Архиви

Отговорът на Израел след приемането на Палестина за страна-наблюдател в ООН

Вчера Израел обяви, че спира превода на данъци и митнически такси, които събира вместо палестинските власти, в отговор на успешната молба на палестинските власти за получаване на статут на страна-наблюдател в ООН.
Израел ще запази повече от 100 милиона долара този месец като наказание за молбата пред ООН стана ясно тази неделя.
“Нямам намерение да преведа данъците на паластинските власти този месец”, е заявил финансовият министър Йовал Стайниц пред израелско радио.

Друго наказание, което Израел обяви още в петък, са одобрените планове за строителство на 3 000 жилища в окупираните територии.

Повече подробности за този проект може да разберете от следния текст. Той, както и включените в него карти, са на Ир Амим (“Градът на нациите” или “Градът на народите”), НПО, която фокусира дейността си върху Ерусалим в контекста на израело-палестинския конфликт. Ир Амим цели да превърне Ерусалим в по-жизненоспособен и справедлив град за палестинците и израелците, които го делят:

В отговот на палестинската молба за държавност, израелското правителство е решило да съдейства на плановете за строителство на жилища в земя, известна като зона Е1, намираща се на североизток от Ерусалим. Проектът цели да свърже анексирания Източен Ерусалим с едно от големите поселения, Маалех Адумим, като по този начин ще направи създаването на цялостна палестинска държава на практика невъзможно.

Зона Е1

Е1 (съкращение от “East 1”) е термин, използван от министерството на жилищната политика за земи, намиращи се на изток от границите на ерусалимската община, върху хълмовете между Маалех Адумим и Ерусалим. Зоната се намира на север от главния път, свързващ Ерусалим с Маалех Адумим и граничи с палестинските градове Аната, Абу Дис, Азария и А-Заим. Е1, който покрива около 12 000 дунама (или 12 кв. км), е част от плануваната територия на Маалех Адумим. Основната пътна артерия между северната и южната част на Западния бряг минава през Е1.

В последните години Израел започна да застроява и установява израелци в района. Планат за развитие на Е1 включва преместването на щаба на полицията за Западния бряг (или Юдея и Самария) от сегашното им местоположение, и изграждането на поне 3 500 жилищни единици, голям търговски център, парк, гробища, хотели и др. Плановете за Е1 не споменават по какъвто и да е начин местното палестинско население.

Строителството в района Е1 започна през 2004 година под контрола на Read the rest of this entry

Международни реакции за продължаващата окупация на Западния бряг

Главният секретар на ООН Бан Ки-Мун призова миналата неделя Израел да прекрати окупацията на палестинските територии, казвайки, че незаконното заселническо строителство пречи на двудържавното решение на конфликта.
“Израелската окупация на арабски и палестински земи трябва да спре. Трябва да се сложи край и на насилието срещу цивилни,” е казал Бан по време на конференция в Бейрут, посветена на арабския свят.
“Заселническите селища, независимо дали нови или стари, са незаконни. Те пречат на създаването на функционираща палестинска държава,” главният секретар на ООН е добавил.
“Запазване на сегашното статускво дава само гаранция за бъдещ конфликт.”
(източник: The Daily Star – Lebanon News)
–––––-
Същевременно бритънският заместник министър председател е заявил, че строителството на израелски селища за заселници е ‘вандализъм’
Ник Клег е направил това изявление в понеделник по време на пресконференция с палестинския лидер Махмуд Абас.
Клег дори е обвинил Израел, че продлъжаващото строителство пречи на опитите за постигане на споразумение.
„Когато създаваш физически нови факти, става невъзможно да се достигне до нещо, за което всички са се били разбрали от преди години, че е финалната цел… това е умишлен акт срещу основното условие, върху което преговорите се провеждат вече толкова много години,“ допълнил Клег.
(източник: Haaretz )
––––––

Комитетът по външните работи на френския парламент публикува преди две седмици безпрецедентен доклад, в който обвинява Израел за прилагане на политика на „апартейд“ при разпределението на водните ресурси в Западния бряг.

В доклада се казва, че водаа се е превърнала “в оръжие, което се използва от новия апартейд” и представя статистически данни и примери, които ясно защитават това твърдение.

