Архиви

Отговорът на Израел след приемането на Палестина за страна-наблюдател в ООН

Вчера Израел обяви, че спира превода на данъци и митнически такси, които събира вместо палестинските власти, в отговор на успешната молба на палестинските власти за получаване на статут на страна-наблюдател в ООН.
Израел ще запази повече от 100 милиона долара този месец като наказание за молбата пред ООН стана ясно тази неделя.
“Нямам намерение да преведа данъците на паластинските власти този месец”, е заявил финансовият министър Йовал Стайниц пред израелско радио.

Друго наказание, което Израел обяви още в петък, са одобрените планове за строителство на 3 000 жилища в окупираните територии.

Повече подробности за този проект може да разберете от следния текст. Той, както и включените в него карти, са на Ир Амим (“Градът на нациите” или “Градът на народите”), НПО, която фокусира дейността си върху Ерусалим в контекста на израело-палестинския конфликт. Ир Амим цели да превърне Ерусалим в по-жизненоспособен и справедлив град за палестинците и израелците, които го делят:

В отговот на палестинската молба за държавност, израелското правителство е решило да съдейства на плановете за строителство на жилища в земя, известна като зона Е1, намираща се на североизток от Ерусалим. Проектът цели да свърже анексирания Източен Ерусалим с едно от големите поселения, Маалех Адумим, като по този начин ще направи създаването на цялостна палестинска държава на практика невъзможно.

Зона Е1

Е1 (съкращение от “East 1”) е термин, използван от министерството на жилищната политика за земи, намиращи се на изток от границите на ерусалимската община, върху хълмовете между Маалех Адумим и Ерусалим. Зоната се намира на север от главния път, свързващ Ерусалим с Маалех Адумим и граничи с палестинските градове Аната, Абу Дис, Азария и А-Заим. Е1, който покрива около 12 000 дунама (или 12 кв. км), е част от плануваната територия на Маалех Адумим. Основната пътна артерия между северната и южната част на Западния бряг минава през Е1.

В последните години Израел започна да застроява и установява израелци в района. Планат за развитие на Е1 включва преместването на щаба на полицията за Западния бряг (или Юдея и Самария) от сегашното им местоположение, и изграждането на поне 3 500 жилищни единици, голям търговски център, парк, гробища, хотели и др. Плановете за Е1 не споменават по какъвто и да е начин местното палестинско население.

Строителството в района Е1 започна през 2004 година под контрола на Read the rest of this entry

Advertisements

Хумус и фалафел са вече „израелски“, сега е ред и на палестинския зехтин

източник Electronic Intifada

Това че ционистите са си присвоили важна част от палестинската културата – като например храните хумус, фалафел и мафтул – и ги представят по света като “израелски”, отдавана ядсова палестинците, особено когато тези продукти се използват като средство в международната пропаганда и маркетинг, които целят да изтрият палестинските права и история.

Сега израелски заселници в окупирания Западен бряг се опитват да откраднат може би най-важния палестински символ, който същевременно е и главен източник за оцеляване сред палестинските фермери: зехтина и свързаната с него култура.

Професионално заснето видео, което бе публикувано в YouTubе от “Matteh Binyamin Regional Council” – организация на дозина незаконни израелски колонии в окупирания Западен бряг – се опитва да убеди израелците, че еврейските заселници, а не палестинците, са тези, които в действителност се грижат за маслиновите дървета и за историческото наследство на маслиновите дървета и културата свързана с тях.

Видеото е пример за все по-елегантната пропаганда, която е насочена към израелското население, както и международната общност.

Кратко обобщение на показаното във видеото:
Видеото е озаглавено “Чудото на бутилката зехтин и чинията с хумус” – алюзия към мита от Ханука, познат като “Чудото на олиото”.

