Архиви

Нова книга на израелски историк опровергава митове за “земите на Израел“

Източник Electronic Intifada. Автор на ревюто на книгата е Asa Winstanley:

Шломо Занд е професор по история в Телавивския университет. Неговият харизматичен, увлекателен стил на писане бе лесно забележим в предната му книга „Изобретяването на еврейския народ” (The Invention of the Jewish People), чийто английски превод доведе до много дискусии през 2009.

Самото заглавие сякаш бе замислено да шокира. Но всъщност Занд твардеше доста банална истина: няма такова нещо като обединен, национален “еврейски народ”. Като една световна религиозна общност (членовете, на която са приели тази религия преди засилването на християнството през четвърти век), еврейската общност се състои от многочислени различни еврейски групи по целия свят.

Евреин от Йемен не би имал отличителни светски прилики с евреин от Франция, Русия или Полша. Пример: преди да бъде преоткрит от ционистите в края на 19-ти век, ивритът е бил използван единствено в литургии. Евреите в различните страни са говорели местни езици.

Книгата бе едно увлекателно пътуване през векове еврейска история, голяма част от която е била изтрита от ционистките историци. Новата книга на Занд, “Изобретяването на земите на Израел“ (The Invention of the Land of Israel), е в основата си директно продължение на предната, като фокусът пада върху централната идея на ционизма: “земите на Израел” — Ерец Израел на иврит.

Занд обяснява, че в Израел “в преводите на чужди книги, издадени на иврит, думата ‘Палестина’ е системно замествана с думите Ерец Израел … Дори когато писания на известни ционисти като Теодор Херцл, Макс Нордау, Бер Борочов и много други (те също са използвали думата ‘Палестина’)… са преведедни на иврит.” (23)

Свещена земя или родина?
В еврейската Библия (позната в християнския свят като Стария Завет), географската област, която грубо съответства на земите на Палестина (между река Йордан и Средиземно море) е най-често наричана “земята на Ханаан”. Тези земи “никога не са служели за родина на ‘децата на Израел’ Read the rest of this entry

Advertisements

Ревю на книгата „Един проповедник в ада“ (Ein Priester in der Hölle)

Заглавието на книгата подсказва, че в нея ще става дума за религия, но адът, за който се говори е съвсем реален и земен. Той се намира в Близкия Изток, по-точно казано в Ивицата Гaза.

Отец Мануел МусаламВ книгата се представя разговорът между пастор Нандино Каповила и неговият бивш колега, палестинският отец Мануел Мусалам. Те обсъждат случилото се в Гaза по време на израелското нападение около Коледа 2008 година и малко след това. Отец Каповила е начело на дейността на Pax Christi Italiana в Израел и Палестина, докато отец Мануел Мусалам, роден през 1938 в Палестина, е бил пастор в продължение на 14 години (от 1995 година дo 2009) в Гaза. Днес той живее в родния Бир Заит.

Книгата започва с увод на Нандино Каповила, който носи заглавието „По-силен от войната“. Още първите редове ни пренасят в една реалност, която ние, европейците, искаме да забравим: „След края на кървавата война, бездействащите дипломати и мълчаливите медии не могат да избягат от ужасяващите цифри – повече от 5 000 ранени и 1 300 убити, сред които над 300 деца.“ В допълнение той разказва как се е стигнало до написвaнeтo на тaзи книга-разказ.

След това oтец Мусалам започва своя разказ с кратко представяне на своя живот. Роден в Палестина, той е изпратен след своето ръкополагане за духовник през 1963 в Йордания. През 1995 патриарх Михаел Сабах го изпраща в Гaза, където той отива заедно със своите родители. След пенсионирането си, той се връща обратно в родния Бир Заит.  Той разказва: „За да мога да отпътвуам от Гaза, трябваше да променя радикално моите възприятия.“ и „Първо като човек, после като палестинец и арабин, а чак след това като проповедник ще разказвам до края на дните ми какво съм видял и преживял по време на престоя ми в този затвор Гaза.“

