Архиви

Открий разликите

По статия на Али Абунимах за Electronic Intifada – Анексацията в деиствие: Израел вече слага печат “Judea and Samaria only (само за Юдеа и Самария”) в паспортите на посетителите на Западния бряг:

Спомняте ли си любимата игра от детството – две почти еднакви картинки една до друга, а вашата задача е да откриете минималните, трудно откриваеми разлики между тях. Това е задачата ви и тук. Вгледайте се добре в снимките и открийте разликите. Това са входните визи в паспорта на един и същи човек, Рима Мериман, американски професор от палестински произход. Тя преподава американска литература в университета Ал Кудс в Източен Ерусалим.
паспорт с виза стар
паспорт с виза нов

Ще ви помогна: първата разлика е в датите на издаване – едната снимка е на визата ѝ от 24 август 2012, докато другата е от 26 ноември същата година. Втората разлика е в понятията, с които Израел решава за къде дава достъп. В първата снимка визата дава право на достъп до „Palestinian authority only (само Палестинската власт)“, докато във втората се наблюдава интересно развитие, палестинската власт е заменена с понятието “Юдея и Самария”. Юдея и Самария е еврейското националистическо име, с което Израел нарича окупирания Западен бряг, за да засили своите неверни претенции спрямо терироториите, като им даде уж историческа и религиозна легитимност.

Защо Израел издава визите за Западния бряг след като Палестина е вече страна наблюдател в ООН?
Защото палестинската власт няма никакъв контрол или суверенитет върху Read the rest of this entry

Advertisements

Гафовете на Мит Ромни при опита му да спечели еврейска подкрепа за своята президентска кандидатура

Toва е превод на статия на американския вестник The Economist зa „компетентността“ на кандидата за президент на САЩ Мит Ромни по въпроса какво пречи на палестинците да достигнат икономическия растеж на техния окупатор Израел:

Първото официално пътуване на Мит Ромни в чужбина като кандидат за президент на САЩ е съпътствано от не един скандал, причинен от изказвания на американеца. След като пристигна в Израел, той стана част от дипломатически скандал, обявявайки, че ще подкрепи едностранно нападение на Израел над Иран. Господин Ромни не спря до тук – в свое друго изказване той обяви Йерусалим за столица на Израел, позиция, която никoй от американската администрация не бе заемал досега, тъй като финалното решение относно статуса на този град е една от най-критичните точки при преговорите за мир между палестинци и израелци. Сякаш това не бе достатъчно, но миналата сутрин по време на закуска със свръх богати американски евреи с цел събиране на средства за кандидатпрезидентската кампания, господин Ромни е намекнал, че палестинците са бедни, защото тяхната култура е по-нисша от тази не евреите.

Ромни се здрависва с израелския премиер по време на своята визита в Израел. Снимка: Lior Mizrahi, Xinhua Press, Corbis

Ромни се здрависва с израелския премиер по време на своята визита в Израел. Снимка: Lior Mizrahi, Xinhua Press, Corbis“ width=“460

„Ако сравним БВП на глава от населението тук в Израел, който е около $21 000, с този в земите, управлявани от палестинските власти, където БВП е около $10 000 на глава от населението, лесно се вижда огромната разлика в икономическото им състояние”, е заявил кандидатът на републиканците за президент пред 40 богати донара на закуска в луксозния хотел Кинг Дейвид…

Ромни също така е споделил с донорите, че е чел книги и се е доверил на собствения си опит в бизнеса, за да разбере защо разликата между двете икономики е толкова голяма.

„И сега, когато съм тук и разгележдам градовете и постиженията на хората от тази нация, аз си давам сметка за силата на културата и няколко други неща”, е заявил Ромни, изброявайки след това иновативния бизнес-климат, еверейската история на проспоритет в трудни условия и “ръката на провидението”.

Палестинците са останали не особено доволни от тези думи.
„Какво прави този човек тук? “ е заявил Саеб Ерекат, високопоставено палестинско лице. „Вчера провали преговорите, казвайки, че Йерусалим е столица на Израел, а днес казва, че израелската култура е по-напреднала от палестинската. Това не е ли расизъм?“

За да осложни още повече ситуацията от казаното, господин Ромни дори не е назовал правилните цифри. Доходите на глава от населението в Израел са повече от $31 000, докато в палестинските територии те са около $1 500. Тази разлика в цифрите не може да бъде сравнение между индустриалните протестанти и безгрижните католици. Това са числа, които са сходни с разликата между Южна Корея и Гана. Такава разлика не се получава от културни различия.

