Архиви

Отговорът на Израел след приемането на Палестина за страна-наблюдател в ООН

Вчера Израел обяви, че спира превода на данъци и митнически такси, които събира вместо палестинските власти, в отговор на успешната молба на палестинските власти за получаване на статут на страна-наблюдател в ООН.
Израел ще запази повече от 100 милиона долара този месец като наказание за молбата пред ООН стана ясно тази неделя.
“Нямам намерение да преведа данъците на паластинските власти този месец”, е заявил финансовият министър Йовал Стайниц пред израелско радио.

Друго наказание, което Израел обяви още в петък, са одобрените планове за строителство на 3 000 жилища в окупираните територии.

Повече подробности за този проект може да разберете от следния текст. Той, както и включените в него карти, са на Ир Амим (“Градът на нациите” или “Градът на народите”), НПО, която фокусира дейността си върху Ерусалим в контекста на израело-палестинския конфликт. Ир Амим цели да превърне Ерусалим в по-жизненоспособен и справедлив град за палестинците и израелците, които го делят:

В отговот на палестинската молба за държавност, израелското правителство е решило да съдейства на плановете за строителство на жилища в земя, известна като зона Е1, намираща се на североизток от Ерусалим. Проектът цели да свърже анексирания Източен Ерусалим с едно от големите поселения, Маалех Адумим, като по този начин ще направи създаването на цялостна палестинска държава на практика невъзможно.

Зона Е1

Е1 (съкращение от “East 1”) е термин, използван от министерството на жилищната политика за земи, намиращи се на изток от границите на ерусалимската община, върху хълмовете между Маалех Адумим и Ерусалим. Зоната се намира на север от главния път, свързващ Ерусалим с Маалех Адумим и граничи с палестинските градове Аната, Абу Дис, Азария и А-Заим. Е1, който покрива около 12 000 дунама (или 12 кв. км), е част от плануваната територия на Маалех Адумим. Основната пътна артерия между северната и южната част на Западния бряг минава през Е1.

В последните години Израел започна да застроява и установява израелци в района. Планат за развитие на Е1 включва преместването на щаба на полицията за Западния бряг (или Юдея и Самария) от сегашното им местоположение, и изграждането на поне 3 500 жилищни единици, голям търговски център, парк, гробища, хотели и др. Плановете за Е1 не споменават по какъвто и да е начин местното палестинско население.

Строителството в района Е1 започна през 2004 година под контрола на Read the rest of this entry

Когато димът над Газа се разсее

Преди два дни Yousef Munayyer, палестински американец и политически анализатор, който е начело на организацията The Jerusalem Fund във Вашингтон, както и на учебната програма The Palestine Center, публикува много интересна статия в американското списание The New Yorker.
В нея той се опитва да анализира какво ще се случи и най-вече какво би трябвало да се случи след като военните действа в Газа спрат. Само преди няколко минути Хилари Клинтън и египетският президент Мосри обявиха, че тази вечер започва примирие, което трябва да бъде използвано за преговори между двете страни. Така че този анализ е точно навреме:

“Скоро или не толкова скоро, да се надяваме възможно по-скоро, всички тези, за съжаление, познати сцени на насилие в Ивицата Газа – телата на мъртви деца, изстрелването на ракети и т.н.- ще спрат временно. Както след всяка друга размяна на насилие, примирие ще бъде постигнато. Въпросът е какво ще сме научили от случилото се.

Откакто бомбардирането започна, двете страни задават въпроса как това може да свърши. Ако отговорът е различен от това да видим повторение на тази операция след няколко години, тоест безкрайна форма на война, израелците трябва да се заемат с въпроса за тяхната индентичност. Не, не става дума за клиширания въпрос дали Израел има право да съществува. Наложителният въпрос е дали начинът, по който Израел съществува – като окупатор, колонизатор и не на последно място като апартейдна система – е правилен? Има ли друго решение, включващо създаването на една демократична държава?

В продължение на десетилетия идеите на Зеев Жаботински от есето му “Желязната стена” (“The Iron Wall”) от 1923 година определят начина, по който много израелци се отнасят към палестинците. Жаботински, идеологическият предшественик на управляващата пратия Ликуд на Бенямин Нетаняху, е смятал за наивно да вярваме, че местното арабско население някога ще приеме, както той сам се изразява, “ционистката колонизация.” Поради това, заключава той, единственият начин ционисткият проект да успее е чрез използването на сила -“желязна стена, която местното население да не може да пробие”.

