Архиви

“Отхвърлянето на границите от 1967 година от страна на Нетаняху е признак на арогантност“

В интервю за немското списание “Шпигел“ външният министър на Люскембург Жан Аселборн заяви, че Европейският съюз подкрепя думите на американския президент Обама за създаване на палестинска държава въз основа на границите от 1967 г. и също така твърди, че ако израелците продължат да упорстват, ЕС ще обмисли предприемането на политически действия.

Според него:

Отхвърляне на мир, базиращ се на границите от 1967 г. от страна на Нетаняху е признак на самомнителност и арогантност – особено предвид факта, че Обама изрично посочи, че промяна на границите от 1967 г. би било възможна при взаимно съгласие за размяна на земя. Нетаняху обаче потиска политическата реалност и вместо това залага на патово положение. За мирния процес това може да бъде смъртоносно.

Макар и изрично да отбелязва колко важна е сигурността на Израел за Европейския съюз, люксембургският министър смята, че

Трябва да се направим опит да включим „Хамас“ в демократичния процес – така, както успяхме да сторим с „Фатах“ през 1990-те.

и продължава:

Макар и да смятаме и изискваме от Хамас да спрат с насилието, не може просто да поставяме условия единствено на палестинската страна, тъй като те не са единственият източник на насилие. Израел превърна Газа в затвор. Там 1,7 милиона души живеят върху територия, която е една седма от размера на Люксембург. Да затвориш границите и да позволиш само определени стоки да минават в Газа, където има голям недостиг – това е също форма на насилие. В Западния бряг, Израел продължава да строи поселения върху конфискувани палестински земи. Това е постоянна провокация.

На въпроса дали Европейският съюз би могъл да окаже натиск въобще, имайки предвид, че остава впечатлението, че единствено САЩ може да оказват влияние върху Израел, Аселборн отговаря:

Обама казва и върши правилните неща. Но в Съединените щати ще има избори през следващата година, а опитът ни показва, че в такива ситуации, американските кандидат-президенти губят от своята смелост при вземане на позиция по отношение на израелското правителство. Про-израелско лоби в САЩ е много силно. Ние, европейците, не сме изложени на такъв натиск.

Реклами

Дългоочакваната реч на Обама … отново разочарова

Вчерашната реч на Обама бе чакана с много надежда от жителите на арабските страни. И докато до голяма степен Обама обяви подкрепата на САЩ в демократизирането на арабски страни и осъди използването на сила срещу демонстранти, той реши да не включи палестинците към тази група араби, а вместо това да се обърне към тях отделно, в края на речта си.

Той се обърна не към арабски народ, който се бори за демократично и свободно бъдеще, а към палестинците като демографска заплаха за държавата Израел, с която САЩ има “общо приятелство, което е дълбоко закоренено в общото минало и общи ценности“: “факт е, че броят на палестинците, които живеят на запад от река Йордан става все по-голям. С разрастващите се технологии на Израел ще бъде все по-трудно да се защитава“ каза амариканският президент и заключи, че поради тази причина “постоянната окупация“ не може да продължи – свободата и сигурността на палестинците са без значение. По този начин израелско-палестинската част от речта остана изключена от принципите и препоръките, свързани с правата на човека, които президентът представи в речта си преди това.

Защото докато сегашният конфликт означава за израелците “да живеят в страх, че децатаим могат да бъдат разкъсани на парчета на автобусната спирка или от ракета, изстреляна в дома им, както и болка от това да знаят, че другите деца в региона се обучавани да ги мразят“, то за палестинците този конфликт означава само и единствено “ да страдат от унижението на окуапцията и никога да не са живеели в собствена страна“. Президент Обама сякаш забравя за статитистиките, които показват, че окупацията не означава само унижение за палестинците, но и загуба на свобода на движение, на всички човешки права и много случаи дори смърт – убитите палестинци, включитено и убитите палеситнски деца, са в пъти в повече от израелските жертви на конфликта. И въпреки това г-н Обама е загрижен единствено за сигурността на Израел: “Нашият ангажимент към сигурността на Израел е непоклатим,“ заяви той и допълни “Що се отнася до сигурността, всяка държава има право на самозащита, и Израел трябва да бъде в състояние да се защитава срещу всяка заплаха.“

Американският еврейски блогър Ричард Силвърстайн коментира:

Тук отново виждаме, често повтаряното твърдение, че израелската военна сила е използвана за защита на израелската сигурност, а не като окупатор и нападател, който убива на воля. Къде е признанието, че Палестина също се нуждае от защита от израелското насилие? Къде е признаването на необходимостта от балансирано присъствие на сили за сигурност, които да вземат предвид нуждите и на двете страни? Защо настоява, че Израел „сам“ трябва да бъде гарант за сигурността? Защо отказва да признае нужата от международно присъствие на сили за сигурност за създаването на така нужното чувство на сигурност и от двете страни?