Причината повечето палестинци да имат доходи, типични за страните от третия свят, е това, Read the rest of this entry

45 години след Шестдневната война

Тази година се навършват 45 години от Шестдневната война, благодарение на която Израел завладява Ивицата Газа, Синайския полуостров, Западния Бряг на река Йордан (включително източен Йерусалим) и Голанските възвишения.

По този повод израелският активист за мир и автор на книгата „The General’s Son: Journey of an Israeli in Palestine“ Мико Пелед публикува свой анализ за причините за войната, както и равносметка за последиците от нея.

Мнозина днес вярват, тъй както се е вярвало и в миналото, че Израел е бил принуден да започне превантивна атака през 1967 г., защото страната е била изправена пред екзистенциална заплаха от страна на арабските армии, които са били готови и са възнамерявали да унищожат Израел. Но изглежда, че баща ми, генерал Мати Пелед, който е бил генерал в логистичното отделение на израелските отбранителни сили по това време, е бил един от малкото, които са знаели, че това не е вярно. В статия публикувана шест години след войната от израелския вестник Маарив, той пише: „Бях изненадан, че Насер решава да постави войските си толкова близо до границата ни, защото това ни позволщваше да ги унищожим по всяко време, стига да искаме, това бе ясно за всеки знаещ човек. От военна гледна точка, не израелската армия бе в опасност, а египетската армия.“ В интервюта през годините, израелски политици, както и други генерали, които са служили по онова време, потвърждават това мнение:

Ето няколко цитата:
“През юни 1967 ние направихме избор. Това, че египетската армия се бе събрала в Синай, не доказва, че Насер наистина е смятал да ни атакуват. Трябва да бъдем честни с нас самите. Ние решихме да ги атакуваме.
….
Не направихме това (ред. започнахме войната) поради липса на алтернативи. Можехме да изберем да чакаме. Можехме да изпратим армията вкъщи. Кой знае дали са щели да ни нападнат? Няма никакво доказателство за това. Всщност има аргументи точно в обратното.“
55-о обръщение на министър-председателя Бегин по време на церемонията по дипломирането на National Defense Collegeense College- 8 август 1982

“Не вярвам, че Насер е искал война. Двете дивизии, които бе изпратил в Синай на 14 май не можеха да бъдат достатъчни, за да започнат нападение срещу Израел. Той го е знаел и ние го знаехме.”
Рабин, Le Monde, 28 февруари February 1968

“Никога не е имало опасност от унищожение. Тази хипотеза никога не е била обсъждана в сериозни срещи.”
Генерал Езер Вайцман, цитиран във вестник Маарив, 4 април 1972

Всички обсъждания и закрити заседания на израелското правителство преди войната са много добре описани и документирани от израелския историк Том Сегев в книгата му “1967: Israel, the War and the Year That Transformed the Middle East“.
В книгата си Сегев цитира Ариел Шарон, който на 25 май 1967, или 11 дни преди началото на войната, е заявил, че създадените обстоятелства са “историческа възможност“ да унищожат египетската армия. Тогава министърът от партията на труда Алон предложил да “създадат предтектс“, който да им позволи да твърдят, че Египет е започнал войната. Те са се нуждаели от предтекст, защото дори техният основен партньор САЩ са били убедени, базирайки се свои проучвания и източници, че “Египет е нямал намерение да атакува.“

А каква е равносметката днес, 45 години след края на войната:

Вече 45 години последователни израелски правителства инвестират милиарди долари в завоюваните през 1967 години земи, правейки ги необратими, премахвайки всякаква възможност двудържавното решение да се превърне в реалност. Градове, магистрали, молове и заводи са построени в Западния бряг, за да могат еврейски израелци да се установят там, а чрез терор власт да бъде наложена над палестинците, чиито земи са били взети. Чрез отказа на достъп до вода и земя, чрез възпрепятстването на свободното пътуване, чрез лабиринта от дискриминационни закони и ограничения, чрез военните нападения, чрез всичко това, Израел е посветил огромни ресурси, за да постигне потисничеството и преследването на палестинците.

Сега отново Израел е изправен пред две възможности: Read the rest of this entry

Четири различни палестински жени, три близки истории за униженителното преминаване през летище Бен Гурион

Сандра Тамари е американка от палестински произход, член на Общността на приятелите (християнска група от анабаптисткия клон на протестантството) и живее близо до Сейнт Луис. Там тя е член на комитет за солидарност с Палестина, наречен St. Louis Palestine Solidarity Committee, където помага при къмпании с призиви за бойкот на Израел.
Миналата седмица тя е била депортирана от Израел, а когато се е обадила за помощ в американското посолство, са я попитали дали е еврейка. След отрицателния отговор от нейна страна, са заявили, че не могат да ѝ помогнат.

