Архиви

Преминаването на през израелски пропускателен пункт – една обикновена сутрин

Разказ на Ален Саломон и Катя Саломон за New York Times

Току-що се върнахме от едноседмичното ни посещение в Израел и Палестина. Ние организираме фестивал за камерна музика в Югозападна Франция и се интересувахме от възможността да вкючим израелски и палестински студенти в майсторските ни класове.

Нямахме никакви проблеми да достигане от Ерусалим до Рамала с градски транспорт. Но имахме проблеми по пътя на връщане. Стигнахме до Каландия, пропускателния пункт между Рамала и Ерусалим, в 9:30 сутринта на 11 март, петък. Решихме да слезем от автобуса с всички останали, въпреки че като чужденци можеше да са останем вътре.

Бяхме потресени от това, което видяхме: грозни циментови структури, бодлива тел, камери. Като се наредихме на опашка за да минем, можехме да видите една израелска жена-войник жена в едни бетонен бункер да се взира в нас. Пред нас имаше тунел, през който може да премине само едно лице. В края му има въртящ се турникет, която се контролираше по електронен път.

Като влязохме в този тесен тунел, се вгелдах в бодливата тел. Ние сме евреи, доплака ми се. Как е възможно хора, които са преминали през такива страдания, да причиняват това огромно унижение и сплашване на други хора?

И след това бяхме обзети от страх. Ако случайно настанеше паника или имаше пожар, щяхме да всички бъдем стъпкани, защото нямаше как да се избяга. Припомних си болезнените истории за жени, раждали тук, някои изгубели бебета си.

След като минехме през тесния коридор, влизахме в малко помещение, отново с метална въртяща се врата. Много от нас бяха мокри, тъй като бе валяло през нощта, а беше и студено. Там нямаше чак толкова много чакащи, но само един или двама души можеха да минат на всеки 10 минути.

Нямаше пейка в това малко помещение, деца или възрастни хора нямаше как да седнат и да починат. Едно дете започва да плаче, друго се оплака, че краката му са замръзнали, защото е с мокри ботуши. Стари жени започнаха да питат мъжете пред тях да ги пуснат да минат първи, но мъжете отказаха. Те искаха да успеят да намерят свободни места преди времето за молитва в джамията Ал-Акса в Ерусалим.

Започнахме да говорим на английски с хората около нас. Не криехме, че сме евреи. Двойка с детето ни показа, че имат час за консултация в болница по обяд, но е малко вероятен да успеят да ситгнат целта на време, въпреки че чакат от 09:30, заедно с нас. След като стана обед няколко мъже започнаха да се връщат назад, защото беше твърде късно за молитви.

В 12:10 нашия ред най-накрая дойде. Минавайки можехме да видим хората, които контролираха въртящата се врата. Имаше няколко млади израелски войници вътре. Те сякаш се забавляваха много добро, смееха се като обикновени младежи. Искаме да повярваме, че те не са имали представа за моралните и физически страдания, които техният прекалено бавен контрол и мудност нанасяха. Но дали не изпълняваха заповеди за забавяне на преминаването през пункта петък сутрин, за да се ограничат мъжете, които идват да се молят в Ерусалим? Или може би за да попречат на хората, които искат да прекарат уикенда заедно със своите семейства?

Човек може лесно да си представим чувствата на възмущение, които изпитвахме, минавайки през всичко това. Това отношение е неоправдано от гледна точка на сигурността, то е унизително, нечовешко и неразбираемо, защото идва от народ, който иска да бъде възприеман като демократичен.
––––––––––––––––––

Ален Саломон е бивш професор по архитектура в Колумбийския университет и президент на фестивала за камерна музика в Югозападна Франция. Катя Саломон оглавява асоциацията, която поддържа библиотеките в най-големия европейски затвор Fleury-Mérogis.

