Архиви

Надеждата свършва тук: Децата в затвора

На 27-и януари 2011 г. Palestine Solidarity Project съобщава, че в два следобед два военни джипа с израелски войници навлизат в палестинското село Бейт Омар в южната част на Западния бряг и арестуват две палестински момчета – Билал Махмуд Ауад, на 12 години, и Хамза Абу Хашем Ахмед, на 11 години. Момчетата са задържани, докато са играели футбол не далеч от домовете си.

Билал и Хамза са били отведени в близкото израелско селища на Кармей Цур и след това прехвърлени в полицейското управление в Кириат Арва, поселение в Хеброн. Хамза е син на член на Националния комитет срещу стената и заселнците в Бейт Омар, организация, която организира седмични невъоръжени демонстрации срещу окупацията.

Израел, като страна на ООН е приела през 1989 Конвенцията за правата на детето, според която „арест, задържане или лишаване от свобода на дете следва да се използва само като крайна мярка.“

Ето откъси от Конвенцията за правата на детето
Част I, Член 1

За целите на тази Конвенция „дете“ означава всяко човешко същество на възраст под 18
години освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано.

Член 37

Държавите – страни по Конвенцията, осигуряват:
а) никое дете да не бъде подлагано на изтезания или друго жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание;
б) никое дете да не бъде лишено от неговата свобода незаконно или произволно.
Арестуването, задържането или осъждането на лишаване от свобода на дете следва да бъде в
съответствие със закона и да се използува само като крайна мярка и за най-краткия възможен срок;
в) всяко дете, лишено от свобода, да бъде третирано хуманно и като се зачита
достойнството, присъщо на човешката личност, и по начин, който взема предвид нуждите на лицата
на неговата възраст. По-специално всяко дете, лишено от свобода, трябва да бъде отделено от
възрастните освен ако се прецени, че висшите интереси на детето изискват да не се прави това, и да
има правото да поддържа контакти със семейството си чрез кореспонденция и посещения освен при
изключителни обстоятелства;
г) всяко дете, лишено от свобода, да има право на незабавен достъп до правна и друга
необходима помощ, както и правото да оспорва законността на лишаването си от свобода пред съд
или друг компетентен, независим и безпристрастен орган и на бързо решение по всякакви такива
дела.

Това е разказ за един съдебен ден в съда към военния затвор Офер:

Съдебнa зала номер 2. Военният съд за деца. Всеки понеделник. На подиума – съдия Шарън Ривлин Ахай. От 9 сутринта до към 6 вечерта. Момче след момче се изправят пред съда. Едно дете и след него друго. Носят кафяви затворнически облекла. С оковани крака. С оковани ръце, едната ръка вързана с белезнници за ръката на следващото момче. Някои от тях са толкова малки, че краката им остават да се веят във въздуха, когато сядат на съдебната пейка. Някои от тях са толкова малки, че неусетно изместваме поглед от тях. Повечето от тях са обвинени, че хвърлят камъни. Коктейли Молотов. Повечето от тях не са били освободени под гаранция, нито са били разпитани в присъствието на възрастен – родител или социален работник. Повечето от тях са били заловени в мрака на нощта. Всички тези арести са в нарушение на международното право за защита на децата, дори и по време на окупация. Повечето от тях са арестувани след като са били издадени, в повечето случаи от някои други деца, които – като тях – са били арестувани в мрака на нощта, защото някое друго дете е произнесло тяхното име. И повечето от тях признават, ако не веднага, то след известно време, всичко, което им е било казано да признаят.

Прокурорът говори, след него съдията, охраната, преводач, съдията отново, Read the rest of this entry

Advertisements

Според нов доклад Шин Бет измъчва затворници и отказва достъп на адвокатите им

статия на Амира Хас

Близо 90 на сто от палестинските затворници са разпитвани от израелските служби за сигурност Шин Бет без да имат право на консултация с адвокат, въпреки че гражданското и военно законодателство ясно казва, че тази забрана може да се прилага само в много редки случаи, се казва в доклад, публикуван от Обществения комитет срещу изтезанията в Израел и Обществото на палестинските затворници.

