Архиви

Представи си, че…

статия на Chris от блога http://notesfromamedinah.wordpress.com

…15-годишен афроамериканец бъде отвлечен от 28-годишен бял мъж – след като последният е преследвал детето с куад (all-terrain vehicle (ATV)); ако мъжът е свалил дрехите на младежа и го е бил с приклада на пушка; ако всичко това се е случило след като същият този бял мъж е ударил момчето и убил новородения му домашен любимец в предишен инцидент; ако това гнусно, расистко престъпление се бе случило в Америка, американците щяха да бъдат напълно отвратени и разгневени от тази расистка жестокост. Може да предположим, че мъжът ще остане в затвора за дълго време:

* Отвличането е от престъпленията първа степен и носи до 30 години затвор.
* Тежка телесна повреда може да доведе до глоба от $20,000 и затвор до 10 години.
* Намерение да причиниш тежка телесна повреда носи наказание лишаване от свобода между 6-30 години, глоба до 10 000 $ и до пет години изпитателен срок
* Три обвинения за нападение водят до затвора за три години и глоба в размер на 30000 щатски долара.

Според тези данни всички тези престъпления, извършени наведнъж, могат да доведат до 100 години затвор и глоба от над $100,000.

Сега си представете, че този младеж се събужда след като е бил пребит до безсъзнание и осъзнава, че е гол, завързан и сам посредата на полето. Можем да предположим, че такова отвратително, расистко престъпление ще бъде строго наказано в САЩ. Като демократична страна, която се основава на равенството между хората, такова престъпление ще бъде универсално осъдено, а извършителят вероятно ще получи максимална присъда.

Сега нека се преместим в Израел, където 28-годишен заселник на име Цви Струк е бил уличен в именно гореописаното престъпление.
Първоначално, Струк удря шамар на 15-годишната си палестинска жертва, а след това убива ярето на момчето с ритници. В следващ инцидент, на палестинска земя, Струк преследва момчето със своя куад (All-Terrain Vehicle) и го отвлича, пребива и оставя в безсъзнание и завързан насред полето.

Съдията по случая отбелязва, че без съмнение младжът е бил “тежко” наранен и че той е “прегледал медицинското свидетелство и снимките направени на палестинското дете след инцидента и че поради това не може да не изрази своето отвращение и дълбок шок от белезите на ужасната травма, която малдежът е преживял.”

След като е осъден за тези престъпления, подсъдимия поисква по-лека присъда от съдията, защото той, човекът, който е отвлекъл, измъчвал и пребил 15-годишният палестинец, твърди, че е „спазващ законите гражданин без по-ранни присъди.“ Съдията е постановил своята присъда – не 100 години затвор, не 100 хиляди щатски долара глоба – а 18 месеца лишаване от свобода, 1 година пробация и глоба от $ 14,100.

Защо присъдата е такава? Подсъдимият е заселник в Палестина, осъден от израелски съд, който рядко осъжда заселници за извършването на каквито и да е престъпления. Според доклад на Yesh Din, израелска организация за правата на човека, 90% от палестинските оплаквания срещу израелски граждани остават ненаказани. В този контекст е цяло чудо, че Струк въобще бил осъден.

За съжаление, случаят със Струк не е единствен. Насилието от страна на заселниците е нещо обичайно и безгранично. Не само това, но този вид тероризъм не само че се радва на имунитет от израелските съдии (случаят на Струк е едно от малкото изкючения), но и се извършва пред погледите на израелските военни и става все по-популярен сред израелците. В проучване на Унет, 46% от анкетираните 504 израелци твърдят, че подкрепят заселническия тероризъм под името ‘price tag violence’, а само 33% казват, че такъв тероризъм никога не може да бъде оправдан.

С усмивка на лицето по време на делото за измъчване на палестински младеж

Представете си, че това се случва във вашия град и че виждате как извършителят на това грозно дело се усмихва от вестника. Как ще реагирате, знаейки, че този усмихващ се терорист скоро ще бъде на свобода? Ако вашият син беше отвлечен и измъчван, и видехте този ухилен мъж в съдебната зала, щяхте ли да смятате, че 18 месеца затвор са достатъчно наказание?

Реклами

В страната на цар Давид

Lia Tarachansky

Докато израелското правителство подкрепя училищни екскурзии в окупираните палестински територии, израелци протестират срещу арестуването на четирима, които са убили палестинец по време на подобна екскурзия.

Статия на Lia Tarachansky за JNews Blog

Миналата седмица (първата седмица на март 2011) израелският министър на образованието Гидеон Саар обяви нова инициатива – училищни ексурзии до град Хеброн в окупирания Западен бряг. Стартът на тези ексукрзии е планиран да бъде през месец септември.

Тази нова инициатива на израелското министерство бе обявена скоро след започването на разследването на смъртта на 17-годишно палестинско момче, убито от израелски турист по време на подобна ексукрзия в окупиранните територии. В миналото тези екскурзии бяха организирани от израелската гражданска администрация, така че това е първото съобщение за екскурзии, организирани от самото правителство.