Advertisements

След жестокото убийство в Итамар

В нощта срещу събота двама родители и три от техните невръстни деца са били жестоко убити в дома им в незаконното колониално селище Итамар в окупирания Западен бряг.

Ден след клането, извършителят, или извършителите, не е заловен. В медиите излезе информация, че „Imad Mughniyya Group“, ислямистка организация, е заявила, че стои зад нападението, но представители на организацията и в миналото са заявявали, че стоят зад редица операции, в последствие обаче е ставало ясно, че не те са извършителите. Именно поради това не може да се има пълно доверие на това изявление.

Други предполагаеми извършители са жители на съседното село Ауарта, техен мотив – отмъщението, след като преди месеца двама палестински тийнейджъри биват убити близо до селото, a разследването така и не намира виновните за случилото се.

Не искам да отправям обвинения преди да има заловен и доказан извършител, но едно нещо ми направи силно впечатление – бързият отговор на израелското правителство, което в рамките на няколко часа реши да одобри строителството на нови жилищни комплекси в области в окупирания Западен бряг, “които се очаква да останат под израелски суверенитет след всяко бъдещо мирно споразумение с палестинците“ (поредното създаване и променяне на фактите на земята).

И отново да припомня, че според международното право и общественост, тези селища и техният строеж са незаконни и са основната пречка за съзаване на палестинска нормално функционираща държава.

Какво имам предвид – вижте картата на палестинксия архипелаг – така изглежда в момента Палестина, разпокъсана на малки островчета от тези заселнически колониални селища. Read the rest of this entry

13 ранени след атака на заселници или “Ден на гнева“ по израелски

ISM – публикувано на: 8 Март 2011 година

В следобеда на 7 март 2011 селяните от Кусра, палестинско село на юг от Наблус, са били нападнати от заселници, живеещи нелегално в съседство и които са били придружавани от израелската армия. Тринадесет палестинци са били ранени и откарани до болницата в Наблус. Според медицинските сестри, на линейките и медицинския персонал не е било позволено да достигнат до ранените хора.

Ибрахим Хасасн, на 15 години, прострелян в гърба

Няколко от жертвите са били сериозно ранени. Ибрахим Хасан, на 15 години, е бил ранен от стрлеба с живи амуниции, куршумът е влязъл през гърба му и е преминал през бъбрека му преди да напсуне тялото му. В момента състоянието му е стабилно, но той може да загуби бъбрека си. Оуде, на 25 години, първо е бил прострелян в крака, а след това бит. Заселниците са удряли горната част на тялото му с пръчки и камъни, а след това са счупили напълно десния му крак, удряйки го с огромен камък.Операцията му е насрочена за утре.

“Чух, че има ранени, за това отидох да им помогна, но изведнъж ме простреляха, заселниците сякаш дойдоха от нищото.”, разказва Яахер Оуде.

Трима фермери са обработвали земите си, близо до селото, когато са били нападнати от заселници от близкия нелегален пост. В 16.30 селският имам потърсил помощ за фермерите, именно тогава техни съселяни се стекли да им помогнат. Когато те пристигнали, четирима вече са били ранени, израелската армия също е била там, за да предпази заселниците. Общо е имало около 50 заселника. Жителите на Кусра твърдят, че израелските войници не са строили нищо за да спрат насилието от страна на заселниците, вместо това те участвали в биенето и стрелбата по цивилни. Някой от ранените твърдят, че са били бити и простреляни именно от войници, други – от заселници. “Всъщност няма разлика, и в двата случая са били използвани израелски куршуми”, смята един от селяните.

Камъкът, с който е бил счупен палестински крак.

В Кусра живеят 4,000 палестинци. Селището се намира 22 км на юг от Наблус , близо до незаконната израелска колония Мигалим. Това е вторият сериозен инцидент, причинен от заселници в рамките на последните два месеца.
–––––––-
В последните дни се наблюдава увеличаване на насилието и атаките от страна на заселниците.
(Например, новина от първи март 2011 – Settlers Attack Homes, Property In Hebron)

Всъщност, нападения от страна на заселници срещу палестинците в окупирания Западен бряг са познат проблем, който често води не само до сериозни наранявания, но дори и до жертви.

