Религия в Университета в Хеброн, втори курс. Когато дойде да живее във Витлеем, тя продължи да пътува до Хеброн, дори когато беше бременна… Пътува се 30 минуто до там. И когато синът ни Мохамад се роди, тя продължи да ходи, докато майка ми се грижеше за детето.

Работех като част от подготовката за празника Bethlehem 2000. Реновирахме улици и древни останки. През септември същата година избухна Втората Интифада и всичко всичко се промени.

През 2002 година израелската армия се върна във Витлеем. Това се случи на 2-ри април. Скрих се в църквата „Рождество Христово“ , защото изралеците ме издирваха и ако ме хванеха можеше да не съм жив…скрих се в църквата, защото израелската армия искаше да ме убие.
Read the rest of this entry

Мирен процес или кражба на земя?

Мнение на Rebecca Vilkomerson, изпълнителен директор на Jewish Voice for Peace.

“Мирният процес“ продължава вече 19 години.

Защо използвам кавички? Защото “мирният процес“ все повече изглежда като извинение, което позволява на Израел да консолидира и анексира окупираните територии, отколкото като искрен опит да се достигне до справедливост, свобода и сигурност за палестинците и израелците. Ние от Jewish Voice for Peace няма как да се радваме на започнатите под опеката на САЩ мирни преговри, които всъщност засилват окупацията.

Израелците имат всичкото време на света за да продължат тези разговори, тъй като междувременно техният живот тече необезпокояван – ходят на училище, получават здравни услуги, когато имат нужда от тях, пътуват без ограничения и се радват на всички останали аспекти от нормалното си всекидневие. Палестинците за разлика от тях са натикани в ставащи все по-малки парчета земя, а свободата им на движение е стриктно ограничена. Те са обект на военните закони и страдат от насилствени репресии, дело или на заселниците, или на армията – това е тяхното ежедневие. Неравенството – разликата между окупатор и окупиран – прави условията на преговорите неравни, а равнеството е необходимост за честни и справедливи преговори.
Израел има икономическата сила, военната сила и подкрепата на САЩ.

Факти на земята
Министър председателят Шамир, чийто правителство започна мирните преговри през 1991 в Мадрид, заяви през 1992 пред вестник Maariv след загубата на изборите: “Щях да протаквам мирните преговори още 10 години, а междувременно щяхме да сме достигнали половин милион заселници в Юдея и Самария (Зап. бряг)…Ако това не бъде осъществено, няма как да спрем създаването на палестинска държава” (линк към това негово изказване в статия в New York Times)

Шамир е от партията Ликуд, но това от коя партия е даден политик рядко има значение, когато става дума за заселническата политика на Израел. Всяко израелско правителство продължава да строи и строи дори когато се провеждат преговори – политика, позната като “създаване на факти на земята“. Дори министър председателят на Партията на Труда Yitzhak Rabin, който често е определян за даващ всичко от себе си за постигане на мир, подкрепяше заселническото строителство, особено в района на Йерусалим.

Всъщност, в интервю с Давар, израелско издание, той се е похвалил:
“Въпреки всички свои грешки, Партията на Труда е постигнала повече и продължава да прави повече за бъдещето(на разширяване на поселенията) отколкото Ликуд. Никога не сме преговаряли за Ерусалим. Ние само използвахме тактиката ‘fait accompli’ (свършен факт). Ние сме тези, които построиха предградия в [анексираните части на] Ерусалим. Американците не казаха и дума, защото ние ги построихме умно.” (цитат на английски в Washington Report) Read the rest of this entry

Превръщането на мирните демонстрации в престъпление – част 2

След като през август съобщих за палестинеца Абдала Абу Рама, който бе осъден на 1 година затвор, осем месеца след задържането си, за подбуждане и организиране на незаконни демонстрации в Западния бряг.

Тази седмица е ред на Адийб Абу Рама.
Адийб Абу Рама е шофьор на такси от село Билин в Западния бряг и известен със своята отдаденост на ненасилствената съпротива по време на демонстрациите срещу строежа на Стената, която отделя палестинците от техните градини и полета. На 10 юли 2009 година, по време на една от тези демонстраци, той е бил сграбчен от израелските войници, докато е ходел, носейки плакат с послание за съпротива. Оттогава той е държан в затвора. Aдийб е единственият източник на прехрана за своята възрастна майка, своята съпруга и деветте им деца.
Интервю със съпругата му може да прочете тук.
През юли тази година първа инстанция на Съда го осъжда на една година затвор, миналия ден обаче присъдата е била увеличена на 18 месеца от Военния апелативен съд.
Простата сметка показва, че престоят на Адийб в затвора надвишава с 3 месеца първоначалната присъда от една година, за това не е учудващо, че военният апелативен съд я е увеличил с още 6 месеца.

Аз лично винаги свързвам Адийб със следното видео. Един млад мъж, “въоръжен“ единствено с болка в сърцето и горчивата истина в уста се изправя срещу десетина въоръжени израелски младежи.

Няколко месеца след заснемането той бива арестуван. Защо?
Според израелският преподавател в университета Бен Гурион в Тел Авив Неве Гордон:

Ясно е, че стратегията е да се арестуват всички лидери и да бъдат обвинявани в подбудителство. Целта, разбира се, е да се сложи край на мирната народна съпротива в селата и да се смаже веднъж завинаги Палестинското движение за мир.