Шин Бет твърди, че са имали юридическо разрешение за държене на някои затворници далеч от адвокатите им.

Затвор в Беер Шева. Снимка: Tomer Appelbaum

Според д-р Мая Розенфелд, автор на проучването, по време на продължителния период, в който на лишените от свобода не се разрешава среща с адвокатите им, Шин Бет използва различни методи за разпит, които са в противоречие с международното право, израелските закони и израелските ангажименти за избягване на подобни методи.

Сред тях, на пример, са разпитите, в които затворниците биват вързани за дълго време на стола с ръце зад гърба, лишаване от сън, заплахи (обикновено за нараняване на членове на семейството), унижение и задържане за дълги периоди от време в нехигиенични килии.

В миналото Шин Бет са отказали да предоставят данни за броя на затворниците, на които не са разрешени срещи с адвокат.

На петиция, изискваща това и подадена от групата за правата на човека Йеш Дин и Движението за свобода на информацията от март 2009 г. все още не е отговорено.

При липсата на официални данни, обществената кампания и Дружеството на затворниците е било принудено да извърши свое собствено изследване и да сравни своите данни с различни източници с цел оценка на броя на затворниците, които са възпрепятствани от среща с адвокатите.

По оценки на авторите, Шин Бет признава, че между 2000 г. и 2007 г. са били разпитвани 11 970 палестински затворници, от тях тези, чието право на адвокат е било блокирано са били между 8379 до 10 773.

Адвокат Ирит Балас от Обществения комитет, който е автор на заключението на доклада, озаглавено „Когато изключението стане правило“, твърди, че съответните данни за периода 2008-2010 г. показват, че обхватът на това явление няма тендинцеия да намалява.

Достъпът на затворниците до адвокат се счита за основно право в израелското законодателство. Недаването на такъв достъп се счита за нещо екстремно и максималният период за такава забрана в случаите, свързани със сигурността, е 21 дни. Според израелското военно право, минималното допустимо време е 15 дни, а максималното е 90 дни.

Според доклада предотвратяването на среща с адвокат за дълъг период от време дава възможност за провеждане на незаконни разпити, целящи изтощаване на затворниците и тяхното преместване в килии, в които агенти под прикритие се правят на редовни затворници. В доклада се посочват редица случаи, при които след продължителен разпит, физическото и психическото изтощение води до допускане на сравнително дребни нарушения, които обаче не оправдават нарушаването на правата на лишените от свобода.

Шин Бет заяви в отговор, че

„проявите на тероризъм и шпионаж, които са обект на разследвания от Шин Бет, имат уникални характеристики, които оправдават използването на основни договорености със съда за борба с тях. Тези разпоредби са създадени от страна на законодателите и са получили широка одобрение от съда, особено от страна на Върховния съд. Един от инструментите, даден на Шин Бет по закон, е органът за предотвратяване на срещи между заподозрените и адвоката им – като твърдението, че предотвратяването на такива срещи има за цел да се избегне надзора над „методи за физическо и психическо насилие“ са неоснователни.“

В доклада се описват като „безплодни“ правните усилия на Обществения комитет срещу изтезанията в Израел, проведени през последните години срещу това явление.

Около 70 на сто от стотиците жалби, които те изпращат до държавния прокурор с искане за отмяна на заповедите за предотвратяване на среща с адвокат, са били отхвърлени. В десетките случаи, които са стигнали до Върховния съд, съдиите са били убедени в аргументите на Шин Бет.

Освобождаването на палестинския Ганди

Вчера палестинското село Билин не спа от радост.

Адийб се радва на своята свобода.


В продължаващата вече толкова години ненасилствена палестинска борба в Западния бряг, малка победа бе усетена снощи в Билин. След 17 месеца прекарани в израелски затвор, палестинският Ганди Adeeb Abu Rahmah се завърна в родното си село.