На 28 януари 2011, компанията “Давид и Ахикам Турс” организира група с израелски еврейски туристи – целта на екскурзията бе палестинското село Беит Уммар в област Хеброн. Младежи от селото видели идващата група и почнали да хвърлят камъни по тях. Туристите стреляли в отговор с живи амуниции, като ранили 23-годишния Била Мохаммад Абед Ал-Яадор и убили 17-годишния Йосеф Факхри Ихлаъл.

Израелските медии така и не попитаха защо младежите са хвърляли камъни. Ето няколко възможни причини. Може би те са сбъркали туристическата група със заселници, които търсят място за изграждане на нов пост. Може би са били ядосани от военните нападения на тяхното село два дни по-рано. Може би това е било в следствие на гнева, породен от убийството на 19-годишния Одай Махер Хамза Яадоус, извършено от заселник близо до Наблус предния ден.

А може би са знаели какво точно представлява групата и са искали да я изгонят от своите земи. Израелските медии обаче така и не се опитаха да научат техните подбуди, те предпочетоха само да предадат гледната точка на туристите, използвайки героичен и ужасяващ език:

[Шими] Празот, 32, допълни, “нашата група включваше 12-годишни деца, жени над 60 години и никoй не очакваше това да се случи. Дори не знаехме накъде да избягаме… Помолих тези от нас, които имаха оръжие да покрият, докато възрастните и децата избягат.

Чудя се защо никoй от групата не е предвидил, че това може да се случи, знаейки, че навлизат в окупирани земи в сърцето на Западния бряг. Read the rest of this entry

13 ранени след атака на заселници или “Ден на гнева“ по израелски

ISM – публикувано на: 8 Март 2011 година

В следобеда на 7 март 2011 селяните от Кусра, палестинско село на юг от Наблус, са били нападнати от заселници, живеещи нелегално в съседство и които са били придружавани от израелската армия. Тринадесет палестинци са били ранени и откарани до болницата в Наблус. Според медицинските сестри, на линейките и медицинския персонал не е било позволено да достигнат до ранените хора.

Ибрахим Хасасн, на 15 години, прострелян в гърба

Няколко от жертвите са били сериозно ранени. Ибрахим Хасан, на 15 години, е бил ранен от стрлеба с живи амуниции, куршумът е влязъл през гърба му и е преминал през бъбрека му преди да напсуне тялото му. В момента състоянието му е стабилно, но той може да загуби бъбрека си. Оуде, на 25 години, първо е бил прострелян в крака, а след това бит. Заселниците са удряли горната част на тялото му с пръчки и камъни, а след това са счупили напълно десния му крак, удряйки го с огромен камък.Операцията му е насрочена за утре.

“Чух, че има ранени, за това отидох да им помогна, но изведнъж ме простреляха, заселниците сякаш дойдоха от нищото.”, разказва Яахер Оуде.

Трима фермери са обработвали земите си, близо до селото, когато са били нападнати от заселници от близкия нелегален пост. В 16.30 селският имам потърсил помощ за фермерите, именно тогава техни съселяни се стекли да им помогнат. Когато те пристигнали, четирима вече са били ранени, израелската армия също е била там, за да предпази заселниците. Общо е имало около 50 заселника. Жителите на Кусра твърдят, че израелските войници не са строили нищо за да спрат насилието от страна на заселниците, вместо това те участвали в биенето и стрелбата по цивилни. Някой от ранените твърдят, че са били бити и простреляни именно от войници, други – от заселници. “Всъщност няма разлика, и в двата случая са били използвани израелски куршуми”, смята един от селяните.

Камъкът, с който е бил счупен палестински крак.

В Кусра живеят 4,000 палестинци. Селището се намира 22 км на юг от Наблус , близо до незаконната израелска колония Мигалим. Това е вторият сериозен инцидент, причинен от заселници в рамките на последните два месеца.
–––––––-
В последните дни се наблюдава увеличаване на насилието и атаките от страна на заселниците.
(Например, новина от първи март 2011 – Settlers Attack Homes, Property In Hebron)

Всъщност, нападения от страна на заселници срещу палестинците в окупирания Западен бряг са познат проблем, който често води не само до сериозни наранявания, но дори и до жертви.

Преди един месец, в рамките на само два дни, а именно на 27 и 28 януари, двама млади мъже са били убити след нападения на заселници. Единият от тях, 20-годинишният Одай Махер Хамза Яадоус, е бил застрелян от заселници, докато е работел на нивата си, близо до родното му село Ирак Бурин. Другият, Йосеф Факхри Икхлаил, на 17 години от Беит Оммар, е бил прострелян в главата от заселници и в момента се намира в мозъчна кома, след като 100-ина заселници от поселението Бат Айн са нападнали палестинските села Сафа и Беит Омар.

Заселник с тениска с надпис: Евреин ли си? - Ако Да, тогава ще живееш, ако Не, тогава Смърт!

