Архиви

Гладни за свобода и справедливост

Двама палестински затворници, Билал Диаб и Таел Халахлах, гладуват в знак на протест вече повече от 70 дни (или по-точно казано от 1 март 2012 насам). Над 1500 други палестински затворници се включиха в тяхната гладна стачка няколко седмици по-късно – на 17 април.
Едно от основните искания на затворниците е да бъде спряна практиката на административно задържане. В своя публикация до медиите израелската неправителствена огранизация Бтселем описва административното задържане в израелските затвори по следния начин:

„Задържане без съдебно дело, с цел да бъде спрян даден човек от извършването на действие, което би могло да навреди на обществената сигурност … административното задържане не цели да накаже някого за вече извършено действие, а да предотврати възможна бъдеща опасност.“

Бтселем определя прилагания от Израел метод за незаконен, защото:

„на задържаните не се казват причините за тяхното задържане или обвиненията срещу тях. Въпреки, че те биват изправени пред съдия, доказателствата срещу тях остават в тайна и не са показани нито на тях, нито на адвокатите им. Тъй като обвиняемите нямат достъп до доказателствата, те не могат и да ги оборят.
Задържаните също така не знаят кога ще бъдат освободени. Въпреки че максималният срок за административно задържане е шест месеца, то може да бъде подновявано безкрайно много пъти.“

В статията още се пояснява:

„През годините Израел е задържал под административен арест хиляди палестинци за период от няколко месеца до няколко години… По време на Втората интифада над 1000 палестинци са били държани като административни затворници едновременно.
Според международното право административното задържане е допустимо само в крайни случаи, само когато всички други средства за предовратяване на дадена опасност са неприложими.“

Диаб, на 27-годишна възраст, който е от село Кафр Рай, близо до Дженин, е в административно задържане от 8 месеца въз основа на твърдението, че той е член в организацията Ислямски джихад. Халахлах, на 34, който е от Хирсан, село близо до Хеброн, е в административно задържане от юни 2010 г.насам, отново заради предполагаем активизъм в Ислямски джихад. Диаб и Халахлах са започнали своята гладна стачка на 1 март 2012 г. в знак на протест на подновяването на административното им задържане. До вчера те бяха хоспитализирани в израелска болница. Лекари от организацията Физици за чевешките права Израел (PHR – Physicians For Human Rights) са поискали да ги посетят и прегледат. Но до момента това не им е било позволено. В изявление до медиите днес те съобщават, че са шокирани да разберат, че

вчера, на 72-рия ден от своята гладна стачка, Диаб е бил преместен обратно в клиниката на затвора. Вчера бе денят, в който Международният комитет на Червения кръст издаде съобщение до пресата, в което призовава Израел да прехвърли и други затворници, намиращи се на гладна стачка, в болница.“

Вместо това, те са върнали Диаб в затвора. Организацията на израелските лекари също така допълва:

Клиниката към затвора не е достатъчна за професионалното лечение на човек в гладна стачка. За да може да бъде спасен при изпадане в критично състояние, той трябва да бъде хоспитализиран.

Брой административни затворници през годините. Източник: Бтселем

Според данни на БТселем в момента 308 палестинци са под административно задържане, като 31 процента са с този статус вече от период от шест месеца до една година, 34 процента – от една до две години.
Израелската организация призовава Израел да освободи затворниците или да ги съди в честен процес и припомня, че повечето задържани се намират в Израел, което е в нарушение на международните закони, а посещенията на техните семейства са или ограничени, или напълно невъзможни.

Не мога да не цитирам американския специален докладчик на ООН по въпроса за спазването на човешките права на палестинците и професор по международно право в университета в Принстън Ричард Фалк (който междудругото е евреин, или както ционистите предпочитат да наричат хора със съвест като него – „самомразещ се евреин“). Той започва своята статия „The Massive Palestinian Hunger Strike: Traveling below the Western Radar“ с думите:

Някой би ли се съмнявал, че ако имаше гладна стачка с участието на повече от 1500 затворници, в която и да е друга страна по света, само не и в Палестина, западните медии нямаше да бъдат обсебени от случващото се? Щяха да говорят за това всеки ден, да показват случващото се от всички ъгли, включително и да отбелязват тежките последствия, които толкова дълго продължаващо гладуване може да има върху физическото състояние на протестиращите, щяхме да гледаме и слушаме мненията на уважавани доктори и активисти от организации за спазването на човешктие права….
Въпреки драмитичния развой на събитята, до днес реакциите на западните правителства и медии, както и дори на ООН, са доста оскъдни…“

Ето и снимки от протести в подкрепа на задържаните гладуващи палестинци:

Палестински християни и мюсюлмани се молят заедно по време на специална служба в доминиканския манастир Сент-Етиен в Ерусалим в солидарност с хилядите палестински затворници, които са на гладна стачка, 8 май, 2012 г.