Самото видето представя скеч, заснет в ресторант в палестински град в рамките на границите на Израел от преди 1967 година.
Израелец седи на една от масите, върху която са сервирани хумус и зехтин. Той е показан в образа на наивния либерален светски израелец.
След като намира зехтина за много вкусен, той пита един от двамата арабски сервитьори (те също са показани в стереотипен и мамещ образ) как зехтинът е бил произведен.

Арабският сервитьор му казва как зехтинът е бил произвеждан по един и същ начин от “хилядолетия”. Докато той говори, видеото обаче показва кадри с религиозни заселници, които използват модерни технологии за правене на зехтин, вместо палестинци, които да берат маслини и да правят от тях зехтин.

Накрая на видеото израелецът изяжда своето ядене, мислейки, че е ял вкусен палестински зехтин. Но тогава двамата сервитьори отиват в кухнята и започват да се шегуват с факта, че зехтинът всъщност е произведен от заселници. Тогава камерата показва еиткетът на бутилката, върху който на иврит е написано “Зехтин Бинямин, студено-пресован.”

Да припомним: Опитите на Израел да разруши палестинските маслинови дървета и култура.
Израелските заселници и израелската държава постоянно разрушават палестински маслинови дървета, а заселниците често атакуват палестинците, докато се грижат за дърветата или по време на беритба. За повече информация – няколко примера.

Но в това няма нищо ново. След като ционистите прогонват по-голямата част от палестинското население от страната през 1948 година, те е трябвало да решат какво да правят с маслиновите горички, пръснати из цялата страна. Ето какво Мерон Бенвенисти си припомня в своята книга Sacred Landscape (2000):
“Първоначално официалните лица, отговорни за еврейските поселения смятаха, че производството на зехтин може да се превърне в доходоносен бизнес, но бързо стана ясно, че еврейският селскостопански сектор не е подготвен за производство, което изисква толкова много ръчен труд. Погрижиха се за и култивираха само част от маслновите дървета, докато по-голямата част от тях бяха изоставени. Десетки хиляди дунами от маслинови дървета са били изкоренени, за да се освободи място за други посеви.“ (165)

Именно в този исторически контекст, както и в контекста на случващото се насилие и терор днес, заселниците се опитват да си присвоят и грижата за маслиновите дървета.

Заселниците си присвояват откраднатата палестинска култура
На края на видеото е показан следният текст:

Еврейските фермери се завърнаха в планините на Бинямин и Шомрон, за да отглеждат с любов маслинови дървета, така както това са правили техните прадеди преди хиляди години.
Маслиновите дървета обхващат 3 000 дунама и с тях се произвеждат 500 тона зехтин на година.

Кой стои зад това видео?
Както вече споменахме, видеото е представено от “Matteh Regional Council,” но на края на видеото е показано логото на онлайн фирма за връзки с обществеността, която се казва Рогатка. В страницата на компанията се казва:
Наши клиенти са Jerusalem Center for Public Affairs, Likud, ‘Latma’ – и други.
Jerusalem Center for Public Affairs е тинк танк (мозъчен тръст) за военните институции в Израел, именно от там тръгва израелската НПО „Монитор“, екстремна група, която отправя клевети и атакува израелци, палестинци, евреи и други, които критикуват Израел.

Latma е „сатирично“ уеб-базирано шоу, управлявано от Каролин Глик, редактор във вестника Ерусалим пост. Но шоуто вместо да се концентрира върху производството на сатира, по-скоро разпространява видеа, които подбуждат към ислямофобия и расизъм, включително скорошно видео, в което се разпространява лъжата, че ​​в Норвегия мюсюлманини са в оснавата на „епидемия от изнасилвания“.

И разбира се „Ликуд“ е политическата партия на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Рогатка, изглежда, е един от ключовите им източници за пропаганда в Израел.

Заключение:

Целта на това видео – насочено към израелците – е първо да убеди местното население, че маслиновите дървета, подобно на земята, са принадлежали винаги единствено и само на евреите, може би видеото ще бъде последвано и от кампания насочена към международната общественост. Но като цяло е част от кампанията, целяща да ‘изтрие’ палестинците, да разруши тяхната култура и да обяви всичко, което е останало за “еврейско”.