Преди един месец, в рамките на само два дни, а именно на 27 и 28 януари, двама млади мъже са били убити след нападения на заселници. Единият от тях, 20-годинишният Одай Махер Хамза Яадоус, е бил застрелян от заселници, докато е работел на нивата си, близо до родното му село Ирак Бурин. Другият, Йосеф Факхри Икхлаил, на 17 години от Беит Оммар, е бил прострелян в главата от заселници и в момента се намира в мозъчна кома, след като 100-ина заселници от поселението Бат Айн са нападнали палестинските села Сафа и Беит Омар.

Заселник с тениска с надпис: Евреин ли си? - Ако Да, тогава ще живееш, ако Не, тогава Смърт!

Миналата седмица, след като поста ‘Хават Гилад’, в който живеят радикални заселници, бе разрушен от израелската армия, представители на заселниците призоваха за провеждане на “Ден на гнева” срещу заобиклящите ги палестински села и техните жители.

Този вид действия не са нещо ново сред заселниците. Те почти винаги избират да отмъщават за действия на израелското правителство срещу тях чрез наказване на палестинците.

Според палестинската осведомителна агенция Ma’an news, Равин Меир Голдминц, преподавател в една от семинариите към този пост, е посочил към едно от съседните села и е казал:

“Правителството трябва да разбере, че нямат полза от разрушавенето на нашите домове и за това ще ги накараме да съжаляват за случилото се. Ще ги посетим в четвъртък и ще направим това, което израелското правителство трябва да причинява на тях, а не на нас.”

Дипломати от ЕС призовават Източен Ерусалим да бъде смятан за столица на бъдеща палестинска държава

В нов доклад ръководителите на 25 дипломатически мисии на ЕС в Ерусалим и Рамала призовават Европейския съюз да се отнася към Източен Ерусалим като към столица на бъдещата палестинска държава.

Европейските дипломати препоръчват на служителите и политиците от ЕС да отказват посещения на израелски правителствени служби, които се намират отвъд демаркационната линия.

В доклада на дипломатите се разглежда също така възможността за предотвратяване на влизането на „заселници от Източен Ерусалим, които се държат насилствено“ в страни от ЕС. В областта на търговията, се препоръчва насърчаването на бойкота на израелски продукти от Източен Ерусалим.

Първата част на доклада разглежда подробно изграждането и разширяването на заселнически жилища в Източен Ерусалим, което е в нарушение на правата на човека на палестинските жители в източната част на града, както и неравнопоставеността в областта на образованието и медицинските услуги, достъпни за палестинците.

Европейската критика на израелската политика в окупираните територии и най-вече в Източен Йерусалим не е нещо ново. Новото в доклада са препоръчаните мерки свързани с бойкот и санкции срещу Израел.

Например, документът предлага при посещение на високопоставени представители на ЕС да не се използват израелски хотели и транспортни компании, работещи в Източен Йерусалим, както и че археологическите обекти, експлоатирани от „про-заселнически организации“ (вижте видео за основната такава организация, която прави разкопки в “Града на Давид“) да не бъдат посещавани.

Докладът предлага да бъде въведено етикетиране на произхода на продукти, идващи от поселенията и продавани в ЕС „, както и гражданите на ЕС да бъдат информирани „за финансовите рискове, свързани с закупуване на имот в окупирания Източен Йерусалим.“

Дипломатите също препоръчват на ЕС да насърчи Израел да позволи повторното отваряне на офиси на Палестинските власти в Източен Йерусалим, което ще е в съответствие с пътната карта. Израел затвори офисите на тези институциите по време на втората интифада.

