Архиви

Коледа в Палестина

Tуристи посещават църквата Рождество Христово във Витлеем, където се провежда тържественото богослужение на Бъдни вечер. Подготовката за християнския празник вече е започнала в библейския град в Западния бряг, където християните вярват, че Исус е роден. 10 декември, 2011 - AFP PHOTO/ MUSA AL-SHAER

Палестински общински работници украсяват на 10 декември 2011 г. коледното дърво на централния площад във Витлеем, докато минаре на джамия се вижда на заден план. Подготовката за Коледа е вече започнала в библейския града в Западния бряг, където християните вярват, че Исус е бил роден. AFP PHOTO/ MUSA AL-SHAER

Жена снима съпруга с двете им деца пред украсената коледна елха по време на годишната церемония на запалването на светлините на коледното дърво на централния площад във Витлеем, 15 декември, 2011. REUTERS/Mohamad Torokman

Общ изглед към централния площад до Църквата Рождество Христово, която е смятана за родното място на Исус, заснет по време на годишната церемония по запалване на светлините на коледната елха в град Витлеем, 15 декември, 2011. REUTERS/Mohamad Torokman

Коледното дърво AFP PHOTO/MUSA AL SHAER

Християнска поклонничка се моли в църквата Рождество Христово, в град Витлеем, 15 декември, 2011

Християнска поклонничка пали свещ в църквата Рождество Христово, в град Витлеем, 16 декември, 2011(AP Photo/Bernat Armangue)

Палестинско дете пали свещ в църквата Рождество Христово, в град Витлеем, 15 декември, 2011 REUTERS/Mohamad Torokman

Палестинска жена в традиоционни дрехи пали свещ в църквата 15 Декември 2011

Фойерверки и Коледното дърво във Витлеем REUTERS/Mohamad Torokman

Фойерверки и коледното дърво във Витлеем

Палестински скаути маршируват и свирят по време на годишната церемония по запалването на светлините на коледната елха във Витлеем, 15 декември, 2011. REUTERS/Mohamad Torokman

Мюсюлманка снима сцената на Рождество Христово в църквата Рождество Христово в град Витлеем на 17 декември, 2011 г. AFP PHOTO/MUSA AL SHAER

Реклами

Християните в Газа

Днес е Коледа за повечето православни християни по света, включително и за тези, които живеят в Западния бряг и Газа.
Това е разказ за това как те се чустват на този свят за тях ден.

Коледна служба в Църквата на Светото семейство в Газа (снимка: Ева Бартлет)

„Опитваме се да бъдем щастливи и да празнуваме със семействата си Коледа, но атмосферата не е толкова весела като в другите части на света“, казва Хосам Тауил.
„Ние сме от Палестина и нашият живот не е лесен: живеен под окупация, под обсада, не ни е позволено да посещаваме свещения за нас град Витлеем“, продължава Тауил, който е член на Европейския парламент в Газа.

Бендали Тарази е също християнин, живеещ в град Газа. „Ние празнуваме Коледа, както можем. На първата сутрин на Коледа, семейството ми и аз се молим в църкватa, а след службата посещаваме нашите роднини, накрая се прибираме за празничен семеен обяд. “

Подобно на повечето палестинци в Газа, Тарази страда от живота в затвора, в който се намира – Газа е под обсада и постоянната заплаха.

„Всичко е трудно тук, за всички палестинци, а не само за християните. Ние живеем заедно в огромен затвор, не само сме заключени, но сме и под пълна обсада, почти никой или нищо не може да влезе или излезе от Газа. Същевременно постоянно има нови израелски бомбардировки и разрушения.“

Израелските власти обявиха, че на 500 християни от Газа са издадени разрешения да посетят Витлеем тази Коледа. Но Тауил обяснява какво точно се крие зад тази новина.

Между тези 500 има както православни християни, така и католици. Католиците празнуват на 25 декември, а православни празнуват на 7 януари. Те трябва да пътуват заедно, тоест на тези, които празнуват през януари, са дадени разрешения да отидат във Витлеем преди самия празник. Голяма част пък от тези християни, които биха искали да посетят Витлеем на 25-ти, не се получи разрешение.