Още видеа, които документират заселническите атаки върху фермери и разрушаването на маслинови дървета:



За един от тези “малки“ инциденти в Палестина…

В началото на тази година няколко медии разпространиха данни, според които палестинците са били жертва на 228 засленически нападения. Следвщия разказ е за едно такова нападение, то се е случило преди няколко дни и не е част от тези 228, за които медиите съобщават.

Тежко въоръжени израелски заселници

Автор на статията е Джеф Халпър, израелец, роден в Америка, защитник на правата на палестинците и основател на организацията, която се противопоставя на израелската политика за разрушаване на палестински домове (The Israeli Committee Against House Demolitions):

„Тази сутрин получих обаждане от Джауди Джабер, палестински приятел от долината Бака, намираща се близо до Хеброн. Заселници от Кириат Арва, голямо селище, построено върху неговата земя, буквално над дома му, са хвърлили голямо количество скали и камъни по къщата му, както и изгорили колата му.

Самата кола не бе нищо особено, очукано старо Пежо от 1979 година, но то бе от жизненоважно значение за семейството му. Джауди го използва за да може да отвежда болната си 90-годишна майка в болницата, тъй като не може да си позволи линейка всеки път щом се наложи. В дъждовните дни той също така кара и взима децата си от училище, които иначе изминават всеки ден 4 мили пеша, минавайки през скалисти планински пътеки, а не рядко биват и атакувани от израелските заселници в района, понякога дори с бейзболни бухалки. Когато имаше нещо, което може да продаде (макар че след като израелските власти унищожиха всичките тръби за напояване миналата година, повечето от отглежданите от него култури – домати, краставици и грозде – изсъхнаха и умряха), той нареждаше зеленчуците в колата си, за да ги откара до пазара в Хеброн. Колата е „ръцете и краката на семейството“, ми каза той с тих и отпаднал глас.

Това е един от тези “малки” инциденти, за които световната общественост рядко разбира, част от всекидневното насилие, което палестинците от всички възрасти са принудени да живеят с. “Не си спомням дори един-единствен ден, в който да съм бил щастлив”, ми каза наскоро Джауди. През 2001 година той се бе опитал да построи малък дом за жена си и децата им върху семейни земи в близост до къщата на родителите му, но той е бил разрушен през 2002 година от израелските власти, една от 26 000 палестински къщи разрушени в окупираните територии от 1967 насам след като Израел отказва да дава на палестинците разрешителни за строеж.

Домът на брата на Джауди, Ата, е бил разрушаван три пъти. Един петъчен ден през януари 2000 година заселници са превзели дома на Ата, изгонили семейството и останали там за Шабат (пазени от полицаи), след това, събота вечерта, те запалили огън в дома, осквернили надписа с цитат от Курана над входната врата и избягали. Никoй не е бил арестуван.

Ако някой се опита да ви каже, че Израел не е отговорен за етническо прочистване или че това, което прави е в името на “сигурността”, то тогава ги запознайте със семейство Джабер. Много хубави хора (Джауди и Ата говорят свободно английски), чийто жени Аиша and Рудина ще ви почерпят с вкусна маклуба, а децата им са умни и фотогенични – но знайте, вие ще бъдете сред истински герои. Те са изплашени, наранени, травматизирани, тъжни, обеднели и потиснати, но въпреки това са останали “сумуд” – твърди в своята позиция да не напуснат земите си. Семейството ще преодолее трудностите. Те имат силата да издържат на всяко насилие, несправедливост и болка, която израелското правителство, заселниците и апатичното израелско население им причиняват. В действителност, техни са раменете, върху които нашият свят се държи.