Блокадата, която доведе до засилване на екстремизма

Той разказва за израелското ембарго, което се засилва през 2006 година, когато Хамас поемат властта в Гaза и описва колко много всекидневието на хората е било повлияно от таза „блокада“: „Газта за готвене получавахме на капки. Нямаше нито ток, нито бензин, нито дърва за горене.“
С конкретни примери той обяснява ефекта на блокадата върху живота и социалните котакти на хората.
На въпроса как са преминали изборите през 2006 той отговаря (самият той твърди, че не е привърженик на Хамас): „Хамас бяха избрани демокраитчно и след изборите външните международни наблюдатели на изборите заявиха, че коректността и прозрачността по време на тези избори е била за пример.“
Според него, екстремната ситуация след пълната блокада на Гъза от страна на Израел е довела до засилването на позициите на екстремистите в Ивицата.

Животът на християните в Гaза

Когато е запитан каква е ролята на християните в Гaза, той разказва, че в Ивицата живеят 3 500 християни.
Различните християнски общности в Гaза, протестанти, католици и православни, работят тясно свързани заедно. Тeхните сгради са отворени за цялото население, независимо от вяра. Той кририткува християните в чужбина, които се „молят за и помагат на християните“: „Нашият поглед на нещата е различен; когато получаваме помощи от църквите по света, ние ги разделяме с мюсюлманите, с нашите братя, тъй като идваме от един народ.“
Съществуването заедно на християни и мюсюлмани е eдна от основните теми в разказа на проповедника. Той не се изморява да повтаря, че отношенията между двете групи палестинците са много добри, те празнуват заедно празници, а в християнските училища се учи Кoрана, така както в държавните училища се учи за католическата религия. „Ние се отнасяме към всички деца и ученици по еднакъв начин, за нас няма значение религията им“. Християните не се чустват заплашени от Хамас, те се опитват да имат положителни взаимоотношения.

Войната на войници срещу цивилни
Операция „Излято олово“, разказва той, е била подготвяна с дни. Например, чужденците са били призовани от своите посолства да напуснат Ивицата дни преди атаката, а на всички международни организации е било забранено влизането в Гaза.

След това читателите научават как Гaза е била нападната по въздух и суша от изралеската войска. „Когато войската дойде, сухопътните части, всичко на расзтояните от един километър от границата бе изравнено със земята.“ Tой описва каквo ce e cлучилo c житeлите: „Това не бе война на войници срещу войници, а война на войници срещу цивилно население.“ Той критикува и медиите, които до голяма степен са заели позиция без да познават подробностите. Въпреки това осъзнава, че журналистите почти са нямали възможност да видят случващото се със собcтвените си очи. Той описва оръжията, които Израел е използвал и заради които e бил критикуван от Amnesty International, тъй кaто cред тях e имaлo фосфорни бомби. Hапомня през цялото време, че не се е правило разлика между цивилни и активисти, че жени и деца са станали жертва на нападението.

С много лични и прочустващи думи отец Мусалам описва и дава примери за ситуацията на хората в Гaза по време и след 22-дневното нападение и критикува отношението на израелските военни. Той призовава света да предприеме нещо, за да се сложи край на несправедливостта. „Бъдете информирани, опитайте се да разберете как стоят нещата. Несправедливостта може да бъде разбрана само, когато човек познава историята на тези земи. Но преди всичко: стига вече! Направете нещо! Ваш морален дълг е да предприемете нещо!“.

Ситуацията днес
На 18 януари 2009 войната е обявена за приключила, но ситуацията в Ивицата почти не се променя. Хлябът, например, пак трябва да се внася, лиспват и други основни храни, както и строителни материали за ремонтиране на унищожените сгради.

Операция „Излято олово“ е била само една стъпка от продължавaщото от десетилетия прогонване и потискане спрямо палестинците. Погазването на човешките права е навсякъде – на летищaтa, на контролно-пропускателните пунктове, на улицата. Има улици, по които право да се движат имат само израелски заселници и войници, но не и палестинци…“. Радикализирането на част от хората е логично последствие на всички тези унижения и потъпквания на правата, смята отецът.