За пълен анализ на речта препоръчвам отличната статия на Али Абунимах

Двоен стандарт

Philip Weiss, основател на страницата http://mondoweiss.net сравнява желанието и борбата на египетския народ за свобода, борба, която е подкрепяна от Америка и Западния свят, с тази на техните палестински съседи:

1. „Достойнство“.
В хубавата си реч, произнесена вчера, Барак Обама заяви, че в основата на египетската революция е човешкото достойнство. „Става дума за силата на човешкото достойнство, което никога не може да бъде отричано.“

Но палестинското достойнство бива многократно нападано от Израел. Или както съдия Голдстоун пише в знаковия си доклад за конфликта в Газа, доклад, който Обама се опита да блокира при всяка възможност, в Газа:

[Блокадата] се описва като криза на човешкото достойнство … Достойнството на населението в Газа остава сериозно незачитано.

И за Западния бряг:

Когато контролно-пропускателните пунктове се превърнат в място за унижение на защитеното население от страна на военни или цивилни лица, това води до нарушение на член 75 (2) (б) от Допълнителния протокол I към Женевската конвенция … който забранява „нарушаване на личното достойнство чрез оскърбително и унизително отношение“.

2. Сълзотворен газ.
По време на заседание на Комисията по външна политика, Хауърд Бърман заяви, че американски сълзотворен газ е бил използван при потушаването на демонстрациите в Египет и САЩ не трябва да позволява това да се случва. Слушах за използван в Египет американски сълзотворен газ през цялото време в новините.

Но както организацията Адала-Ню Йорк многократно е документирала, американски сълзотворен газ се изпозлва редовно срещу ненасилствените демонстранти в Западния бряг. Една палестинка бе убитa в началото на годината след задушаване с газ. Read the rest of this entry

Мирен процес или кражба на земя?

Мнение на Rebecca Vilkomerson, изпълнителен директор на Jewish Voice for Peace.

“Мирният процес“ продължава вече 19 години.

Защо използвам кавички? Защото “мирният процес“ все повече изглежда като извинение, което позволява на Израел да консолидира и анексира окупираните територии, отколкото като искрен опит да се достигне до справедливост, свобода и сигурност за палестинците и израелците. Ние от Jewish Voice for Peace няма как да се радваме на започнатите под опеката на САЩ мирни преговри, които всъщност засилват окупацията.

Израелците имат всичкото време на света за да продължат тези разговори, тъй като междувременно техният живот тече необезпокояван – ходят на училище, получават здравни услуги, когато имат нужда от тях, пътуват без ограничения и се радват на всички останали аспекти от нормалното си всекидневие. Палестинците за разлика от тях са натикани в ставащи все по-малки парчета земя, а свободата им на движение е стриктно ограничена. Те са обект на военните закони и страдат от насилствени репресии, дело или на заселниците, или на армията – това е тяхното ежедневие. Неравенството – разликата между окупатор и окупиран – прави условията на преговорите неравни, а равнеството е необходимост за честни и справедливи преговори.
Израел има икономическата сила, военната сила и подкрепата на САЩ.

Факти на земята
Министър председателят Шамир, чийто правителство започна мирните преговри през 1991 в Мадрид, заяви през 1992 пред вестник Maariv след загубата на изборите: “Щях да протаквам мирните преговори още 10 години, а междувременно щяхме да сме достигнали половин милион заселници в Юдея и Самария (Зап. бряг)…Ако това не бъде осъществено, няма как да спрем създаването на палестинска държава” (линк към това негово изказване в статия в New York Times)

Шамир е от партията Ликуд, но това от коя партия е даден политик рядко има значение, когато става дума за заселническата политика на Израел. Всяко израелско правителство продължава да строи и строи дори когато се провеждат преговори – политика, позната като “създаване на факти на земята“. Дори министър председателят на Партията на Труда Yitzhak Rabin, който често е определян за даващ всичко от себе си за постигане на мир, подкрепяше заселническото строителство, особено в района на Йерусалим.

Всъщност, в интервю с Давар, израелско издание, той се е похвалил:
“Въпреки всички свои грешки, Партията на Труда е постигнала повече и продължава да прави повече за бъдещето(на разширяване на поселенията) отколкото Ликуд. Никога не сме преговаряли за Ерусалим. Ние само използвахме тактиката ‘fait accompli’ (свършен факт). Ние сме тези, които построиха предградия в [анексираните части на] Ерусалим. Американците не казаха и дума, защото ние ги построихме умно.” (цитат на английски в Washington Report) Read the rest of this entry