Само едно нещо може да ги повали. Това не е нито американската “супер сила”, чийто конгрес и администрация са про-израелски, нито европейските правителства, които нямат смелостта да се борят за спазването на човешките права, за които иначе така често говоорят, но ние. Ние можем да повалим семейство Джабел, ако ги изоставим, ако ние, добрите и привилегировани хора запазим мълчание. Представете себе си, застанали до Джауди и изгорялата му кола. Какво ще направите за да му помогнете? “

Пътуване, по-различно от всички предишни

Пътуване, по-различно от всички предишни…Пътуване до Израел/Палестина като част от делегацията на организацията Interfaith Peace Builders (www.ifpb.org). Обиколката включва посещение на различни части на Израел и окупирания Западен бряг, срещи с хора от различни религии и области, с различни гледни точки. Целта е да се види възможно най-много и да се срещнат възможно най-много хора в рамките на само две седмици.

Снимка на участниците в делегацията

Амерканката Лиза Барксдейл обобщава своята нагласа и очаквания от пътуването преди да замине по този начин:

Историята е до голяма степен субективна наука – разказано от различни перспективи, случилото се може да бъде интерпретирано по напълно различен начин. Според мен това е част от конфликта тук. Две групи хора имат две напълно различни версии за случилото се, което за съжаление ги е довело до тази “семейна вражда”.

Аз самата не се интересувам изобщо от политика. За мен са по-важни други въпроси: Кои са тези хора? Като нас ли са или са различни? Как виждат себе си и заобикалящия ги свят? И техните ли деца се смеят И играят като нашите? Как се чустват децата, израснали покрай бетонена стена и войници с автомати? Какво се чете в очите им? Наистина ли това е “семейна вражда”? Конфликтът бяло-черен ли е, или има И сиви цветове? Има ли истории от типа на тази за Ромеа и Жулиета и тук? И ако има, как завършват те?

Това са само част от основните въпроси, чийто отговори се надявам да открия. Зная, че това пътуване е само малка капка на повърхността на голям океан, но въпреки това ще се опитам разказвам открито и искренно за преживяното и видяното в този блог.

В първата си публикация след пристигането в светите земи, Лиза пише:
Два пълни дни са зад нас, по-голямата част от тях прекарахме в Ерусалим и Витлеем. До известна степен прекарахме времето си в занимания, типични за всеки новодошъл турист – посетихме различни свети обекти, опитахме прясно изцеден сок от портокал, продаван директно на улицата (уникално вкусен!), купихме сувенири от местни магазини. Но успяхме да преживеем и доста неща, които обикновените туристи пропускат.

Срещнахме се с различни организации, включително с организацията за хуманитарна помощ към ООН, с организацията Holy Land Trust във Витлеем, с Израелския комитет срещу разрушаването на домове и с блогърите от +972. Видяхме израелско заселническо селище, палестински беден квартал, минахме през пропускателен пункт за да влезем във Витлеем (окупиран град в Западния бряг, заобиколен от стената). Разбира се знаех, че по време на това пътуване ще изпитам най-различни чуства и емоции, но това, което изпитах в дадени моменти, надмина всички мои очаквания И просто нямаше как да буда подготвена. Предполагам и поради това ми е толквоа трудно да намеря точните думи за този блог.

От къде бих могла да започна? Първия път, когато се почуствах наистина тъжно бе преминаването ни през палестински квартал в Източен Ерусалим, който очевидно не бе в добро състояние. Кварталът, междудургото, се намираше в съседство с израелско поселение, което поне на външен вид приличаше на богат квартал в Калифорния. Когато авотбусът ни минаваше през бедния палестински район, усмихнато семейство, което береше грозде се обърна към нас и с жест ни предложи да опитаме, дете хвърли камък към автобуса, а друго ни показа, както разбрахме по-късно, палестинския еквивалент на среден пръст.

Е, това не ме накара да се чуствам добре. Така или иначе се чуствах неудобно И гузно да виждам квартала от удобния и сигурен автобус, но освен това бях сигурна, че те ни смятат за богати бели американци, които просто минават случайно през тях. Гневът от страна на тийнейджърите, които няма как да знаят нашите намерения, бе много по-разбираем, отколкото усмихнатото семейство, което ни предлагаше грозде.