Палестинско християнско момиче, облечено с тениска със снимката на баща ѝ, Рами Фадайел, който е политически затворник и е на гладна стачка в продължение на повече от 22 дни

Самира Халаби държи свещи и снимката на своите четирима сина, които са държани в израелски затвор, по време на специална служба в манастира Сен Етиен в Ерусалим

Реклами

Друг вид жилищна криза (актуализирана)

Докато израелските жители протестират, построили палатки из цялата страна, разочаровани от високите цени на жилищата в Израел, в Газа различна на вид жилищна криза продължава да се разгръща, но тя остава незабелязана за повечето израелци, включително и за тези, които протестират за социална справедливост и право на жилище в Израел.

"Израелски протестиращи (Photograph: Uriel Sinai/Getty Images)

Според израелската организация Gisha – Legal Center for Freedom of Movemen, жилищната криза в Газа е в резултат на няколко фактора. Те включват, но не се ограничават до, следните:

– Тригодишната пълна забрана на вноса на строителни материали от юни 2007 г. до юни 2010 г.. Изчислено е, че всяка година са нужни около 13 000 нови жилища, за да бъде задоволено търсенето съгласно естествения прираст.
– Пълното или частичното унищожаване на над 60 000 домове по време на операция Излято олово (дек 2008/ян 2009)
– Продължаващите ограничения върху икономиката на Газа, което води до ниска покупателна способност и до това повечето хора да не могат да си позволят да закупят материали, които се били внесено през незаконни тунели.

Обявените от Израел през юни 2010 г. „облекчения“ (внос на иначе забранени материали и строителни дейности като част от международни проекти, одобрени от Палестинската автономия) не са помогнали осезаемо в облекчаването на жилищната криза в Газа, тъй като международните агенции (само те получават разрешение от Израел да строят), са насочили услията си основно в справянето с други неотложни нужди – изграждането и ремонтирането на разрушени болници, училища, клиники, гражданска инфраструктура и т.н.

Процъфтяващата подземна търговия с Египет успява да внесе забранени строителни материали. Тези които могат да си позволят материалите, които влизат през тунелите, ги изплозват за изграждане или ремонт на домовете си, както и за строежа на няколко хотели и курорти. Тази търговия обаче е незаконна и рискована, а материалите доставени чрез нея са по-скъпи от тези, които биха могли да бъдат закупени от Израел или от Западния бряг.

Според данни на Shelter Cluster, от домовете, които са били напълно разрушени в Газа – 3 502, по време на операция „Излято олово“, плюс 953 по време на други военни операции, както и при други обстоятелства – само 198 са били отново построени (това означаца само .04%). От тези с по-големи щети, приблизително 43% са били ремонтирани.

Организацията завършва статията със следното искане:

Ние не искаме Израел да построи нови жилища в Газа или да предостави средства за изграждането на жилища на достъпни цени. Ние просто искаме Израел да вдигне блокадата на ивицата Газа, така че жителите да могат да се справят със собствената си жилищна криза.

––-
Почти 24 часа след като публикувах тази статия прочетох послание, което ми дава малко повече надежда в искренността за социална справедливост на протестиращите израелците. Или поне на част от тях.
Една от палатките стана доста популярна през последните часове, дори се сдоби със собствена Фейсбук страница и само до момента има 587 фенове.

Палатка 1948


Палатката се казва “1948“ – името не е случайно, това е годината, в която държавата Израел е създадена. Това е посланието на протестиращите в нея:

We are a group of Palestinian Arab and Jew citizens that believe in shared sovereignty in the state of all its citizens. Instead of thinking about separation and constrains, we think of the possibility of joint existence.

Since foundation of the state – Israeli policy of divide and rule, prevents real change and produces boundaries for deep social demands. If we work together we can only benefit.

What do we want?

We want this struggle to deal with housing shortage among Arabs and Mizrachi Jews in Israel, both in large cities and in the villages.

We want to end Judaization of Arab neighborhoods and stop the “development” of neighborhoods by building luxury complexes.

We want to stop the eviction of Palestinian families as it happens almost every day in Jaffa, Lod, Ramla and elsewhere in Israel and the Occupied Territories.