„Около 450 000 израелски заселници в Западния бряг използват повече вода от 2 300 000 палестинци, които също живеят там”, се казва в доклада. „В периоди на суша, в противоречие с международните закони, заселницие получават приоритет при разпределянето на водата.”

В докладът се твърди, че водата не се разпределя честно в Западния бряг и че палестинците нямат достъп до подводните източници, намиращи се в окупираните територии. Според автора на доклада Израел извършва „водна окупация“ срещу палестинците.

„Териториалното разширение на Израел може да бъде прието и като ‘водна окупация’ както на потоците, така и на източниците на вода,“ се казва в доклада.

by Hasan Idelbi

Също така се твърди, че „разделителната стена, построена от Израел, позволява контролиран достъп до подводните водни източници“, както и „насочването на водния поток на запад.“

Докладът обвинява Израел в „системно разрушаване на кладенци, които са били изкопани от палестинците в Западния бряг“. Също така се твърди, че „много съоръжения за пречистване на вода, планирани от палестинские власти, са били спряни от израелската администрация.“
(източник: Haaretz )

Шест често срещани погрешни схващания за Газа, които са били валидни през 2011 година

източник

На шесто място: Блокадата за нуждите на цивилните е премахната и само ограничения свързани със сигурност са останали

Газа не е изолирана от останалата част на света така, както е била преди няколко години, но тя все още е откъсната от Западния бряг и е трудно да се намерят убедителни съображения за сигурност, които да оправдаят това. Например, Израел забранява на студентите да пътуват от Газа до Западния бряг. Израел не позволява да се продават стоки от Газа в Западния бряг или Израел, докато в същото време позволява на износа от Газа за Европа, но само ако стоките са прехвърлени през израелските летища и пристанища.

Освен това Израел налага ограничения върху вноса на строителни материали в Ивицата Газа. Влиянието от това ограничение се усеща повече от международните организации, отколкото от местното самоуправление, което получава нужния цимент, чакъл и стомана от тунелите. Текущите ограничения затрудняват икономиката в Газа, но те също така разделят семейства едно от друго, както и възпрепятстват достъпа на жителите на Газа до висше образование и възможността да бъдат обучени в силно необходими сфери.

На пето място: Израел дава на Газа пари от такси, електричество и вода.

Вярно е, че Израел дава на жителите на Газа ток и вода. Но само ако „дава“ означава „продава“. Израел също не „дава“ пари от такси на жителите на Газа – всъщност дава пари от данък, който събира от тяхно име, въпреки че понякога тези пари се дават с голямо закъснение.

На четвърто място: Докладът на Палмър стигна до заключението, че блокадата е била законна

Комисията Палмър реши да не разглежда законността на цялостното затваряне на Ивицата Газа и реши само, че морската блокада, наложена на ивицата Газа, е законна. В своя доклад Комисията включи препоръка към Израел да продължи облекчаването на ограниченията за движение “с идеята да премахне блокадата изцяло, както и да облекчи неустойчивото хуманитарно и икономическо положението на цивилното население„.

На трето място: Газа има граница с Египет, така че Египет трябва да се грижи за ивицата

Преди шест месеца бяха публикувани десетте основни причини защо откриването на контролно-пропускателен пункт на тази границиа не е достатъчно. Списъкът все още е валиден, но ето и основната теза от него: Дори ако Египет напълно отвари своя контролно-пропускателен пункт за движение на хора и стоки, това няма да доведе до решение за проблема с ограничението на движение между Газа и Западния бряг.

На второ място: Израел напусна Газа, но всичко, което получи в отговор бе ракети „Касам“

Изстрелването на ракети „Касам“ срещу цивилни е неоправдано военно престъпление. Това е ясно. Но трябва да се има предвид, че изстрелването на ракети не започна веднага след оттеглянето от ивицата Газа и че четири години и половина блокада не са направили нищо, за да се намали заплахата от ракети, изстреляни от Газа в Израел, ако не вярвате, прочетете това.

А колкото се отнася до оттеглянето, Израел премахна своите постоянни военни бази и цивилни поселения от ивицата Газа, но дали това наистина доведе до край на израелския контрол над Газа? Попитайте който и да е палестинец от Газа дали наистина чувства, че Израел „не присъства“ в живота им. Няма да се наложи да мисли дълго преди да отговори отрицателно. Израел контролира възможността на палестинците в Газа да учат в Западния бряг, контролира износа на стоки, риболова, обработването на селскостопански земи и посещенията на роднини. Вярно е, че е трудно да си представим контрол на територия без постоянно физическо военно присъствие, но точно това е уникалната ситуация в Газа днес.