(*Искам да допълня, че този инцидент бе единственият път, в който почуствах гняв спрямо мен от страна на палестинец. Всички останали хора, с които се срещнах бяха изключително щедри, гостоприемни И приятелски настроени.)

Стената

Малко след това видях за пръв път стената. Знаех, че това ще ме натъжи, защото вече я бях виждала на снимки. Рядко наричам нещо грозно, но тази стена е най-отвратителното създание, което някога съм виждала. Мога само да кажа, че когато я видях почуствах тъгa от дъното на душата ми. А дори я виждах от удобния автобус. Нямам идея какво щях да изпитам, ако бях до нея, ако я докоснех.

Освен описаното до сега, през тези два дни изпитах И чуство на неразбиране, на шок, изумление, вътрешен мир, радост и надежда. Тези чуства, изпитани едно след друго в рамките на толкова кратко време, ме карат да се чуствам изумена, изтощена и объркана.

Друг участник в делегацията, Роберт Кулман, също е впечатлен негативно от стената през първите дни на пътуването:

Днес посетихме Стария град, където за първи път видях наживо заселническо селище. Дори след като съм виждал безброй много поселения на снимки или видео, се оказах неподготвен за това, което видях.

Малък енклав, заобиколен от палестинци, които са истиснките собственици на земята. Селището бе оградено с тел, имаше охранителен пост и много охранители, разбира се, израелското знаме също се развяваше гордо, закачено високо на покрива, сякаш за да покаже на всички, че това е израелска територия.

Бях изненадан от броя на израелските заселници в Стария град. Нямаше занчение, че те не живееха в лъскави поселения (които щях да видя малко по-късно същия ден). Най-важното за тях сякаш бе, че могат да нарекат и тези земи израелски. Дори Ариел Шарон е закупил в миналото малко парче земя, само за да го обяви за свое и израелско; не е било важно, че никога не е живял там, важното е било, че така е станало част от Израел

След това посетихме и стената; видът й не може да не те разстрои, тя е грозна и висока, направена да разделя, построена върху хълмове и частна собственост.

Казах на Ана, че искам да изтичам да купя спрей, за да мога да напиша нещо върху стената, с което да покажа желанието ми тази стена да бъде съборена. Видяхме графити, на които бе изписано “Израел е апъртейдна държава”, както и друг, на който бе изписано: “Ръцете, които са построили това, могат и да го разрушат”. Намразих я още повече. Никога няма да я забравя, остави трайни следи в мен.

След това минахме през други поселения, те бяха по-бляскави – с молове и добре поддържани градини с много дървета, дори с детски площадки, но вместо с тел, те бяха заобиколени от модерни каменни огради, които ги отделяха и предпазваха. От някои от поселенията дори се откриваше красива гледка към Елеонския хълм в далечината, но това нямаше занчение, ясно се виждаше, че те са заобиколени от палестинци.

Amy Damashek описва ситуацията в Ерусалим:

Итамар, израелец от еврейски произход (вероятно на около 35 години) ни разведе из еврейски и палестински селища в района на Ерусалим, включително земи, които са извън зелената линия и официалните граници на Ерусалим. Еврейски селища са построени извън официалните граници на Ерусалим и извън зелената линия, а израелското правителство оправдава това с думите, че те са просто разширение на община Ерусалим.

Едно от тези селища е Източен Талпиот, което много хора смятат, че е просто квартал на Ерусалим, въпреки че е построен извън зелената линия и върху палестинска земя. 20 000 души живеят там (най-вече израелци). Спомням си, че съм посещавалаа Източен Талпиот преди време, когато живях в Израел – тогава нямах представа, че всъщност посещавам заселническо селище.