Сандра Тамари, вдясно, заедно с равин Лин Готлиб

Това е официалното съобщение до медияте от нейните съмишленици:
Сандра Тамари е била задържана на летище Бен Гурион в Тел Авив миналата седмица и е била разпитвана повече от осем часа преди да бъде отведена до център за задържане и след това депортирана обратно в САЩ. По време на разпита, израелските служители са искали от нея да отвори своя личен имейл и са я обвинили в тероризъм.

След като е поискала помощ от американското посолство, Тамари – американска гражданка – е била първо попитана дали е еврейка. Когато е отговорила, че е от палестински произход, на Тамари е било съобщено, че не могат да направят нищо за нея.
„Учудих се, че първият въпрос, който служителят от американското посолство ми зададе бе ‘Еврейка ли Сте?’ Останах с впечатлението, че това дали ще ми помогнат зависи от отговора ми. Когато им казах, че съм палестинка и че имам семейство в Западния бряг, те ми казаха, че не могат да направят нищо, за да ми помогнат. Нима и САЩ вече прилага расистките и религиозни тактики на Израел, с които арабите и мюсюлманите биват дискриминирани?“

Тамари, защитник на палестинските права и активист за премахване на израелската окупация от палестинските земи, се е опитвала да пътува до Израел и Западния бряг, за да участва в делегация с представители на различни религии, включваща палестинци и израелци, които работят заедно за постигане на мир.

Възможно ли е Тамими да е била депортирана заради своята активност?
Всъщност нейният случай не е единичен. Това е разказът на друга американка от палестински произход:

Аз съм американска гражданка. Посещавала съм американски училища, завърших американски университет и работя като архитект в Ню Йорк. Защо това се случи с мен? Всичко започна с простичкия въпрос “Как се казва баща Ви?”
“Басам.”
“Добре. Моля, почакайте малко в чакалнята ето там.”
Не предполагах, че арабското име на баща ми ще ме направи виновна до доказване на противното. Това “малкo” чакане се превърна в 14-часов кошмар на летище Бен Гурион в Тел Авив.

Sasha Al-Sarabi и Najwa Doughman

Надявах се да не ме разделят от приятелката ми Саша, с която пътувахме заедно. Бяха ни предупедили за възможността да бъдем разпитани, но Read the rest of this entry

Християнски обичаи и ритуали в Палестина

Автор на статията е отец Рафик Хури, преподавател в семинарията към Латинската патриаршия в Бейт Джала:

Нациите и общностите изразяват своята култура и усещания чрез своите традиции, обичаи и народни практики. Като част от националното наследство, традициите се развиват постепенно и спонтанно като резултат на съзнателното и несъзнателното социално общуване, както и като резултат на преживяното от дадена нация през годините. Традициите играят значима роля в живота на нациите – те обединяват хората, определят тяхната индентичност и са от важно занчение за интегрирането на отделния индивид в рамките на една общност.

Подобно на хората от останалите нации по света, палестинският народ притежава богато разнообразие от народни традиции и обичаи, които отразяват тяхната религия и представят тяхната колективна духовност като един народ. През последните 2000 години, палестинските християни са развили своята собствена група обичаи, които са повлияни от религията им. В тази статия искам да ви запозная с някои от традициите, обичаите и практиките, които са свързани с християнската общност в Палестина. Те могат да бъдат разделени на три категории: свещени места, религиозни празници и свещени ритуали.

Свети места
Палестинските християни живеят в земите, в които Христос е живял, проповядвал и разпространявал своето учение. Поради това е нормално, че голяма част от техните традиции и практики са повлияни и оформени от светите обекти, намиращи се в близост до тях. Църкви са били построени върху свещените земи като символ и напомняне за живота на Христос и Дева Мария; най-важните от тези обеките са църквата Рождество Христово във Витлеем, йерусалимската църква „Възкресение Христово“ и църквата Благовещение в Назарет.

Поклонението до тези свещени обекти е започнало около преди две хиляди години, скоро след появата на самото християнство. Палестинските християни посещават тези места, за да се поклонят и бъдат благословени от Бог, те палят свещи в църквите, за да бъдат спасени както техните собствени души, така и душите на техните роднини. Молят се на свеците, за да може Господ да им даде това, от което се нуждаят. Дори националните празници са пряко свързани със светите обекти. Това са обществени празници, в които цари атмосфера на щастие и радост. Палестинските християни в Палестина, както и тези пръснати по света, са запазили здрава връзка със светите обекти. Всеизвестно е, че когато палестинци дойдат от чужбина на посещение на роднини, първото, което те плануват да направят, е да посетят свещените обекти, които те смята за източник на благодат и благословия.