Дипломатите от ЕС са призовани да изразяват своята голяма загриженост по време на срещи с високопоставени израелски представители за състоянието на службите за спешна помощ в арабските части на Източен Ерусалим, се казва още в доклада.

Служители на ЕС трябва да присъстват по време на разрушения на палестински къщи или евакуацията на палестинците от домовете им, както и на съдебните заседания по тези въпроси, както и да бъде „осигурена намесата на ЕС в случаи, в които палестинци са арестувани или заплашени от израелските власти за провеждането на мирни културни, социални или политически дейности в Източна Ерусалим“.

Докладът препоръчва също така Европейският съюз да „насърчи арабските страни да признаят мултикултурното измерение на Ерусалим, включително еврейското и християнското му наследство.“

В доклада се посочва, че политиката на ЕС по отношение на Източен Йерусалим се основава на принципите, посочени в резолюция 242 на Съвета за Сигурност на ООН и най-вече на недопустимостта на придобиване на територии със сила. В съответствие с международното право, ЕС счита Източен Йерусалим за окупирана територия и никога не признала израелския Основнен закон от 1980 (Йерусалим, столица на Израел), които анексира Йерусалим като „пълно и неделима“ столива и променя общинските граници. Това е в съответствие с Резолюция 478, в която Съветът за сигурност реши да не признае този основен закон и други действия, които „се стремят да променят характера и статута на Ерусалим“.
(по материали от www.haaretz.com)
––––-

Миналия ден по време на официално посещение в Аман, руският президент Медведев също обяви, че “евентуалната цел ще бъде създаването на модерна, единна и суверенна Палестинска държава с Източен Ерусалим като нейна столица“.

Покривът сега е нашето поле

Бейт Ханун, Газа, 2-ри декември 2010 г (IPS)

„Отглеждаме посевите ни на покрива, защото за земеделските производители няма достатъчно земя сега“, казва Моатасан Хамад, на 21 години, от Бейт Ханун в северната част на Ивицата Газа.

„Нашето семейство е голямо и за щастие това, което расте на покрива е достатъчно да ни нахрани“, казва той. Те отглеждат различни видове зеленчуци.

„Зеле и сини домати през зимата, и endochriyya (растение, използвано за правене на супа), чили, чесън и лук през лятото. И други неща, които можем да продаваме, като цветя, посадъчен материал, палмово дърво.“

Къщата е типичен за палестинските бежански лагери циментов блок. „В лагера няма място, няма дървета, няма обществени градини“, казва Хамад.

Зеленината и цъфтящите растение в градината на покрива контрастират на иначе сивия дом и съседните на него блокове. В големи сини пластмасови саксии се отглеждат фурми, портокали и палмово дървета, магданоз, кактус и чушки. Read the rest of this entry

Годишно изследване за отношението на израелците към демокрацията

Извадки от статия на www.jpost.com:

Годишно изследване за отношението на израелците към демокрацията, проведено от Института за демокрация в Израел и публикуван тази седмица, показва смущаващи нива на еврейска нетърпимост спрямо арабските израелци.

Например, 53 процента от еврейското население твърди, че държавата трябва да насърчи арабите да емигрират от Израел; 55% са заявили, че еврейските общини би трябвало да получават по-голямо държавно финансиране отколкото арабските общини; 46% признават, че биха били притеснени от възможността да имат арабски съседи.

Проф. Тамар Херман, старши научен сътрудник в Института отбеляза, че арабско-еврейският конфликт е най-проблемното културно разделение в обществото и че той „хвърля сянка върху демократичния характер на Израел.“

В статията се казва още, че:

Държавното финансиране все още дискриминира арабските общините и арабската училищна система, въпреки че положението се е подобрило значително през последните години.

Също така арабските израелци са слабо представени в публичния сектор, не само от съображения за сигурност.

