Архиви

Гафовете на Мит Ромни при опита му да спечели еврейска подкрепа за своята президентска кандидатура

Toва е превод на статия на американския вестник The Economist зa „компетентността“ на кандидата за президент на САЩ Мит Ромни по въпроса какво пречи на палестинците да достигнат икономическия растеж на техния окупатор Израел:

Първото официално пътуване на Мит Ромни в чужбина като кандидат за президент на САЩ е съпътствано от не един скандал, причинен от изказвания на американеца. След като пристигна в Израел, той стана част от дипломатически скандал, обявявайки, че ще подкрепи едностранно нападение на Израел над Иран. Господин Ромни не спря до тук – в свое друго изказване той обяви Йерусалим за столица на Израел, позиция, която никoй от американската администрация не бе заемал досега, тъй като финалното решение относно статуса на този град е една от най-критичните точки при преговорите за мир между палестинци и израелци. Сякаш това не бе достатъчно, но миналата сутрин по време на закуска със свръх богати американски евреи с цел събиране на средства за кандидатпрезидентската кампания, господин Ромни е намекнал, че палестинците са бедни, защото тяхната култура е по-нисша от тази не евреите.

Ромни се здрависва с израелския премиер по време на своята визита в Израел. Снимка: Lior Mizrahi, Xinhua Press, Corbis

Ромни се здрависва с израелския премиер по време на своята визита в Израел. Снимка: Lior Mizrahi, Xinhua Press, Corbis“ width=“460

„Ако сравним БВП на глава от населението тук в Израел, който е около $21 000, с този в земите, управлявани от палестинските власти, където БВП е около $10 000 на глава от населението, лесно се вижда огромната разлика в икономическото им състояние”, е заявил кандидатът на републиканците за президент пред 40 богати донара на закуска в луксозния хотел Кинг Дейвид…

Ромни също така е споделил с донорите, че е чел книги и се е доверил на собствения си опит в бизнеса, за да разбере защо разликата между двете икономики е толкова голяма.

„И сега, когато съм тук и разгележдам градовете и постиженията на хората от тази нация, аз си давам сметка за силата на културата и няколко други неща”, е заявил Ромни, изброявайки след това иновативния бизнес-климат, еверейската история на проспоритет в трудни условия и “ръката на провидението”.

Палестинците са останали не особено доволни от тези думи.
„Какво прави този човек тук? “ е заявил Саеб Ерекат, високопоставено палестинско лице. „Вчера провали преговорите, казвайки, че Йерусалим е столица на Израел, а днес казва, че израелската култура е по-напреднала от палестинската. Това не е ли расизъм?“

За да осложни още повече ситуацията от казаното, господин Ромни дори не е назовал правилните цифри. Доходите на глава от населението в Израел са повече от $31 000, докато в палестинските територии те са около $1 500. Тази разлика в цифрите не може да бъде сравнение между индустриалните протестанти и безгрижните католици. Това са числа, които са сходни с разликата между Южна Корея и Гана. Такава разлика не се получава от културни различия.

Причината повечето палестинци да имат доходи, типични за страните от третия свят, е това, Read the rest of this entry

Християнски обичаи и ритуали в Палестина

Автор на статията е отец Рафик Хури, преподавател в семинарията към Латинската патриаршия в Бейт Джала:

Нациите и общностите изразяват своята култура и усещания чрез своите традиции, обичаи и народни практики. Като част от националното наследство, традициите се развиват постепенно и спонтанно като резултат на съзнателното и несъзнателното социално общуване, както и като резултат на преживяното от дадена нация през годините. Традициите играят значима роля в живота на нациите – те обединяват хората, определят тяхната индентичност и са от важно занчение за интегрирането на отделния индивид в рамките на една общност.

Подобно на хората от останалите нации по света, палестинският народ притежава богато разнообразие от народни традиции и обичаи, които отразяват тяхната религия и представят тяхната колективна духовност като един народ. През последните 2000 години, палестинските християни са развили своята собствена група обичаи, които са повлияни от религията им. В тази статия искам да ви запозная с някои от традициите, обичаите и практиките, които са свързани с християнската общност в Палестина. Те могат да бъдат разделени на три категории: свещени места, религиозни празници и свещени ритуали.