Витлеем и Йерусалим са два от най-свещените града в Палестина, както за християни, така и за мюсюлмани, но те не могат да ги посещават.

„Израелските окупационни власти не позволяват на християните от Газа да отиват във Витлеем на Коледа, точно както не позволяват на мюсюлманите да посещават Ал Кудс (Ерусалим) по време на Рамазана“, казва Тауил.

Постигането на разрешение за пътуване не е лесно.
„Желаещите трябва да бъдат по-възрастни от 35 години, което веднага елиминира по-голямата част от жителите на Газа“, обяснява Тауил. „Израелските окупационни сили произволно решават кой може да излезе и кой не, независимо от тяхната възраст или дори, когато имат разрешение.“

Палестинските семейства в Газа страдат и от други неприятни последици на обсадата и военните атаки.

„На практика всяко семейство е загубило член от семейството си. Може би детето им лежи в израелски затвор или е умряло от израелските атаки, или е бил болен, но е умрял, защото не е могъл да получи лечение заради блокадата“, казва Тауил.

Обсадата и последвалата от нея катастрофа на икономиката на Газа означават, че семействата нямат пари и средства, за да празнуват Коледа като останалите християни по света.

„Нямаме работа, нямаме пари, не можем да купим подаръци и специални храни, които да допринесат за празничното настроение“, казва Тауил.

Тауил не е съгласен и с твърденията за съществуваща враждебност между мюсюлмани и християни. „Мюсюлманите имат същите проблеми, каквито имат и християните в Газа. Ние живеем заедно, като съседи, под една и съща обсада, окупация и страдаме от израелските атаки по един и същи начин.“

Ахмед Махди е мюсюлманин от град Газа, койот има християнски съседи. „Ние сме добри приятели с нашите съседи и ги посещаваме по време на християнските празници“, казва Махди. “А те ни посещават по време на нашите мюсюлмански празници. Ние се чувстваме като едно семейство.“

Подобно на Махди, Тауил и други християни отбелязват свещените мюсюлмански празници.

„Ние сме с тях на мюсюлманските празници, празнуваме с тях сякаш е наш празник. Ние не чувстваме разлика между мюсюлманите и християните в ивицата Газа.“

„Окупацията не позволява свободата на религиите, различни от юдаизма. Освен че ни забраняват да посещаваме нашите свети места, израелците нападат и унищожават нашите джамии и църкви „, отбелязва Хосам Тауил.

Ахмед Махди има следното желание: „Просто искам тази година да е по-добра за християните в Палестина и навсякъде по света, християните да могат да празнуват и да се радват на този свят ден.“
––––––––
А това е кратък репортаж за един палестински духовник в Газа – отец Мусалам.

Още една Коледа под обсада

Послание на отец д-р Файсал Хиджазин, енорийски свещеник от Католическата църква в Рамала.

Сърцето на Витлеем не е Църквата „Рождество Христово“, нито Францисканската католическа църква Св. Екатерина, нито многото други места за поклонение, намиращи са в този свят град. Сърцето на Витлеем не е и гробницата на Рахил, която днес е заобиколена от стена от чугун, желязо и цимент, стена, построена за да я раздели от Витлеем.

Всъщност, сърцето на Витлеем е общността от вярващи, които чрез присъствието си в този град са запазили родното място на Исус, помагайки то да не бъде забравено, а почитано, защото там нашият Спасител се появи на земята, роден от девица, за да ни спаси от греховете ни. През всичките тези векове, Витлеем остана дом на християнската общност.

Следите, оставени от израелски военен самолет F16 се виждат в небето над Църквата Рождество Христово, която хората вярват, че е мястото, където Исус е роден. (MaanImages,Luay Sababa)

Тази Коледа, християни от целия свят ще пеят коледни песни като „O Little Town of Bethlehem“ без да знаят, че в действителност скоро в града, за който те пеят, последователи на Христос може би вече да няма да има.
Тогава „O Забравен Град Витлеем“ ще бъде по-точно заглавие на песента, която християните по света днес пеят, защото християнското присъствие в този малък свещен град, след 2 000 години, скоро ще приключи.