Итамар много добре ни обясни целта на тези поселения – поддържане на еврейско мнозинство чрез насърчаване на еврейското заселване и обезсърчаване на палестинците да живеят в собствената им земя (всичко това е финансирано от държавни и частни организации, някои от които са частни групи от САЩ) ). На евреите се дават субсидии, за да живеят в прекрасни домове в красиви квартали (понякога с големи молове и други удобства) с цел да се осигури еврейско мнозинство, така че Израел да може да бъде „еврейска държава.“ Политиката в този район се основава върху целта за поддържане на еврейско мнозинство – това е ключовият въпрос тук.

В околностите на Ерусалим се планира изграждането на еврейски селища върху неразработена земя извън зелената линия, за да се гарантира това еврейско мнозинство. Стената не е била построен за сигурност – тя е построена, за да се установят границите на Израел. 10,000-40,000 палестинци „незаконно“ прекрачват границата всеки ден, така че стената на практика не спира достъпа на палестинците до Израел, съмнително е дали е виновна и за спада в бомбените атентати през последните няколко години.

Има огромна разлика в качеството на живот между евреите и палестинците, живеещи в Ерусалим или в непосредствена близост. В палестинските общности липсва основна инфраструктура, докато тя е в изобилие в еврейските селища. Палестинците плащат 40% от доходите си на правителството под формата на данъци, но само 8% от тези техни пари се използват за подобряване на инфраструктурата за техните общности. Условията им на живот са шокиращо по-лоши от тези на израелските ерусалимци поради липсата на инвестиции в инфраструктура от страна на израелското правителство.

Палестинците в Ерусалим например нямат канализация. Вместо това те използват септични ями. Нещо повече, липсват класни стаи за 60 хиляди деца. Така че, 60 000 деца не ходят на училище. За мен този факт е особено шокиращ. Същевременно няма и достатъчно жилища за палестинските жители, израелската бюрокрация обаче прави почти невъзможно за тях да получат разрешителни за строеж.

Няколко малки еврейски постове са изградени насред палестинските общности, за да се опитат да затвърдят израелското присъствие. Някои семейства живеят точно в мюсюлманския квартал на Стария град. Други жилищни комплекси само за евреи са построени в други палестински квартали. За да се гарантира тяхната сигурност, израелското правителство плаща на частни сили за сигурност, за да ги пазят.
––––
следва продължение…

Печалбата от търговията със зехтин в Западния бряг може да бъде удвоена, ако израелските ограничения бъдат премахнати

„Физически бариери, като контролно-пропускателните пунктове и блокади на пътищата, възпрепятстват свободното движение на хора и стоки в рамките на Западния бряг и пречат палестинската селскостопанска продукция да достигне до вътрешните, израелските и международните пазари.“
Джереми Хобс, изпълнителен директор на Oxfam International

Статия на Oxfam International от 15 октомври 2010:

В доклад от миналата година на организацията Оксфам се подчертава, че докато секторът за производство на зехтин носи доходи и заетост в окупираните палестински територии (ОПТ), многобройни пречки, вариращи от липсата на инвестиции в земеделието до нарастващото насилие от страна на заселниците, подтискат истинския потенциал на този отрасъл.

Според докладa, палестинският зехтин, известен като един от най-добрите в света, стига да е приготвен съгласно високите стандарти, има потенциала да спечели пазарите за био и екологични стоки, както и тези за честна търговия.

Докладът „Пътят към маслиновото земеделие: предизвикателствата пред развитието на производството на зехтин в Западния бряг“ подчертава как този сектор, който в момента носи до 100 милиона долара годишна печлаба за някои от на най-бедните палестински общности, може да донесе до един милиард печалба, и по този начин светло бъдеще за палестинската икономика, при условие, че реализира пълния си потенциал.