Свети места
Палестинските християни живеят в земите, в които Христос е живял, проповядвал и разпространявал своето учение. Поради това е нормално, че голяма част от техните традиции и практики са повлияни и оформени от светите обекти, намиращи се в близост до тях. Църкви са били построени върху свещените земи като символ и напомняне за живота на Христос и Дева Мария; най-важните от тези обеките са църквата Рождество Христово във Витлеем, йерусалимската църква „Възкресение Христово“ и църквата Благовещение в Назарет.

Поклонението до тези свещени обекти е започнало около преди две хиляди години, скоро след появата на самото християнство. Палестинските християни посещават тези места, за да се поклонят и бъдат благословени от Бог, те палят свещи в църквите, за да бъдат спасени както техните собствени души, така и душите на техните роднини. Молят се на свеците, за да може Господ да им даде това, от което се нуждаят. Дори националните празници са пряко свързани със светите обекти. Това са обществени празници, в които цари атмосфера на щастие и радост. Палестинските християни в Палестина, както и тези пръснати по света, са запазили здрава връзка със светите обекти. Всеизвестно е, че когато палестинци дойдат от чужбина на посещение на роднини, първото, което те плануват да направят, е да посетят свещените обекти, които те смята за източник на благодат и благословия.

Параклиса на Млечната пещера във Витлеем

В допълнение към трите църкви, които вече споменах, има и други значими обекти, които биват посещавани от вярващите, сред тях са параклиса на Млечната пещера във Витлеем, Светилището на св. Георги в Лод, Св. Илия в Хайфа, планината Тавор и други. Например, Млечната пещера, намираща се близо до църквата Рождество Христово във Витлеем се посещава най-вече от майки, които имат трудности при кърменето на своите бебета. Майките търсят помощта на Дева Мария, която, според вярванията, е кърмела Исус на това място.

Палестинските християни посещават свещените обекти, целуват свещените камъни, молят се и палят свещи. Всеизвестно е, че семействата предпочитат да покръстят децата си или да се омъжат в едно от тези свещени места. Трябва да отбележим, че ограниченията, наложени от Израел за влизане в Йерусалим, както и строящата се разделителна стена, не позволяват на повечето палестински християни да посещават източниците на техния духовен и религиозен живот (в допълнение към източниците на техния социален, икономически у културен живот).

Религиозни празници

Светите обекти често биват свързани със светите празници, най-вече с Коледа и Великден. На Коледа стотици хиляди християни се събират във Витлеем, който бива украсен с разноцветни светлини, коледни дървета и фигури на Дядо Коледа. Целят град се превръща в коледен базар и става източник на голяма радост за семействата. По време на коледните тържества Ерусалимските патриарси посещават Витлеем.

Палестински момичета скаути водят Коледното шествие. Повече снимки:http://english.sina.com/world/p/2009/1224/295391.html

Латинският патриарх посещава града на 24 декември, гръцкият православен патриарх на 18 януари, а францисканците на 5 януари, когато се чества празникът на Богоявление. Влизането на патриарха се извършва по организиран начин. Патриархът напуска резиденцията си в Ерусалим, воден от конна полиция, така делегацията пристига във Витлеем, където са посрещани от кметовете, областните управители и държавните служители от градовете Витлеем, Бейт Сахур и Бейт Джала. След това всички, водени от момчета и момичета скаути, се насочват към площада Рождество Христово, където патриархът се среща с известни дейци от Витлеем и съседните градове и села. След това те отиват в църквата „Рождество Христово“, където започват религиозните обреди. Коледните тържества са огромно събитие във Витлеем, председателят на Палестинската автономия присъства на среднощната литургия, защото Коледа е не само християнски празник, но се е превърнала и в национален празник, който се празнува от целия палестински народ.

На Великден Ерусалим се превръща в море от хора. Палестинските християни, както и християните от целия свят, минават по улиците на светия град, носейки големи кръстове на раменете си. Te ходят по стъпките на Исус по улицата Виа Долороса, минавайки покрай всичките 14 станции, които им напомнят за агонията на Христос.