Миналата седмица, след като поста ‘Хават Гилад’, в който живеят радикални заселници, бе разрушен от израелската армия, представители на заселниците призоваха за провеждане на “Ден на гнева” срещу заобиклящите ги палестински села и техните жители.

Този вид действия не са нещо ново сред заселниците. Те почти винаги избират да отмъщават за действия на израелското правителство срещу тях чрез наказване на палестинците.

Според палестинската осведомителна агенция Ma’an news, Равин Меир Голдминц, преподавател в една от семинариите към този пост, е посочил към едно от съседните села и е казал:

“Правителството трябва да разбере, че нямат полза от разрушавенето на нашите домове и за това ще ги накараме да съжаляват за случилото се. Ще ги посетим в четвъртък и ще направим това, което израелското правителство трябва да причинява на тях, а не на нас.”

Дипломати от ЕС призовават Източен Ерусалим да бъде смятан за столица на бъдеща палестинска държава

В нов доклад ръководителите на 25 дипломатически мисии на ЕС в Ерусалим и Рамала призовават Европейския съюз да се отнася към Източен Ерусалим като към столица на бъдещата палестинска държава.

Европейските дипломати препоръчват на служителите и политиците от ЕС да отказват посещения на израелски правителствени служби, които се намират отвъд демаркационната линия.

В доклада на дипломатите се разглежда също така възможността за предотвратяване на влизането на „заселници от Източен Ерусалим, които се държат насилствено“ в страни от ЕС. В областта на търговията, се препоръчва насърчаването на бойкота на израелски продукти от Източен Ерусалим.

Първата част на доклада разглежда подробно изграждането и разширяването на заселнически жилища в Източен Ерусалим, което е в нарушение на правата на човека на палестинските жители в източната част на града, както и неравнопоставеността в областта на образованието и медицинските услуги, достъпни за палестинците.

Европейската критика на израелската политика в окупираните територии и най-вече в Източен Йерусалим не е нещо ново. Новото в доклада са препоръчаните мерки свързани с бойкот и санкции срещу Израел.

Например, документът предлага при посещение на високопоставени представители на ЕС да не се използват израелски хотели и транспортни компании, работещи в Източен Йерусалим, както и че археологическите обекти, експлоатирани от „про-заселнически организации“ (вижте видео за основната такава организация, която прави разкопки в “Града на Давид“) да не бъдат посещавани.

Докладът предлага да бъде въведено етикетиране на произхода на продукти, идващи от поселенията и продавани в ЕС „, както и гражданите на ЕС да бъдат информирани „за финансовите рискове, свързани с закупуване на имот в окупирания Източен Йерусалим.“

Дипломатите също препоръчват на ЕС да насърчи Израел да позволи повторното отваряне на офиси на Палестинските власти в Източен Йерусалим, което ще е в съответствие с пътната карта. Израел затвори офисите на тези институциите по време на втората интифада.

Дипломатите от ЕС са призовани да изразяват своята голяма загриженост по време на срещи с високопоставени израелски представители за състоянието на службите за спешна помощ в арабските части на Източен Ерусалим, се казва още в доклада.

Служители на ЕС трябва да присъстват по време на разрушения на палестински къщи или евакуацията на палестинците от домовете им, както и на съдебните заседания по тези въпроси, както и да бъде „осигурена намесата на ЕС в случаи, в които палестинци са арестувани или заплашени от израелските власти за провеждането на мирни културни, социални или политически дейности в Източна Ерусалим“.

Докладът препоръчва също така Европейският съюз да „насърчи арабските страни да признаят мултикултурното измерение на Ерусалим, включително еврейското и християнското му наследство.“

В доклада се посочва, че политиката на ЕС по отношение на Източен Йерусалим се основава на принципите, посочени в резолюция 242 на Съвета за Сигурност на ООН и най-вече на недопустимостта на придобиване на територии със сила. В съответствие с международното право, ЕС счита Източен Йерусалим за окупирана територия и никога не признала израелския Основнен закон от 1980 (Йерусалим, столица на Израел), които анексира Йерусалим като „пълно и неделима“ столива и променя общинските граници. Това е в съответствие с Резолюция 478, в която Съветът за сигурност реши да не признае този основен закон и други действия, които „се стремят да променят характера и статута на Ерусалим“.
(по материали от www.haaretz.com)
––––-

Миналия ден по време на официално посещение в Аман, руският президент Медведев също обяви, че “евентуалната цел ще бъде създаването на модерна, единна и суверенна Палестинска държава с Източен Ерусалим като нейна столица“.

Израелската организация Бтселем прави обобщение за 2010 година

B’Tselem – Израелски информационен център за човешките права в Окупираните територии

Обсадата на ивицата
Израел продължава колективното наказание на 1,5 милиона души чрез обсадата на ивицата Газа, която започна през 2007 година.

В резултат на това до юни 2010 г. 95 на сто от фабриките и заводите в Газа са били затворени, селското стопанство също не може да фукнционира нормалано, всички това води до безработица от 40 процента. Обсадата пречи и на реконструкцията на хиляди домове, унищожени в рамките на операция „Излято олово“. В резултат на продължителнота нанасяне на щети върху водоснабдителната система в Газа, най-малко 95 на сто от водите не са годни за пиене.