We want to end the discrimination of the Palestinian Arabs in the rental and purchase of real estate, which became “legitimate” in the Israeli- Jewish society, as the “Letter of Rabbis” showed us.

We want to change the land policy in Israel, so it will address the historical justice to Palestinian population. No more land confiscation, no more house demolitions. We live here together, it’s time we start to internalize it.

We want to talk about discrimination in state institutions, education, health, culture.

We require recognizing the basic right of the Palestinians in Israel and in the Occupied Territories to set their own lifestyles.

We want to emphasize, there can be no social justice while this state occupies and oppresses Palestinians, and justice should be to all. In Addition, many of the state resources are allocated to the occupation: by establishing walls and barriers, that embitter the life of the Palestinian people, or by securing and supporting settlements. Occupation takes a lot of money, which can be used to improve the life of the Jewish and Arab population in Israel and the Occupied Territories

Moving and brave words.

Палестински лидер пред израелския военен съд: „Ние се борим за свобода и достойнство“

Басем Тамими, лидер на народния комитет за съпротива в палестинското село Наби Салех, е бил задържан преди повече от месец поради ролята си в организирането на невъоръжени демонстрации срещу израелската окупация (прочетете интервю с него). Неговият арест е до голяма степен въз основа на доказателства, получени по време на незаконн разпити на няколко младежки от Наби Салех, включително 14-годишният Ислам Тамими.

Видео от една от демонстрациите с коментар на израелския журналист Йосеф Дана и палестинската активистка (чиято майка е българка) Диана Алзир:

Това е пълният текст от думите на Тамими пред израелския военен съд.

Ваша чест,
държа тази реч, воден от моята вяра в мира, справедливостта, свободата, правото на достоен живот и от уважение към свободната мисъл при липса на справедливи закони.

Всеки път, когато съм призован да се явя пред Вашия съд, ставам нервен и ме обзема страх. Преди осемнадесет години сестра ми бе убита в съдебната зала като тази от член на персонала. През живота ми съм бил девет пъти арестуван и престоял общо почти 3 години зад решетките, въпреки че никога не съм бил обвинен или осъден. По време на лишаването ми от свобода бях парализиран в резултат на изтезанията на вашите следователи. Жена ми е била задържана, децата ми са били ранявани, земята ми е била открадната от заселници, а сега къщата ми е заплашена да бъде разрушена.

Роден съм заедно с началото на окупацията, така че целият ми живот е бил под сянката на жестокостта, неравенството, расизма и липсата на свобода. И все пак, въпреки всичко това, моята вяра в човешките ценности и необходимостта от мир в тази земя никога не са били разколебавани. Страданието и потисничество не изпълниха сърцето ми с омраза към никого, нито пък породиха чувство на отмъщение. Точно обратното, те засилиха вярата ми в мира и всенародната позиция като адекватен отговор на жестокостите на окупацията.

Международното право гарантира правото на окупираните хора да се противопоставят на окупацията. Упражнявайки моето право, аз организирах мирни демонстрации срещу окупацията, заселническите атаки и кражбата на повече от половината от земята на моето село Наби Салех, където гробовете на моите предци лежат от незапомнени времена.

Организирах тези мирни демонстрации, за да защитя земята ни и народа ни. Аз не знам дали моите действия нарушават Вашите окуапционни закони. Що се отнася до мен, тези закони не се отнасят до мен и за мен са лишени от смисъл. Те са ни наложени от окупационните власти, за това ги отхвърлям и не мога да призная тяхната валидност.

Вие твърдите, че сте единствената демокрация в Близкия изток, но въпреки това ме съдите според военни закони, които са лишени от всякаква легитимност; закони, които са приети от органи, които не съм избирал и не ме представляват. Обвинен съм за организиране на мирни граждански демонстрации, в които няма нищо военно и са законни по силата на международното право.

Ние имаме право да изразим нашето отхвърляне на окупацията във всичките ѝ форми; да защитим свободата и достойнството си като народ и да търсим справедливост и мир в нашата земя, за да защитим децата си и за да осигурим тяхното бъдеще.

Гражданският характер на нашите действия е светлината, която ще доведе до преодоляването на тъмнината на окупацията, донасяйки зората на свободата, която ще стопли студените ни, окавани с вериги ръце, ще изчисти отчаянието от душите ни и ще сложи край на десетилетията потисничество.