Една от най-важните процесии е тази на Цветница, седмица преди Великден. Вярващите носят палмови и маслинени клони, докато минават от Вифания до църквата Св. Анна, пеейки специални химни. Свещеният неделен ден след Възкресение Христово има важно значение, особено за източно-православните християни. Вярващите, събрали се пред Църквата на Божи гроб с радост палят свещи от огъня, който според вярванията се запалва от Светия гроб. Младите хора пеят религиозни и национални песни, преминавайки през улиците на стария град на Ерусалим, палейки свещите на хората, които срещат. Чрез запалените свещи (познати като жив огън в България) огънят бива пренесен до останалите градове и села в Палестина (и по целия православен свят).

Религиозните празници също са свързани с популярни храни. На Великден, например, християните правят и ядат специални сладки, наречени каак и мамул. Те се правят от грис с пълнеж от фурми или орехи. Според традицията, каак представлява короната от тръни на главата на Христос, а маамул представлява парчето плат, напоено с вино, което римските войници са дали на Христос, за да пие, докато е бил на кръста.

Друго традиционно ястие се нарича бурбара, кръстено е на Света Варвара, която е живяла през четвърти век и чието светилище се намира в село Деир Абуд. Християните от цяла Палестина ядат бурбара, която се приготвя от смес от пшеница, стафиди и семена на нар, накиснати в подсладения сироп на сок от кайсии, наречен камардин. В навечерието на деня на Света Варвара, вярващите носят на подноси камардин до олтара, за да бъдат благословени от свещеника. След това се прибират у дома, за да се хранят със семейството и приятелите.

Ритуали по време на кръщенета, ставби и погребения
Много традиции са свъзрани с кръщенето, което е и важно обществено събитие за интегрирането на детето в обществото на вярващите. По този повод, най-близките от семейството се събират и подаряват подаръци на кръстенето дете. Според традициите, детето трябва да плаче по време на самото кръщене, тъй като според вярващите сълзите са знак за нещо добро. Ако се случи така, че детето остане тихо по време на церемонията, баба му обикнвоено го ущипва, за да се разплаче. Обикновено след края на ритуала, семейството на покръстенето дете поканва роднини и приятели на обяд или вечеря в специална зала или в своя дом.

Има много социални традиции, свързани със сватбите. Преди да започне самата църковна церемония в църквата, се провеждат няколко важни социални обичая, които показват значението на брака за палестинските християни. Тези практики включват: изрисуването на булката с хенна, избръсването на брадата на младоженеца в присъствието на най-близките му приятели, както и вечерни празненства с много песни и танци преди самата сватба.

Според обичая и най вече в селските райони, тези практики са продължавали седем дни и седем нощи, като те са включвали и различни социални дейности, като например надбягване с коне. В градските райони сватбите са продължавали обикновено само един ден, заради големите разходи от една страна, но и заради промените в обществените структури от друга.

Самата сватба започва с това как булката напуска дома на баща си. На нея се дава сума пари като жест на солидарност с нейното семейство, тъй като сватбите струват много пари. По пътя от дома на младоженеца към църквата, зефа (zeffa) или шествие с роднините на младоженеца минава из улиците на селото. Приятелите и роднините на младоженеца се събират и ескортират младоженеца до църквата, държейки го не техните рамена, танцувайки и пеейки празнични песни. Песните изразяват щастие, социална интеграция и религиозни чувства, които младите са наследили от своите предци. В двора на църквата, тълпата се събира за последен танц и песен преди да влязат в самата църква. В края на церемонията вътре в църквата, кумът хваща младоженеца и го хвърля във въздуха три пъти. След края на церемонията, семейството на младоженеца кани семейството на булката и близките приятели на банкет. Седмица по-късно се провежда фрад, което е обществено събиране на двете семейства в първата неделя след светбата. След като младоженците се върнат от сватбеното им пъешествие, местният свещеник приветства новото семейство като членове на голямото църковно семейство.