Параклиса на Млечната пещера във Витлеем

В допълнение към трите църкви, които вече споменах, има и други значими обекти, които биват посещавани от вярващите, сред тях са параклиса на Млечната пещера във Витлеем, Светилището на св. Георги в Лод, Св. Илия в Хайфа, планината Тавор и други. Например, Млечната пещера, намираща се близо до църквата Рождество Христово във Витлеем се посещава най-вече от майки, които имат трудности при кърменето на своите бебета. Майките търсят помощта на Дева Мария, която, според вярванията, е кърмела Исус на това място.

Палестинските християни посещават свещените обекти, целуват свещените камъни, молят се и палят свещи. Всеизвестно е, че семействата предпочитат да покръстят децата си или да се омъжат в едно от тези свещени места. Трябва да отбележим, че ограниченията, наложени от Израел за влизане в Йерусалим, както и строящата се разделителна стена, не позволяват на повечето палестински християни да посещават източниците на техния духовен и религиозен живот (в допълнение към източниците на техния социален, икономически у културен живот).

Религиозни празници

Светите обекти често биват свързани със светите празници, най-вече с Коледа и Великден. На Коледа стотици хиляди християни се събират във Витлеем, който бива украсен с разноцветни светлини, коледни дървета и фигури на Дядо Коледа. Целят град се превръща в коледен базар и става източник на голяма радост за семействата. По време на коледните тържества Ерусалимските патриарси посещават Витлеем.

Палестински момичета скаути водят Коледното шествие. Повече снимки:http://english.sina.com/world/p/2009/1224/295391.html

Латинският патриарх посещава града на 24 декември, гръцкият православен патриарх на 18 януари, а францисканците на 5 януари, когато се чества празникът на Богоявление. Влизането на патриарха се извършва по организиран начин. Патриархът напуска резиденцията си в Ерусалим, воден от конна полиция, така делегацията пристига във Витлеем, където са посрещани от кметовете, областните управители и държавните служители от градовете Витлеем, Бейт Сахур и Бейт Джала. След това всички, водени от момчета и момичета скаути, се насочват към площада Рождество Христово, където патриархът се среща с известни дейци от Витлеем и съседните градове и села. След това те отиват в църквата „Рождество Христово“, където започват религиозните обреди. Коледните тържества са огромно събитие във Витлеем, председателят на Палестинската автономия присъства на среднощната литургия, защото Коледа е не само християнски празник, но се е превърнала и в национален празник, който се празнува от целия палестински народ.

На Великден Ерусалим се превръща в море от хора. Палестинските християни, както и християните от целия свят, минават по улиците на светия град, носейки големи кръстове на раменете си. Te ходят по стъпките на Исус по улицата Виа Долороса, минавайки покрай всичките 14 станции, които им напомнят за агонията на Христос.

Една от най-важните процесии е тази на Цветница, седмица преди Великден. Вярващите носят палмови и маслинени клони, докато минават от Вифания до църквата Св. Анна, пеейки специални химни. Свещеният неделен ден след Възкресение Христово има важно значение, особено за източно-православните християни. Вярващите, събрали се пред Църквата на Божи гроб с радост палят свещи от огъня, който според вярванията се запалва от Светия гроб. Младите хора пеят религиозни и национални песни, преминавайки през улиците на стария град на Ерусалим, палейки свещите на хората, които срещат. Чрез запалените свещи (познати като жив огън в България) огънят бива пренесен до останалите градове и села в Палестина (и по целия православен свят).

Религиозните празници също са свързани с популярни храни. На Великден, например, християните правят и ядат специални сладки, наречени каак и мамул. Те се правят от грис с пълнеж от фурми или орехи. Според традицията, каак представлява короната от тръни на главата на Христос, а маамул представлява парчето плат, напоено с вино, което римските войници са дали на Христос, за да пие, докато е бил на кръста.

Друго традиционно ястие се нарича бурбара, кръстено е на Света Варвара, която е живяла през четвърти век и чието светилище се намира в село Деир Абуд. Християните от цяла Палестина ядат бурбара, която се приготвя от смес от пшеница, стафиди и семена на нар, накиснати в подсладения сироп на сок от кайсии, наречен камардин. В навечерието на деня на Света Варвара, вярващите носят на подноси камардин до олтара, за да бъдат благословени от свещеника. След това се прибират у дома, за да се хранят със семейството и приятелите.