И на първо място: Жителите на Газа гласуваха за „Хамас“, така че те заслужават това, което им се случва

Победата на Хамас на парламентарните избори през 2006 г., или малко след „оттеглянето“, бе посрещната с изненада. Днес, повече от пет години след като изборите бяха проведени, те все още се използват като извинение за блокадата.

Преди всичко е важно да се подчертае, че международното право забранява колективното наказание на цивилното население и това е не без основателна причина. Опитът от миналото ни учи, че цивилното население, независимо от неговите политически убеждения, трябва да остане „непокътнато“. Този принцип трябва да бъде уважен в Газа, в Израел и във всички други места по света, в които има конфликти.

Kолективното наказание на цивилното население

Докато сме на темата за изборите, за да бъдем точни трябва да спомен, че „Хамас“ спечели избори, които не бяха проведени само в Ивицата Газа, но също така и в Западния бряг и Източен Ерусалим. И всъщност повече от една година след изборите, през юни 2007 г., „Хамас“ пое контрола на ивицата Газа.

Избори не са се провеждали в Газа от 2006 г. насам и дебатът между различните политически движения в Газа продължава. Един от начините за следене на този дебат е чрез анкети, като тези, публикувани от Палестинския център за политически поучвания (Palestinian Center for Policy and Survey Research). Например, анкета от декември 2011 г показва, че ако изборите за Палестински законодателен съвет се проведат сега, „Хамас“ ще получи 35% от гласовете, а „Фатах“ – 43%. Струва си да припомним и нещо друго – повече от половината от населението на Газа е под възрастта за гласуване. Как децата могат да бъдат обвинявани за резултатите от избори, в които те не участват?

Даниел Баренбойм носи “утеха и удоволствие“ на палестинците в Газа чрез музиката на Моцарт

Във вторник, световно известният диригент и пианист Даниел Баренбойм наруши блокадата на Газа като дирижира оркестър, в който свиреха някои от най-добрите музиканти на Европа, по време на кратък концерт в ивицата. Баренбойм и тридесет и шест от най-добрите европейски музиканти – от Берлинската и от Виенската филхармония, от оркестър дю Париж, както и от Ла Скала в Милано демонстрираха солидарност с гражданското общество в Газа.

Даниел Баренбойм е не само талантлив и прочут музикант, но и евреин с израелски паспорт. Роден в Аржентина и емигрирал със семейството си като дете в Израел, днес той живее в Германия, като освен немски и израелски паспорт, притежава и почетен палестински такъв.

Всъщност това не е неговият първи опит да преодолее разделението – той е изнасял не е един концерта в Рамала, организира и известния семинар за израелски и арабски музиканти West-Eastern-Divan. Но идвайки в Газа той наруши закони и се противопстави на изградените стереотипи, за да, както сам каза, донесе чрез музиката „утеха и удоволствие“ на народа на Газа и така да им покаже, че хората по цял свят ги е грижа за тях.

Даниел Барнбойм пред палестинска публика в Газа Photograph: Adel Hana/EPA

„Аз съм палестинец .. … и израелец“, каза той на публиката, която аплодира втората половина на изречението само малко по-малко от първата. „Виждате, че е възможно да бъдем и двете.“

Той каза още, че израелският и палестинският конфликт е конфликт между двата народа, които вярват, че имат право да живеят на едно парче земя, а не е обикновен конфликт между двете страни за граници.Той добави, че целият свят разбира, че палестинска държава трябва да бъде установена върху земята, която Израел окупира през 1967 година.

„Всеки трябва да разбере, че палестинската кауза е справедлива кауза, но тя може да получи правосъдие, само ако няма насилие. Насилието може да отслаби правдата на палестинската кауза“

В интервя за +972 след концерта той сподели, че едно нещо го впечатлява особено в Газа:

Ивицата Газа, както знаете, е много малка на площ, а е населена с повече от един и половина милиона жители. И независимо от блокадата, която лишава населението от много важни неща – в това число цимент – въпреки това те са успели да изградят дванадесет университети. Дванадесет университети, в област, където не само живеят 1,5 милиона души, но и където 85 процента от това население са под тридесетгодишна възраст. Много млади хора, които са надеждата на следващото поколение. И мисля, че е абсолютно прекрасно, че те са изградили дванадесет университети за тези млади хора. Защото така те ще получат знания и информация. Това е бъдещето на Палестина, и поради това в някои отношения, също така и бъдещето на Израел. Тъй като това са хората, с които ще трябва да живеем един до друг.