Факт е, че това е една общност, която е задушавана от военната окупация и всички ограничения на свободата, свързани с нея – най-вече от разделянето на семействата, които живеят на много малки разстояния едно от друго, но не могат да се виждат заради „разделителната стена“ – те са обект на произволни наредби и се намират под заплаха от насилие.

Тъй като това продължава вече десетилетие след десетилетие, много християни са напуснали любимия град в търсене на по-сигурно място, в което да могат да отгледат своите семейства, място, в което да могат да живеят, работят и да се молят, запазвайки човешкото си достойнство.

Трудностите, причинени от политическата ситуация, силно са намалили броя на християнското население. Разбира се, има някои международни медии, които погрешно представят това бягство на християните от Палестина като резултат от ислямско преследване. Това е лъжа. Макар че, разбира се, християнската общност в Палестина има проблеми свързани със статута им на малцинство, което се случва с малцинствата практически навсякъде, внимателен анализ на емигриращите християни ясно показва, че основната причина за напускането им е животът без права под тежката военна окуапция професия, наложена от израелското правителство. Това е ситуация, която, в една или друга форма, продължава вече 62 години.

Аз съм свещеник в този регион в продължение на 25 години, посещавал съм палестинските християни в израелските затвори, участвал съм в погребението на християни, убити от израелски куршуми и бомби, опитвал съм се да помогна на християнски семейства, които са били жестоко разделени от израелската политика, която отнема гражданските права на палестинците, принуждавайки ги да се преместят да живеят в друг район, и дори съм лобирал пред Израел да върне на християните тяхната собственост, която им е била конфискувана от Израел за да бъдат разширени незаконните еврейски селища около Витлеем.

Не винаги ми е било лесно да контролирам собствените си гняв, да не говорим да съветвам страдащите да простят на Израел за стореното страданието и опечаление. Някои се вслушват в думите на Христос за утеха. Други избират да избягат. Израел не прави разлика между палестинските християни и мюсюлмани. Явният факт е, че израелците искат палестинска земя, но не желаят палестинците – хората, които са живели там в продължение на хиляди години. И без да се съобразяват, те предприемат съответните действия за да постигнат целта си.

Въпреки нашето желание да разберем сърцето на всеки човек, дори и това на нашите гонители и потисници, въпреки желанието ни да говорим мирно и с разбирателство с тях, все още, може би това показва слабост в нашата вяра или може би вследствие на арогантността от тяхна страна, ние не сме направили да напраим много в тази насока. През 2009 г. група от миряни и духовници от християнската общност, включително и аз, създадохме документа Кайрос Палестина, в която ние се опитахме да кажем на света какво се случва тук. Това бе нашата покана за справедливост, разбирателство и мир. Получихме голяма подкрепа за нашата декларация, но има много още, което трябва да се направи.

Днес виждаме как двата съседни града, Витлеем и Ерусалим, са разделени за пръв път в историята. Драконовски ограничения на свободата на движение правят почти невъзможни семейни, социални и икономически връзки между тях. Двойки, живеещи от различни страни на стената, които искат да сключат брак трябва да се разделят с едно от техните семейства или един от друг, тъй като е почти невъзможно за човек живеещ отвъд стената да получи разрешение да живее със своя съпруг от израелската страна. Палестинци, които искат да посетят светите места, като например Църквата на Божи гроб, така както са правили в продължение на много векове, се нуждаят от разрешително, което обаче Израел издава много трудно. Поклонниците, желаещи да посетят Витлеем често трябва да минават през сложни процедури на израелските пунктове. Това неудобство означава, че много поклонници, които пътуват към Витлеем, прекарват повечето време чакайки на пунктовете, вместо да празнуват с нас по улиците.

Има хора по света, които страдат повече от нас. Ние като всички Божии деца имат за какво да бъдем благодарни. Присъединяваме се към нашите братя и сестри благодарим на в Христа. Но не е лесно да изгоним сянка от сърцата ни, когато мислим за това какво става с нашия малък град Витлеем.

