Архиви

Превръщането на мирните демонстрации в престъпление – част 3

Не само, че организирането на протести е очевидно престъпление според израелските власти, но в последните дни стана ясно, че това “престъпление“ заслужава безкрайно лишаване от свобода.
Повече в статията по материали от What’s the point of a trial? Protest organizer detained indefinitely и Eid without a father and husband

Празникът Ейд (в България познат повече като Байрам) е свято време от годината за мюсюлманите. Семействата се събират заедно или ходят на гости на роднини през четирите празнични дни, защото това са дните, в които всеки трябва да бъде заедно с любимите си хора. Когато един член на семейството липсва, празникът не е същият.

Хилядите семейства на палестинските политически затворници страдат, тъй като членове на семейството им са в затвора. За Majida, съпругата на Абдула Абу Рама, който вече една година е в израелски затвор по обвинение за „подбудителство“, всеки ден без мъжа ѝ е изпитание.

Тя изрази болката си да вижда как децата ѝ растат без баща си не само по време на празника, но всеки ден. Louma (на 8 години) и layam (на 7 години), които придуржавали баща си Abdallah по време на семейните празнични посещения, сега плачат, когато говорим за баща им. Неговият един и половина-годишен син Layath дори не го помни, тъй като е бил само на 7 месеца през нощта, в която Abdallah е бил арестуван.

„Когато види снимка на Абдала той казва Баба (татко на арабски), но разбира се той не го познава, тъй като тогава бе малко бебе“, казва Majida.

Но и за децата на Адийб Абу Рама, празникът не е същият без баща им. И двете семейства се надяваха бащите им да успеят да се върнат у дома за Ейд, но военната прокуратурата успя да отложи освобождаването и в двата случая.

Арестуван пред децата си

Срещнах се с Majida и децата, докато се подготвяха са пазника. Louma и Layam помагаха на майка си, докато тя готвеше палестинското ястие “dawali” (подобно на българските сарми от лозови листа).

Съпругата и две от дъщерите на Абдула по време на подготовката им за празника

Тя си припомни нощта, в която семейството е било грубо събудено посреднощ от войници на израелската армия, които нахлули в къщата им:

“Събудих се, чувайки някой да хлопа на вратата в 1:30 през нощта на 10-ти декември 2009 година). Абдала предположи, че това са войници – кой друг би могъл да бъде по това време?“

Изведнъж вратата е била разбита и войниците нахлули в къщата. Абдала бива откаран при стълбището, където бил заобиколен от четирима войници. Не му позволили да се сбогува със семейството си, само две от дъщерите му успели да преминат през войниците и да го видят за последен път. Трябвало да смени пижамата си на стълбището, докато 9 джипа и кучета чакали навън. Majida си спомня каква била реакцията на дъщерите:

“Louma питаше: Това сън ли е? Войниците наистина ли взеха татко? Layam питаше същите въпроси – и двете смятаха, че това е кошмар.”

В месеците преди да бъде арестуван, армията е провеждала често акции за да го издирва. Децата често били будени от маскирани войници през нощта, това ги травматизирало. След като баща им бил арестуван през онази нощ, 8-годишната Layam казала на майка си, че се радва, че войнците вече няма да идват.

“Представи си колко е тъжно за мен като майка да чуя това”, допълва Majida, “Но сега, когато говорим за Абдала, тя плаче. И двете плачат и се радват едновременно, защото те го обичат, той им липсва, помнят какъв грижовен баща и приятел е той. И на мен ми липсва.“

Докато говорим, Layath е хванал 2-метров флаг и казва “la, la l’jdar!” (Не, не на стената!), изглежда сякаш е тръгнал да демонстрира. “Името му означава Лъв. Той е млаък, но е силен. Трябва да бъде силен. “ , казва майки му. Той не осъзнава какво се е случило с баща му, но ще разбере, когато порасне.

Семействата на жителите на Билин, който са част от мирните демонстрации срещу Стената и разрастващите си колониални селища не могат да спят спокойно през нощта. Дестеки къщи са били щурмувани през нощта, децата са травматизирани от това да видят как бащите и братята им биват отведени надалеч от маскирани войници. Безсъние, подмокряне и други подобни симптоми са често срещани сред тези деца.