Именно поради това, той не подкрепята блокадата на Газа:

Мисля, че блокадата е много, много голяма грешка. Защото никой няма право да оказва колективно наказание, а също и в известен смисъл, защото блокада е против израелските интереси. Израел трябва да насърчава хората там, за да получат повече знания и култура, а не да ги довежда до състояние на пълно отчаяние. Когато хората получат информация и знания – знания за всичко, а не само за настоящата ситуация, но и осведоменост за културата, познаване на науката, знанието по политически науки – тогава те ще поискат и по-добро качество на живот за себе си.

Повече за Даниел Баренбойм може да прочете в една от старите публикаци.

Джеф Халпър

Ерусалим – Джеф Халпър е част от израелското движение за мир вече около 40 години. Той е начело на Израелския комитет срещу разрушавеното на домове (Israeli Committee Against House Demolitions – ICAHD), една от главните организации, които се борят за мир и спазване на човешките права. ICAHD се стреми да спомегне за края на израелската окупация от 1997 година.
Това е интервю за Palestine News Network

– Защо решихте да станете част от това движение?

– Аз съм американски евреин, които живе в Израел вече повече от 40 години. Но аз израснах и се оформих като личност през 60-те години в САЩ. Израснах политически с движението за човешки права на Мартин Лутър King. Лежах в затвора в Мисисипи. Бях против войната във Виетнам.

Когато дойдох в Израел не изневерих на своите леви политически убеждения. Знаех, че има окупация и че трябва да се борим срещу нея. От самото начало се включих в движението за мир. Не съм от хората, които са дошли в Израел като убедени ционисти и след това променили убежденията си.

Джеф Халпър в съда


-Вие сте бил арестуван поне осем пъти тук. Какви са отношенията Ви с израелските власти?

Гражданското неподчинение е част от нашата борба. Но трябва да спомена, че е по-малко страшно отколкото звучи. Евреите в тази страна имат привилегии. Нac не ни бият. Не ни държат в затвор. Ние се възползваме от тези привилегии за да правим неща, които палестинците няма как да направят. Ако застана пред буллдозер, те ме изблъскват настрани, може би ще ме задържат за час или два, но нищо повече.

Ако палестинец направи това, те ще стрелят. Играта има различни правила за тях.

– Защо дейността Ви се фокусира върху унищожаването на палестински домове?

Защото окупацията може да бъде много абстрактна за хората. 25 000 домове са били унищожени от 1967 г. насам в окупираните територии. Ние застваме пред булдозери, правим жива верига пред домове, съпротивляваме се срещу унищожаването им дори като ги построяваме отново. Успяхем да построим 170 жилища в последните 12 години.

– Какво постигате с тези действия?

Успяхме да насочим вниманието върху начина, по който окупацията работи и какви са истинските намерения на Израел, а именно да не позволят създаването на Палестинска държава. Искаме да покажем, че това, което Израел прави в окупираните територии не са мерки за сигурност. Read the rest of this entry

Детство в Източен Ерусалим

На 24 ноември 60 израелски експерти в областта на грижите за децата изпратили отворено писмо до министър-председателя и главния прокурор на Израел, в което призоват властите да следят по-отблизо начина, по който полицията се отнася с малолетни палестинци, заподозряни в хвърляне на камъни в Източен Ерусалим.

Според писмото, полицията е признала арестуването на около 1 200 непълнолетни палестинци в Източен Йерусалим по подозрение в хвърляне на камъни. Но според авторите на писмото, най-тревожното е начинът, по който младежите са задържани и разпитани.

„Децата и младежите разказват,че са били събудени и извадени от леглата си по сред нощ или задържани от детективи под прикритие и специалните сили“, се казва в писмото. „Били са доведени за разпит без родителско присъствие, а понякога без дори да могат да уведомят своите семейства, че са задържани. Някои са били длъжни да дават имена на свои приятели и близки као условие да бъдат освободени.“

В писмото се отбелязва и засилващата се тенденция заподозреняти малолетни да страдат от разлчините симптоми на посттравматичен стрес.