Християните тук се обезкуражават когато виждат, че много от техните братя и сестри от САЩ активно подкрепят политиката, която прогонва християнското население от земята на Христос. Те се чувстват отхвърлени от техните собствени роднини. Не би ли било правилно в името на Принца на мира да призовем за справедливост и равенство между всички? Ако християните са приятели на Израел, не призовават ли именно приятелите своите приятели към добродетелност? Ако не го направят, тогава те не са истински приятели!

Нашият Спасител дойде за дари светлина на живеещите в тъмнината. Нека тази Коледа просветли сърцата на всички и нека тази светлина озари всяко тъмно място, особено преследваните. Нека ни дари повече надежда и ни обедини, докато го чакаме в мир. Нека това даде надежда на християните от Светите земи, така че тялото на Христос, Неговата Църква да продължи да съществува и в тези свети земи.

Витлеем днес и едно Коледно желание

Статия на Ron Forthofer
По време на Коледа хората винаги се сещат за град Витлеем в Западния бряг, родното място на Исус. Чудя се какво Исус би помислил, ако той се върне днес във Витлеем, в Ерусалим и в останалата част от Западния бряг. За съжаление, там все още има чужди военни сили, които окупират земята. Тъй като Исус е жвиял, когато земите са били под римското владичество, той може би няма да бъде твърде изненадан от окупацията. Въпреки това, Исус ще видите нещо, на което не е бил свидетел при римляните.

Витлеем днес

Настоящата чужда сила, Израел, е не само колонизирала голяма част от Западния бряг (включително Източен Йерусалим), но и около 500 000 израелски заселници живеят в над 200 незаконни еврейски колонии, построени върху земи, взети от палестинците.

Висока стена и военни огради днес обграждат Витлеем, превръщайки 4000-годишния град в затвор за обитателите му – палестински християни и мюсюлмани. Витлеем има само три изхода към външния свят, а всички те са строго контролирани от израелските окупатори.

Израел конфискува почти всички земеделски земи в близост до незаконните еврейски селища, което прави невъзможно за много палестински земеделски производители да продължават да се грижата за земята си. Извън града, през областите, където пастирите някога са гледали стадата си, днес минават пътища и магистрали, по които потомците на тези овчари не могат да минават.

„Недопустимо е, че позволяваме Витлеем да умира бавно от задушаване „, каза южноафриканският архиепископ Дезмънд Туту. Жителите на Витлеем бягат от ограничаващата израелска стена и скоро градът, в който се намира най-старата християнска общност в света, ще запази само студените камъни на празните църкви като спомен от своята християнска история.“

Исус ще забележи, че на палестинците в Западния бряг е забранено да влизат в Ерусалим, като по този начин не им е позволено да се покланят на светите за тях места. Той ще види, че пътуването между палестинските градове е също проблематично поради наличието на стотици израелски военни контролно-пропускателни пунктове и други препятствия. По този начин за палестинците е трудно да провеждат търговия, а това води до нарастване на безработицата и бедността. За палестинците, също така е затруднен достъпът до медицинска помощ или посещаването на училище, дори когато тези институции се намират съвсем наблизо. Палестинци са принудени да се движат по тесни и често неасфалтирани пътища, тъй като им е забранени да използват съвременните магистрали, които Израел построи в Западния бряг, върху техни земи. В допълнение, пътуването между Газа и Западния бряг е почти невъзможно заради израелската блокада на ивицата Газа.

Недостигът на вода представлява друг сериозен проблем за палестинците във Витлеем и останалата част на Западния бряг и Газа. „Амнести Интернешънъл“ публикува обширен доклад през октомври 2009 г. посветен на тази катастрофа, причинена от Израел. Донатела Ровера, представител на Амнести интернешънъл за Израел и ОПТ (Окупираните Палестински територии) заяви: „Израел позволява на палестинците достъп до само една малка част от общите водни ресурси, които се намират предимно в окупирания Западен бряг, а незаконните израелски селища получават практически неограничени доставки. В Газа израелската блокада влошава все повече бедственото положение. “

Амнести съобщават, че потреблението на вода на палестинците в Западния бряг едва достига 70 литра на ден на човек, докато препоръчаният минимум на Световната здравна организация е 100 литра на ден. Израелците консумират над 4 пъти повече вода от палестинците.