Tаксиметров шофьор и баща на девет деца, Адийб активно участваше в невъоръжената съпротива в Билин от самото начало. Той бе арестуван в на 10 юли 2009 г., по време на един от седмичните протести. Израелската армия го обвини за участие в „насиливствени демонстрации“ срещу израелската разделителна стена, присъствие в „затворена израелска военна зона“ и нарушаване обществения ред.

Това е видео от 2008 година, което показва защо наричам Адийб Ганди.

Послание от израелски военен затвор на международния ден на човешките права

Абу Абдула Рама, който се намира в затвора праща следното съобщение до съпругата си и всички заинтересовани от неговия случай чрез адвоката си:

Като координатор на Народния комитет в Билин срещу строежа на стената и заселниците аз бях осъден за „организиране на незаконни демонстрации“ и „подстрекаване“. Тези „незаконни демонстрации“ са всъщност ненасилствената ни съпротива. Кампания, която моето село води през последните шест години срещу разделящата израелска стена, която се строи върху земята ни.

“Преди една година на същия този ден, международния ден на човешките права, в апартамент ни в Рамала нахлуха израелските военни посред нощ и ме откараха далеч от жена ми Маджида, дъщерите ми Лума и Лайан, както и от сина ми Лаит, който по това време бе само на девет месеца.

Намирам за странно как военните съдии определят нашите демонстрации за незаконни и ме осъждат за участието и организирането им, след като Международният съд в Хага е постановил, че строящата се от Израе стена в окупираните територии е незаконна и трябва да бъде демонтирана. Дори и Върховният съд на Израел постанови, че маршрутът на стена в Билин е незаконен.

Снимка на Абдула от последното дело

Аз съм обвинен в подбуждане към насилие: това обвинение е озадачаващо. Тогава какво да кажем за пропускателните пунктове, блокадата, текущата кражба на земя, стенната и заселнците, нощните нападения на домовете ни и потъпкването на нашите протести чрез насилие, не подтикват ли те към насилие?

Въпреки постоянното и интензивно подстрекаване към насилие от страна на окупаторите, ние, в Билин, сме избрали друг отговор. Избрали сме да протестираме мирно заедно с израелски и международни поддръжници. Избрали сме да носим послание за надежда и реално партньорство между палестинци и израелци в лицето на потисничеството и несправедливостта. Окупацията се опитва да самже именно това послание чрез различни институции, включително и военните съдилища. Служител на израелската военна прокуратура безсрамно каза на моя адвокат, Габи Ласки, че целта на военните в моето дело е да се „сложи край“ на тези демонстрации.

Престъплението за подбудителство, в което съм осъден, се базира на израелския военен указ 101 относно забраната за враждебни действия чрез пропаганда и подбуждане, които се описват така: „опит, словесно или по друг начин, да се влияе върху общественото мнение в района по начин, който може да наруши обществения ред“. Тези действия носят 10 години максимална присъда.

Както виждате това определение има достатъчно широк и неясем смисъл, така то може да се прилага за почти всяко действие или изявление. Всъщност, според тази дефиниция подбуждане би било дори да кажем тези думи в окупираните територии.

На 11 октомври тази година, бях осъден на 12 месеца затвора, както и 6 месеца условна присъда за 3 години и глоба. Аз и моето семейство, особено дъщерите ми, брояхме дните до моето освобождаване. Военната прокуратура обаче изчака да останат само няколко дни до края на присъдата ми преди да обжалват с аргумента, че трябва да бъде лишен от свобода за по-дълго. Моята присъда изтече, но останах в затвора. Въпреки, че международното право счита мен и други активисти за защитници на човешките права, окупаторите и властите ни смятат за престъпници, чиято свобода и всички останали права трябва да бъдат отхвърлени.

През годината, която прекарах в затвора, демонстрациите в Билин, Наалин , Ал Маасара и Бейт Омар продължават. Наби Салех и други селища също са се включили. В рамките на тази година, международна кампания, призоваваща за бойкот и санкциите на Израел, докато държавата не започне да действа в съответствие с международното право, е нараснала значително. Надявам се, че скоро Израел няма да може да игнорира ясното осъждане на сегашната политика, идващо от целия свят.

