Архиви

Според ново изследване, израелските контроло-пропускателни пунктове убиват палестинските родилки и техните новородени

В продължение на три години бритинското списание за медицина The Lancet работи с палестински медицински и научни работници, за да документират ефекта от стресовия живот – справяне с икономическите затруднения и големия недостиг, ограниченията за движение, политическото напрежение и страха от нападение отвън.

Ограниченията за движение са ежедневен дразнител в окупирания Западен бряг и Ивицата Газа. Освен досадните и унизителни проверки на контролно-пропускателните пунктове, никога не се знае със сигурност колко дълго жителите ще трябва да пътуват или дали ще стигнат да своята цел въобще. Но когато става дума за спешни медицински случаи тези ограничения са въпрос на живот или смърт.

Миналата година сътрудниците The Lancet са описали подробно терора върху палестинските жени, които са очаквали да родят по време на израелското нападение в Газа в началото на 2009. Тези жени са знаели, че може да имат нужда от спешна медицинска помощ в период, в който те не могат да излязат от домовете си поради израелските атаки. Тази година друга група научни работници анализира какво се случва с жени, които преминават през израелските контролно-пропускателни пунктове.

Престъпление срещу човечеството

Според Хала Шоаиби от Мичиганския университет в САЩ, в периода 2000-2007 10 процента от бременните палестинските жени са били забавени на контролно-пропускателни пунктове по време на пътуването им до болницата, за да раждат. Един от резултатите от това е рязкото увеличаване на броя на ражданията у дома, тъй като жените предпочитат да избегнат пътувания, страхувайки се от опасността да не могат да достигнат до болницата навреме.

Техните страхове са основателни. Шоаиби допълва, че 69 бебета са били родени на самите контролно-пропускателни пунктове през тези седем години. Тридесет и пет бебета и пет майки умират, един резултат, който тспоред нея е престъпление срещу човечеството.

Когато представители на The Lancet проведеха първото си заседание през март 2009 г., Газа все още бе зашеметена от израелските атаки по време на операция Излято олово, която доведе до смъртта на повече от 1400 души. В най-новата публикация, учените се връщат към този период, за да анализират последиците от нападението над цивилното население.

Разрушаването на нормалния живот е в големи размери. Четиридесет и пет процента от анкетираните е трябвало да напуснат домовете си и да живеят с други хора за най-малко 24 часа; 48% са приели други хора да живеят у тях; 48 процента от домовете са повредени. Почти всеки е трябвало да се спраяв с прекъсване на електрозахранването из цяло или за част от времето, много са страдали от прекъсването на други услуги – телефон, водоснабдяване и събиране на боклук.

Писъци и кошмари

От гледна точка на психологическите ефекти, повече от 80 процента споделят, че член на семейството им крещи или плаче, или има кошмари. Загуба на апетит е също често срещана. Но въпреки че Газа е относително малка на площ, ефектите от нападението варират значително в зависимост къде анкетираните са живеели.

Друго проучване разглежда чувството на несигурност, което остава дори и шест месеца след края на атаката. Някои от резултатите са очаквани – жените, например, се чувстват по-нервни и несигурни в сравнение с мъжете. Групите, които имат по-ниски нива на несигурност са тези, които са добре образовани и имат по-добър стандарт на живот, а също и възрастните хора, тези над 65 години.

Автор на статията е IRIN (humanitarian news and analysis) – a service of the UN Office for the Coordination of Humanitarian Affairs

Докладът на The Lancet е достъпен на страницата на организацията

Реклами

Годишно изследване за отношението на израелците към демокрацията

Извадки от статия на www.jpost.com:

Годишно изследване за отношението на израелците към демокрацията, проведено от Института за демокрация в Израел и публикуван тази седмица, показва смущаващи нива на еврейска нетърпимост спрямо арабските израелци.

Например, 53 процента от еврейското население твърди, че държавата трябва да насърчи арабите да емигрират от Израел; 55% са заявили, че еврейските общини би трябвало да получават по-голямо държавно финансиране отколкото арабските общини; 46% признават, че биха били притеснени от възможността да имат арабски съседи.

Проф. Тамар Херман, старши научен сътрудник в Института отбеляза, че арабско-еврейският конфликт е най-проблемното културно разделение в обществото и че той „хвърля сянка върху демократичния характер на Израел.“

В статията се казва още, че:

Държавното финансиране все още дискриминира арабските общините и арабската училищна система, въпреки че положението се е подобрило значително през последните години.

Също така арабските израелци са слабо представени в публичния сектор, не само от съображения за сигурност.

Аарец припомня, че “около една пета от гражданите на Израел, а именно арабите, са граждани с равни права, и мисията на демократичните държави е преди всичко да защитава своите малцинства. Че една демокрация не може да има два класа граждани, първокласни и второкласни. И най-важното е, че следващото поколение израелци трябва да бъде научено на това.“

И обобщава резултатите от изследването на Института за демокрация в Израел така:

Само 17% от гражданите са на мнение, че държавата трябва да бъде обявена на първо място за демокрация, а не за еврейска; абсолютното мнозинство счита, че само евреите трябва да бъдат включени във вземането на решения от важно значение за държавата; мнозинството подкрепя разпределяне на повече средства за евреите отколко за арабите; една трета от гражданите подкрепят събирането на израелските арабски граждани в лагери по време на война; както и около две трети смятат, че арабите не трябва да стават министри.

В основата на това изселдване стои убеждението, че демокрацията означава властване на мнозинството, и че даването на равни права за всички граждани на държавата не е неразделна част от демократичната система.

Ето и част от статияна на www.ynetnews.com:

Почти половината от израелските евреи – 46% – не биха искали да имат арабски съседи. В същото време 39% от участниците заявяват, че не биха искали да живеят близо до работници имигранти и психично болни в рехабилитация, докато 23% казват, че ултра-ортодоксалните евреи са най-трудните съседи. Една четвърт от участници смятат гей съседите за най-малко желателни.

Изследването също така показва, че 86% от израелските евреи вярват, че важните решения за бъдещето на Израел трябва да се вземат от еврейско мнозинство.

Председателката на върховния съд Dorit Beinish каза по време на годишната конференция на институт за демокрация в Израел, че тези резултати демонстрират дълбочината на разделението в рамките на израелското население.

„Ние сме едно много разделено и поляризирано обществото“, допълни тя. „Ние нямаме единно разбиране за това какво точно е еврейска демократична държава, или база на това, към което се стремим да достигнем. Трябва да построим мост между различните части на обществото.“

Според Beinish, връзката между отделните групи в Израел се характеризират с „демонизация, омраза и подозрение. Те се страхуват едни от други.“