В доклада Амнести добавя: „В някои селски общности палестинците са принудени да оцеляват дори с много по-малко от тези 70 литра, в някои случаи дори само с 20 литра на ден.“

В друго съобщение Амнести посочва, че за разлика от палестинците, “израелските заселници, които живеят в Западния бряг в нарушение на международното право, имат ферми, които са винаги поливани, буйни градини и препълнени с вода басейни.“

Това описание включва само една малка част от това, което Исус може да види във Витлеем днес. За съжаление, тази ситуация противоречи на неговите идеи за мир на земята и разбирателство между хората. На тези идеи не отговарят и ужасяващата ситуация в Ирак и Афганистан, както и на много други места. Очевидно много работа остава да бъде извършена преди мирът на земята и разбирателството между хората да се превърнат в реалност.
––––––––––––-
По случай Коледа палестинският журналист Saed Bannoura* си пожела:

Иска ми се духът на тази Коледа да накара световните лидери да спрат да лъжат, да не застават пред телевизионните камери и да казват една лъжа след друга.

Иска ми се президентът на САЩ Барак Обама, който се смята от много за символ на промяната и надеждата, да оправдае надеждите и каже истината.

Знам, че политиците и истината са две противоположности, и че все по-рядко те могат да бъдат от една и съща страна. Но все пак е Коледа – може би ние ще получим нашето чудо днес и световните лидери ще спрат да лъжат.

Christmas in Bethlehem. (Moamar Awad/MaanImages)

Ние всички знаем, Десетте божи заповеди и това, което трябва да правим или да не правим съгласно тях, но може би президентите и правителствените служители преди да встъпят в длъжност минават през промиване на мозъци за да лъжат своя народ и целият свят с хубава усмивка на лицата си.

Исус е роден във Витлеем, но Витлеем – мястото, където аз съм роден и живял до преди да се преместя в САЩ преди няколко години – не е свидетел на мир, а звездата, която овчарите последваха преди повече от 2000 години днес замира.

Витлеем е и мястото, където израелски войник под прикритие ме простреля пет пъти в гърдите и гърба и ме ритна няколко пъти, докато загубих съзнание. Това е мястото, където последните думи, които чух от насилника бяха: „След всичко, което направих, все още са живи!“
Предполагам, че дори сега, като живея с наранявания, които изискват от мен да използвам инвалидна количка, той е разочарован. Продължавам да живея така, в инвалидна количка, изпитвайки любов към моята страна и моя народ, търсейки истински мир.

Коледа наближава във Витлеем и навсякъде другаде по света, а това означава, че ще продължаваме да чуваме как световните лидери и политици лъжат пред камерите за пореден път.

Ще чуем приказки за мир и справедливост, но в Палестина ще продължи да властва окупацията.

„Блажени са миротворците, защото те ще се нарекат синове на Бога “ (Мат. 5:9). Лидерите не трябва да бъдат сред тези благослоени, защото те само твърдят, че са в търсене на мир, но в действителностгонят само политическите си цели и победа в следващия кръг на изборите.

Поради факта, че аз не вярвам, че има жив лидер по различен от гореописаните, аз искам да изпратя посланието си до обикновените хора, които живеят живота си, ден след ден, опитвайки се да свържат двата края.

Надеждата и промяната е във вас, а не в световните лидери. Вие сте солта на земята, вие имате силата да кажете на избраните от вас политици, че е крайно време да спрат да лъжат.

Кажете им, че ние не искаме още една коледна лъжа, ние искаме реална истина Коледа, дори не чудо, а само истината.

Нека нашето Коледно послание е послание за истински мир и истинска любов, послание за обичта, която Исус донесе на света, и мъдростта, за която той говори. Може би тогава мирът ще надделее, окупацията ще приключи и хората в тези земи ще могат да живеят заедно като равни.

*Saed Bannoura is a Palestinian journalist who helped create the International Middle East Media Center (IMEMC.org) in Bethlehem in the occupied West Bank, and currently works as the center’s Editor-in-Chief. Despite having been shot and paralyzed by Israeli special forces in 1991, Saed Bannoura has spent his adult life working for peace and justice through nonviolence.