Социалните традиции са свързани и с погребението на мъртвите. Вярващите се събират, за да изразят своята мъка, но и своята вяра във възкресението и вечния живот. Хората се събират в дома на умрелия, за да изкажат своите съболезнования на опечелените роднини. Тази традиция носи утеха за роднините. Сервира се само черно кафе без захар, а хората, след като изпият поднесенето им кафе, обикновено казват “Нека Господ бъде милостив с него”, както и “Нека имате дълъг живот”. След самото погребение члеовете на семейството се събират, за да ядат заедно храната на “жалостта”, която обикновено се поднася от един от опечалените роднини. Къщата на опечалените остава отворена три дни след погребението, за да може семейството на умрелия да не остава само. Съболезнованията свършват на третия ден, когато в църквата се провежда специална молитва. Една от традициите повелява мървтият да бъде погребан, покрит с булото на Христос, парче плат, използвано специално по този повод. Освен това, преди да покрият ковчега, свещеникът хвърля парчета пръст върху мъртвото тяло и го полива със зехтин. За палестинците, зехтинът е символ на живота, използвайки го, хората изразяват своята вяра във вечния живот.

В заключение трябва да се каже, че има много традиции и обичаи, които се еднакви и за мюсюлманите, и за християните. Всички традиции водят своето начало от дълбокото минало, те изразяват много специални социални отношения, разбира се, те имат и специфични религиозни особености. Например, традициите при погребението на мъртвите, както и звуците на радост по време на сватба, са еднакви при мюсюлманите и християните.

Палестинското кино – 1 част

Освен, че е определяно за седмото изкуство, освен, че е приятно забавление и препочитан начин за прекарване на свободното време, киното е и едно от най-силните оръжия, когато става дума за предаване на дадено послание до възможно повече хора. Не случайно палестинското кино днес е важна част от палестинския живот и борба за независимост.

Но какво включва палестинското кино – филмите на кои режисьори могат да бъдат определени за палестински?
Според Абед Ал Катеб, палестинско-американски културен деец, специализирал в историята на палестинското кино, палестински режисьор е режисьорът, чийто корени се намират в историческа Палестина и който е участвал в производството на филм за палестинско-израелския конфликт, независимо дали е бил късометражен или игрален, фантастика или не-фантастика, експериментален или класически . Важното е да е филм, който е получил внимание по време на палестински, арабски или международни филмови фестивали. В редки случаи, не-палестински арабски режисьори също са категоризирани като палестински режисьори, ако те са посветили значителни усилия за заснемането на палестински филми.

Изгнанието и етническото прочистване на палестинския народ оказват влияние и върху палестинското филмово изкуство – палестинските режисьори са разпръснати из целия свят. Това прави проследяването на тях и техните филми трудно предизвикателство. Но благодарение на Интернет, тази задача стана по-лесно през последното десетилетие. Read the rest of this entry

Добре дошъл в зоопарка

Моят квартал няма улични знаци. Дори и случайно да видите такива, то върху тях не са изписани имената на улицитe, които хората познават. Номерата на къщите също се виждат рядко.

Аз дори не знаех моят собствен пощенски адрес до вчера – четири и половина месеца след пристигането ми на тази улица.

Улица в Хайфа, фото:Audrey Farber

Моят квартал не разполага с големи улични кофи за рециклиране на пластмаса и стъкло, които са удобно разположени в останалите части на града. Улиците в моя квартал са тесни и лъкатушещи. По тях деца върху велосипеди заобикалят препятствията, създадени от техните братя и сестри, братовчеди и съседи, които играят футбол навън.

Има една автобусна спирка, няколко таксита и бих се изненадала, ако видя улично осветление.
Но има обществени тоалетни, както и знаци, които сочат на приключенските туристи как да стигнат до тях на не по-малко от три езика.

Този квартал присъства във всички пътеводителi като квартала, в който моxe да бъде намерен най-вкусния фалафел, ако тръгнете надолу по една много тясна уличка, докато стигнете магазинчето, което е като дупка в стената. Въпреки че, ако питате мен, магазинът се намира на една нормална по размер за тоза квартал улица. Предполагам, че това зависи от гледната точка.