5 месеца преди Абдала да бъде арестуван, неговият братовчед Адийб Абу Рама бива арестуван по време на демонстрация в Билин. Съпругата му е получила само веднъж разрешение да го посети във военния затвор Офер , където двамата с Абдала са държани. Дъщерята на Адийб, Radja (на 20 години) не е могла да го види нито веднъж досега поради “съобръжения за сигурност”. Този Ейд (Барйам) не е същият и за семейството на Адийб – съпругата му и деветте им деца на възраст от 4 до 20 години.

“Този празник не носи щастието, което носеше преди. Преди на Байрам цялото семейство се събираше, ходехме и посрещахме гости. Но сега баща ни не е тук и той липсва на всички. Празникът не е празник без него”, казва Radja.

Три от децата на Адийб

След ареста на Адийб, семейството се е надявало, че той ще бъде освободен бързо. Вместо това, след месеци чакане израелският съд го е осъдил на 1 година затвор, тогава семейството отново решило, че скоро ще се прибере, защото почти бил излежал присъдата си. Но военната прокоратура обжалва и за сега се надяват да бъде освободен на 12-ти декември. Тогава точно година и половина ще бъде измината откакто Radja е видяла баща си за последен път.

Финансовата ситуация на семейството също не е лека през последната година и половина. В семейството няма голям брат, който би могъл да помога финансово. Най-големият син Мохамед е на 16 години и е все още ученик. Две от дъщерите са в университет и сега имат трудности да платят таксите. Доходите на семейството идват от малкия им магазин, който обаче не е достатъчен, те имат нужда и от доходите на Адийб като шофьор на такси.

Ум Мохамед (Майката на Мохамед) носи и сама отоговрността по отглеждането на децата; въпреки, че помогат, доколкото им е възможно, повечето от тях не са достатъчно големи. Тя има нужда от съпруга си и присъства на всяко дело в съда за да може поне за малко да го види. Но не ѝ е позволено да говори с него, освен по време на едиснтвеното посещение в затвора. Radja разказва как Batoul (на 4 години) е реагирала, когато посетила баща си в затвора:

“Тя не можеше да разбере защо той не може да бъде с нас вкъщи. Вкъщи тя постоянно плачеше и стана нервна. Питаше: Защо го отведоха? Когато го видя в затвора тя изпадна в шок, не искаше да говори. След като осъзна, че той няма да се прибере с нас вкъщи, започна да говори. Но как можехме да отоговрим на въпросите ѝ? Ясно е, че те го арестуваха и все още го държат в затвора, защото се страхуват от успеха на мирните демонстрации. Страхуват се, че чрез тях светът ще види какво Израел ни причинява, за това измислиха доказателства срещу водачите на демонстрациите.

Нямайки друг избор, изглежда и двете семейства са много силни и успяват, макар и с много усилия, да живеят без главите на семействата. Те са стояли в неизвстеност с месеци преди да се стигне до присъда, и са преживели голямо разочарование при произнасянето на присъдата и обжалването ѝ след нея, което в крайна сметка лишава децата от баща им. През юли тази годиан Адийб Абу Рама бе осъден на една година поради “насърчаване на насилие”, и още 6 месеца могат да бъдат добавени към тази присъда при разглеждането в четвъртък, когато държавната прокаратура ще обжалва присъдата. Според първото решение на съда, Абдала Абу Рама трябваше да бъде освободен тази седмица, но освобождението бе отложено. Въпреки всички трудности и болка, двете семейства не губят своята надежда и сила, защото знаят каква е причината за арестите. Както Majida казва:

Съпругът ми бе част от всяка демонстрация, говореше открито срещу стената и колониалните селища. Въпреки страданието ни, въпреки че собствените му деца растат без него, ние знаем, че действията му бяха успешни.Израел се почуства толкова заплашен от демострациите, че се наложи да отстранят силните личности като съпругът ми и Адийб.

Повече за двата случая:

Абдала Абу Рама е член на Народния комитет на Билин срещу Стената и Поселенията от неговото създаване през 2004 година.

В 2 часа през нощта на 10-ти декември 2009 (Международния ден на правата на човека) , точно година след като е получил медала Carl Von Ossietzky от International League for Human Rights, девет военни автомобила обграждат дома му в Рамала. Израелските военни разбиват входната врата и извждат Абдала със завързани очи в ареста.

След като през септмеври бе обвинен в подбуждане и организиране на незаконни демонстрации, на 12-ти октомври Абдала Абу Рама бе осъден на 12 месеца затвор плюс 6 месеца условна присъда от 3 години и глоба от 5 000 израески шекела.