Ритуали по време на кръщенета, ставби и погребения
Много традиции са свъзрани с кръщенето, което е и важно обществено събитие за интегрирането на детето в обществото на вярващите. По този повод, най-близките от семейството се събират и подаряват подаръци на кръстенето дете. Според традициите, детето трябва да плаче по време на самото кръщене, тъй като според вярващите сълзите са знак за нещо добро. Ако се случи така, че детето остане тихо по време на церемонията, баба му обикнвоено го ущипва, за да се разплаче. Обикновено след края на ритуала, семейството на покръстенето дете поканва роднини и приятели на обяд или вечеря в специална зала или в своя дом.

Има много социални традиции, свързани със сватбите. Преди да започне самата църковна церемония в църквата, се провеждат няколко важни социални обичая, които показват значението на брака за палестинските християни. Тези практики включват: изрисуването на булката с хенна, избръсването на брадата на младоженеца в присъствието на най-близките му приятели, както и вечерни празненства с много песни и танци преди самата сватба.

Според обичая и най вече в селските райони, тези практики са продължавали седем дни и седем нощи, като те са включвали и различни социални дейности, като например надбягване с коне. В градските райони сватбите са продължавали обикновено само един ден, заради големите разходи от една страна, но и заради промените в обществените структури от друга.

Самата сватба започва с това как булката напуска дома на баща си. На нея се дава сума пари като жест на солидарност с нейното семейство, тъй като сватбите струват много пари. По пътя от дома на младоженеца към църквата, зефа (zeffa) или шествие с роднините на младоженеца минава из улиците на селото. Приятелите и роднините на младоженеца се събират и ескортират младоженеца до църквата, държейки го не техните рамена, танцувайки и пеейки празнични песни. Песните изразяват щастие, социална интеграция и религиозни чувства, които младите са наследили от своите предци. В двора на църквата, тълпата се събира за последен танц и песен преди да влязат в самата църква. В края на церемонията вътре в църквата, кумът хваща младоженеца и го хвърля във въздуха три пъти. След края на церемонията, семейството на младоженеца кани семейството на булката и близките приятели на банкет. Седмица по-късно се провежда фрад, което е обществено събиране на двете семейства в първата неделя след светбата. След като младоженците се върнат от сватбеното им пъешествие, местният свещеник приветства новото семейство като членове на голямото църковно семейство.

Социалните традиции са свързани и с погребението на мъртвите. Вярващите се събират, за да изразят своята мъка, но и своята вяра във възкресението и вечния живот. Хората се събират в дома на умрелия, за да изкажат своите съболезнования на опечелените роднини. Тази традиция носи утеха за роднините. Сервира се само черно кафе без захар, а хората, след като изпият поднесенето им кафе, обикновено казват “Нека Господ бъде милостив с него”, както и “Нека имате дълъг живот”. След самото погребение члеовете на семейството се събират, за да ядат заедно храната на “жалостта”, която обикновено се поднася от един от опечалените роднини. Къщата на опечалените остава отворена три дни след погребението, за да може семейството на умрелия да не остава само. Съболезнованията свършват на третия ден, когато в църквата се провежда специална молитва. Една от традициите повелява мървтият да бъде погребан, покрит с булото на Христос, парче плат, използвано специално по този повод. Освен това, преди да покрият ковчега, свещеникът хвърля парчета пръст върху мъртвото тяло и го полива със зехтин. За палестинците, зехтинът е символ на живота, използвайки го, хората изразяват своята вяра във вечния живот.

В заключение трябва да се каже, че има много традиции и обичаи, които се еднакви и за мюсюлманите, и за християните. Всички традиции водят своето начало от дълбокото минало, те изразяват много специални социални отношения, разбира се, те имат и специфични религиозни особености. Например, традициите при погребението на мъртвите, както и звуците на радост по време на сватба, са еднакви при мюсюлманите и християните.

Тежкото положение на палестинските християни

На 9 март 2012 в американското списание The Wall Street Journal бе публикувана статия на израелския посланик в САЩ Майкъл Орен, озаглавена „Israel and the Plight of Mideast Christians“ (превод: Израел и тежкото положение на близкоизточните християни).

Редица палестински християни, сред които свещеници и лидери на палестински духовни организации, са били потресени от прочетеното, което те определят като „неистина“, „манипулация“ и „пропаганда“.