В моят квартал се намира „Близкоизточният базар“, както и един външен пазар, в който задължително има сергии за шауърма (арабския дюнер) и магазини за балкава и умишлено поставени произведения на изкуството, повечето от които са на еврейски художници на различни теми за сътрудничество и съвместно съществуване. Но почти никакви еврейски израелци не живеят в моя квартал – а и повечето еврейски израелци, които познавам са шокирани, че аз живея тук. „Но там не е ли опасно?“

Моят квартал е снизходително? покровителствено? предано? посочен в Lonely Planet(гайд за туристи) като „прошарения стар християнски-арабски квартал на Хайфа“ и всички знаци (буквално) се опитват да запазят атмосферата на автентична “Близкоизток-ност“, стига тя да остава в рамките на своите ограничения и предварително зададени граници.

Това е мястото, където туристите отиват за да получат възможността да опитат от старата атмосфера на Близкия Изток, малко арабския вкус в иначе еврейската държава. Това е един от примерите на израелското псевдо-съжителство; едно от малкото места, където израелското правителство показва по такъв крещящ начин устойчивото съществуването на не-евреите. Хвърляйки разядени стари кости към всички защитници на правата на гражданите: погледнете нашето разнообразие!

Елате на посещение в еврейската държава и докато сте тук погледнете тези примитивни араби в малкото им затворено пространство – точно както са живели преди да дойдем в тази пустиня и да цивилизоваме тази пустош с мляко и мед, и плодове и вино… И пушки. (Забравете за десетилетията британското управление, а преди това за вековете османското, които са били преди нас).

Ние се опитваме да запазим собственото им наследство за тях самите … лишавайки ги от възможността да постигнат напредък, оставяйки за тях единствено техните тесни улички, възможността да продават патладжаните с нисък лихвен процент и да се усмихват, казвайки ahlan wa sahlan (добре дошли на арабски език) на автобусите, пълни с американски туристи на средна възраст. (Знаете, че тук не идват birthright туристи (това са млади евреи от целия свят, които имат право на безплатна обиклка из “родината“ им), тъй като те не се допускат в близост до арабите! Опасност, опасност!)

Разбира се, нито един от няколкото музея в Хайфа – посветен на всичко, от японското изкуство до незаконната имиграция – не представлява палестинската култура, изкуство, или история.

Това е общност на показ. Това е единствената останала част от Близкоизточната атмосфера, от която Израел може да се възползва без страх от критика или отмъщение, тъй като ориенталистът във всеки от нас не вижда гетоизирането на арабите като нещо, което трябва да бъде променено. Тази общност е заседнала на едно място от преди десетилетия, хранена от отпадъците на икономическите възможности.

Засенчен от построените на върха на хълма хотели-кули (да се чете:част от богатите еврейски квартали) и свързан с военизираното индустриално пристанище, това е малък рай на все по-задушавана култура, част от общество, чийто права намаляват всеки ден.

А най-хубавото е, че живейки тук ти се чувстваш все едно си на част от този зоопарк. На показ с пита хляб и прясно уловена риба, за радост на туристите от всички страни. А те дори моат да намерят пътят до тоалетните.

––––
Автор на статията е Audrey Farber. She did her undergrad at UPenn majoring in Modern Middle East Studies. Her activism has involved resettling Somali, Iraqi, and Burmese refugees in Maine, researching forced migration issues in Amman, and she is currently interning at Mada al-Carmel – Arab Center for Applied Social Research, in Haifa.

–––––-

Повече за историята на Хайфа в статия на израелския историк Илан Папе

The Great Book Robbery

Нов проект цели да разкрие скрита досега глава от историята на палестинската Катастрофа (Накба) – експулсирането и бягството на палестинците в следствие на действията на израелските военни през 1948 година – а именно систематичната кражба на повече от 60 000 палестински книги и опита за унищожаване на палестинската култура.

С нарастващото насилие, съпровождащо създаването на Израел, хиляди палестински семейства са напуснали домовете си в търсене на сигурност и убежище. Едно след друго палестинските семейства бягали и предполагайки, че скоро ще върнат, оставили зад себе си много от най-ценните си вещи. След като домовете опустели, започнала организиранa израелска кампания с цел лишаването на палестинците от едно от най-ценното за тях – книгите им.

Между май 1948 и февруари 1949 г., библиотекари от еврейската национална библиотека и университетската библиотека в Ерусалим са влизали в опустелите палестински домове в Западен Йерусалим и иззели 30 000 книги, ръкописи и вестници от там. Тези културни ценности, които са принадлежали на елитните и образовани палестински семейства, са били след това „заети“ от Народната библиотека, където се намират и до сега.

