Архиви

Ивицата Газа е потънала в кръв и руини, но защо?

Преди близо четири години, бях поразена от кървавата операция “Излято олово“. От една страна бяха стотиците жертви, хилядите ранени, разрушените жилищни и учебни сгради, които и до днес не са напълно възстановени, унищожените фабрики и източници на препитание. Много висока цена, но за какво? Израел твърдеше, че целта е била да се изкорени тероризма. Четири години по-късно обаче Хамас все още не е разбит, ракетните нападения също са все още възможни. Единственото, което бе постигнато бе разруха и смърт: около 1400 палестинци, повечето, от които цивилни и деца, както и 13 израелски жертви – десет военни и три цивилни.

Това за мен означава, че операция “Излято олово“ е завършила неуспешно, за това с ужас прочетох за началото на сегашната „Отбранителна колона“.

На 15 ноември израелските военни публикуваха в социалните медии следното съобщение, с което се опитваха да обяснят причините и оправдаят започването на операция „Отбранителна колона“:

“Трима израелски цивилни бяха убити тази сутрин с ракети, изстреляни от Газа. Израелските отбранителни сили ще продължат действията си, с които целят да осигурят защита на своите граждани и унищожаване на терористичната инфраструктура на Хамас в Газа.“

Но могат ли военните действия в Газа да донесат повече сигурност на Израел?

В свой анализ американският активист Phan Nguyen представя цифри и статистики за жертвите на ракетни атаки от тяхното начало през 2004 година, както и коментира горното изказване:
“След една цяла година без израелски жертви след ракетни атаки, идващи от Газа, Израел е трябвало да нападне Газа, за да предизвика ново убийство на трима израелски цивилни, което пък убийство се използва за ретроспективно оправдаване на самата операция, която довежда до трите жертви.”

Според представените в статията данни общо 26 човека са били убити от юни 2004 до ноември 2012 година след изстрелване на ракети от Газа към Израел. От тях седем са починали от атаки по време на операция Излято олово преди четири години и сегашната операция. Тоест повече от една четвърт от жертвите Read the rest of this entry

Advertisements

Ревю на книгата Atlas Of The Conflict: Israel-Palestine

автор на статията е Yousef Munayyer

Израелско-палестинският конфликт винаги се е свързвал с няколко причини. Някои твърдят, че причина за него е етническата принадлежност, някои казват, че е религията, други смятат, че е политически или идеологически конфликт.

Но има една безспорна реалност: това, че хората от този конфликт се борят за да поддържат връзка със земята си. Териториалният въпрос се намира в сърцето на всеки аспект от палестинската борба, независимо дали става дума за локацията на обезлюдените села, границите на Ерусалим или Зелената линия, която разделя територията, призната като окупирана от това, което днес наричаме Израел.

Картите разказват историята на палестинската кауза по-добре от всички свидетелски показания на бежанци, от всеки доклад за човешките права, от всяка партия или лидер. Документирането, черно на бяло, на това как един народ узурпира земята на друг, година след година, десетилетие след десетилетие, е просто и ясно обяснение на несправедливостта, която е била и продължава да се извършва спрямо палестинците.

Палестинците винаги са ценяли много историята на палестинската география. Те знаят, че документацията за това как е изглеждала Палестина в миналото ще бъде може би единственото доказателство за връзката между палестинците и техните земи в бъдеще, предвид продължаващата израелска колонизация.

Много атласи и исторически съчинения, документиращи обезлюдяването на Палестина, стоят като свидетелства за извършените престъпления. Книгата All the Remains на Уалид Халиди, както и всеобхватния Atlas of Palestine: 1948 на Салман Абу Сита са два примера за това.

Но приносът на Малкит Шошан с Atlas Of The Conflict: Israel-Palestine, е различен. Шошан е израелка. Докато приносът на палестинските историци и географи е бил мотивиран от патриотичен копнеж, желанието на Шошан да документират тези териториални промени е от различен вид, въпреки че също има благороден произход.

Както само посочва в атласа, Шошан е следвала архитектура в универистета Technion в Хайфа преди десет години, когато е била помолена да проектира търговски център, който да бъде построен върху празен парцел близо до Тел Авив. При извършването на предварителния оглед на района, тя открива, че чрез строжа ще бъдат унищожени палестински гробища. Тя решава да не участва в проекта, а вместо това „да научи историята на [своята] страна – история, която никога не е казвана директно.“
Тя пише:

Водена от любопитство, започнах да събирам илюстрации, карти, фотографии, графики и други визуални материали. Текстовите показания, макар и важни, просто не бяха достатъчно конкретни за моите цели, тъй като при тях липсва чувството за мащаб. Исках да знам как изглеждат над 500-те унищожени палестински селища на карта, с относителен мащаб и в сравнение с хилядите новопостроени израелски селища.

Изключително трудно е да се разбере архитектурния проект на една цяла държава или нация. За да се планира, проектира и изгради една сграда отнема години. За да се унищожи цяла страна и върху нея да се изгради една нова отнема няколко десетилетия.

За мен, този нов смисъл на мащабите и реалностите ме доведоха до пълно недоумение … аз бях възпитана в ционистка среда. Ние напълно одобрявахме Израел, считайки я за чудо: народ, който се е изградил почти незабележимо от преди хиляди години в миналото чак до наши дни. 2000-те години изгнание отсъстват от историческото ми съзнание. Може да се каже, че съм била накарана да повярвам, че Израел винаги е бил там, и че трагедията на Палестина няма нищо общо с това: че това е само случаен епизод.

Тъй като картите обикновено се създават от тези, които са на власт, беззащитните може лесно да изчезнат от тях.

Днешната карта на Израел и Палестина продължава да бъде много променлива. Заселниците се използват до ден днешен като окупационна сила, за създаване на факти, жива стена, ползватели на земята и природните ѝ ресурси: заселническите селища винаги се строят на стратегически места, в съответствие с националните интереси.

Постоянното интензивно движение в пространството и времето на ционисткия проект няма друг прецедент. Оформянето на държавните територии и разширяването на границите, избутанването и премахването на нежелани демографски фрагменти, заселниците и горското стопанство, прикриването на следите от миналото, всичко това заедно води до създаването на новата израелска и палестинска реалност.

По време на създаването на Атласа Шошан е минала през процес на събуждане, тъй че и за онези, които не са запознати с историята и географията на Палестина през последните 100 години, ще преминат през подобно пробуждане. Тя отива далеч отвъд картографирането на обезлюдяването на Палестина в периода 1947-1949 като включва и историята на най-новите ционистки селища, унищожаването на села след 1948 г., променята на картите след различните арабско-израелски войни, карти на поселенията в окупирания Западен бряг, Газа и Източен Ерусалим, както и подробни карти на апъртайдната стена, която минава през палестинските земи.

Претъпкана с информация, детайли, карти, снимки и обяснения, книгата на Малкит Шошан е много полезна за просвещението на незапознатите с географията на този конфликт. Или както Шошан казва в интервю:

Идеята на книгата е да предостави информация. Аз съм част от този конфликт. Исках да разбера този конфликт, искам и израелците да го разберат. Палестинците не се нуждаят от атласа за да разберат конфликта, те са в допир с него всеки ден. Те знаят за какво става въпрос.
Аз не съм политик. При създаването на всички тези карти всъщност ставах все по-разочарована, отколкото доволна. Не виждам края на това. Книгата е с цел създаване на информираност за конфликта и за мащаба на случилото се.