Архиви

Документалният филм “Голямата кражба на книги“

На 15 май палестинците отбелязват тяхната Накба (Катастрофа). Обикновено този ден се свързва с физическата загуба – загуба на дом, собственост, препитание.
Провокирана от документален филм, който гледах вчера, ми се иска днес да припомя за един често забравян аспект от щетите на Накбата – културната загуба.

Преди Катастрофата да разпръсне палестинския елит из целия свят, градове като Ерусалим, Хайфа и Яфа са били ядрото на културната и политическа дейност. Добре образования елит е публикувал вестници, списания, книги, поетичните и интелектуалните клубове процъфтявали, а кафенета са били места за обсъждане на важни въпроси. Всичко това рязко се е променило през 1948 г. и сега е почти напълно забравена глава от палестинската културна история.

В статия от ноемрви 2010 година представих проекта The Great Book Robbery, в който група палестински и израелски интелектуалци и хора на изкуството се опитват да разкрият скрита досега глава от историята на палестинската Катастрофа, а именно систематичната кражба на повече от 60 000 палестински книги. Повече може да прочетете в самата статия.
Преди броени дни бе и официалната премиера на документалния филм към проекта. Той вече може да бъде гледан и онлайн от всички интернет потребители.

Автор на филма е Бени Брунер, холандски и израелски гражданин. Ето какво той казва за проекта:

„Taзи история е наистина значителна, тук става дума не само за кражбата на 60 000 книги, но за разрушаването на една култура. Това е истинското последствие от случилото се, това е нещо важно и е нужно да се говори за него. И ако е възможно, трябва да се положат усилия за спасяването на изгубената култура, разрушена през 1948 година.“

Като първа стъпка към спасяване на изгубената култура ви предлагам да се запознаете с нея, като гледате филма. Обещавам, че няма да съжалявате:

Advertisements

Разходка покрай разделителната стена

Марк Томас е извървял 732 км покрай израелската стена в окупирания Западен бряг.

Марк Томас, английски “активист-комедиант” е готов със своето ново живо шоу Extreme Rambling: Walking Israel’s Barrier. For Fun. Шоуто, както и съпътстващите го книга и филм са посветени на израелската стена в окупирания Западен бряг. Томас припомня преживяното по време на изминаването на всички 723 км, които покривaт трасето на стената  — от това да бъде арестуван от израелските военни, прeз срещите му с палестинци от всички сфери на живота, дo разговорите със заселници и официални лица.

За Томас, комедийното представление не е просто пасивно средство. “За мен би било безсмислено да правя това, което правя, ако то не е част от процес, които води до промяна,” казва той. “Изкуството трябва да има някакъв смисъл и послание.”

И сегашният му проект е именно това. Той обаче не е и първият проект, в който Томас се занимава с палестинския проблем. В миналото той е участвал в кaмпания срещу израело-бритaнската търговия c оръжие, както и “успешното засрамване на израелското посолство”, когато те са се съгласили да платят част от разходите по транспортирането обратно в Англия на Том Хърдел – активист от движението за международна солидарност, който е бил прострелян в главата в Гaза през април 2003 година и който е починал девет месеца по-късно.

Въпреки това, развитието на Втората интифада отдръпва Томас от пълното отдаване на проблема. “Това ме накара да се отдръпна,” казва той. “Продължих с кaмпанията за спиране на търговията с оръжие, но втората интифада бе толкова кървава…Имам предвид, че самоубийствените атентати бяха ужасни, разбира се има и непропорционално [израелско] нарушаване на човешките права, но това не извинява по никакъв начин тези убийства.”

Но какво променя позицията му? – “Операция Излято Олово,” израелската зимна инвазия в Гaза в края на 2008 – началото на 2009 по време, на която биват убити 1400 души. Томас описва как Израел “пускаше забранени оръжия върху цивилно население, което няма къде да избяга – изключителна жестокост.” Това събужда интересът му отново и воден от своята любов към дългите походи и вродения си инстинкт за създаване на проблеми, Томас и неговият оператор Фил потеглят на деветcедмичен поход по дължината на израелската стена. 

Описаното в книгата (живото шоу е само съкратено обобщение на написаното в книгата) представя горчивата палестинска реалност – да живееш в сянката на израелската стена. Това, кеото откроява книгата на Томас, е неговата интелигентност и язвителен ум, които заедно с праведния му гняв правят книгата едновременно забавна и трагична.

Той ми казва, че пътуването е било “най-вече заради хората, които срещах”. Поради това, пътувауйки от северния край на Западния бряг на юг, Томас интервюира широк кръг от хора. От активисти, избрали ненасилствената съпротива като Джамал Дума, до палестински работници, които “незаконно” отиват в Израел. Той се среща и с палестинските деца, които трябва да споделят своя път до училище с човешки екскременти, но интервюира и израелски заселници като Ариех Кинг, който вярва, че стената е “апартайд спрямо евреите”, защото не му позволява да закупи земи в окупирания Западен бряг. Томас също така се среща с израелски активисти, които се борят срещу окупацията, среща се и с полковник Дани Тирза, човекът, който е начертал пътя на стената и който продължава да бъде много горд от своето позормно постижение. Той често се сблъсква и с израелските военни, за които срещи обяснява “защо мислите, че пътуването ни отне почти девет седмици? Защото бяхме задържани!”