След обявяването на присъдата, Европейският съюз в официално заявление осъди преследването на Абу Рама. Представители на всички страни членки на съюза заявиха, че смятат Стената, построена върху палестински земи за незаконна и поради това смятат Абу Рама за “защитник на човешките права”, който е участвал в мирни протести срещу стената и че са загрижени относно присъдата му.

В четвъртък, 18-ти ноември, денят, в който присъдата на Абдуала изтичаше и той трябваше да излезе на свобода, за пореден път това не се случи – Военният апелативен съд реши той да остане зад решетките в очакване на решението относно обжалването от страна на Военна прокуратура на присъдата.

Решението идва след драматично съдебно заседание, в което в последния момент (или денят на планираното освобождаване) Военната прокуратура поиска удължаване на присъдата на Абу Рама. Решението противоречи на съдебната практика на Върховния съд на Израел, псо ред която затворниците трябва да се държат под арест след изтичане на присъдата им само в най-необикновените случаи …

Габи Ласки, адвокат на Абу Рама заяви:

Решението Абдала да бъде задържан дори след като присъдата му е изтекла е подигравка не само с понятието за справедливост, но не е и изненадващо. Военната прокуратурата и съдилищата са добре смазана машина на политически мотивираниия нелоялен съдебен процес.

Адийб Абу Рама, водещ активист от комитет на Билин срещу Стената и Поселенията, бе арестуван на 10-ти юли 2009 година по време на една от седмичните демострации срещу стената в Билин.

Той бе осъден на 12 месеца затвор поради “подбуждане”(призоваване на селяните да участват в седмични протести), но военна прокуратура обжалва присъдата му и така той все още е в затвора, 15 месеца след арестуването, в очакване на решението относно обжалване на прокуратурата.

В случая на Адийб обвинението се позовава на принудителните самопризнания на четирима младежки от Билин – на 14, 15 и 16 години – арестувани по време на нощно нападение от израелски войници и принудени да заявят в разпит без присъствието на адвокат или настойник (и тримата са малолетни), че Адийб им е казал да хвърлят камъни по войниците.

–––––

Още статии по темата

Реклами

Съдебното заседание на Върховния съд относно стената в Ал-Walaja

В понеделник, 8-ми ноември, след двучасово раздлежгдане на случая, Върховният съд на Израел отложи решението си относно строежа на стената в Ал-Walaja (село близо до Витлеем) с още 45 дни. Те все още не могат да вземат решение поради факта, че пътят, по който стената вече се изгражда, е изцяло частна собственост и принадлежи на палестинските селяни. Съдът изчаква палестинската земя да бъде официално конфискувана преди да вземе решение, но за сега постанови, че булдозерите може да продължат разкопаването на предложения от тях път за стената, докато строителството е временно замразено.

Този временно решение бе взето след като съдиите чуха “професионалното“ мнение на представител на израелската армия относно евентуалните последици върху селскостопанската земя от продължителните разкопки. Съдиите го попитаха дали смята, че стената може лесно да бъде преместена на друго място и земята отново използвана за отглеждане на посеви, ако окончателното решение за изграждане на стена бъде променено. Той каза, разбира се, че няма да има проблем. На делото присъства и експерт от екологична организация, който е много по-информиран по въпроса, но съдията реши да не чуе мнението ѝ, според което най-добрият вариант за селското стопанство е да се постави само ограда, а не бетонена стена.

Карта, показваща стената (вече построена и планирана да бъде построена) в района на Витлеем, село Ал Уаладжа се намира в горния ляв ъгъл е напълно заграден от лилавата линия, обозначаваща, че там се планува строеж на стената

Селяните напуснаха съдебната зала очевидно шокирани, че булдозери ще продължат разрушаването на земята им. Една жена от Ал-Walaja бе арестуван само защото си позволи да се обърне към член на армията, като му каза, че се надява, че ще може да спи добре, тъй като очевидно няма никаква представа какво е да се живее в гето. Тя беше след три часа освободена без да се налага да плаща такси.

Станахме свидетели как Върховният съд не пожела да събере повече доказателства и от двете страни по отношение на законността на изгражданетп на стена около незаконните селища Хар Gilo и Gilo, които се намират в непосредствена близост до Ал-Walaja. Единствената дискутирана тема бе близостта на стената до палестинския селото. Доводът на израелсия адвокат заяви, че заселниците внимателно са проучели позицията, височината и необходимостта от стената, както и че внимателно са разгледали редица алтернативи и това е било най-доброто решение.

Земята се използва незаконно от израелски заселници и израелските адвокати оправдават това като цитират закон, който казва, че в спешни случаи земята може да се отнема незабавно, а законосъобразността да бъде обсъждана по-късно. Въпросът за конфискацията на земя – или по-точно казано кражбата на палестинска земя – е истинският проблем за палестинците, но във фокуса на това изслушване бе смао близостта на стената до селото.

Палестинците заслужават правото на сигурност, достойно отношение, уважение и признаване не само на принадлежащото им имущество, но и на съществуването им като народ, който е част от тези земи. Стената е не само обида към човешкото им достойнство, но и символ на ционисткия апартейд и изолирането на палестинците в бантустани. Това дели, което бе съсредоточено само върху близостта на стена, отклонява вниманието от истинският проблем, а именно кражбата на земя.

Повече за ситуацията в селото плюс снимки и видео материали.

Saffa и анексирането на палестинска земя

Saffa е палестински селскостопански район, намиращ се до незаконното еврейско селище Bat Ayn. Земеделските производители в Saffa са често обект на насилие и тормоз от страна на заселниците.

Тази седмица израелските военни не са позволили на фермери от долината Saffa да обработват своята земя. Вторник сутринта в 8 часа Ali Ahmed Thalj Aady и Hani Nimr Aady и техните семейства са отишли да работят на полето, но там са били спряни от група израелски войници. Войниците не им позволили да работят, а вместо това ги задържали за 5 часа на слънцето без вода. Било им е казано, че земята е “нерегистрирана“ и че ако се върнат отново ще бъдат арестувани.

Инцидентът се е случил малко след ареста на 6-има международни активист миналата неделя, които са придружавали фермери в същия район. На активистите също е било казано, че се намират върху неристрирана земя и са били заплашени са арест, ако се завърнат.

Фермерите в района на Saffa са жертва на продължаващ тормоз от страна на заселниците от селището Bat Ayn, както и от страна на израелската армия. В следствие на серия от атаки през 2009 година редица фермери са били ранени и голяма част от земята им унищеожена, същевременно заповеди, обявяващи земите за забранена военна зона не им позволяват да се грижат за посевите през по-голямата част от годината. През февруари 2010 година военните са съобщили, че земята е обявена за държавна, което всъщност означава, че са я анексирали към земите на колониалното селище Bat Ayn.

Всички фермери притежават документи, които доказват, че те са собственици на земите и че са ги обработвали в продължение на десетилетия.

Видео от арестуванато на международните активисти:

video also.

Repair education, repair the world!

A това е посланието на Fatma al-Sharif пред foreign policy.
Газа – Когато юни тази година (след завършилото със смъртни случаи нападение на Флитилията за Газа) Израел обяви, че ще облекчи блокадата над цивилното население на ивицата Газа, в мен почти се породи надежда.

Аз съм палестински адвокат за правата на човека и живея в Газа. По-рано тази година бях приета да уча за мастърска степен в Университет Birzeit в Западнаия бряг в специалността Human Rights and Democracy Studies (Човешките права и демокрация). Преди “олекотяването“ на блокадата, се бях опитвала многократно да получа разрешение от изр. власти да напусна Газа за да посещавам лекциите в университета, но такова така и не получих. Но дали промяната, която Израел обяви, ще ми даде най-накрая възможност да ходя на училище?

Това лято, подкрепена от израелски и палестински хуманитарни организации, а именно Gisha и Al Mezan, изпратих петиция до Израелския Висш Съд, в която молех да ми позволят да пътувам до моя университет. Но съдът се съгласи със заповедта на израелските военни, според която “олекотената“ блокада не включва проямана в политиката, съществуваща от 2007 година насам и която позволява само “извънредни хуманитарни случаи“ да получават разрешение да напуснат Газа. Което означава, че “да“ получават само болни пациенти, отговарящи на дадени условия. Но студенти като мен, които търсят по-добро образование получават отказ.

Първоначално Египет сътрудничише на тази политика и също не позволяваше преминаванто на студенти през граничния пунк в Рафа (там е южната граница на Газа), но това се промени след юни тази година и все повече студенти могат да напуснат Газа от там и да идат да учат в чужбина. Но това не е от полза за студентите като мен, които сме се записали в университет в Западния бряг. Дори ако пътуваме през Египет и Йордания, Израел пак няма да ни позволи да влезем в Зап. Бряг.

Програмата в университета Birzeit е уникална: нито един университет в Газа не предлага такава, магистратура в областта на човешките права няма и в нито една съседна арабска държава. Но моят случай не е нещо необичайно. От 2000 година насам, Израел забранява на всички палестински стуеденти от Газа да учат в Зап. Бряг – забрана, която оказва негативно влияние на тези като мен, които дори Израел признава, че не представляват заплаха за сигурността. По този начин отрича правото на хиляди студенти да отидат от Газа в Зап. Бряг за да учат специалност, които университети в Газа не предлагат – такива са стоматология, ветеринарна медицина, окупационна терапия, медицинско инженерство и опазване на околната среда за напреднали.

Висшата образователна система в Западния бряг и Газа бе планирана като една цяла система, а Западния бряг и Газа се смятат за една територия от серия от международни споразумения, включително Oslo Interim Agreement (Oslo II) от 1995 , както и Agreement on Movement and Access. Въпреки това ни е забранено да пътуваме до Рамала (нормално пътуване без спиране и чакане на десетките пропускателни пунктове отнема само един час с кола) – отнето ни е правото на совбодно движение и правото на образование, при това във собствената ни държава.

През 2007 година израелският кабинет обяви, че тази забрана е в следсвие на това, че Хамас взе властта над ивицата Газа, което превърна Газа в „враждебен обект.“ Но по какъв начин ветеринарните лекари, зъболекарите или адвокатите за човешки права представляват военна заплаха?

Нима трябва да припомним на израелските правителствени адвокати, че колективното наказание над цивилно население е сериозно наришение на Женевската конвенция?

Нима се налага да осведомя израелските политически лидери относно негативните последици, които забраната ще породи, защото така студенти и професори ще имат ограничен достъп до информация? Тази забрана само ще задълбочи изолацията на Газа, ще направи още по-трудно за палестинците да създадат стабилно и прогресивно палестинско общество, което Израел и неговите партньори твърдят, че искат да има.

Преминаването ми от Газа в Зап. бряг за да се обучавам относно човешките права не е заплаха за сигурността на Израел. Отнеманате на правото на палестинците на образование и развитие няма как да доведе до мир. Палестинците като мен искат да създадат образовано общество осъзнаващо значението спазването на правата на човека в ивицата Газа. Най-важното е, че ние искаме да се противопоставим на нарушенията на човешките права, които са не само дело на Израел, но и вътрешните такива. Но това ще стане само ако Израел ни позволи.

––––––––––
Миналият октомври 21 годишна палестинка-християнка Berlanty Azzam бе арестувана от израелската армия и със завързани очи и ръце върната обратно от Витлеем, където учи, в Газа.
Единственото “престъпление“, което бе извършила бе, че според израелските регистри е жител на Газа, а не на Западния бряг.

Призивът на Университа във Витлеем за помощ.
Нейната история в кратко видео на Си Ен ЕН:

–––––––––––––

Повече за влиянието на затворените граници между Западния бряг и Газа върху учебния прoцес на студентите, връзките в семействата и търговията може да прочетете тук!

От Витлеем до Газа, разказът на един палестинец

На 2-ри април 2002 година Израел окупира град Витлеем в Западния бряг. Fahmi Kan’an е един от 250 мъже, които търсят подслон и защита в църквата „Рождество Христово“. Той е и един от 26-те, които биват депортирани в Газа след това. Това е неговата история, разказна пред Flora Nicoletta, независим френски журналист, живееща в момента в Газа, където работи върху своята четвърта книга, посветена на палестинския въпрос.
„Родният ми дом се намира на 200 метра от църквата „Рождество Христово“. Роден съм във Витлеем на 1-ви юни 1971 година. В момента съм на 39 години.

Бях арестуван за пръв път през 1988 г. по време на първата Интифада. Тогава бях само на 17 години. От 1987 до 1996 бях пет пъти в затвора. Арестуваха ме, после ме освобождаваха и после пак ме арестуваха…така пет пъти. Общо прекарах 3 години и 3 месеца като затворник.

Когато ме освободиха през 1996, Палестинските власти контролираха Витлеем. Те ми казаха, че израелците искат да ме арестуват отново. Но защо тогава въобще ме освободиха?

Ожених се през 1997. Awatef, моята съпруга, е от Halloul, селище в района на Хеброн. Преди да се омъжим ѝ казах за всичко. Казах ѝ, че съм бил в 15 израелски затвора, че ме търсят отново – можех да бъда арестуван или убит по всяко време. Въпреки това тя прие да се омъжи за мен.

Тя учеше Религия в Университета в Хеброн, втори курс. Когато дойде да живее във Витлеем, тя продължи да пътува до Хеброн, дори когато беше бременна… Пътува се 30 минуто до там. И когато синът ни Мохамад се роди, тя продължи да ходи, докато майка ми се грижеше за детето.

Работех като част от подготовката за празника Bethlehem 2000. Реновирахме улици и древни останки. През септември същата година избухна Втората Интифада и всичко всичко се промени.

През 2002 година израелската армия се върна във Витлеем. Това се случи на 2-ри април. Скрих се в църквата „Рождество Христово“ , защото изралеците ме издирваха и ако ме хванеха можеше да не съм жив…скрих се в църквата, защото израелската армия искаше да ме убие.
Read the rest of this entry

Мирен процес или кражба на земя?

Мнение на Rebecca Vilkomerson, изпълнителен директор на Jewish Voice for Peace.

“Мирният процес“ продължава вече 19 години.

Защо използвам кавички? Защото “мирният процес“ все повече изглежда като извинение, което позволява на Израел да консолидира и анексира окупираните територии, отколкото като искрен опит да се достигне до справедливост, свобода и сигурност за палестинците и израелците. Ние от Jewish Voice for Peace няма как да се радваме на започнатите под опеката на САЩ мирни преговри, които всъщност засилват окупацията.

Израелците имат всичкото време на света за да продължат тези разговори, тъй като междувременно техният живот тече необезпокояван – ходят на училище, получават здравни услуги, когато имат нужда от тях, пътуват без ограничения и се радват на всички останали аспекти от нормалното си всекидневие. Палестинците за разлика от тях са натикани в ставащи все по-малки парчета земя, а свободата им на движение е стриктно ограничена. Те са обект на военните закони и страдат от насилствени репресии, дело или на заселниците, или на армията – това е тяхното ежедневие. Неравенството – разликата между окупатор и окупиран – прави условията на преговорите неравни, а равнеството е необходимост за честни и справедливи преговори.
Израел има икономическата сила, военната сила и подкрепата на САЩ.

Факти на земята
Министър председателят Шамир, чийто правителство започна мирните преговри през 1991 в Мадрид, заяви през 1992 пред вестник Maariv след загубата на изборите: “Щях да протаквам мирните преговори още 10 години, а междувременно щяхме да сме достигнали половин милион заселници в Юдея и Самария (Зап. бряг)…Ако това не бъде осъществено, няма как да спрем създаването на палестинска държава” (линк към това негово изказване в статия в New York Times)

Шамир е от партията Ликуд, но това от коя партия е даден политик рядко има значение, когато става дума за заселническата политика на Израел. Всяко израелско правителство продължава да строи и строи дори когато се провеждат преговори – политика, позната като “създаване на факти на земята“. Дори министър председателят на Партията на Труда Yitzhak Rabin, който често е определян за даващ всичко от себе си за постигане на мир, подкрепяше заселническото строителство, особено в района на Йерусалим.

Всъщност, в интервю с Давар, израелско издание, той се е похвалил:
“Въпреки всички свои грешки, Партията на Труда е постигнала повече и продължава да прави повече за бъдещето(на разширяване на поселенията) отколкото Ликуд. Никога не сме преговаряли за Ерусалим. Ние само използвахме тактиката ‘fait accompli’ (свършен факт). Ние сме тези, които построиха предградия в [анексираните части на] Ерусалим. Американците не казаха и дума, защото ние ги построихме умно.” (цитат на английски в Washington Report) Read the rest of this entry

Планове за ново колониално строителство и палестинските права

В ново съобщение до пресата Амнести Интернешънъл заключава, че плановете за ново строителство в Западния бряг заплашват да нарушат правата на палестинското население. Те призовават израелските власти да спрат планувания строеж на нови 238 жилища в еврейските поселения в Източен Ерусалим.

Филип Лутер, изпълнителен директор на Амнести за Близкия Изток и Северна Африка заяви:

“Израелските власти трябва незабавно да спрат разширяването на поселенията в Източен Ерусалим и останалата част от Западния бряг. Строителството не само нарушава международното право, но и нарушава човешките права на палестинците в окупираните територии, включително и правото им на жилище и достъп до вода.“

Read the rest of this entry