Аарец припомня, че “около една пета от гражданите на Израел, а именно арабите, са граждани с равни права, и мисията на демократичните държави е преди всичко да защитава своите малцинства. Че една демокрация не може да има два класа граждани, първокласни и второкласни. И най-важното е, че следващото поколение израелци трябва да бъде научено на това.“

И обобщава резултатите от изследването на Института за демокрация в Израел така:

Само 17% от гражданите са на мнение, че държавата трябва да бъде обявена на първо място за демокрация, а не за еврейска; абсолютното мнозинство счита, че само евреите трябва да бъдат включени във вземането на решения от важно значение за държавата; мнозинството подкрепя разпределяне на повече средства за евреите отколко за арабите; една трета от гражданите подкрепят събирането на израелските арабски граждани в лагери по време на война; както и около две трети смятат, че арабите не трябва да стават министри.

В основата на това изселдване стои убеждението, че демокрацията означава властване на мнозинството, и че даването на равни права за всички граждани на държавата не е неразделна част от демократичната система.

Ето и част от статияна на www.ynetnews.com:

Почти половината от израелските евреи – 46% – не биха искали да имат арабски съседи. В същото време 39% от участниците заявяват, че не биха искали да живеят близо до работници имигранти и психично болни в рехабилитация, докато 23% казват, че ултра-ортодоксалните евреи са най-трудните съседи. Една четвърт от участници смятат гей съседите за най-малко желателни.

Изследването също така показва, че 86% от израелските евреи вярват, че важните решения за бъдещето на Израел трябва да се вземат от еврейско мнозинство.

Председателката на върховния съд Dorit Beinish каза по време на годишната конференция на институт за демокрация в Израел, че тези резултати демонстрират дълбочината на разделението в рамките на израелското население.

„Ние сме едно много разделено и поляризирано обществото“, допълни тя. „Ние нямаме единно разбиране за това какво точно е еврейска демократична държава, или база на това, към което се стремим да достигнем. Трябва да построим мост между различните части на обществото.“

Според Beinish, връзката между отделните групи в Израел се характеризират с „демонизация, омраза и подозрение. Те се страхуват едни от други.“

Детство в Източен Ерусалим

На 24 ноември 60 израелски експерти в областта на грижите за децата изпратили отворено писмо до министър-председателя и главния прокурор на Израел, в което призоват властите да следят по-отблизо начина, по който полицията се отнася с малолетни палестинци, заподозряни в хвърляне на камъни в Източен Ерусалим.

Според писмото, полицията е признала арестуването на около 1 200 непълнолетни палестинци в Източен Йерусалим по подозрение в хвърляне на камъни. Но според авторите на писмото, най-тревожното е начинът, по който младежите са задържани и разпитани.

„Децата и младежите разказват,че са били събудени и извадени от леглата си по сред нощ или задържани от детективи под прикритие и специалните сили“, се казва в писмото. „Били са доведени за разпит без родителско присъствие, а понякога без дори да могат да уведомят своите семейства, че са задържани. Някои са били длъжни да дават имена на свои приятели и близки као условие да бъдат освободени.“

В писмото се отбелязва и засилващата се тенденция заподозреняти малолетни да страдат от разлчините симптоми на посттравматичен стрес.

Авторите на писмото призовават министър-председателя ‘незабавно да предприеме нужните стъпки, които да уверят, че арестите, задържането и разпитите на непълнолетни отговарят на духа и съдържанието на закона.“

Тези арести се случват на фона на усливащото се напрежение в окупирания Източен Ерусалим поради плановете на общината да разруши къщи в Silwan, както и поради присъствието на около 380 заселници в района. Съгласно международното право, Източен Йерусалим е част от окупираните палестински територии и „всички мерки, предприети от Израел за промяна на физическия характер, демографския състав, институционалната структура или статут на града … нямат никаква правна стойност.“ (Резолюция 465 на Съвета за сигурност на ООНот 1980 г.)