Снимка на Абдала по време на демонстрация преди да бъде арестуван

През тази година, която прекарах в затвора, синът ми Лаит е направил първите си стъпки и казал първите си думи, а Лума и Лайан са се преврънали от деца в красиви млади момичета. Аз не можех да бъде с тях, да ходя до тях, хванал ръцете им, да ги закарвам до училище, така както те и аз бяхме свикнали да правим. Лаит дори не ме познава. А жена ми Маджида е трябвало да се грижи сама за семейството ни.

През 2010 г. децата в Bil’in и целия Западен бряг продължават да се будят в средата на нощта, виждайки оръжие насочено към главите им. През годината, която прекарах в затвора, армията е извършила десетки нощни хайки в Билин с цел премахването на тези, участващи в борбата срещу окупацията.

Представете си, тежко въоръжени мъже да влизат в дома ви по сред нощ. Представете си как децата ви са били принудени да гледат как техният баща или брат бива отведен надалеч със завързани очи и с белезници на ръцете. Или как вие като родител сте били принуден да гледат това да се случва с детето ви.

Тази седмица вратата на нашата килия се отвори и шестнадесет годишно момче бе бутнато вътре. Моят приятел Адийб Абу Рахме бе шокиран да познае в него сина си Мохамед, когото Aдийб не бе виждал, откакто той самият бе арестуван по време на мирна демонстрация преди 16 месеца.
(Видео от ареста на Мохамед)

Мохамед се усмихна, когато видя баща си, но лицето му бе зачервено и подуто и ни стана ясно, че изпитва болка. Той ни каза, че е бил откаран от дома си преди две нощи. Той е прекарал първата вечер със завързани очи и окован, бъдейки преместван от едно място на друго. На следващия ден, след ужасяваща и безсънна нощ, той е бил отведен за разпит, превръзката на очите е ила отстранена, разпитващите му показали снимки на хора от селото.

Още на първата снимка той е казал, че не познава лицето на нея. Тогава е получил плесница по лицето. Това се повторило с всеки следващ въпрос, който Мохамед: когато той не давал отговор, който запитвищияя искал да чуе, той е бил ударян и заплашван. Но това не е нещо необичайно.

Млади момчета от селото ни са били взимани от домовете и карани насилствено са докладват като им е била отказвана храна и вода, а вместо това са били държани в изолация и са били заплашвани и често бити по време на разпит.

Това, което е необичайно в случая с Мохамед е, че той не е отговорил на въпросите по начина, по който те са искали. Обикновено децата, само защото са деца, казват това, което рзпитващият иска да чуе само за да могат да се спасят. Адийб и хиляди други затворници са задържани в затвор на базата на свидетелствата на тези принудени деца. Никое дете не трябва никога да получава такова отношение.

Когато децата, чийто свидетелства срещу мен се използват като основа за обвинението, каза пред военния съдия, че техните показания са били даден под принуда, то съдията ги обяви за враждебни свидетели.

Aдийб Абу Рама и аз сме първите, които бяха осъдени за подстрекателство и участие в незаконни демонстрации, от времето на първата интифада, но, за съжаление, няма да бъдем последните.

Често се питам какво ще постигнат израелските лидери, ако успеят да премахнат нашата организация за мирни демонстрации? Възможно ли е те да вярват, че нашите хора могат да седят спокойно и да гледат как земята им е отнемана? Вярват ли, че можем да се изправим пред нашите деца и да им кажем, че подобно на нас, те никога няма да бъдат свободни? Или те предпочитат насилието и убийството пред нашата форма на ненасилствена борба, тъй като така се прикрива тяхната кражба и те получават извинение за да продължат да ни използват като морски свинчета за оръжията си?