Израел продължава да ограничава достъпа до палестинските земи, които се намират до 1500 метра от границата между Газа и Израел, включително чрез използването на жива стрелба срещу нарушители на тази забрана. Според данни на ООН граничните зони, до които палестинците нпмат достъп, представляват около 17% от ивицата Газа и са предимно земеделски земи. Тази забрана вреди на около 7.5% от населението на Газа, които са зависими от тези области, защото обраобтват земи там, живеят там или посещават учебно заведение.

Дете пълни вода от контейнер, предоставен от "Oxfam", в бежански лагер Джабалая. Снимка: Мохамед Сабах, B'Tselem, 18 август 2010.

В резултат на заловената с насилие флотилия, насочила се към Газа през май, Израел обяви облекчаване на някои ограничения върху вноса, а през декември и при износа на стоки. Все още е твърде рано за оценка на изпълнението на тези решения и техните последици, но е ясно, че тези решения не променят политиката на колективно наказание на 1,5 милиона жители на Газа. Ограниченото отваряне на контролно-пропускателния пункт на границата с Египет през юни също не освобождава Израел от задължението му да позволи свободното движение между Западния бряг и Ивицата Газа.

Заселниците продължаваат да ущетяват палестинците
Около половин милион израелци живеят в 236 колониални селища: 124 упълномощени от Израел селища, 100 неразрешени постове и 12 квартала в Ерусалим върху земя, която Израел анексира.
Read the rest of this entry

Образованието в долината на река Йордан

Основната причина поради която палестинските училища в долината на река Йордан получават почти никаква финаснова помощ е това, че почти 95% от долината е част от т.нар. зона C, което означава, че образование там е отговорност на Израел, а палестинските власти не са в състояние да направят каквото и да е за училищата.
Това е статия на американски доброволец, който в момента живее в Окупираните територии и пише в блога notes from a medinah.

Образованието предпазва свободата повече отколкото една цяла армия. -Едуард Еверет

Когато Израел окупира плодородната долина на река Йордан през 1967 г., 320 000 палестинци са живеели в региона. През последните 40 години Израел провежда постепенно етническо прочистване, което цели силнота намаляване на броя на палестинците, живеещи в долината като подготвка палестинската земя да бъде анексирана.

Израел използва това, че почти 95% от долината на река Йордан се намира в т.нар. зона С (в тази зона Израел има пълен административен и военен контрол) като средство за прогонване на палестинците от долината и разширяване на анексираните територии.

36 колониални селища в долината на река Йордан са конфискували голяма част от плодородните земеделски земи като контролират и всички източници на прясна вода

Днес, Палестина има контрол на само 135 кв. км от иначе простиращате се върху 2400 кв. км долина, докато Израел осигурява живота на 9400 заселници в долината и е конфискувала повече от половината територии за военни цели. От 1967 г. насам Израел е успяла да намали палестинското население в долината с цели 82,5%, днес там живеят само 56 000 палестинци.

Израелски контролен пункт позволява достъп единствено на палестинци с адресна регистрация в долината

В допълнение към бавното насилствено напускане на палестинското население, палестинците, които продължават да пребивават в долината срещат големи трудности.

Съществуващите сериозни ограниченията за движение, труд и търговия са изолирали палестинските общности, поради това много от тях живеят в голяма бедността. Процентът на бедност в долината на река Йордан достига до 60% в сравнение с 46% в останалата част на Западния бряг и 70% за Газа.

Въпреки икономическите трудности в Ивицата Газа, причинени от израелската блокада, доклад на Save the Children UK разкри, че бедността в някои части на долината на река Йордан е по-голяма, отколкото в повечето части на Газа. Този ужасяващ стандарт на живот, наложен на палестинците от израелската окупация, има катастрофални последици за палестинската образователната система в региона.

Важна характеристика на израелската окупация в долината на река Йордан е активната борба срещу палестинското развитие от всякакъв вид. В допълнение към отказ за даване на разрешителни за палестинско строителство, Израел систематично унищожава палестинските сгради в долината.

Организацията Peace Now е документирала, че между 2000 и 2007 г. едва 6% от палестинските молби за строителство са били приети, а в тези седем години, 91 разрешителни са били предоставени на палестинците, докато за евреите са били одобрени и построени 18 472 жилища. В същото време, 1 663 палестински структури са били разрушени в сравнение със 199 в незаконните селища на заселнците. Палестинските училища също не са успели да избягат от тежката ръка на израелската окупационна политика.

Палестиснките ученици са принудени да посещават училища без електричество, а понякога и палаткови такива.

В палестинските общности в долината на река Йордан има 38 училища, които обслужват над 13 000 ученици. В почти всички училища липсва нужната инфраструктура и учебна база, като същевременно молбите за изграждане на нови училища, които да обслужват по-отдалечените общности се отхвърлят.