Авторите на писмото призовават министър-председателя ‘незабавно да предприеме нужните стъпки, които да уверят, че арестите, задържането и разпитите на непълнолетни отговарят на духа и съдържанието на закона.“

Тези арести се случват на фона на усливащото се напрежение в окупирания Източен Ерусалим поради плановете на общината да разруши къщи в Silwan, както и поради присъствието на около 380 заселници в района. Съгласно международното право, Източен Йерусалим е част от окупираните палестински територии и „всички мерки, предприети от Израел за промяна на физическия характер, демографския състав, институционалната структура или статут на града … нямат никаква правна стойност.“ (Резолюция 465 на Съвета за сигурност на ООНот 1980 г.)

––
Това е статия по темата на Jillian Kestler-D’Amours, репортер и режисьор на документални филми в окупирания Източен Ерусалим. Повече за работата ѝ може да намерите на страницата: http://jilldamours.wordpress.com:

По-рано тази година „Махмуд“ се прибра вкъщи, където видя писмо, изпратено до него, в което му се нарежда да иде в Руския затворнически комплекс в Ерусалим. 15-годишният палестински жител на квартала Silwan в окупирания Източен Йерусалим отишъл в затвора заедно с баща си, майка си и леля си.

Там той е бил разпитван в продължение на седем часа. „Бях много нервен“, заяви Махмуд, докато с тих глас разказва за случилото се с него в офиса на Wadi Hilweh, информационен новинарски център, управляван от жители на Silwan. „Те ме заведоха при адвокат, а след това взеха дрехите ми“, спомня си той. „Не се чуствах добре.“
Read the rest of this entry

Ако няма достатъчно хляб, дайте им да ядат чакъл

източник Gisha

Навечерието на големия мюсюлмански празник Ейд ал-Адха (по-известен като Курбан Байрам в България и който се празнува тази седмица) донесе новината за недостиг на брашно в ивицата Газа.

Последните две седмици търговци и собственици на мелници предупреждаваха за недостиг на пшеница в Газа, заявявайки, че мелниците могат да изпълнят само половината от производствения си капацитет.

Математическите формули, които израелската армия използва за определяне на количеството, което ще доведе до намаляване на запасите на брашно в Газа, вече не са в сила.
Така че, защо има недостиг?

Пшеницата бива доставена в Газа по конвейерна лента през граничния пункт Карни (в момента тази лента е единствената работеща част от граничния пункт след като той бе затворен за товарни автомобили през юни 2007 г.). До скоро лентата е работила само два дни от седмицата за внасянето на пшеница за хората и за храна на животните в Газа. Въпреки това, от средата на октомври Израел намали времето отредено за преноса на фураж и пшеница до само един ден в седмицата.

Вторият ден е запазен за превоза на чакъл в Газа, тъй като чакъл е една от стоките, включени в обявявени през юни промени в политиката за въвеждане на стоки в Газа. Други обещани стоки бяха строителни материали за проекти, ръководени от международни организации.

Между другото, Израел обеща да открие и други гранични пунктове, “ако има необходимост от увеличаване на капацитета на пропускателните пунктове.“

Но на практика одобрените строителни проекти са изключително малко на брой – от както Израел обяви промяната в политиката си средно на месец 107 камиони, преносващи строителни материали са били допуснати в ивицата, докато преди налагането на блокадата те са били средно 5000 на месец. Освен това, вместо да отваря допълнителни пропускателни пунктове, Израел обяви намерението си да закрие конвейерна лента в Карни и да прехвърли всички операции към граничния пункт Керем Шалом.

Обещанието на Израел да позволи влизането на строителни материали, което всъщност е трябвало да бъде добра новина за жителите на Газа, само създаде допълнителни трудности при вноса на основни и важни хранителни съставки. Тъй като Израел отказва да увеличи броя на работните дни на транспортната лента, както и да открие допълнителни пунктове, вносът на новопозволените продукти е за сметка на намелено количетво от старите.

Освен това, количеството чакъл, който Израел позволява да бъде внесен в ивицата Газа, не е достатъчен за строителството на обектите, планирани от международните организации. Според UNRWA, ако материалите продължават да бъдат внасяни в сегашните размери, то ще отнеме 75 години за изпълнението на плана на организацията за рехабилитация на Газа.