Организацията на палестинските християни Kairos Palestine публикува официален отговор на статията, който бе озаглавен „Майкъл Орен не може да говори от името на палестинските християни“. В текста се казва:

В този неточен и манипулативен текст, Орен, посланик на Израел в САЩ, обвинява палестинските мюсюлмани за тежкото положение на палестинските християни. Истинската причина обаче е друга – незаконната израелска окупация.

Противно на неговите твърдения, тежкото положение на палестинските християни е причинено главно от окупацията, която систематично нанася щети върху всички палестинци, ограничава нашето движение, конфискува земята ни, унищожава нашата икономика и нарушава нашите права – включително и най-основното право на достоен живот.

Ние сме особено обезпокоени от твърдението на Орен, че намаляването на палестинската християнска общност се дължи на лошо отношение от страна на палестинските мюсюлмани. Този вреден анализ умишлено пренебрегва основното политическо потисничество, което еднакво пречи и на християни, и на мюсюлмани. Ако разгледаме, например Витлеем, изграждането на все по-големи израелски селища, ограничаването на движението, наложено от разделителната стена, както и конфискацията на палестински земи – предимно християнска собственост в района на Витлеем – са накарали много християни да напуснат. В момента едва 13% от площта на Витлеем е оставена на палестинските жители.

Ние също така поставяме под въпрос опитът на Орен да представи държавата Израел като толерантна спрямо християните – твърдение, чиято погрешност ние преживяваме всеки ден. Орен започва своя текст с описание на графити на „Хамас“, изписани по стените на витлеемската църква през 1994 година. Но той със сигурност няма да спомене графитите на иврит („смърт на християните“, „Исус е мъртъв“ и „price tag“, [1]), изписани по стените на църквите в Йерусалим само преди няколко дни.

Статията на Орен трябва да бъде анализирана, не забравяйки корена на проблема, който той отказва да спомене. Например, когато той споменава Църквата Рождество Христово във Витлеем, която е била обитавана и разграбена от въоръжени мъже, Read the rest of this entry

Синът на генерала в търсене на мир

Личният блог на Мико Пелед

Мико и синът му Итан пред разделящата стена

Мико Пелед е мирен активист, който се осмелява да каже публично това, което другите продължават да отричат. Той вдъхва доверие, така че когато той развенчава митовете, в които евреите по света вярват със сляпа лоялност, хората го слушат. Мико е роден в Йерусалим през 1961 г. в известно ционистко семейство. Дядо му, д-р Аврахам Кацнелсон е ционистки лидер и един от подписалите израелската Декларация за независимост. Баща му, Мати Пелед е бил младши офицер във войната през 1948 г. и генерал по време на войната от 1967 г., когато Израел завладява Западния бряг, Газа, Голанските възвишения и Синай.

Рядко срещаната позиция на Мико отразява наследството на баща му. Генерал-майор Пелед, герой от войната се превръща в миротворец след това. Генералът ясно заявява, че противно на твърденията по-късно, през 1967 г. войната е била израелски избор, а не е била задължителна поради заплаха за съществуването на държавата Израел. След 1967 година той посвещава живота си за постигането на израелско-палестински мир.

Политиката добива личен характер, когато Мико започва да разказва. Той може би е научил какво е състрадание от майка си, която през 1948 г. отказва да живее в арабски дом в Западен Йерусалим, след като разбира, че семейството, което е живеело там сега е принудено да живее в бежански лагер. Като дъщеря на един от подписалите израелската Декларацията за независимост, майката на Мико е могла да използва позицията си, за да се сдобие с прекрасен дом за себе си и семейството си. Но тя казва: „Не.“

Мико израства в Ерусалим, в мултиетническия град, но където властва система, която се опитва да запази палестинци и израелци разделени. Арабите на Израел, така както наричат палестинците там-работници, портиери, готвачи и т.н. са неразличими от арабите в Близкия изток и като такива нямат специална връзка с Джафа, Лод, Рамла, Лид, Хайфа, Ерусалим и всеки друг части от земите на Израел. Мико е трябвало да напусне Израел преди да се сдобие с първия си палестински приятел след участието си в група за диалог в Калифорния. Тогава той е бил на 39 години.

Пелед настоява, че Израел и Палестина са една държава. Фактите са неоспорими и необратими-големи инвестиции в инфраструктурата, градовете, училищата и центровете за юдеи, магистралите само за израелци, които свързват все по разширяващите се заселнически селища в Западния бряг, разделителната стена и на контролно-пропускателните пунктове, които са унищожили възможността за непрекъсната, жизнеспособна палестинска държава. Въпросът за Израел, за целия евресйки свят и международната общност е: Що за държава искате да видите в действителност? Една апартейдна държава с половината от населението, ограничено да живее в невъзможни бантустани, без достъп до храна, медицински грижи или чиста вода, осъдени да чакат на унизителни опашки на пунктовете за проверка?