Нашите действия са това, което ще разкрие истинското лице на окупацията, при която войници насочват пушките си към жена, ходеща пеша до полето или край контролно-пропускателните пунктове, към дете, което иска да пие от сладката вода на старите кладенци, построени от предците му, към стария мъж, който иска да седи в сянката на маслиновото дърво, което някога му е било като майка, а сега е изгорено от заселници.

Изчерпахме всички възможни действия, за да спрем атаките на заселници, които отказват да се придържат към решенията на Вашия съд, който винаги потвърждава, че ние сме собственици на земята и който постановява премахването на оградите, които заселниците сами поставят.

Всеки път, когато се опитаме да се приближим до нашата земя, за да приложим тези решения, ние биваме атакувани от заселници, които ни възпрепятстват да стигнем до земите ни, сякаш са тяхна собственост.

Нашите демонстрации са в знак на протест срещу несправедливостта. Ние работим ръка за ръка с израелски и международни активисти, които вярват, също като нас, че ако я нямаше окупацията, всички ние щяхме да живеем в мир в тези земи. Не знам кои закони се спазват от генералите, които са спирани от страх и несигурност, нито мога да разбера как те възприемат гражданската съпротива, упражнявана от жените, децате и старците, които носят със себе си надежда и клонки от маслинови дървета. Но аз знам какво е правосъдие и разум. Кражбата на земя и изгарянето на вековни дървета е несправедливо. Жестоките репресии на нашите демонстрации и протести, както и Вашите лагери, в които ни задържате не са доказателства за незаконността на действията ни. Несправедливо е да ни съдите със закони, които ни налагате, без да се съобразявате с нашите желания и права. Знам какви права имам, както и знам, че действията ми са справедливи.

Военният прокурор ме обвинява в подбуждане на протестиращите да хвърлят камъни по войниците. Това не е вярно. Това, което подбужда протестиращите да хвърлят камъни е звукът на куршумите, булдозерите, които унищожават земята ни, миризмата на сълзотворен газ и дима, идващ от изгорените къщи. Не съм подбуждал никой да хвърля камъни, но аз не съм отговорен за сигурността на Вашите войници, които нахлуват в моето село и атакуват моя народ с всички техни оръжия, носещи смърт и терор.

Тези демонстрации, които организираме, оказаха положително влияние върху моите убеждения, защото те ми позволиха да се запозная с хора от другата страна, които вярват в мира и споделят моята борба за свобода. Тези борци за свобода са освободили съзнанието си от окупацията и участват в нашите мирни демонстрации срещу нашия общ враг, окупацията. Те станаха наши приятели, братя и сестри. Ние се борим заедно за по-добро бъдеще за нашите и техните деца.

Ако бъда освободен от съдията, дали ще бъде убеден, че правосъдието все още преобладава в съдилищата? Независимо коко справедливо или несправедливо това решение ще бъде, и въпреки всичките расистки и нехуманни практики и окупацията, ние ще продължим да вярваме в мира, справедливостта и човешките ценности. Ние ще продължим да отглеждаме децата ни да се обичат, да обичат земята и хората, без да правят разлика в тяхната раса, религия или етническа принадлежност, олицетворявайки по този начин посланието на Пратеника на мира, Исус Христос, който ни призова „да обичаме нашите врагове.“ С любов и справедливост ние ще постигнем мир и ще изградим бъдещето.

Среща лице в лице c безсмислена агресия

Toва е разказ на Грошин Баскин (съ-изпълнителен директор на IPCRI, Israel/Palestine Center for Research and Information (www.ipcri.org) и основател на Center for Israeli Progress (http://israeli-progress.org).) за една от провеждащите се всяка седмица демонстрации в Наби Салех, на които той е присъствал. Това е разказ, който хвърля светлина върху израелските военни и техните операции:

В продължение на месеци чувам за прекомерно използване на сила от страна на армията срещу седмичните демонстрации в Наби Салех – малко палестинско село, намиращо се северозападно от Рамала. Миналата седмица гледах няколко видеоклипове в YouTube, заснети от активисти в селото, които показваха насилствени арести. Бях обезпокоен, защото всички клипове показваха как демонстрациите завършват, но никой не показваше как са започнали. Бях убеден, че е имало хвърлени камъни от Шабаб (палестинските младежи), които са довели до насилствения отговор на армията. Така че реших, че трябва да vидя какво се случва с очите си.

Когато се свързaх с израелските активисти, които редовно участват в демонстрациите в Наби Салех, бях предупреден, че е опасно и че няма начин да се знае предварително кога ще се приберем. Те също така ме предупредиха, че има голяма вероятност да бъде арестуван. Аз съм на 55 години и участвам в демонстрации от 12-годишна възраст. Бил съм в опасни ситуации и преди, бях готов и за още една.