Extreme Rambling е също така внимателно оптимистична. Докато Томас чувства, че “всеки е малко или много разбит и просто успява да садържи главата си над водата“ той е убеден, че израелската стена е неустойчива авантюра и че все някога ще бъде премахната. Той също така е бил вдъхновен от ненасилствената съпротива в редица палестински села като Билин и Будурс. “Наистина е вълнуващо, невероятно! Националните водачи за нищо не ги бива, и от двете страни, но обикновените хора, те заслужават истинското внимание. Обществените водачи и дейци са просто невероятни,” обяснявa той. От израелска страна, той се възхищава на организации като Israeli Committee Against House Demolitions, Anarchist Against the Wall и Breaking the Silence.

Томас добавя: “Харесва ми искренността на хората при техния избор за мирна съпротива. Много хора ми казаха ‘това е начинът да донесем промянa,’ други казваха ‘бях в затвора, започнaхме да дискутираме Ганди, не печелим с военна тактика, за това е нужно да променим подхода’, докато трети казваха ‘опитваме по този начин, защото насилието не донесе нищо добро’. Хората бяха много искрени, а аз бях удивлен, че навсякъде ставах свидетел на дискусии на тема ненасилствената съпротива и какво означава тя. Дали ставаше дума за “невъоръжена” срещу “ненасилствена” съпротива, или воденето на кaмпании, или атакуването на циониските богословски основи чрез документа Кайрос Палестина.”

Едно от постиженията на книгата Extreme Ramblings е описанието на обикновените палестинци.  Те не са просто статици, нито пасивни жертви. Вместо това, палестинците, които Томас срещa  и описва са истински хора с мечти и всекидневни проблеми, част от пулсиращо общество и култура на съпротивата. Разбира се, техният живот е безкрайно осложнен от израелската окупация — а стената е само конкретното ѝ проявление — но тяхната борба продължава.

За всеки, чийто знания за израелската окупация се ограничават до чутото по новините, книгата показва депресиращото всекидневие на палестинците, които са част от “всекидневната окупация”. Томас припомня за кошмарността при изпълнението на обикновени действия като ходеното на училище, работа или до болницата, както и за държавните помощи, които заселническото движение получава. Той също така описва всекидневното унижение, което палестинците изпитват, минавайки през израелските пропусквателни пунктове, или за случайните, но напълно обичайни побои и и арести. 

Томас е напълно оправдано горд със своето творение. Той обяснява, че 50 000 души ще видят шоуто през следващата една година. 10 000 до 15 000 копия на видеото към шоуто се очаква да бъдат закупени допълнително, част от печалбата ще бъде предоставена на [организацията с идеална цел] Зайтоун. Също така книгата се очаква да достигне до 100 000  души. А кой знае какво ще се случи с филма, надяваме се да бъде прожектиран в кината.”

Попитан дали е научил нещо от това свое преживяване, Томас отговаря “Още в началото на пътуването ми някой ми каза, че е най-горд от факта, че ‘моите хора са все още тук’. В края на пътуването разбрах какво е имал в предвид. Наистина е удивително как тези хора устояват на всекидневните яростни атаки. Това е наистина невероятно.”

това е превод на статията на Kevin Squires за Електронната интифада

Ревю на книгата Atlas Of The Conflict: Israel-Palestine

автор на статията е Yousef Munayyer

Израелско-палестинският конфликт винаги се е свързвал с няколко причини. Някои твърдят, че причина за него е етническата принадлежност, някои казват, че е религията, други смятат, че е политически или идеологически конфликт.

Но има една безспорна реалност: това, че хората от този конфликт се борят за да поддържат връзка със земята си. Териториалният въпрос се намира в сърцето на всеки аспект от палестинската борба, независимо дали става дума за локацията на обезлюдените села, границите на Ерусалим или Зелената линия, която разделя територията, призната като окупирана от това, което днес наричаме Израел.

Картите разказват историята на палестинската кауза по-добре от всички свидетелски показания на бежанци, от всеки доклад за човешките права, от всяка партия или лидер. Документирането, черно на бяло, на това как един народ узурпира земята на друг, година след година, десетилетие след десетилетие, е просто и ясно обяснение на несправедливостта, която е била и продължава да се извършва спрямо палестинците.

Палестинците винаги са ценяли много историята на палестинската география. Те знаят, че документацията за това как е изглеждала Палестина в миналото ще бъде може би единственото доказателство за връзката между палестинците и техните земи в бъдеще, предвид продължаващата израелска колонизация.

Много атласи и исторически съчинения, документиращи обезлюдяването на Палестина, стоят като свидетелства за извършените престъпления. Книгата All the Remains на Уалид Халиди, както и всеобхватния Atlas of Palestine: 1948 на Салман Абу Сита са два примера за това.