––
Това е статия по темата на Jillian Kestler-D’Amours, репортер и режисьор на документални филми в окупирания Източен Ерусалим. Повече за работата ѝ може да намерите на страницата: http://jilldamours.wordpress.com:

По-рано тази година „Махмуд“ се прибра вкъщи, където видя писмо, изпратено до него, в което му се нарежда да иде в Руския затворнически комплекс в Ерусалим. 15-годишният палестински жител на квартала Silwan в окупирания Източен Йерусалим отишъл в затвора заедно с баща си, майка си и леля си.

Там той е бил разпитван в продължение на седем часа. „Бях много нервен“, заяви Махмуд, докато с тих глас разказва за случилото се с него в офиса на Wadi Hilweh, информационен новинарски център, управляван от жители на Silwan. „Те ме заведоха при адвокат, а след това взеха дрехите ми“, спомня си той. „Не се чуствах добре.“
Read the rest of this entry

Добре дошъл в зоопарка

Моят квартал няма улични знаци. Дори и случайно да видите такива, то върху тях не са изписани имената на улицитe, които хората познават. Номерата на къщите също се виждат рядко.

Аз дори не знаех моят собствен пощенски адрес до вчера – четири и половина месеца след пристигането ми на тази улица.

Улица в Хайфа, фото:Audrey Farber

Моят квартал не разполага с големи улични кофи за рециклиране на пластмаса и стъкло, които са удобно разположени в останалите части на града. Улиците в моя квартал са тесни и лъкатушещи. По тях деца върху велосипеди заобикалят препятствията, създадени от техните братя и сестри, братовчеди и съседи, които играят футбол навън.

Има една автобусна спирка, няколко таксита и бих се изненадала, ако видя улично осветление.
Но има обществени тоалетни, както и знаци, които сочат на приключенските туристи как да стигнат до тях на не по-малко от три езика.

Този квартал присъства във всички пътеводителi като квартала, в който моxe да бъде намерен най-вкусния фалафел, ако тръгнете надолу по една много тясна уличка, докато стигнете магазинчето, което е като дупка в стената. Въпреки че, ако питате мен, магазинът се намира на една нормална по размер за тоза квартал улица. Предполагам, че това зависи от гледната точка.

В моят квартал се намира „Близкоизточният базар“, както и един външен пазар, в който задължително има сергии за шауърма (арабския дюнер) и магазини за балкава и умишлено поставени произведения на изкуството, повечето от които са на еврейски художници на различни теми за сътрудничество и съвместно съществуване. Но почти никакви еврейски израелци не живеят в моя квартал – а и повечето еврейски израелци, които познавам са шокирани, че аз живея тук. „Но там не е ли опасно?“

Моят квартал е снизходително? покровителствено? предано? посочен в Lonely Planet(гайд за туристи) като „прошарения стар християнски-арабски квартал на Хайфа“ и всички знаци (буквално) се опитват да запазят атмосферата на автентична “Близкоизток-ност“, стига тя да остава в рамките на своите ограничения и предварително зададени граници.

Това е мястото, където туристите отиват за да получат възможността да опитат от старата атмосфера на Близкия Изток, малко арабския вкус в иначе еврейската държава. Това е един от примерите на израелското псевдо-съжителство; едно от малкото места, където израелското правителство показва по такъв крещящ начин устойчивото съществуването на не-евреите. Хвърляйки разядени стари кости към всички защитници на правата на гражданите: погледнете нашето разнообразие!

Елате на посещение в еврейската държава и докато сте тук погледнете тези примитивни араби в малкото им затворено пространство – точно както са живели преди да дойдем в тази пустиня и да цивилизоваме тази пустош с мляко и мед, и плодове и вино… И пушки. (Забравете за десетилетията британското управление, а преди това за вековете османското, които са били преди нас).