Разговорът продължава с анализ на ситуацията в Гaза днес и опитът на Израел да обезсили Хамас. Една от основните последици е обедняването в Гaза, много хора са станали бездомни, днес им се налага да продават накити и други подобни лични предмети, за да могат да изхранват семействата си. Повторното изграждане на унищожените жилища е невъзможно, защото Израел позволява само вноса на основни храни. Бежанците са подпомагани от ООН, но тази подкрепа стига само за десет дни. Същевременно ужасът от войната все още преследва хората, те се страхуват от повторни атаки непрекъснато. Палестинският отец критикува липсващата помощ за мнoгoто трамватизирани палестинци, голяма част, от които са деца. Той обвинява най-вече западните страни, които допускат всичко това да се случва.

Бъдещото
„Ако моят народ можеше да мечтае“ е заглавието на една от последните глави на книгата. Отец Мусалам пояснява, че не само палестинците в Гaза и Западния бряг са жертва на несправедливост. Според него тези, които са в диаспора или имат израелски паспорти имат не по-малко проблеми. Той смята, че създаването на две държави няма да бъде решение на конфликта. По-скоро трябва да се върнем до положението в самото начало, когато евреи, мюсюлмани и християни са живеели заедно. Едно двудържавно решение на конфликта ще раздели палестинците на три части – Гaза, Западен бряг и Израел.
„Като християнин и палестинец се моля на Израел да промени най-накрая реалността, не може да чакаме повече, времето е срещу нас.“
Той разказва как учениците от един клас са обсъждали заедно какво всеки от тях трябва да учи навън, за да може след това да се върне и заедно да изградят и подобрят своята родина. Същевременно много младежи мечтаят да идат в чужбина и никога да не се върнат.
––––––––-

източник на статията е http://diefreiheitsliebe.de

Книгата Mornings in Jenin на палестинската писателка Susan Abulhawa

Сюзън Abulhawa е дъщеря на бежанци от войната през 1967 г., когато Израел окупира Западния бряг и Газа, включително Ерусалим.
В момента тя живее в Пенсилвания заедно с дъщеря си. Тя е основател и президент на Площадки за Палестина, организация посветена на спазването на правата на палестинските деца да играят.
Нейните политически есета и коментари се публикувани в редица печатни международни медии, тя е също така съавтор на две антологии – Shattered Illusions (Амал Press, 2002) и Searching Jenin (Cune Press, 2003).
Mornings in Jenin е нейният първи роман.

Ето как тя описва своите мотиви да напише този роман:
“За мен литературата е място, където всички ние можем да се срещнем за да преоткрием това, което ни свързва – нашата хуманност. Тази среща има още по-голямо значение, когато става дума за народ като палестинския, които са демонизирани и дехуманизирани до такава степен, че малка част от американците виждат в тях нещо повече от сбор от разни луди, ирационални араби.

Всъщност, аз идвам от един древен народ, който е родом от Палестина, народ, който е живеел по тези земи и са обработвали земята в продължение на векове, ако не и хилядолетия. Ние сме мюсюлмани, ние сме християни и ние сме евреи. Някои от нас са атеисти марксисти. Палестинската култура, от която идвам е красива, богата, сложна и заплетена. Палестинското общество е гостоприемно и великодушно, със свой собствен уникален диалект, храна, традиции и дрехи.

Подобно на всяко общество ние имаме нашите мошеници и нашите светци, нашите неморални и морални представители, нашите майки и стари моми, клюкарки и блудници, някои палестинци са пацифисти, други използват насилие, има и бандити, има и безделници, има и артисти, танцьори, писатели, и музиканти.
Имаме деца, които обичаме и обожаваме и за които искаме да създадем достоен живот.

Това е реалността, която аз познавам и искам да предам на читателите чрез Mornings in Jenin. И тази реалност би била непълна, ако не добавя друга горчива реалност, а именно, че ние сме хора, които бавно биват изтрити от картата. Хора, които продължават да бъдат системно прогонвани, които живеят под една от най-жестоките военни окупации в света. Read the rest of this entry