500-те жители на Наби Салех, всички те част от рода Тамими, демонстрират срещу продължаващото разрастване на еврейското поселение Хеламиш за сметка на техните земи. От 2009 година насам жителите на Наби Салех демонстрират всеки петък.

В този период около 200 жители са били ранени, повече от 40 процента от тях са деца.

Повече от 15% от жителите на селото са били в затвор, а около десетина къщи са заплашени със заповеди да бъдат разрушени; самото село се намира в зона С, която според споразумението на Осло е под пълен израелски контрол (62% от Западния бряг са в зона C). Наби Салех не е толкова известен, колкото Билин, чийто продължаващи вече шест години седмичцни демонстрации се радват на широко международно внимание.

След като пристигнахме в центъра на селото, бяхме посрещнати сърдечно от жителите. Имаше 20 израелски и 20 чуждестранни активисти, както и 60 местни – момичета и момчета, мъже и жени. След като обедната молитва завърши, всички се събраха на селския площад. Развявайки знамени и пеейки песни за свобода, ние марширувахме към главния път, на около 800 метра от входа на селото.

След по-малко от 100 метра, армията изстреля към нас първата доза сълзотворен газ. И друг път съм попадал сред сълзотворен газ, но този вид бе по-силен от всички, което познавах. Той се задържа във въздуха, изгаря кожата като същевремнно щипе очите толкова много, че е невъзможно да ги отвориш; минава през белите дробове и пречи да дишаш.

Изтичах колкото може по-далеч, но друга кутия газ се взриви до мен.

Армията заобиколи селото и постепенно се насочи към центъра. Тълпата се събра отново на централния площад в близост до хранителния магазин.

Тогава започнаха да ни раздават парчета лук, за да можем да дишаме, както и памук, напоен с алкохол, за да преборим последиците от газта. Доброволци от палестинския червен полумесец също баха там, за да помагат на тези, които имаха нужда от медицинска помощ.

В един момент, газта влезе в очите ми, болката беше непоносима. Откараха ме в една къща, където вееха вятър около лицето ми с парче картон. Собственикът на къщата, Абед, мъж на около 40 години, който е работел като строител в Тел Авив, внимателно изчисти лицето ми с памук, напоен с алкохол. Съпругата му положи резени студен суров картоф върху окото ми, което намали болката. Те се бяха превърнали в експерти при справянето с такива ситуации.

Постепенно армията, която се състоеше от 50 войници, командни коли и джипове от гранична полиция, поеха контрол върху центъра на селото. Те превзеха няколко къщи, намиращи се около главния площад, и поставиха няколко войници на пост на покривите им.

До този момент демонстриращите седяха до хранителния магазин, пеейки от време на време песни и скандирайки против окупацията.

Много от песните бяха палестински версии на песните, познати ни от площад Тахрир в Кайро. Нито един камък не бе хвърлен към войниците, въпреки че няколко бяха хвърлени по-рано, още преди войниците да влязат в селото, но те бяха хвърлени от голяма дистанция и бяха по-скоро гневна реакция, а не знак за реална агресия. Селяните са като цяло решени да се придържат към мирни действия, дори в лицето на ужасната агресия от страна на войниците.

Като човек, който е служил в армията и е бил с години част от обучаването на офицери, бях удивен от неправомерно използваната сила, липсата на реална цел и чистата показност  на сила, демонстрирани от войниците. Няма абсолютно никакъв смисъл и полза от използването на толкова много агресия.

Към 5 вечерта бригадният командир обяви селото за затворена военна зона и заяви, че всички трябва да се разпръснем. Аз се приближих към него и го помолих да мисли по-рационално – какъв е смисълът от това да арестувате всички, попитах аз. Отговориха ми със заповед да се махна.

Десет минути по-късно, изстреляха около 50 ударни гранати към разпръскващата се тълпа, които зашеметиха сетивата и заглушиха ушите ни. Реших да извадя издадената ми от правителството журналистическа карта, с която щях да мога да продължа да документирам това, на което ставах свидетел. Снимах през целия ден и публикувах част от заснето на моята фейсбук страница.