Или Израел и Палестина ще се превърнат в светска демокрация за близо пет и половина милиона израелци и близо пет милиона палестинци, които живеят между река Йордан и Средиземно море. За да стане това, Израел трябва да се откаже от идеята за еврейска власт над цялата земя и ресурси.

Преди Мико да стигне до тези идеи, той е трябвало да се изправи срещу страховете си. Карайки сам из палестинските градове в Галилея или в Западния бряг кола с регистрационен номер, който го идентифицира като израелец, Мико си представял как терористи дебнат зад всеки завой на криволичещия път сред хълмове. Насочвайки се за пръв път към село Билин, той тихо се пита дали е луд да се доверява на „тези хора“? Пелед се е страхувал, но въпреки това продължил по пътя си, докато намерил селото, където е бил поздравен от приятели.

Решението може да изглежда очевидно, но проблемът остава – как да се промени съществуващата парадигма от страха и омраза при съвместно съществуване? В основата на решението на Пелед се крие осъзнаването, че израелци и палестинци заслужават да живеят в мир като равни в общата им родина. На събиране в Таос, Ню Мексико, израелска жена, която присъства на лекция на Мико, споделя, че баща му е бил герой от детството ѝ и че дори негова снимка е била окачена на стената в дома им. „За мен е чест да говоря със сина на Мати Пелед“, казала тя, „Аз бях загубила надежда за всякакъв вид справедливо решение и се опитвах да остана настрана от събитията там, но виждам колко много те е грижа и срещата ми дава надежда.“

Тези, които се придържат към страха, недоверието или алчността са жертва на фалшивото предположение, че израелците и палестинците имат друг избор, различен от това да живеят като равни. Но това е неизбежно – стената трябва да падне и на двата народа трябва да бъде разрешено да живеят като равноправни граждани в общата им родина. Отказвайки това означава да осъдим бъдещите поколения израелци и палестинци да продължат да живеят в хаос и насилие.

И семейството на Мико Пелед знае колко болезнено е това. На 4 септември 1997 г. те са загубили своята любима Смадат, 13, дъщеря на сестрата на Мико и съпруга ѝ Рами Елханан след самоубийствен атентат.

В Библията се разказва историята на патриарха Авраам, който е готов да жертва любимия си син Исаак, за да докаже своята вяра. В момента на истината, когато Авраам се готви да убие сина си, се явява ангел и казва на Авраам да не навреди на момчето. В Корана, Авраам е на път да жертва Исмаил на същия Бог и ангел Божий му казва да не вреди на любимия си син Исмаил. Поуката от историята е съвсем ясна: Нито израелците, нито палестинците са призовани да жертва своите синове и дъщери в тази война, в действителност, дали сме вярващи или не, всички сме призовани от нашия Бог и нашата съвест да се грижим за децата ни, така че те да могат да живеят в мир.

В това видео, Мико Пелед представя своята нова книга “Синът на генерал“:

Джими Картър и The Elders в подкрепа на демонстрантите в Шейх Джара

Мери Робинсън, Ела Бхат и Джими Картър от организацията The Elders (Старейшините*) са в Близкия изток в подкрепа на намиране на решение на израело-палестинския конфликт, но и за да изтъкнат въпросът, че израелската колониална политика пречи на постигането на „справедлив и сигурен мир за всички“. До това заключение стигат след едноседмичното си посещение в региона. По време на посещението те са провели срещи в Газа, Египет, Сирия, Йордания, Израел и Западния бряг.

Посещението им включва и квартала Silwan в Източен Йерусалим, където научават, че много домове са застрашени от разрушаване за да се направи място за King’s Garden Archaeological Park. Много палестински жители на Източен Ерусалим биват принудени да напуснат домовете си, докато еврейските колониални селища се разширяват.
Тези, които са политически активни или говорят открито срещу разширяването на колониалните селища са изправени пред заплахата от депортиране или лишаване от свобода. Експерти и жители са говорили с The Elders (Старейшините) за променящия се характер на Източен Йерусалим, койтп палестинци са принудени да напунат.