В допълнение към заплахата от разрушаване, училища обикновено не получават и съответното разрешение от израелските окупационни сили за извършване на необходимите ремонтни дейности, котио да задоволят основните разпоредби за безопасност.

В действителност, основни строителни проекти като тоалетни или детски площадки са извършени незаконно и подлежат на събаряне. Това силно ограничава възможността на училищата в долината на река Йордан да предоставят адекватно образование за палестинските деца. От 135 държавни училища в зона С, само 24 се считат за напълно отговарящи на стандартите.

Тази година над 13 000 палестински деца в долината на река Йордан посещават училище в палатка, каравана или барака.

Микрокосмос на палестинската борба

Разказ на Alessandra Bajec от IMEMC News

За първи път се срещнах с Абед по време на спонтанно вечерно посещение с малка група хора, които имаха желание да се запознаят с този фермер, живеещ в палестинското село Ал Уаладжа и чиято дългогодишна борба за запазване на собствената земя е известна на много хора.

Една вечер, когато посетихме Абед в знак на приятелство и солидарност, той ни покани да прекараме нощта при негo или да го посетим отново. Това, което най-ясно си спомням от това първо мое посещение бяха колониалните селища, които се показват от всички страни, един пропускателн пункт в близост до къщата на Абед – стара каменна конструкция, в която Абед живее сам плюс покрита с палатка голяма площ, където седнахме да поговорим.

На разстояние от нас проблясваха светлините на Ерусалим, те запълваха пространството между двете колониални селища, които също бяха част от нощния фон. Това, което първоначално бе едно непланирано обикновено вечерно посещение се превърна в среща, която разкри пред нас историята на палестинската съпротива, вплетена в живота на обикновен мъж в края на четиридесетте, който е смятан за един от последните останали представители на местното палестинско население в село Ал Walajah.

Седмица по-късно реших да се върна при Абед – да го посетя през деня и в по-тесен кръг. Докато се приближавахме към дома му, местата, през които минавахме ни изглеждаха познати със своите “забележителности“, типични за сегашното състояние на окупация в палестинските земи. Пропускателният пункт в единия край на земята на Абед, заобикалящите колониални селища и непрекъснато разрастващия се Ерусалим отвъд хоризонта. Бяхме топло посрещнати от Абед, с който направихме малка обиколка из къщата и обработваемата земя, върху която се отгелждат широк набор от култури, той ни посочи и кокошарник, построен в края на земите му, показа ни малка площ, в която отглежда няколко кокошки и зайци.

Снимката на Абед е дело на автора на статията

Мястото, където Абед посреща своите приятели и гости представлява голям и уютен вътрешен двор, покрит с огромна палатка и скромно обзаведен с дървена маса, столове и възглавници. Там може да видите различни инструменти и консумативи, необходими за обработването на земята. Но и флейта, и уд, и табла (музикални инструменит, често използвани в Близкия Изток) , както и един струнен инструмент, приличащ на арфа, плюс килим около масата, който носи нотка на празнична атмосфера.

Отвън, в единия край на вътрешния двор има външна кухня, а срещи нея седи в ъгъла печка на дърва, върху която Абед прави вкусно арабско кафе за всички гости. На края на двора се намира пещера от ханаанската ера , която днес Абед използва като жилище, тъй като Израел забранява изграждането на модерна къща там. Разрешенията за строителство обикновено не се получават в зоната, в която Абед живее, а именно между строящате се от Израел стена (която всъщност анексира палестински земии) и международно признатата граница Зелена линия. Това прави всяка къща построена в тази област – незаконнa. Пещерата е покрита от рафтове с фотографии и изрезки от вестници, които разказват историята на Адеб, както и с други изрезки от вестници, онагледяващи подобни на неговата история разкази на палестинската борба.

След като обядвахме заедно, дойде време Абед да ни разкаже за собствената си борба. Абед идва от бежанския лагер Dheisheh във Витлеем. Tой, Абед Rabbeh е 48-годишен фермер на маслини, притежаващ земя в Ал Walajah чрез баща си, дядо си и поколенията преди него, които са родени в селото. Притежавайки документи, които доказват, че земята принадлежи на семейството му, той твърди, че има право да остане там и че трябва да се бори за него.

През последните 15 години Абед живее сам в малка пещера в Ал Walajah, занимавайки се със земеделие и предотвратявайки по този начин опитите на израелската държава да вземе и останалата част от завещаната му от предците му земя. Като се има предвид стратегическото разположение на земите му – между разширяващите се колониални селища Gilo и Гуш Etzion, има планове за изграждане на ново селище, което ще се нарича Giv’at Яел и което ще конфискува земите на Абед, както и това, което е останало от Ал Walajah. Строителите са работили в тясно сътрудничество с общината и израелската армия за да използват всички възможни средства за премахване на Абед от земята му. Въпреки техните услия, той все още е там.