Но приносът на Малкит Шошан с Atlas Of The Conflict: Israel-Palestine, е различен. Шошан е израелка. Докато приносът на палестинските историци и географи е бил мотивиран от патриотичен копнеж, желанието на Шошан да документират тези териториални промени е от различен вид, въпреки че също има благороден произход.

Както само посочва в атласа, Шошан е следвала архитектура в универистета Technion в Хайфа преди десет години, когато е била помолена да проектира търговски център, който да бъде построен върху празен парцел близо до Тел Авив. При извършването на предварителния оглед на района, тя открива, че чрез строжа ще бъдат унищожени палестински гробища. Тя решава да не участва в проекта, а вместо това „да научи историята на [своята] страна – история, която никога не е казвана директно.“
Тя пише:

Водена от любопитство, започнах да събирам илюстрации, карти, фотографии, графики и други визуални материали. Текстовите показания, макар и важни, просто не бяха достатъчно конкретни за моите цели, тъй като при тях липсва чувството за мащаб. Исках да знам как изглеждат над 500-те унищожени палестински селища на карта, с относителен мащаб и в сравнение с хилядите новопостроени израелски селища.

Изключително трудно е да се разбере архитектурния проект на една цяла държава или нация. За да се планира, проектира и изгради една сграда отнема години. За да се унищожи цяла страна и върху нея да се изгради една нова отнема няколко десетилетия.

За мен, този нов смисъл на мащабите и реалностите ме доведоха до пълно недоумение … аз бях възпитана в ционистка среда. Ние напълно одобрявахме Израел, считайки я за чудо: народ, който се е изградил почти незабележимо от преди хиляди години в миналото чак до наши дни. 2000-те години изгнание отсъстват от историческото ми съзнание. Може да се каже, че съм била накарана да повярвам, че Израел винаги е бил там, и че трагедията на Палестина няма нищо общо с това: че това е само случаен епизод.

Тъй като картите обикновено се създават от тези, които са на власт, беззащитните може лесно да изчезнат от тях.

Днешната карта на Израел и Палестина продължава да бъде много променлива. Заселниците се използват до ден днешен като окупационна сила, за създаване на факти, жива стена, ползватели на земята и природните ѝ ресурси: заселническите селища винаги се строят на стратегически места, в съответствие с националните интереси.

Постоянното интензивно движение в пространството и времето на ционисткия проект няма друг прецедент. Оформянето на държавните територии и разширяването на границите, избутанването и премахването на нежелани демографски фрагменти, заселниците и горското стопанство, прикриването на следите от миналото, всичко това заедно води до създаването на новата израелска и палестинска реалност.

По време на създаването на Атласа Шошан е минала през процес на събуждане, тъй че и за онези, които не са запознати с историята и географията на Палестина през последните 100 години, ще преминат през подобно пробуждане. Тя отива далеч отвъд картографирането на обезлюдяването на Палестина в периода 1947-1949 като включва и историята на най-новите ционистки селища, унищожаването на села след 1948 г., променята на картите след различните арабско-израелски войни, карти на поселенията в окупирания Западен бряг, Газа и Източен Ерусалим, както и подробни карти на апъртайдната стена, която минава през палестинските земи.

Претъпкана с информация, детайли, карти, снимки и обяснения, книгата на Малкит Шошан е много полезна за просвещението на незапознатите с географията на този конфликт. Или както Шошан казва в интервю:

Идеята на книгата е да предостави информация. Аз съм част от този конфликт. Исках да разбера този конфликт, искам и израелците да го разберат. Палестинците не се нуждаят от атласа за да разберат конфликта, те са в допир с него всеки ден. Те знаят за какво става въпрос.
Аз не съм политик. При създаването на всички тези карти всъщност ставах все по-разочарована, отколкото доволна. Не виждам края на това. Книгата е с цел създаване на информираност за конфликта и за мащаба на случилото се.

Кой е довел до процъфтяването на пустинята?

Палестина – земя без народ за народ без земя… Мит повтарян толкова пъти, че много хора днес го приемат за истина.

A Survey of Palestine, е документ от 1312 страници, подготвен през декември 1945 – януари 1946 година след проучване проведенопо по поръчка на Британския мандат, който управлява териториите по това време. Целият документ е сканиран и качен на страницата на Palestine Remembered.

Една от темите, изследвани в проучването е използване на палестинската земя; и по специално кои са водещите селскостопански продукти в края на британския мандат и чии стопанства (палестински или еврейски) са ги произвеждали.

Как мислите – кой според този документ е “виновник“ за разцвета на полетата с ечемик в Beersheba?

Британското правителство установява, че в перидоа 1944-45 палестинските фермери са произвели около 210 000 тона зърно. 193 400 т от тях са били култивирани в палестинските стопанства, останалите около 16 600 тона са били култивирани в еврейските такива.

Точните цифри могат да бъдат видяни на съответната страница от документа: Read the rest of this entry