Архиви

Мирен процес или кражба на земя?

Мнение на Rebecca Vilkomerson, изпълнителен директор на Jewish Voice for Peace.

“Мирният процес“ продължава вече 19 години.

Защо използвам кавички? Защото “мирният процес“ все повече изглежда като извинение, което позволява на Израел да консолидира и анексира окупираните територии, отколкото като искрен опит да се достигне до справедливост, свобода и сигурност за палестинците и израелците. Ние от Jewish Voice for Peace няма как да се радваме на започнатите под опеката на САЩ мирни преговри, които всъщност засилват окупацията.

Израелците имат всичкото време на света за да продължат тези разговори, тъй като междувременно техният живот тече необезпокояван – ходят на училище, получават здравни услуги, когато имат нужда от тях, пътуват без ограничения и се радват на всички останали аспекти от нормалното си всекидневие. Палестинците за разлика от тях са натикани в ставащи все по-малки парчета земя, а свободата им на движение е стриктно ограничена. Те са обект на военните закони и страдат от насилствени репресии, дело или на заселниците, или на армията – това е тяхното ежедневие. Неравенството – разликата между окупатор и окупиран – прави условията на преговорите неравни, а равнеството е необходимост за честни и справедливи преговори.
Израел има икономическата сила, военната сила и подкрепата на САЩ.

Факти на земята
Министър председателят Шамир, чийто правителство започна мирните преговри през 1991 в Мадрид, заяви през 1992 пред вестник Maariv след загубата на изборите: “Щях да протаквам мирните преговори още 10 години, а междувременно щяхме да сме достигнали половин милион заселници в Юдея и Самария (Зап. бряг)…Ако това не бъде осъществено, няма как да спрем създаването на палестинска държава” (линк към това негово изказване в статия в New York Times)

Шамир е от партията Ликуд, но това от коя партия е даден политик рядко има значение, когато става дума за заселническата политика на Израел. Всяко израелско правителство продължава да строи и строи дори когато се провеждат преговори – политика, позната като “създаване на факти на земята“. Дори министър председателят на Партията на Труда Yitzhak Rabin, който често е определян за даващ всичко от себе си за постигане на мир, подкрепяше заселническото строителство, особено в района на Йерусалим.

Всъщност, в интервю с Давар, израелско издание, той се е похвалил:
“Въпреки всички свои грешки, Партията на Труда е постигнала повече и продължава да прави повече за бъдещето(на разширяване на поселенията) отколкото Ликуд. Никога не сме преговаряли за Ерусалим. Ние само използвахме тактиката ‘fait accompli’ (свършен факт). Ние сме тези, които построиха предградия в [анексираните части на] Ерусалим. Американците не казаха и дума, защото ние ги построихме умно.” (цитат на английски в Washington Report) Read the rest of this entry

Advertisements

Газа – година по-късно

Днес се навършва една година от старта на голямото военно нападение над Газа, отнело живота на около 1400 души, причинило пълното разрушаване на 4 100 домове и частичното на около 20 000 подслона. Според доклад на ООН, около 1000 палестинци все още живеят в палатки. Статия в Ал Джазира – Politics hamper Gaza reconstruction
Read the rest of this entry

O Little Dying Town of Bethlehem

source
December 19, 2009
Joe Parko is a retired college professor who taught for 28 years in the School of Policy Studies at Georgia State University. He is a member of the Religious Society of Friends (Quakers) and serves on the steering committee of Cumberland
Това е неговият разказ:

“С наближаването на Коледа много от нас си припомнят и често пеят песента „O Little Town of Bethlehem“, но само малко част от нас знаят, че Витлеем е един замиращ град, заoбиколен от огромна стоманена стена. Малко хора знаят, че около 20 000 палестински христяни живеят под тежка военна окупация във Витлеем и се сблъскват с много трудности, сред които най-голямо е ограничението на свободата на движение. Това е моя разказ за преживяното във Витлеем по време на Цветница 2005 година“.
Read the rest of this entry

This is Palestinian Life

„I don’t own a gun.

I don’t own any weapons and I’m not prepared to own any…

My only weapon of defense is that I won’t leave this place…

and my hope is that the world will respond to Israel’s treatment of us.“

Abu Sagr, Al-Hadideya, Jordan Valley

more stories from Palestinian Life and the blog of the rarely told story about a nonviolent resistance against unjust occupation

Цената на мира – историята на един активист за мир (лежал в затвор)

Twenty-three-year-old Sami from al-Essawaya village near Nablus has always believed in peaceful coexistence with Israelis. However, he and his family have paid a dear price for his convictions.

Активист от Били: „Думите не ми стигат“

източник Electronic Intifada

Това е историята на Ийад Бурнат, палестински мирен активист, разказана пред автора от Electronic Intifada Джоди МакИнтайър:

Моето име е Ийад Бурнат, аз съм на 37 години, женен с 4 деца. Аз съм начело на Националния комитет за съпротива в Билин.

3а пръв път попаднах в затвора на 17-годишна възраст по време на Първата Интифада. Това не бе първото ми участие в ненасилствената съпротива. Винаги съм вярвал, че това е правилният начин да премахнем окупацията. Но както Интифадата ясно показа, израелските военни сили нито разбират, нито одобряват подобни методи.

Една нощ, израелската армия обгради моя дом, извадиха баща ми от леглото му и почукаха на моята врата. Казаха му, че тъй като съм още дете, те само искат да поговорят с мен за 5 минути. Някои от войниците бяха облечени в цивилни дрехи, те ме сграбчиха веднага щом отворих вратата.
Read the rest of this entry

Another Childhood Nakba Memory

source

By Khalil Nakhleh – Ramallah

I remember it was one Sunday afternoon, sometime around one or two o’clock, when my father barged running into the house shouting „we have to leave, we have to leave“. His face was all red; his eyes shined with piercing outrage, uncertainty and incredulity.

I remember it was Sunday because my mother was fixing our special Sunday lunch that included meat –the only day in the week where we had a little bit of meat. Sundays were the only days in the week where the butchers would butcher fresh goat meat. I remember my mother had prepared a big kettle of “tabeekh” (stew of beans, tomato sauce and a bit of meat) with rice on the side. My village was mostly Christian with some Druze. We were a farming community relying, primarily, on olives and oil, without much cash.
Read the rest of this entry

To the soul of my father

source
At the age of 80 my father passed away, after a long journey of suffering, and working hard to obtain us, his children decent life, a life that is better than his own. As many refugees my fathers’ life was not normal nor easy, he had to work harder than any body to change a reality that he has nothing to do with it, the reality of losing the home, the land, the reality of being a refugee, an adjective that stolen all his rights as a human being, the rights of having a home, and living in dignity and respect.
Read the rest of this entry

Момент на истината – християните в Палестина се обръщат към света

whole document


Витлеем — Християнски религиозни и общностни лидери от окупираните Палестинские територии започнаха вселенска кампания с цел да приканят християните по целия свят да помогнат за спиране на изралеската военна окупация. В този документ са думите на християните в Палестина, с които казваме на света какво се случва в Палестина”, се казва в 15–страничния документ.

“Ние, палестинците християни, заявяваме в този исторически документ, че военната окупация в нaшите земи е грях срещу Господ и срещу човечеството, и че всяка теология, която допуска окупация е далеч от уроците на Християнството. Истинската Християнска доктрина е доктрина на Любов и Съпричастност към потиснатите и апел за Справедливост и Равенство сред хората.”

Read the rest of this entry