Въпреки, че въз основа на показаните документи за собственост , Съдът признава, че земята принаделжи на семейството му, върпеки това съдът възразява Абед да живее там и го спира от построяването на дом. Той смята, че крайната цел на Израел е да вземе земята, но без хората, които живеят на нея. Според израелското законодателство, ако един земеделски производител не е на нивата си или не се грижи за посевите си в продължение на известен период от време, той може да загуби земята си. Тъй като държавата не дава разрешение за изграждане на къща в този район, Абед трябва да пътува до нивата си и обратно непрекъснато за дадокаже, че се грижи за земята си.

Той живее далеч от жена си и осемте им деца, които се намират в Dheisheh. Той би искал да бъде с тях, но всеки път , когато остава със семейството си, той не спира да мисли за Ал Walajah или както казва:“Защо трябва да живея в бежански лагер, когато има своя собствена земя?“

Той обикновено посещава Dheisheh веднъж на всеки две седмици, в редки случаи семейството му го посещава в Ал Walajah. Той винаги е обичал земята, спомня си как, когато е бил дете е извървявал пеша заедно с баба си целия път от лагера Dheisheh до АлWalajah за да берат маслини, обработват земята и засаждат дървета. Абед намира смелост и решителност да остане в земята си благодарение на редовните виждания със семейството, приятели и активисти, идващи от Израел, Палестина и много други страни в израз на солидарност. „Хората, които идват тук са моята сила. Те са тези, които ми дават сила „, казва той.

Абед би искал да прекара повече време с жена си и децата си, но той се страхува, когато напуска Ал Walajah от грабежи, както и от честите атаки на заселници от близките колонии. Веднъж, на връщане от Dheisheh, намерил палатката унищожена. Три или четири пъти са крадяли храна, газ и вещи от първа необходимост. Инцидентите оставили следи, доказващи, че израелските военни са били в къщата му, докато той е бил надалеч. Преди около 3 години, кучето му е било отровено, а генератор за ток е бил откраднат в негово отсъствие. В миналото е имало четири водни извори, достъпни в областта, днес обаче всички те са иззети от Израел. Абед сега разполага с един кладенец, който той иска да ремонтира, тъй като не работи, но ме му позволяват.

Абед си спомня за обичайните епизоди на насилие, които е преживял в следствие на атаките и на заселниците, и на армията, откакто живее в района. Преди месец автобус, превозващ еврейски заселници спрял на главния път, където се намира пропускателния пункт, заселници слезли и се насочили към земите на Абед, крещейки към него. Въпреки, че група войници сякаш се опитвала да ги спре, Абед виждал от къщата си, че в действителност не вършат нищо. Освен това, преди 8 години заселници унищожили няколко дървета в неговото поле, а след това нападение израелските сили забранили на Абед достъп до земята му.

Многобройни предложения са направени досега с намерение да прогонят Абед от земята му. Рами Леви, собственик на верига супермаркети с няколко магазина, разположени в колониалните селищата в Западния бряг, му предложил 20 000 шекела на месец в замяна на 10 дунама земя за изграждането на сватбен салон. Друг предложил закупуването на земята му с цел изграждане на израелски път, свързващ Йерусалим и Хеброн с бензиностанция на него. Един американски евреин също е имал интерес за закупуване на земята му за други цели. Абед винаги е отхвърлял всяка оферта с думите, че няма да се откаже от своята земя.

Наскоро съдът е заявил, че е построил къща незаконно, но той е пояснил, че т. нар. „къща“ е просто една пещера. Тъй като на палестинците не е разрешено да строят върху тези земи, Абед многократно е бил помолен да разруши всичко, защото се смята за „незаконно“ (включително „спартанската“ външна тоалетна и кокошарника!) В отговор на решението на съда относно незаконно построената къща, Абед се е консултирал с адвоката, който поискал от комисията на Сметната палата да изпрати някой, който да проверите за какъв тип жилища става дума.

Съдията се е съгласил член на комитета да провери на място и да преразгледа случая в рамките на шест месеца. Официален представител на Министерството на вътрешните работи по-късно отишъл, но вместо чертеж на пещерата от епохата на ханаанците, той показал на съдията стандартен план за къща за да докаже, че Абед е построил дома си незаконно. Десет решения на съда са били взети до сега, последното от които беше през септември миналата година. Адвокати отлагат делото в полза на Абед.

Преди една година, на Абед е предоставено правото да остане в земята си, но без право да строи. Следващото дело е насрочено за март 2011. В момента Израел дава на Абед разрешение само да отиде в съда и да се върне, и когато той поиска разрешително да отиде в Ерусалим по друг повод, то му е отказано тъй като той е „заплаха за сигурността“.

Абед коментира, че ако той бе евреин, израелските власти щяха да му предоставят къща, улици, вода и всички стоки от първа необходимост, но това не е възможно, в действителност, тъй като той е палестинец. „Осло ни унищожи. Никакъв мир няма.“ констатира той.

След това Абед ни носи голяма книга, пълна с послания на солидарност, написани на различни езици, както от международни активисти, така и от палестински / израелски приятели, които са посетили къщата му. Той обяснява, че израелски активист пръв предложил да създаде книга за посетителите, в които те да могат да пишат коментари. Идеята е приветствана и в последните 6 години Абед е събрал стотици съобщения, и дори почти е завършил 5-та книга!