Най-голямата ми дъщеря Лума бе на девет години по време на ареста. Сега тя е на десет. След арестуването ми тя е започнала да участва всеки петък в демонстрациите в селото ни. Винаги носи моя снимка в ръцете си. Възрастните демонстранти се опитват да се грижат за нея, но аз все пак се тревожи за малкото ми момиченце. Иска ми се тя да може да се радва на своето детството като другите деца, да може да се учи и играе с приятелите си. Но през стените и бодливата тел, която ни разделя чувам гласа на дъщеря ми, тя ми казва: „Татко, те не могат да ни спрат, ако арестуват теб, аз ще заема мястото ти и ще продължа да се боря за справедливост..“ Това е посланието, което искам да Ви изпратя днес. От отвъд стените, бодливата тел и рештките на затвора, които разделят палестинци и израелци.“

писмо на Абдала от затвора Офер от февруари 2010 година

Детство в Източен Ерусалим

На 24 ноември 60 израелски експерти в областта на грижите за децата изпратили отворено писмо до министър-председателя и главния прокурор на Израел, в което призоват властите да следят по-отблизо начина, по който полицията се отнася с малолетни палестинци, заподозряни в хвърляне на камъни в Източен Ерусалим.

Според писмото, полицията е признала арестуването на около 1 200 непълнолетни палестинци в Източен Йерусалим по подозрение в хвърляне на камъни. Но според авторите на писмото, най-тревожното е начинът, по който младежите са задържани и разпитани.

„Децата и младежите разказват,че са били събудени и извадени от леглата си по сред нощ или задържани от детективи под прикритие и специалните сили“, се казва в писмото. „Били са доведени за разпит без родителско присъствие, а понякога без дори да могат да уведомят своите семейства, че са задържани. Някои са били длъжни да дават имена на свои приятели и близки као условие да бъдат освободени.“

В писмото се отбелязва и засилващата се тенденция заподозреняти малолетни да страдат от разлчините симптоми на посттравматичен стрес.

Авторите на писмото призовават министър-председателя ‘незабавно да предприеме нужните стъпки, които да уверят, че арестите, задържането и разпитите на непълнолетни отговарят на духа и съдържанието на закона.“

Тези арести се случват на фона на усливащото се напрежение в окупирания Източен Ерусалим поради плановете на общината да разруши къщи в Silwan, както и поради присъствието на около 380 заселници в района. Съгласно международното право, Източен Йерусалим е част от окупираните палестински територии и „всички мерки, предприети от Израел за промяна на физическия характер, демографския състав, институционалната структура или статут на града … нямат никаква правна стойност.“ (Резолюция 465 на Съвета за сигурност на ООНот 1980 г.)

––
Това е статия по темата на Jillian Kestler-D’Amours, репортер и режисьор на документални филми в окупирания Източен Ерусалим. Повече за работата ѝ може да намерите на страницата: http://jilldamours.wordpress.com:

По-рано тази година „Махмуд“ се прибра вкъщи, където видя писмо, изпратено до него, в което му се нарежда да иде в Руския затворнически комплекс в Ерусалим. 15-годишният палестински жител на квартала Silwan в окупирания Източен Йерусалим отишъл в затвора заедно с баща си, майка си и леля си.

Там той е бил разпитван в продължение на седем часа. „Бях много нервен“, заяви Махмуд, докато с тих глас разказва за случилото се с него в офиса на Wadi Hilweh, информационен новинарски център, управляван от жители на Silwan. „Те ме заведоха при адвокат, а след това взеха дрехите ми“, спомня си той. „Не се чуствах добре.“
Read the rest of this entry

От Витлеем до Газа, разказът на един палестинец

На 2-ри април 2002 година Израел окупира град Витлеем в Западния бряг. Fahmi Kan’an е един от 250 мъже, които търсят подслон и защита в църквата „Рождество Христово“. Той е и един от 26-те, които биват депортирани в Газа след това. Това е неговата история, разказна пред Flora Nicoletta, независим френски журналист, живееща в момента в Газа, където работи върху своята четвърта книга, посветена на палестинския въпрос.
„Родният ми дом се намира на 200 метра от църквата „Рождество Христово“. Роден съм във Витлеем на 1-ви юни 1971 година. В момента съм на 39 години.

Бях арестуван за пръв път през 1988 г. по време на първата Интифада. Тогава бях само на 17 години. От 1987 до 1996 бях пет пъти в затвора. Арестуваха ме, после ме освобождаваха и после пак ме арестуваха…така пет пъти. Общо прекарах 3 години и 3 месеца като затворник.