The Elders (Старейшините) са се срещнали и с кмета на Ерусалим, за да изразят своето мнение относно строящите се колониални жилища и за разширяването на King’s Garden Archaeological Park. Същевременно, общинските услуги в палестинските квартали са изключително недостатъчни, училищата, водната система и пътища получават много малка част от инвестициите, използвани в останалите части на града.

Представители на палестинските граждани на Израел, които съставляват 20 на сто от населението, се срещнаха също със The Elders (Старейшините), и описаха закони, които ги дискриминират като граждани.

Бившият президент на САЩ Джими Картър заяви:

„Както казах на председателя на Кнесета днес, отношението на Израел към арабските граждани и други малцинства, е много тревожно. Тези хора не се радват на равни социални, икономически и политически права в продължение на десетилетия. Сега има повече от двадесет предложени нови закони, които допълнително ще подкопаят техните права.

Аз съм особено загрижен за предложението, което изисква от не-евреи да поемат ангажимент за вярност към Израел като еврейска държава. Аз не виждам как такава клетва може да бъде в съответствие с правата на мюсюлманите, християните и другите граждани, които не са евреи. „

Водачът на делегацията Mary Robinson заяви:

“Йерусалим е в основата на израелско-палестинския конфликт и ще бъде в основата на всяко бъдещо решение. Променящият се религиозен и етнически характер на града има не само регионални, но и глобални последици.

Ние сме тук за да донесем надежда, но аз бях поразена от действията на властите в Ерусалим. Използват се всякакъв вид методи за обграждане и свиване на палестинското население – тунели, заселници, нови пътища, а сега и създаване на нови туристически атракции върху техните земи. Трябва да бъде намерено решение, което да зачита човешките права на всички.”

Ела Бхат, пионер в борбата за икономическо равноправие на жените и в ненасилствената съпротива заяви:

„Ситуацията днес изглежда много по-зле, отколкото когато бяхме тук миналата година. Напрежението е много по-високо и е налице липса на взаимно доверие, но въпреки това призовавам хората да не прибягват до насилие. Това не означава, че са слаби. Ненасилствената борба изисква голяма смелост и може да доведе до това някои хора да бъдат наранени или дори да загубят живота си. Вярвам, че творческото гражданско неподчинение, което има ясни цели, в крайна сметка ще бъде много по-ефективно.

Ключът към успеха е самостоятелност. Нищо не се променя, освен ако хората не се организират и не намалят зависимостта си от другите. Нужни са съюзници, но силата трябва да идва от вътре. Срещнахме и израелци, и палестинци, които работят за мира и това е показателно. Надявам се, че този дух на мирно съвместно съществуване ще се разпространи. „

Тяхното посещение включваше и участие в демонстрацията в Шейх Джара.
Там те биват посрещнати със следните думи:

Добре дошли! Това е нашата алтернатива!
Тук всяка седмица в знак на протест се събираме палестинци и израелци!
Шейкх Джара се е првърнал в символ.
Символ на лишаването от собственост, символ на дискриминацията, символ на всички несправедливости, на коите се базира нашата система, нашето общество.
Шейх Джара също така се е превърнал в символ на борба, на съпротива и на надежда – за евреи, мюсюлмани и всички останали жители на тези земи.

А Джими Картър отговаря:

От името на Елдърс, искам да благодаря и поздравя всички вас, палестинци и израелци, които се опитвате да намерите решение на тази несправедливост по мирен път – чрез демонстрации за равенство и справедливо отношение. Не вярвам на никога, който твърди, че унищожението или отнемането на дома на дадена семейство е справедливо или помагащо на мира. За това ви поздравяваме и се надяваме скоро услията ви да пожънат успех.

Цялото видео:

Целият доклад за посещението им

Повече за Шейх Джара в статия Шейх Джара и седмичните протести там

–––––––––
*About The Elders

The Elders are an independent group of global leaders, brought together by Nelson Mandela in 2007, who offer their collective influence and experience to support peace- building, help address major causes of human suffering and promote the shared interests of humanity.

The Elders are Martti Ahtisaari, Kofi Annan, Ela Bhatt, Lakhdar Brahimi, Gro Brundtland, Fernando Henrique Cardoso, Jimmy Carter, Graça Machel, Mary Robinson and Desmond Tutu (Chair). Nelson Mandela and Aung San Suu Kyi are honorary Elders.

Bio notes for Elders at press conference:

* Mary Robinson (delegation leader), former President of Ireland, former United Nations High Commissioner for Human Rights.
* Ela Bhatt, Gandhian and founder of the million-strong Self Employed Women’s (SEWA) Association of India.
* Jimmy Carter, former President of the United States of America (1977-81).