Абед добавя, че той уважава жена си и нейния избор да останат в Dheisheh с децата, докато не губи надежда, че всички ще дойдат да живеят с него един ден. С последните си думи Абед се обръща към всички, които подкрепят неговата неспираща борба за справедливост: „Хиляди благодарности на хората от целия свят, които ми помагат. Всички, които идват тук, ми дават сила. Това, към което призовавам е мир в света. Всичко, което искам е мир „.

Историята на Абед е микро-реалност на текущата палестинската борба за основни човешки права, отнети от апъртайд режима в Израел. Всъщност, всички основни проблеми на палестинския народ са събрани в този малък ъгъл в Ал Walajah: грабежа на земя, стената, която анексриа палестински земи, незаконните селища, въпросът за бежанците и правото им на връщане, нарушенията на човешките права и отказът на свобода на движение . Но човек може да намери истории на палестинската съпротива като тази из целия Западен бряг.

Около половината от това, което бе останало от старото село на Ал-Walajah бе незаконно анексриано от Израел през 1967 г. като част от община Ерусалим и за изграждането на колониалните селища Har Gilo и Gilo. Останалата част от Ал Walajah се намира между стената и Зелената линия, където живеещите палестински селяни не получват статут на постоянно местожителство. Тъй като не им е законно разрешено да живеят в своите земи, хората от Ал Walajah са били изселени и днес са бежанци, повечето живеят в лагера Dheisheh.

Един от малцината, които решава да спре тази несправедливост е Абед Rabbeh, който живее сам в края на селото…

 

Saffa и анексирането на палестинска земя

Saffa е палестински селскостопански район, намиращ се до незаконното еврейско селище Bat Ayn. Земеделските производители в Saffa са често обект на насилие и тормоз от страна на заселниците.

Тази седмица израелските военни не са позволили на фермери от долината Saffa да обработват своята земя. Вторник сутринта в 8 часа Ali Ahmed Thalj Aady и Hani Nimr Aady и техните семейства са отишли да работят на полето, но там са били спряни от група израелски войници. Войниците не им позволили да работят, а вместо това ги задържали за 5 часа на слънцето без вода. Било им е казано, че земята е “нерегистрирана“ и че ако се върнат отново ще бъдат арестувани.

Инцидентът се е случил малко след ареста на 6-има международни активист миналата неделя, които са придружавали фермери в същия район. На активистите също е било казано, че се намират върху неристрирана земя и са били заплашени са арест, ако се завърнат.

Фермерите в района на Saffa са жертва на продължаващ тормоз от страна на заселниците от селището Bat Ayn, както и от страна на израелската армия. В следствие на серия от атаки през 2009 година редица фермери са били ранени и голяма част от земята им унищеожена, същевременно заповеди, обявяващи земите за забранена военна зона не им позволяват да се грижат за посевите през по-голямата част от годината. През февруари 2010 година военните са съобщили, че земята е обявена за държавна, което всъщност означава, че са я анексирали към земите на колониалното селище Bat Ayn.

Всички фермери притежават документи, които доказват, че те са собственици на земите и че са ги обработвали в продължение на десетилетия.

Видео от арестуванато на международните активисти:

video also.

Долината на река Йордан

Вчера Palestine Monitor публиква крайно обезпокоителна статия, в която става ясно, че палестински деца работят срещу ниско заплащане в незаконните еврейски колониални селища в окупираната долина на река Йордан:

В 5 сутринта всеки ден, Nabeel се събужда и отива на работа. Той напуска дома си толкова рано за да се,присъедини към приятели и колеги, някои едва на 10 години по пътя им към незаконното поселение Томер.
Nabeel е на 13 години и живее в Ал Fassayil, палестинско селище в долината на река Йордан.
Според Nabeel той няма друг избор.

Детският труд е сериозен проблем в долината на река Йордан. Според палестинското централното статистическо бюро повече от 7000 деца на възраст между пет и 17 години са работели там през 2008 г., което е най-голямото число в палестинските територии. Тази цифра се е повишила оттогава до днес.

Същевременно статистиката не казва цялата история, тъй като не включва данни за много от децата, работещи тайно в еврейските поселения.

Законната възраст за работници в Палестина е била скоро увеличене от 14 на 16 години, но тази промяна не се отразява на случващото се “на земята“. Заселниците успяват да заобиколят този закон чрез набиране на подизпълнители, така те нямат директни договори с непълнолетни лица, които пък нямат статут на официален служител и съветните права. Въпреки това заселници са напълно наясно, че децата работят по нивите им.

Въпреки че законната минимална работна заплата в Израел е 5,51 $ на час, палестинците в поселенията печелят 2 $ час или дори по-малко. За осем часов работен ден с обедна почивка от половин час те получават около 55-60 шекела ($ 15-16). Децата работниците не са осигурени и не получават отуск по време на празници по болест. Те често работят на опасни строежи, които не са в съответствие с израелски норми за безопасност. Когато се случи произшествието те не получават никаква защита от техния работодател.