След като аресутваха 11 израелци и един чужденец, военните коли напуснаха селото, оставяки дузина гранични полицаи. Седейки под една черница, трима от тях започнаха да ядат от плодовете на дървото. Приближих се към тях и снимайки ги попитах кой им е дал правото да ядат от дървото. Отваряте ли хладилниците и ядете ли от храната на палестинците, когато влизате в домовете им без покана, попитах ги аз. Очевидно им стана неудобно и те се обърнаха засрамени.

Жителите на Наби Салех се отнасяха към нас със забелижтелно гостоприемство. Въпреки че бяха изтощени от седмичните петъчни атаки на военните, които се провеждат вече две години, те ни посрещнаха в домовете си.

Последната част от представлението на армията дойде във формата на “скункс“ (миризлива течност). След като всичко изглеждаше, че е свършило, армията дойде в центъра са селото и изсипаха един тон от най-ужасно мирищата течност, която най-гениалният израелски химик би могъл да създаде.

Те напълно обляха с нея една от къщите, в които ни бяха предложили подслон, храна и напитки, останалата част от течността изсипаха върху площада. Това бе най-ужасната миризма, която някога бях помирисвал. В знак на солидарност, селяни, израелци и чужденци заедно се опитахме да изчистим къщата и площада.

Изпълнени с духа на солидарността, морала и справедливостта, останалите шейсетина демонстранти бяха поканени в друга къща за среднощна вечеря. Домакините сервираха салати, зеленчуци и ориз. Казаха ни колко много оценяват присъствието ни, защото ако нас ни няма, казаха те, ако израелските активисти ги няма, армията е много по-брутална в действията си.

Това, на което бях станал свидетел бе повече от достатъчно, за да ме накара да се почуствам засрамен и ядосан, но и решен повече от всякога да се боря за премахване на окупацията, която кара децата ни да бягат в далечни страни само и само да забравят какво са сторили по време на военната си служба.

Палестински мирен активист на свобода след 16 месеца в израелски затвор

Абдула Абу Рахме, един от палестинските организатор на седмичните мирни демонстрации в село Билин, Западния бряг, бе освободен от затвора в понеделник (14 март), след като излежа 16-месечна присъда за „подбуждане“.

Абу Рахме по време на едно от съдебните заседания

Абу Рахме първоначално бе обвинен в „притежаване на оръжие“, въз основа на това, че е събирал изстреляните по време на демонстрациите бутилки сълзотворен газ от израелската армия към демонстрантите. Това обвинение бе по-късно променено в „подстрекаване“, като обвинителите се базираха на показанията на млади тийнейджъри, които са били разпитвани без присъствието на родител или адвокат, и според техните думи са били измъчвани или им е бил оказван психологически натиск от израелската армия.

Десетки привърженици чакаха Абу Рахме с часове пред затвора Офер, близо до Рамала в централната част на Западния бряг. Сред тях бяха израелци, палестинци и международни мирни активисти, които развяваха знамена и плакати с лика на Абу Рахме.

След като излезе от затвора, той веднага прегърна и целуна децата си. А след това каза на публиката, че планира да продължи мирната борбата срещу отнемането на земя от родното му село. Той каза: „Нямам намерение да се прибера у дома и да седна там лениво. В действителност, за мен лишаването от свобода, бе достатъчно дълга заглушаща пауза. Нашата кауза е справедлива, тя е се основава на стремежа ни към свобода и равенство, и аз възнамеряват да продължат борбата за достигане до тях както и преди. “

Ненасилствената борба в село Билин започна през 2003 г., като израелската армия започна да строи електрифицирани огради, анексирайки обработваема земеделска земя. Тогава селяните, включително Абу Рахме, започват организирането на седмични мирни демонстрации всеки петък, противопоставяйки се по този начин на изграждането на Анексиращата стена върху земята им. 14 демонстранти са били убити от израелските сили от начало на тези мирни демонстрации.

Повече стати и материали по темата.

Един ден в Палестина със семейство Амирех

В тaзи част от поредицата си за Палестина, Линда Ренхам-Кук говори със семейство Амирех, което се бори срещу изграждането на разделящата стена в родното им село Нилин – и поради това лежали в затвора и прострелвани:

Саид Амирех, за разлика от мен, не живее на свобода. Саид, на 18 години, живее в Палестина, в село на име Нилин. Неговият дом се намира под израелска окупация.

Отношението от страна на израелската армия към него и семействот му е потресаващо брутално.

Чрез изграждането на незаконната апъртайдна стена, се отнема една трета от земята на Нилин. Върховният съд на Израел и Международният съд в Хага определят през 2004 г. стената за незаконна.

