Архиви

Отбелязването на палестинската Накба (Катастрофа) във Витлеем

На 15-и май палестинците по целия свят отбелязват – тяхното прогонване от родните им земи, което те наричат Накба (арабската дума за катастрофа). Преди, по време и след войната от 1948 година, около 750 000 палестинци са напуснали домовете си и им е било забранено да се върнат. Израелският историк Илан Папе описва този трагичен период от палестинската история в своята книга “Етническото прочистване на Палестина“ (превод на първа глава на книгата може да намерите тук).

Американска блогърка, която живее във Витлеем описва отбелязването на деня Накба в родния град на Исус:

Палестинци на път за отбелязването на Накба във Витлеем. На стената е изписано “Любовта побеждава“

Отбелязването на Накба не цели само да припомни какво се е случило тогава, преди 63 години, но е и вид символична борба срещу това, което се случва днес. Хора на жените от Витлеем постигне това чрез музиката. Ние всички отидохме до центъра за справяне с конфликти Уиам, намиращ се в сянката на разделщата стена, и слушахме как те пеят палестински песни на детската площадка – някои от песните бяха традиционни народни песни, други бяха написани от жените в хора в отговор на ситуацията в родните им земи.

В началото на деня, войниците бяха враждебно настроени към нас, на членове на нашата група бе забранено да рисуват нови графити върху стената.
(Произведения на изкуството, както и музиката, са популярен инструмент на съпротива тук)
В края на изпълнението те обаче бяха отворили прозорците на кулата, за да слушат.

Advertisements

Газа – това не е просто икономическа обсада, това е и културна обсада

Малко хора, живеещи извън Газа знаят, че историята на Газа води началото си далеч преди израелската окупация. Всъщност Газа е историческа къща, пълна със съкровища. Много от тези съкровищаобаче в момента са в израелски музеи, а тези, които са останали в Газа е все по-трудно да бъдат опазени в резултат на израелската обсада.

Поради минаващия през Газа исторически път на коприната и поради това, че е мост между Африка и Азия, Газа е била родина на различни цивилизации, включително на фараоните, ханаанците, филистинците, кръстоносците, римляни и много други. Александър Велики също е нахлул в Газа в миналото; както и Наполеон Бонапарт.

„Ако тръгнете из Газа ще откриете керамика и резбовани колони и капители, както и останки от цивилизации от далечното минало, включително артефакти от началото на човешкото присъствие като желязната и бронзовата епоха“, твърди Асад Ashoor от Министерството на туризма в Газа.
Те са оцелели през различните цивилизации и скорошните израелски бомбардировки.

В района на Деир ал-Balah, където се намират разкопаните останките на манастира „Свети Иларион“, който е първата църква в Палестина, са открити изненадващо непокътнати подови мозайки и колони.

В град Газа се намирна Pasha Palace, който днес е превърнат в музей, където се вярва, че Наполеон е пребивавал. Джамията Омари, използвана днес от богомолци, е построена на мястото на езически храм, превърнат по-късно във Византийската църква, и чиято камбанария все още може да бъде видяна.

Хамам ал-Sammara, османска баня, все още привлича клиенти днес.

„Работници, които наскоро копаеха поради в района Туфа на град Газа са открили стара къща от периода на султан Mamluk“, казва Джамал Абир, секретар на музея в Газа. „Над къщата имаеше гробище от по-късен период. Но ние не бяхме в състояние да праим разкокпи, защото над тях се намират важен път и има много хора, живеещи в тази област.“

„Около преди осем месеца“, Jammal продължава: „разкопки започнаха в Тел Рафа, археологически обект от гръцко и римско време, богато с артефакти, но в опасна зона, защото е в близост до палестинско-египетската граница. Израелците разпръскват листовки, в които се казва да не се долбижаваме 300 метра от този конкретен район“.

Но работниците продължават да копаят и според Министерството на туризма, са намерили различни важни артефакти, включително римската епоха – саксии и съдове, керамика, както и капака на ковчег от византийския период, и сребърни монети от гръцката епоха.

Въпреки всички тези открития и съществуващи антики, археологията в Газа е изправена пред сериозни пречки.

Jammal твърди, че много от съкровищата на Газа са попаднали в музеи извън Газа. „Тъй като работата ми включва и обиколки с посетители, съм срещала много хора, които казват, че са видели артефакти като нашите в израелски музеи в Тел Авив и Йерусалим“, казва тя.

Gerald Butt, в книгата си Life at the Crossroads: A History of Gaza отбелязва: „В израелските музеи има рисувани чаши, взети от Tell al-Ajjul,“ един от най-важните археологически обекти в Газа.

Освен тези проблеми с грабежи, археологията в Газа е изправена пред допълнителни пречки вследствие на израелските бомбардировки и липсата на специализирано оборудване и химикали, необходими за запазването и поддържането на реликвите.

„Ние спешно се нуждаем от материали за почистване и поддържане на артефактите“, казва Jammal.

„Целта на Израел е премахването на историята и културата на Палестина“, казва министър Ashoor. „Израел иска хората навън да мислят, че Газа е депресиращо, опасно място, лишено от култура, история и красота.

Jammal се съгласява и добавя. „Това не е просто икономическа обсада, това е културна обсада, обсада на всичко, което е палестинско.“


Втората половина на това видео показва кратка обиколка из един семеен музей в Газа.

Книгата Mornings in Jenin на палестинската писателка Susan Abulhawa

Сюзън Abulhawa е дъщеря на бежанци от войната през 1967 г., когато Израел окупира Западния бряг и Газа, включително Ерусалим.
В момента тя живее в Пенсилвания заедно с дъщеря си. Тя е основател и президент на Площадки за Палестина, организация посветена на спазването на правата на палестинските деца да играят.
Нейните политически есета и коментари се публикувани в редица печатни международни медии, тя е също така съавтор на две антологии – Shattered Illusions (Амал Press, 2002) и Searching Jenin (Cune Press, 2003).
Mornings in Jenin е нейният първи роман.

Ето как тя описва своите мотиви да напише този роман:
“За мен литературата е място, където всички ние можем да се срещнем за да преоткрием това, което ни свързва – нашата хуманност. Тази среща има още по-голямо значение, когато става дума за народ като палестинския, които са демонизирани и дехуманизирани до такава степен, че малка част от американците виждат в тях нещо повече от сбор от разни луди, ирационални араби.

Всъщност, аз идвам от един древен народ, който е родом от Палестина, народ, който е живеел по тези земи и са обработвали земята в продължение на векове, ако не и хилядолетия. Ние сме мюсюлмани, ние сме християни и ние сме евреи. Някои от нас са атеисти марксисти. Палестинската култура, от която идвам е красива, богата, сложна и заплетена. Палестинското общество е гостоприемно и великодушно, със свой собствен уникален диалект, храна, традиции и дрехи.

Подобно на всяко общество ние имаме нашите мошеници и нашите светци, нашите неморални и морални представители, нашите майки и стари моми, клюкарки и блудници, някои палестинци са пацифисти, други използват насилие, има и бандити, има и безделници, има и артисти, танцьори, писатели, и музиканти.
Имаме деца, които обичаме и обожаваме и за които искаме да създадем достоен живот.

Това е реалността, която аз познавам и искам да предам на читателите чрез Mornings in Jenin. И тази реалност би била непълна, ако не добавя друга горчива реалност, а именно, че ние сме хора, които бавно биват изтрити от картата. Хора, които продължават да бъдат системно прогонвани, които живеят под една от най-жестоките военни окупации в света. Read the rest of this entry