Ние се опитваме да запазим собственото им наследство за тях самите … лишавайки ги от възможността да постигнат напредък, оставяйки за тях единствено техните тесни улички, възможността да продават патладжаните с нисък лихвен процент и да се усмихват, казвайки ahlan wa sahlan (добре дошли на арабски език) на автобусите, пълни с американски туристи на средна възраст. (Знаете, че тук не идват birthright туристи (това са млади евреи от целия свят, които имат право на безплатна обиклка из “родината“ им), тъй като те не се допускат в близост до арабите! Опасност, опасност!)

Разбира се, нито един от няколкото музея в Хайфа – посветен на всичко, от японското изкуство до незаконната имиграция – не представлява палестинската култура, изкуство, или история.

Това е общност на показ. Това е единствената останала част от Близкоизточната атмосфера, от която Израел може да се възползва без страх от критика или отмъщение, тъй като ориенталистът във всеки от нас не вижда гетоизирането на арабите като нещо, което трябва да бъде променено. Тази общност е заседнала на едно място от преди десетилетия, хранена от отпадъците на икономическите възможности.

Засенчен от построените на върха на хълма хотели-кули (да се чете:част от богатите еврейски квартали) и свързан с военизираното индустриално пристанище, това е малък рай на все по-задушавана култура, част от общество, чийто права намаляват всеки ден.

А най-хубавото е, че живейки тук ти се чувстваш все едно си на част от този зоопарк. На показ с пита хляб и прясно уловена риба, за радост на туристите от всички страни. А те дори моат да намерят пътят до тоалетните.

––––
Автор на статията е Audrey Farber. She did her undergrad at UPenn majoring in Modern Middle East Studies. Her activism has involved resettling Somali, Iraqi, and Burmese refugees in Maine, researching forced migration issues in Amman, and she is currently interning at Mada al-Carmel – Arab Center for Applied Social Research, in Haifa.

–––––-

Повече за историята на Хайфа в статия на израелския историк Илан Папе

Джими Картър и The Elders в подкрепа на демонстрантите в Шейх Джара

Мери Робинсън, Ела Бхат и Джими Картър от организацията The Elders (Старейшините*) са в Близкия изток в подкрепа на намиране на решение на израело-палестинския конфликт, но и за да изтъкнат въпросът, че израелската колониална политика пречи на постигането на „справедлив и сигурен мир за всички“. До това заключение стигат след едноседмичното си посещение в региона. По време на посещението те са провели срещи в Газа, Египет, Сирия, Йордания, Израел и Западния бряг.

Посещението им включва и квартала Silwan в Източен Йерусалим, където научават, че много домове са застрашени от разрушаване за да се направи място за King’s Garden Archaeological Park. Много палестински жители на Източен Ерусалим биват принудени да напуснат домовете си, докато еврейските колониални селища се разширяват.
Тези, които са политически активни или говорят открито срещу разширяването на колониалните селища са изправени пред заплахата от депортиране или лишаване от свобода. Експерти и жители са говорили с The Elders (Старейшините) за променящия се характер на Източен Йерусалим, койтп палестинци са принудени да напунат.

The Elders (Старейшините) са се срещнали и с кмета на Ерусалим, за да изразят своето мнение относно строящите се колониални жилища и за разширяването на King’s Garden Archaeological Park. Същевременно, общинските услуги в палестинските квартали са изключително недостатъчни, училищата, водната система и пътища получават много малка част от инвестициите, използвани в останалите части на града.

Представители на палестинските граждани на Израел, които съставляват 20 на сто от населението, се срещнаха също със The Elders (Старейшините), и описаха закони, които ги дискриминират като граждани.

Бившият президент на САЩ Джими Картър заяви:

„Както казах на председателя на Кнесета днес, отношението на Израел към арабските граждани и други малцинства, е много тревожно. Тези хора не се радват на равни социални, икономически и политически права в продължение на десетилетия. Сега има повече от двадесет предложени нови закони, които допълнително ще подкопаят техните права.