Въпреки това, стената не е премахната, а през 2008 г. израелското правителство продължи доизграждането ѝ. Позорното в случая е, че тази стена краде голяма част от земята на Нилин.

Саид и семейството му са извор на вдъхновение. Те постоянно протестират срещу анексирането на стената. Бащата на Саид, Ибрахим Амирех, е един от лидерите на Народния комитет срещу стената в Нилин.

На 12 януари 2010 г. Ибрахим е бил арестуван от израелската армия и осъден на 11 месеца и 15 дни затвор и глоба от 9000 шекела ($ 2,330) , като му е било забранено да участва в бъдещи протести.

На семейството му са били дадени два месеца за изплащане на глобата, но те ​​не са имали достатъчно средства за да я платят. Двама други членове на Народния комитет, Хасан Муса и Зайдун Сраур, са получили същата присъда. Отношението към Ибрахим по време на неговото арестуване и престоя му в затвор е било нехуманно.

Седя, гледам новините и слушам радионовините – чувам коментатори да говорят за конфликта в Близкия Изток. Това не е конфликт, това е окупация, чисто и просто. Натъжава ме, че толкова хора много си затворят очите за ужаса на реалната ситуация.

Описвайки историята на Саид и неговото семейството, аз споделям само една от многото такива съдби и човешки истории, които разказват за жестокото, несправедливо и неоснователно отношение на Израел спрямо палестинците.

Писането за Палестина предизвиква много емоции, без значение колко безпристрастен човек се опитва да бъде. В предишна статия от тази серия за живота в Западния бряг писах за това какъв е животът в Палестина на активистите, които се борят за кауза, които малцина разбират.

В друга статия писах за живота на еврейска заселничка в Западния бряг и какво е чувството да живееш в постоянната заплаха от тероризъм. Но кой е истинският терорист?

Може ли един дом, който е построен върху окупираните територии да се нарича селище, когато той няма право да бъде там? Бих казала, както и самият Саид казва, че това са колонии, а не селища.

Не е ли показваният от медиите портрет на палестинските терористи просто разпространяване на образа, който израелското правителство иска светът да мисли, че палестинците са? Палестинците живеят в постоянно състояние на окупация. Тяхното достойнство е открадното, както и тяхната земя. Те се борят всеки ден за свобода. А Израел не тероризира ли палестинците, които все още нямат своя страна? Без суверенна страна, те не разполагат с армия, така че как може да се говори за конфликт?

По време на интервютата и кореспонденцията ми с много хора, живеещи в Палестина и окупираните територии, открих, че ми е много трудно да не чуствам състрадание към палестинците. През цялото време усещах колко много те са любезни, искрени и изобщо не озлобени, въпреки че тъгата и чувствота на загуба бяха видни от всяка тяхна дума.

За мен ставаше все по-ясно, че медийното отразяване на израелско-палестинската ситуация е небалансирано. Американската активистка Алисън Уиър, който не е нито еврейка, нито мюсюлманка откри това за себе си и създаде уеб страница „Ако американците знаеха“.

От 29-ти септември 2000 г досега са били убити 124 израелски деца от палестинци, а 1452 палестински деца са убити от израелци. Мисля, че е разумно да се твърди, че това е окупация, а не конфликт. Тази статия се фокусира върху село Нилин и окупацията, но най-вече върху едно вдъхновяващо семейство.

Саид разказва за Нилин

Read the rest of this entry

Двоен стандарт

Philip Weiss, основател на страницата http://mondoweiss.net сравнява желанието и борбата на египетския народ за свобода, борба, която е подкрепяна от Америка и Западния свят, с тази на техните палестински съседи:

1. „Достойнство“.
В хубавата си реч, произнесена вчера, Барак Обама заяви, че в основата на египетската революция е човешкото достойнство. „Става дума за силата на човешкото достойнство, което никога не може да бъде отричано.“

Но палестинското достойнство бива многократно нападано от Израел. Или както съдия Голдстоун пише в знаковия си доклад за конфликта в Газа, доклад, който Обама се опита да блокира при всяка възможност, в Газа:

[Блокадата] се описва като криза на човешкото достойнство … Достойнството на населението в Газа остава сериозно незачитано.

И за Западния бряг:

Когато контролно-пропускателните пунктове се превърнат в място за унижение на защитеното население от страна на военни или цивилни лица, това води до нарушение на член 75 (2) (б) от Допълнителния протокол I към Женевската конвенция … който забранява „нарушаване на личното достойнство чрез оскърбително и унизително отношение“.