Юсеф е на директора на училището в Fasayil. Той ми разказа за своя племенник, който получил тежки ранени след инцидент с трактор в едно от поселенията. Тъй като не е бил здравно осигурен от работодателя си, той не е имал право на обезщетение. Семейството му получили сметка от 10 000шекела в болницата. Само благодарение на „силната солидарност между семейства в селото“ те са били в състояние да платят болничните разходи.

Children leaving their homes at dawn for work. Photo by Dorien Vanden Boer

Според Iman Nijem, управител на организацията Save the Children, основните причини за нарастващото число на деца работници е окупацията. В долината на река Йордан наложените ограничения за движение са изключително стриктни, тъй като селищата заемат приблизително 50% от територият, в допълнение към затворените военни зони и „природни резервати“, които отнемат от палестинските земи. Контролът върху водата, която отива главно към колониалните селища, тъй като този жизнено важен природен ресур е силно ограничен за палестинските селско стопанство.

С изпращането на децата да работят в се осигурява допълнителен доход и така семейството могат да избегнат от изпадане в бедност, въпреки че този евтин труда често е свързан с разширяването на еврейските селища. Тоест това е краткосрочно оцеляване, което причинява дългосрочно страдание.

Детският труд в поселенията не се ограничава само до долината на река Йордан. Подизпълнителите в Южен Хеброн бяха обвинени през тази година за контрабанда на деца през нощта за да работят в селското стопанство и строителството на селища.

––––––––––––––

Същевременно JPost.com съобщава, че като част от мирните преговори, САЩ са предложили на Израел да наеме в рамките на 7 години земите на долината на река Йордан от палестинците!!!
Според статията, Натаняху се е съгласил с предложението, но само ако става дума за по-дълдъг период от време…като например 99 години.

Израелският политик Daniel Herschkowitz е твърдо против идеята, дори да става дума за един век:

„If we agree to the offer, we will be broadcasting to the Palestinians that the land is actually theirs.I’m not the only one who thinks this way. Why do I need to lease land from them that belongs to us?

Да, с тези политици на борда справедлив мир скоро ще бъде постигнат…

Мирен процес или кражба на земя?

Мнение на Rebecca Vilkomerson, изпълнителен директор на Jewish Voice for Peace.

“Мирният процес“ продължава вече 19 години.

Защо използвам кавички? Защото “мирният процес“ все повече изглежда като извинение, което позволява на Израел да консолидира и анексира окупираните територии, отколкото като искрен опит да се достигне до справедливост, свобода и сигурност за палестинците и израелците. Ние от Jewish Voice for Peace няма как да се радваме на започнатите под опеката на САЩ мирни преговри, които всъщност засилват окупацията.

Израелците имат всичкото време на света за да продължат тези разговори, тъй като междувременно техният живот тече необезпокояван – ходят на училище, получават здравни услуги, когато имат нужда от тях, пътуват без ограничения и се радват на всички останали аспекти от нормалното си всекидневие. Палестинците за разлика от тях са натикани в ставащи все по-малки парчета земя, а свободата им на движение е стриктно ограничена. Те са обект на военните закони и страдат от насилствени репресии, дело или на заселниците, или на армията – това е тяхното ежедневие. Неравенството – разликата между окупатор и окупиран – прави условията на преговорите неравни, а равнеството е необходимост за честни и справедливи преговори.
Израел има икономическата сила, военната сила и подкрепата на САЩ.

Факти на земята
Министър председателят Шамир, чийто правителство започна мирните преговри през 1991 в Мадрид, заяви през 1992 пред вестник Maariv след загубата на изборите: “Щях да протаквам мирните преговори още 10 години, а междувременно щяхме да сме достигнали половин милион заселници в Юдея и Самария (Зап. бряг)…Ако това не бъде осъществено, няма как да спрем създаването на палестинска държава” (линк към това негово изказване в статия в New York Times)

Шамир е от партията Ликуд, но това от коя партия е даден политик рядко има значение, когато става дума за заселническата политика на Израел. Всяко израелско правителство продължава да строи и строи дори когато се провеждат преговори – политика, позната като “създаване на факти на земята“. Дори министър председателят на Партията на Труда Yitzhak Rabin, който често е определян за даващ всичко от себе си за постигане на мир, подкрепяше заселническото строителство, особено в района на Йерусалим.

Всъщност, в интервю с Давар, израелско издание, той се е похвалил:
“Въпреки всички свои грешки, Партията на Труда е постигнала повече и продължава да прави повече за бъдещето(на разширяване на поселенията) отколкото Ликуд. Никога не сме преговаряли за Ерусалим. Ние само използвахме тактиката ‘fait accompli’ (свършен факт). Ние сме тези, които построиха предградия в [анексираните части на] Ерусалим. Американците не казаха и дума, защото ние ги построихме умно.” (цитат на английски в Washington Report) Read the rest of this entry