Освен в Ерусалим, в градове като Яфа, Хайфа и Назарет, служители на службата за неприсъствена собственост са събрали около 40 000-50 000 книги, принадлежащи на палестинци. Повечето от тях са били по-късно препродадени на арабите, въпреки че около 26 000 книги са счетени за неподходящи, тъй като са съдържали „подбуждане срещу държавата [Израел]“ и са били продадени като отпадъчна хартия.

Тази неразказана история от Накба е останала скрита през годините, докато израелският студент Гиш Амит случайно не попада на архивите, които документират систематичното плячкосване на палестинските книги.

„Това стана съвсем случайно“, признава Гиш. „Прекарах първите няколко месеца от работата по моята докторска степен в различни архиви, сред които бе и архивът на Еврейската национална и университетска библиотека, където един ден открих първите документи относно събирането на палестински книги, оставени по време на войната през 1948. Отне ми още няколко седмици и десетки документи за да осъзная, че тази история трябва да бъде разказана. Никой не е говорел за това досега, а това трябва да се промени, защото така ще обогатим познанията ни за палестинската култура и нейното заличаване.“

Въпреки че много палестински семейства са били наясно, че техните книги са били взети по време на периода след 1948 г., те не са имали представа, че това е било вследствие на системно и съзнателно усилие.

Гада Карми, палестински активист и автор, която живее в Ерусалим до 1948 г., когато семейството ѝ е принудено да избяга, си спомня, че баща ѝ е бил запален читател и е имал впечатляваща лична библиотека.

„Семейството ми е бил част от малкия, сравнително образован елит в Палестина по това време и имахме много книги“, обяснява тя. „За ционистите да откраднат тези книги … Не знам, това е шокиращо. Но те откраднаха всичко, така че предполагам това не ме изненадва въобще.“

Културното унищожаване, което се провежда по времето на Накба не получава толкова голямо значение, колкото унищожаването на стотиците селища и палестински домове. Възприема се като малко по мащаби и значение, защото засяга малка част от градския елит, за разлика от пълното унищожение на палестинските села, което засяга огрмона част от палестинското население.

„Това, което трябва да разберате е, че палестинската загуба по времето на Накба е толкова мащабна, че данните за загубените книги са били счетени за незначителни“ казва Карми, която сега живее и работи като университетски преподавател в Обединеното кралство. Тя е и автор на няколко книги, включително и на книгата In Search of Fatimа, мемоар за преживяното от семейството ѝ по време на Катастрофата.

„Тогава хората са загубили домовете си, живота си, земите си и предполагам, че загубата на книги от домовете на малкия палестински елит не е било от голямо значение. Сега, когато всички тези години са минали, тези данни се отново се появяват на бял свят и тяхното значение се признава.“

Организаторите на проекта работят по създаването на филм, режисьор на който ще бъде Бени Брунер. Той заедно с Арян Ел Фасед (съосновател на Електронна интифада), както и останалите организатори са поставили за своя задача да подчертаят спонсорираното от държавата Израел плячкосване на книги през 1948-49. “Големият грабеж на книги“ е проект в процес на изграждане, които се надява да изложи неразказаната история за грабежа на книгите и да помогне на палестинците да възстановят своето културно наследство и дори да го съживят (кратко видео можете да намерите на сайта филм).

Брунер, холандски и израелски гражданин, който е работил над различни филми, свързани с Израел и палестинците, твърди,че „Taзи история е наистина значителна, тук става дума не само за кражбата на 60 000 книги, но за разрушаването на една култура. Това е истинското последствие от случилото се, това е нещо важно и е нужно да се говори за него. И ако е възможно, трябва да се положат усилия за спасяването на изгубената култура, разрушена през 1948 година.“

Преди Катастрофата да разпръсне палестинския елит из целия свят, градове като Ерусалим и по-специално Яфа са били ядрото на културната и политическа дейност. Добре образования елит е публикувал вестници, списания, книги, поетичните и интелектуалните клубове процъфтявали, а кафенета са били места за обсъждане на важни въпроси. Всичко това рязко се е променило през 1948 г. и сега е почти напълно забравена глава от палестинската културна история.

Докато книгите, конфискувани от Израел първоначално са били маркирани с имената на палестинските им собственици, през 1960 г. тази политика е променена и книгите са отбелязани само с две букви: „ИС – Изоставена собственост“ или в течение на времето са станали „израелски“ книги, особено след като голяма част от тях са били вградени в националната колекция.
„Те станаха „нашите“ книги и част от „нашето“ културно наследство“, казва израелецът Брюнер.

Както Карми обяснява: „Това, което наистина е ужасно относно кражбата на тези книги е, че като все едно казваш:“Аз не само ще открадне вашия дом и вашата земя, но и интелектуалното ви наследство“ – те са взели тези книги и са сложили ги в израелските библиотеки сякаш винаги са били там. Ето защо ние започваме една битка, защото ние не просто се опитваме да си върнем нещо, което седи там и събира прах … ние се опитваме да си върнем нещо, преди то да бъде унищожено. И затова това е толкова важно и за това проектът [на Брунер] е изключително ценен. “

Карми подчертава неотложността от издирването на тази част от палестинската историята и значимостта на този момент. „Ние вече преодоляхме етапа на травма или шок, в който палестинци бяхме много дълго време. Сега е време да си върнем нашата история, нашата култура, нашите градове, нашата архитектура, нашата география, преди Израел да разруши всичко. “

Но дори и Карми признава, че някои неща са загубени завинаги. Ръкописи, които никога не са били публикувани, книги, продавани като отпадъчна хартия, лични дневници или дори речници на арабски и английски, върху които бащата ѝ е работил сега са загубени завинаги. Но както Карми, така и Брунер смятат, че Израел трябва да върне над 6 000 книги, които са ясно обозначени като палестински собственост на законните им собственици.

Карми също така добавя, че е време за създаване на палестинско движения – успоредно на движението за издирване на еврейски и други културни артефакти, загубени при управлението на нацистите – посветено на намиране на части от палестинското културно наследство, загубено по време на Накба. Този проект е първата стъпка към това.

Списък с част от книгите

Страницата на проекта

–––––––––––––––––––-
Статията е на Arwa Aburawa , журналист на свободна практика със седалище във Великобритания, която пише за Близкия изток, околната среда и други обществено значими проблеми.
––––––––––––––––––––

Газа – това не е просто икономическа обсада, това е и културна обсада

Малко хора, живеещи извън Газа знаят, че историята на Газа води началото си далеч преди израелската окупация. Всъщност Газа е историческа къща, пълна със съкровища. Много от тези съкровищаобаче в момента са в израелски музеи, а тези, които са останали в Газа е все по-трудно да бъдат опазени в резултат на израелската обсада.

Поради минаващия през Газа исторически път на коприната и поради това, че е мост между Африка и Азия, Газа е била родина на различни цивилизации, включително на фараоните, ханаанците, филистинците, кръстоносците, римляни и много други. Александър Велики също е нахлул в Газа в миналото; както и Наполеон Бонапарт.

„Ако тръгнете из Газа ще откриете керамика и резбовани колони и капители, както и останки от цивилизации от далечното минало, включително артефакти от началото на човешкото присъствие като желязната и бронзовата епоха“, твърди Асад Ashoor от Министерството на туризма в Газа.
Те са оцелели през различните цивилизации и скорошните израелски бомбардировки.

В района на Деир ал-Balah, където се намират разкопаните останките на манастира „Свети Иларион“, който е първата църква в Палестина, са открити изненадващо непокътнати подови мозайки и колони.

В град Газа се намирна Pasha Palace, който днес е превърнат в музей, където се вярва, че Наполеон е пребивавал. Джамията Омари, използвана днес от богомолци, е построена на мястото на езически храм, превърнат по-късно във Византийската църква, и чиято камбанария все още може да бъде видяна.

Хамам ал-Sammara, османска баня, все още привлича клиенти днес.