Палестински фермери по време на бертиба на маслини в Западния бряг. Photo: Valerian Mazataud

„С ограничени инвестиции и малки промени в методите на селскостопанско производство, палестинските фермери, които отглеждат маслини може да удвоят своите доходи“, обяснява Джереми Хобс, изпълнителен директор на Oxfam International. „И все пак, такива инвестиции ще имат малък ефект, освен ако Израел, който окупира Западния бряг от 1967 г. насам, не спре да ограничава достъпа на палестинските фермери до тяхната земя и средства за препитание, както и до чуждите пазари“, добавя той.

Физическите бариери като контролно-пропускателни пунктове и блокади на пътищата възпрепятстват свободното движение на хора и стоки в рамките на Западния бряг и пречат на палестинската земеделска продукция, включително маслини и зехтин, да стигне до местни, израелски и международни пазари. Поради присъствието на многобройни израелски селища и постове, които са незаконни според международното право, в Западния бряг, заселническите атаки и тормоз срещу палестинските маслинови фермери са често срещани, но значително се увеличават по време на прибиране на реколтата.

Палестинец се опитва да потуши пожар, запален от еврейски заселници близо до палестинското село Хауара и еврейското поселение Ицхар в северната част на окупирания Западен бряг на 1 юни, 2009.

Докладът също така призовава палестинските власти и донори да подкрепят палестинските производители на зехтин и техните семейства чрез увеличаване на инвестициите в сектора. Липсата на адекватни ресурси и неефективното управление, в комбинация с фактори като околната среда и лошите методи на производство, водят до спиране на развитието на сектора.

Като част от проект, финансиран от Европейския съюз, „Оксфам“ работи в партньорство с местните организации за подобряване на количеството и качеството на зехтина, произведен от 30 ферми в Западния бряг, така, че продуктите да получат сертификат за органични продукти. По-високите цени на изкупуване в тази печеливша пазарна ниша ще помогне на палестинския зехтин да бъдат конкурентоспособен, въпреки високите разходи при производството му и пречките пред търговията, които иначе го поставят в неблагоприятно конкурентно положение.

„Ако Палестинската автономия, Израел, международната общност, както и донори и неправителствени организации, ако всички те свършат своята част и инвестират в палестинския зехтин, по този начин те ще инвестират и в по-стабилно и сигурно бъдеще за палестинския народ“, казва Хобс.
=============================

Бележки на автора:

  • Около 45% от земеделската земя в Западния бряг и Ивицата Газа е засадена с около 10 млн. маслинови дръвчета, с потенциал да произвеждат до 34 000 тона зехтин в една добра година и само 5000 тона в лоша, като средното количество, което е било произведено годишно между 2001-2009 е било около 17.000 тона.
  • При добра реколта този сектор произвежда 15-19% от палестинската селскостопанска продукция. Това е еквивалентно на около 160-191 милиона долара. Маслините и зехтинът са един от основните палестински продукти за износ.
  • Маслиновите насаждения осигурява заетост и доходи за около 100 000 фермери.
  • Приблизително 95% от маслините се използва за направата на зехтин, а останалата част за трапезни маслини и сапун.
  • Местният пазар е основният потребител на палестинския зехтин, средно 12.000 тона годишно. Палестинският зехтин понастоящем се изнася за страните от Персийския залив, Европа, Северна Америка и Източна Азия. През 2008 г., 2 352 тона зехтин са били изнесени от окупираните територии (около 13% от продукцията) в допълнение към 787 тона маслини.
  • През първите шест месеца на 2010 г., Организацията на обединените нации съобщи, че стотици дунами земеделска земя и хиляди маслинови дървета и други култури са били повредени след нападения на заселници. Израелската неправителствена организация Yesh Din, която е и партньор на „Оксфам“, наскоро публикува изследване, в което твърдят, че не са намерили нито един случай, в който израелските власти да са предприели действия за привеждане под отговорност на засленици, извършили подобни нападения.