2. Сълзотворен газ.
По време на заседание на Комисията по външна политика, Хауърд Бърман заяви, че американски сълзотворен газ е бил използван при потушаването на демонстрациите в Египет и САЩ не трябва да позволява това да се случва. Слушах за използван в Египет американски сълзотворен газ през цялото време в новините.

Но както организацията Адала-Ню Йорк многократно е документирала, американски сълзотворен газ се изпозлва редовно срещу ненасилствените демонстранти в Западния бряг. Една палестинка бе убитa в началото на годината след задушаване с газ. Read the rest of this entry

За смъртта на палестинката Джауахар и демокрацията

Четейки реакциите след смъртта на Джауахар се питам колко ли е болезнено дни след като си загубил детето/майката/сестрата си да бъдеш обвинен, че лъжеш относно обстоятелставта около смъртта на този скъп човек.

Всъщност “атаката“ към семейството и приятелите на Джауахар започва часове след смъртта ѝ. В статия в най-четения изралелски всекидневник от 1ви януари 2011г. репортерът Yair Altman заявява ясно още в заглавието на своята статия, че

Палестинците обещават отмъщение след смъртта на Абу Рахма. „Отговорът на Израел, донесъл смърт за една от нас, няма да мине необезпокояван.“

И започва статията с думите, че

“Протестиращите срещу строежа на стената обещават отмъщение, докато армията започва разследване …“

Четейки статията до края така и не става ясно кой и кога е изпратил подобни заплахи. Единстевните думи, цитат от протестираш срещу стената, са на Мухамад Катиб:

„Нечовешкият отговор на Израел срещу народната кампания срещу стената няма да бъде пренебрегнат. В началото на новото десетилетие е дошло времето светът да поиска от Израел да поеме отговорност за своите действия и да спре окупацията“.

Отмъщение? Или просто мирен призив към световната общественост?

Но това не е всичко, на специален брифинг на 3ти януари израелските военни информират Read the rest of this entry

Билин посрещна 2011 година с поредната жертва – 36 годишната Джауахер

Във вчерашния протест срещу изграджащата се стена в Билин са се включили около 1 000 души – палестинци, израелци и международни активист.
За един от тях, 36 годиншата Джауахер Абу Рахма, петъчният ден завърши в болницата в Рамала, където тя е била настанена в тежко състояние след отравяне с газ, изстрелян от израелските войници в отговор на протеста. Докторите съобщават, че въпреки усилията им, състоянието на Джауахер не се е подобрило и тази сутрин тя е починала.

Израелският ynetnews.com цитира Мохамед Абу Рахма, чичо на Джауахер относно случилото се в петък:

„Тя присъства на всички протести през последните пет години. Но вчера (петък, 31.12.2010) бяхме подложени на безпрецедентно количество сълзотворен газ, а Джауахар попадна в огромен облак газ. Тя не можа да избяга, загубил съзнани след като вдиша големи количества газ. Това е втората ни загуба в рамките на почти две години и ние сме шокирани. Протестите са законна кампания срещу незаконната дейност на Израел. „

Гробът на Джауахар е до този на брат ѝ Басем. Снимка Joseph Dana via twitter


Нека да почивa в мир!

Джауахер е сестра на друг палестинец, убит по време на демонстарция преди повече от година и половина – Басем Абу Рахма.

Снимки от убийството и погребението на Басем

По време на друг протест през 2008 година, израелски войници стрелят по друг техен брат, Ашраф, докато той е бил вързан с белезници.
Видео доказателство:

Не ми остава нищо друго освен да се преклоня пред загубата на това семейство и да се надявам, че жертвите, които са дали през годините ще имат смисъл някой ден!

Освобождаването на палестинския Ганди

Вчера палестинското село Билин не спа от радост.

Адийб се радва на своята свобода.


В продължаващата вече толкова години ненасилствена палестинска борба в Западния бряг, малка победа бе усетена снощи в Билин. След 17 месеца прекарани в израелски затвор, палестинският Ганди Adeeb Abu Rahmah се завърна в родното си село.

Tаксиметров шофьор и баща на девет деца, Адийб активно участваше в невъоръжената съпротива в Билин от самото начало. Той бе арестуван в на 10 юли 2009 г., по време на един от седмичните протести. Израелската армия го обвини за участие в „насиливствени демонстрации“ срещу израелската разделителна стена, присъствие в „затворена израелска военна зона“ и нарушаване обществения ред.

Това е видео от 2008 година, което показва защо наричам Адийб Ганди.