Аз съм особено загрижен за предложението, което изисква от не-евреи да поемат ангажимент за вярност към Израел като еврейска държава. Аз не виждам как такава клетва може да бъде в съответствие с правата на мюсюлманите, християните и другите граждани, които не са евреи. „

Водачът на делегацията Mary Robinson заяви:

“Йерусалим е в основата на израелско-палестинския конфликт и ще бъде в основата на всяко бъдещо решение. Променящият се религиозен и етнически характер на града има не само регионални, но и глобални последици.

Ние сме тук за да донесем надежда, но аз бях поразена от действията на властите в Ерусалим. Използват се всякакъв вид методи за обграждане и свиване на палестинското население – тунели, заселници, нови пътища, а сега и създаване на нови туристически атракции върху техните земи. Трябва да бъде намерено решение, което да зачита човешките права на всички.”

Ела Бхат, пионер в борбата за икономическо равноправие на жените и в ненасилствената съпротива заяви:

„Ситуацията днес изглежда много по-зле, отколкото когато бяхме тук миналата година. Напрежението е много по-високо и е налице липса на взаимно доверие, но въпреки това призовавам хората да не прибягват до насилие. Това не означава, че са слаби. Ненасилствената борба изисква голяма смелост и може да доведе до това някои хора да бъдат наранени или дори да загубят живота си. Вярвам, че творческото гражданско неподчинение, което има ясни цели, в крайна сметка ще бъде много по-ефективно.

Ключът към успеха е самостоятелност. Нищо не се променя, освен ако хората не се организират и не намалят зависимостта си от другите. Нужни са съюзници, но силата трябва да идва от вътре. Срещнахме и израелци, и палестинци, които работят за мира и това е показателно. Надявам се, че този дух на мирно съвместно съществуване ще се разпространи. „

Тяхното посещение включваше и участие в демонстрацията в Шейх Джара.
Там те биват посрещнати със следните думи:

Добре дошли! Това е нашата алтернатива!
Тук всяка седмица в знак на протест се събираме палестинци и израелци!
Шейкх Джара се е првърнал в символ.
Символ на лишаването от собственост, символ на дискриминацията, символ на всички несправедливости, на коите се базира нашата система, нашето общество.
Шейх Джара също така се е превърнал в символ на борба, на съпротива и на надежда – за евреи, мюсюлмани и всички останали жители на тези земи.

А Джими Картър отговаря:

От името на Елдърс, искам да благодаря и поздравя всички вас, палестинци и израелци, които се опитвате да намерите решение на тази несправедливост по мирен път – чрез демонстрации за равенство и справедливо отношение. Не вярвам на никога, който твърди, че унищожението или отнемането на дома на дадена семейство е справедливо или помагащо на мира. За това ви поздравяваме и се надяваме скоро услията ви да пожънат успех.

Цялото видео:

Целият доклад за посещението им

Повече за Шейх Джара в статия Шейх Джара и седмичните протести там

–––––––––
*About The Elders

The Elders are an independent group of global leaders, brought together by Nelson Mandela in 2007, who offer their collective influence and experience to support peace- building, help address major causes of human suffering and promote the shared interests of humanity.

The Elders are Martti Ahtisaari, Kofi Annan, Ela Bhatt, Lakhdar Brahimi, Gro Brundtland, Fernando Henrique Cardoso, Jimmy Carter, Graça Machel, Mary Robinson and Desmond Tutu (Chair). Nelson Mandela and Aung San Suu Kyi are honorary Elders.

Bio notes for Elders at press conference:

* Mary Robinson (delegation leader), former President of Ireland, former United Nations High Commissioner for Human Rights.
* Ela Bhatt, Gandhian and founder of the million-strong Self Employed Women’s (SEWA) Association of India.
* Jimmy Carter, former President of the United States of America (1977-81).

Студенти от университета в Мичигън напускат в знак на протест лекция на израелски войници: