Архиви

11-ти март

.. so ironic how foreigners can easily go to your original country
moving from a city to another
taking photos, talking, explaining about it for u
as if you are really the real foreigner …
whether here or there … You’r a Foreigner everywhere….
but what is unique about u ..
you have a country living in u….Palestine
M.Z.S.

Разказ на Yasmeen El Khoudary за пътуването ѝ до нейната най-мечтана дестинация:

Винаги съм си представяла моята версия на класацията „100 места, които трябва да посетя преди да умра“ като класация, която съдържа едно единствено място. От гледна точка на географската близост, това място не изисква задокеански или трансатлантически полет. То не изисква светлинна раници или удобни обувки за катерене. То не изисква и камера с много памет, защото не става дума за „посещение“, в което аз да бъда в ролята на турист. Това място – поне хипотетично – не би трябвало да изисква визи или разрешения. Но какво тогава ме спира да го посетя и защо то е единствено в списъка ми на най-желани дестинации, ако всъщност е толкова лесно да стигна до него?

Моята мечтана дестинация е Ал Кудс, или Ерусалим. В един утопичен свят бих била в състояние да посетя града, когато ми се прииска в свободното ми време, тъй като Ал Кудс е само на час и половина път с кола от град Газа, където живея. Израснала съм бленувайки за момента, в който ще мога да видя Ерусалим, докато не завърших университета и родителите ми не ми съобщиха, че ще направят всичко възможно да получа необходимите документи за да посетя свещения град. Първо ме пратиха в Кайро, след това отидох до Аман, а накрая преминах границата в Ерихон и влязох в Палестина.

Баща ми и аз се отправихме към Рамала, пърото ми пътуване до там, там прекарахме и нощта. Не можех да спя изобщо от вълнение. Освен обичайните ми мисли свързани с това какво представлява града, на какво мирише и как ще се чувствам след като успея да достигне най-накрая до любимата ми дестинация, аз се чудех дали въобще ще имам това щастие – да успея да вляза в града на първо място.

Кафе за добро утро на покрив с гледка към град Рамала постави началото на един от най-дългите, но и най-запомнящи се дни в живота ми – 11 март. Потеглихме за Ерусалим. Read the rest of this entry