Когато ме освободиха през 1996, Палестинските власти контролираха Витлеем. Те ми казаха, че израелците искат да ме арестуват отново. Но защо тогава въобще ме освободиха?

Ожених се през 1997. Awatef, моята съпруга, е от Halloul, селище в района на Хеброн. Преди да се омъжим ѝ казах за всичко. Казах ѝ, че съм бил в 15 израелски затвора, че ме търсят отново – можех да бъда арестуван или убит по всяко време. Въпреки това тя прие да се омъжи за мен.

Тя учеше Религия в Университета в Хеброн, втори курс. Когато дойде да живее във Витлеем, тя продължи да пътува до Хеброн, дори когато беше бременна… Пътува се 30 минуто до там. И когато синът ни Мохамад се роди, тя продължи да ходи, докато майка ми се грижеше за детето.

Работех като част от подготовката за празника Bethlehem 2000. Реновирахме улици и древни останки. През септември същата година избухна Втората Интифада и всичко всичко се промени.

През 2002 година израелската армия се върна във Витлеем. Това се случи на 2-ри април. Скрих се в църквата „Рождество Христово“ , защото изралеците ме издирваха и ако ме хванеха можеше да не съм жив…скрих се в църквата, защото израелската армия искаше да ме убие.
Read the rest of this entry

Живот без Адийб – разказ на съпругата му, останала сама с децата си

източник

Адийб Абу Рама, шофьор на такси от село Билин в Западния бряг, е известен със своята отдаденост на ненасилствената сърпотива по време на демонстрациите срещу строежа на Стената. На 10 юли 2009 година, по време на една от тези демонстраци, той е бил сграбчен от израелските войници, докато е ходел, носейки плакат с послание за съпротива. Оттогава той е държан в затвор без присъда и дело. Aдийб е единственият източник на прехрана за своята възрастна майка, своята съпруга и деветте им деца.

Адийб се радва на победата в съда през септември 2007 година

Ето и репортаж от интервю, проведно със съпругата му, Фатма Абу Рама.

Фатма и пет от деветте деца са се събрали във всекидневната стая на бъдещия им зет. Къщата е напълно оборудвана, но стерилността, която цари там, подсказва, че не е обитаема. Доха, която е на 19, ще се премести да живее там след сватбата си, но бракът се отлага, докато баща ѝ Адийб бъде освободен. Умора, гняв и отчаяние се четат в очие на Фатима, те се потвърждават от думите ѝ, призовавщи Господ да помогне на семейството ѝ. Няколко пъти тя обяснява, че няма информация за състоянието на съпруга си, което много е трвожи и изнервя..

Съпругът ми го няма вече почти 9 месеца. На 10 юли 2009 година Адийб участва в седмичната демонстарция в Билин, на този ден войниците го сграбчиха и арестуваха. Официлано бе обвинен в подтикване към насилие. Истината е, че те го арестуваха не за друго, а защото участваше в демонстрациите срещу грабежа на земя, Read the rest of this entry

Активист от Били: „Думите не ми стигат“

източник Electronic Intifada

Това е историята на Ийад Бурнат, палестински мирен активист, разказана пред автора от Electronic Intifada Джоди МакИнтайър:

Моето име е Ийад Бурнат, аз съм на 37 години, женен с 4 деца. Аз съм начело на Националния комитет за съпротива в Билин.

3а пръв път попаднах в затвора на 17-годишна възраст по време на Първата Интифада. Това не бе първото ми участие в ненасилствената съпротива. Винаги съм вярвал, че това е правилният начин да премахнем окупацията. Но както Интифадата ясно показа, израелските военни сили нито разбират, нито одобряват подобни методи.

Една нощ, израелската армия обгради моя дом, извадиха баща ми от леглото му и почукаха на моята врата. Казаха му, че тъй като съм още дете, те само искат да поговорят с мен за 5 минути. Някои от войниците бяха облечени в цивилни дрехи, те ме сграбчиха веднага щом отворих вратата.
Read the rest of this entry