Това, което се случва в Газа в последните няколко дни, а и което се случва в Палестина вече почти век, доказва, че Жаботински и неговите съвременни последователи едновременно имат право, но и грешат. Те правилно вярват, че местното палестинско население няма да се откаже от своето право на земя и пълни права. Но грешат като вярват, че това предизвикателство може да бъде решено със сила.

В рамките на 22 дни преди четири години Израел проведе операция Излято олова, Read the rest of this entry

“Отхвърлянето на границите от 1967 година от страна на Нетаняху е признак на арогантност“

В интервю за немското списание “Шпигел“ външният министър на Люскембург Жан Аселборн заяви, че Европейският съюз подкрепя думите на американския президент Обама за създаване на палестинска държава въз основа на границите от 1967 г. и също така твърди, че ако израелците продължат да упорстват, ЕС ще обмисли предприемането на политически действия.

Според него:

Отхвърляне на мир, базиращ се на границите от 1967 г. от страна на Нетаняху е признак на самомнителност и арогантност – особено предвид факта, че Обама изрично посочи, че промяна на границите от 1967 г. би било възможна при взаимно съгласие за размяна на земя. Нетаняху обаче потиска политическата реалност и вместо това залага на патово положение. За мирния процес това може да бъде смъртоносно.

Макар и изрично да отбелязва колко важна е сигурността на Израел за Европейския съюз, люксембургският министър смята, че

Трябва да се направим опит да включим „Хамас“ в демократичния процес – така, както успяхме да сторим с „Фатах“ през 1990-те.

и продължава:

Макар и да смятаме и изискваме от Хамас да спрат с насилието, не може просто да поставяме условия единствено на палестинската страна, тъй като те не са единственият източник на насилие. Израел превърна Газа в затвор. Там 1,7 милиона души живеят върху територия, която е една седма от размера на Люксембург. Да затвориш границите и да позволиш само определени стоки да минават в Газа, където има голям недостиг – това е също форма на насилие. В Западния бряг, Израел продължава да строи поселения върху конфискувани палестински земи. Това е постоянна провокация.

На въпроса дали Европейският съюз би могъл да окаже натиск въобще, имайки предвид, че остава впечатлението, че единствено САЩ може да оказват влияние върху Израел, Аселборн отговаря:

Обама казва и върши правилните неща. Но в Съединените щати ще има избори през следващата година, а опитът ни показва, че в такива ситуации, американските кандидат-президенти губят от своята смелост при вземане на позиция по отношение на израелското правителство. Про-израелско лоби в САЩ е много силно. Ние, европейците, не сме изложени на такъв натиск.

За смъртта на палестинката Джауахар и демокрацията

Четейки реакциите след смъртта на Джауахар се питам колко ли е болезнено дни след като си загубил детето/майката/сестрата си да бъдеш обвинен, че лъжеш относно обстоятелставта около смъртта на този скъп човек.

Всъщност “атаката“ към семейството и приятелите на Джауахар започва часове след смъртта ѝ. В статия в най-четения изралелски всекидневник от 1ви януари 2011г. репортерът Yair Altman заявява ясно още в заглавието на своята статия, че

Палестинците обещават отмъщение след смъртта на Абу Рахма. „Отговорът на Израел, донесъл смърт за една от нас, няма да мине необезпокояван.“

И започва статията с думите, че

“Протестиращите срещу строежа на стената обещават отмъщение, докато армията започва разследване …“

Четейки статията до края така и не става ясно кой и кога е изпратил подобни заплахи. Единстевните думи, цитат от протестираш срещу стената, са на Мухамад Катиб:

„Нечовешкият отговор на Израел срещу народната кампания срещу стената няма да бъде пренебрегнат. В началото на новото десетилетие е дошло времето светът да поиска от Израел да поеме отговорност за своите действия и да спре окупацията“.

Отмъщение? Или просто мирен призив към световната общественост?

Но това не е всичко, на специален брифинг на 3ти януари израелските военни информират Read the rest of this entry