„Работници, които наскоро копаеха поради в района Туфа на град Газа са открили стара къща от периода на султан Mamluk“, казва Джамал Абир, секретар на музея в Газа. „Над къщата имаеше гробище от по-късен период. Но ние не бяхме в състояние да праим разкокпи, защото над тях се намират важен път и има много хора, живеещи в тази област.“

„Около преди осем месеца“, Jammal продължава: „разкопки започнаха в Тел Рафа, археологически обект от гръцко и римско време, богато с артефакти, но в опасна зона, защото е в близост до палестинско-египетската граница. Израелците разпръскват листовки, в които се казва да не се долбижаваме 300 метра от този конкретен район“.

Но работниците продължават да копаят и според Министерството на туризма, са намерили различни важни артефакти, включително римската епоха – саксии и съдове, керамика, както и капака на ковчег от византийския период, и сребърни монети от гръцката епоха.

Въпреки всички тези открития и съществуващи антики, археологията в Газа е изправена пред сериозни пречки.

Jammal твърди, че много от съкровищата на Газа са попаднали в музеи извън Газа. „Тъй като работата ми включва и обиколки с посетители, съм срещала много хора, които казват, че са видели артефакти като нашите в израелски музеи в Тел Авив и Йерусалим“, казва тя.

Gerald Butt, в книгата си Life at the Crossroads: A History of Gaza отбелязва: „В израелските музеи има рисувани чаши, взети от Tell al-Ajjul,“ един от най-важните археологически обекти в Газа.

Освен тези проблеми с грабежи, археологията в Газа е изправена пред допълнителни пречки вследствие на израелските бомбардировки и липсата на специализирано оборудване и химикали, необходими за запазването и поддържането на реликвите.

„Ние спешно се нуждаем от материали за почистване и поддържане на артефактите“, казва Jammal.

„Целта на Израел е премахването на историята и културата на Палестина“, казва министър Ashoor. „Израел иска хората навън да мислят, че Газа е депресиращо, опасно място, лишено от култура, история и красота.

Jammal се съгласява и добавя. „Това не е просто икономическа обсада, това е културна обсада, обсада на всичко, което е палестинско.“


Втората половина на това видео показва кратка обиколка из един семеен музей в Газа.

Книгата Mornings in Jenin на палестинската писателка Susan Abulhawa

Сюзън Abulhawa е дъщеря на бежанци от войната през 1967 г., когато Израел окупира Западния бряг и Газа, включително Ерусалим.
В момента тя живее в Пенсилвания заедно с дъщеря си. Тя е основател и президент на Площадки за Палестина, организация посветена на спазването на правата на палестинските деца да играят.
Нейните политически есета и коментари се публикувани в редица печатни международни медии, тя е също така съавтор на две антологии – Shattered Illusions (Амал Press, 2002) и Searching Jenin (Cune Press, 2003).
Mornings in Jenin е нейният първи роман.

Ето как тя описва своите мотиви да напише този роман:
“За мен литературата е място, където всички ние можем да се срещнем за да преоткрием това, което ни свързва – нашата хуманност. Тази среща има още по-голямо значение, когато става дума за народ като палестинския, които са демонизирани и дехуманизирани до такава степен, че малка част от американците виждат в тях нещо повече от сбор от разни луди, ирационални араби.

Всъщност, аз идвам от един древен народ, който е родом от Палестина, народ, който е живеел по тези земи и са обработвали земята в продължение на векове, ако не и хилядолетия. Ние сме мюсюлмани, ние сме християни и ние сме евреи. Някои от нас са атеисти марксисти. Палестинската култура, от която идвам е красива, богата, сложна и заплетена. Палестинското общество е гостоприемно и великодушно, със свой собствен уникален диалект, храна, традиции и дрехи.

Подобно на всяко общество ние имаме нашите мошеници и нашите светци, нашите неморални и морални представители, нашите майки и стари моми, клюкарки и блудници, някои палестинци са пацифисти, други използват насилие, има и бандити, има и безделници, има и артисти, танцьори, писатели, и музиканти.
Имаме деца, които обичаме и обожаваме и за които искаме да създадем достоен живот.

Това е реалността, която аз познавам и искам да предам на читателите чрез Mornings in Jenin. И тази реалност би била непълна, ако не добавя друга горчива реалност, а именно, че ние сме хора, които бавно биват изтрити от картата. Хора, които продължават да бъдат системно прогонвани, които живеят под една от най-жестоките военни окупации в света. Read the rest of this entry