Докато всички гледат към морето, Израел се е заел с реката: Заселническите селища в долината на река Йордан ще бъдат удвоени

Израелският блогър и журналист Дмитри Райдър отбелязва, че докато “правителството и ционистката федерация спокойно удвояват размерите на заселническите селища в долината на река Йордан, международната общност и самите израелски жители почти не обръщат внимание на това. По този начин Израел де факто необезпокоявано анексира единствената връзка на Западния бряг с останалите страни от Близкия Изток.”

Това негово заключение се позовава на статия в израелската преса, според която според нов план селскостопанските площи, използвани от заселниците в долината на река Йордан, ще бъдат увеличени от 35 на 80 дунама (почти 130%-но увеличение). Повече обработваема земя означава и по-големи нужди от вода, поради това водните доставки за заселниците в този район също ще бъдат увеличени от 30 000 на 51 000 кубични метра на година. Целта на този план е привличането и усвояването на повече заселници и дори цели семейства в земеделските общности.
Дмитри Райдър смята, че това голямо разширение не е случайно –

“то цели именно да затвърди бъдещото присъствие и израелски контрол в долината на река Йордан. Всички нас, които се надяваме в създаването на палестинска сувериненна държава, която да може да контролира собствените си граници и икономика, тази новина може само да ни тревожи.“

Израелската правозащитната организация Бцелем също силно разкритикува израелската заселническа политика в долината, както и експлоатацията на природните ресурси и минерали. Организацията съобщава за преголямо използване на вода и минерални ресурси като скали и минерали от Мъртво море, както и финансова експлоатация на религиозните и други туристически обекти в района от страна на израелската държава.

Според ръководителя на отдел заселване Ярон Бен Езра стойността на селскостопанските стоки в региона са достигнали 458 милион шекела през 2010 г., като тези цифри не включват производството на палестинските фермери.

Долината на река Йордан е най-богатият на ресурси и минерали район в Израел и Палестинските окупирани територии. Строежът на заселнически селища позволява на Израел да изпозлва и усвоява местните ресурси, както и да създаде защитна „буферна зона“ между Израел и Йордания. Според наскоро проведена анкета, повечето израелци не знаят, че долината на река Йордан е окупирана територия по силата на международното право и че палестинците представляват мнозинство в района.

Ерусалим през погледа на шестима местни

Тези шест видеа са част от проекта на израелската органиация Бтселем и британския вестник The Guardian, в който те дават видео камера на шестима жители на Ерусалим – четирима палестинци и двама израелци. Вижте живота в светия град през техните очи.

Вижте как 12-годишните близанци Муна и Мохамед живеят в квартала Шейх Джара, Източен Ерусалим, след като заселници са се нанесли в предната част на дома им. Вижте какво е да живееш със заселници:

Израснала в Западен Ерусалим, Сара Бенинга е един от водачите на група израелски активисти, които подкрепят палестинските жители на Ерусалим. Желанието на Сара е един ден децата ѝ да не израснат с илюзиите, с които тя е била отгледана в големия дом с красива арабска архитектура в един от най-скъпите ерусалимски квартали:

Абд ал-Фатах живее в наследени земи в ханаанска пещера на края на общинската граница на Ерусалим. Израелски бизнесмени възнамеряват да изградят ново заселническо селище в земите му. Във видеото той записва своята битка, за да запази правото си да живее в земите си.

Таер Куирш е 14-годишният палестинец, който живее в мюсюлманския квартал на Стария град в Източен Йерусалим. Семейството му са последното палестинско семейство, останало в техния блока, след като заселническа организация я купува и се премества да живее там.

Еврейско-израелски археолог ни отвежда на алтернативна обиколка из „Градът на Давид“ – археологически обект и туристическа атракция в центъра на Ерусалим, собственост на израелската заселническа организация Елад

Палестинецът Зухеир поставя камери за видеонаблюдение около дома си за да документира сблъсъците между заселниците, местните палестински жители и силите за сигурност. Кадри, заснети на камерата му противоречат на официалното обяснение за убийството на местен жител от охраната на израелските заселници.