Архиви

Дългоочакваната реч на Обама … отново разочарова

Вчерашната реч на Обама бе чакана с много надежда от жителите на арабските страни. И докато до голяма степен Обама обяви подкрепата на САЩ в демократизирането на арабски страни и осъди използването на сила срещу демонстранти, той реши да не включи палестинците към тази група араби, а вместо това да се обърне към тях отделно, в края на речта си.

Той се обърна не към арабски народ, който се бори за демократично и свободно бъдеще, а към палестинците като демографска заплаха за държавата Израел, с която САЩ има “общо приятелство, което е дълбоко закоренено в общото минало и общи ценности“: “факт е, че броят на палестинците, които живеят на запад от река Йордан става все по-голям. С разрастващите се технологии на Израел ще бъде все по-трудно да се защитава“ каза амариканският президент и заключи, че поради тази причина “постоянната окупация“ не може да продължи – свободата и сигурността на палестинците са без значение. По този начин израелско-палестинската част от речта остана изключена от принципите и препоръките, свързани с правата на човека, които президентът представи в речта си преди това.

Защото докато сегашният конфликт означава за израелците “да живеят в страх, че децатаим могат да бъдат разкъсани на парчета на автобусната спирка или от ракета, изстреляна в дома им, както и болка от това да знаят, че другите деца в региона се обучавани да ги мразят“, то за палестинците този конфликт означава само и единствено “ да страдат от унижението на окуапцията и никога да не са живеели в собствена страна“. Президент Обама сякаш забравя за статитистиките, които показват, че окупацията не означава само унижение за палестинците, но и загуба на свобода на движение, на всички човешки права и много случаи дори смърт – убитите палестинци, включитено и убитите палеситнски деца, са в пъти в повече от израелските жертви на конфликта. И въпреки това г-н Обама е загрижен единствено за сигурността на Израел: “Нашият ангажимент към сигурността на Израел е непоклатим,“ заяви той и допълни “Що се отнася до сигурността, всяка държава има право на самозащита, и Израел трябва да бъде в състояние да се защитава срещу всяка заплаха.“

Американският еврейски блогър Ричард Силвърстайн коментира:

Тук отново виждаме, често повтаряното твърдение, че израелската военна сила е използвана за защита на израелската сигурност, а не като окупатор и нападател, който убива на воля. Къде е признанието, че Палестина също се нуждае от защита от израелското насилие? Къде е признаването на необходимостта от балансирано присъствие на сили за сигурност, които да вземат предвид нуждите и на двете страни? Защо настоява, че Израел „сам“ трябва да бъде гарант за сигурността? Защо отказва да признае нужата от международно присъствие на сили за сигурност за създаването на така нужното чувство на сигурност и от двете страни?

За пълен анализ на речта препоръчвам отличната статия на Али Абунимах

В страната на цар Давид

Lia Tarachansky

Докато израелското правителство подкрепя училищни екскурзии в окупираните палестински територии, израелци протестират срещу арестуването на четирима, които са убили палестинец по време на подобна екскурзия.

Статия на Lia Tarachansky за JNews Blog

Миналата седмица (първата седмица на март 2011) израелският министър на образованието Гидеон Саар обяви нова инициатива – училищни ексурзии до град Хеброн в окупирания Западен бряг. Стартът на тези ексукрзии е планиран да бъде през месец септември.

Тази нова инициатива на израелското министерство бе обявена скоро след започването на разследването на смъртта на 17-годишно палестинско момче, убито от израелски турист по време на подобна ексукрзия в окупиранните територии. В миналото тези екскурзии бяха организирани от израелската гражданска администрация, така че това е първото съобщение за екскурзии, организирани от самото правителство.

На 28 януари 2011, компанията “Давид и Ахикам Турс” организира група с израелски еврейски туристи – целта на екскурзията бе палестинското село Беит Уммар в област Хеброн. Младежи от селото видели идващата група и почнали да хвърлят камъни по тях. Туристите стреляли в отговор с живи амуниции, като ранили 23-годишния Била Мохаммад Абед Ал-Яадор и убили 17-годишния Йосеф Факхри Ихлаъл.

Израелските медии така и не попитаха защо младежите са хвърляли камъни. Ето няколко възможни причини. Може би те са сбъркали туристическата група със заселници, които търсят място за изграждане на нов пост. Може би са били ядосани от военните нападения на тяхното село два дни по-рано. Може би това е било в следствие на гнева, породен от убийството на 19-годишния Одай Махер Хамза Яадоус, извършено от заселник близо до Наблус предния ден.

А може би са знаели какво точно представлява групата и са искали да я изгонят от своите земи. Израелските медии обаче така и не се опитаха да научат техните подбуди, те предпочетоха само да предадат гледната точка на туристите, използвайки героичен и ужасяващ език:

[Шими] Празот, 32, допълни, “нашата група включваше 12-годишни деца, жени над 60 години и никoй не очакваше това да се случи. Дори не знаехме накъде да избягаме… Помолих тези от нас, които имаха оръжие да покрият, докато възрастните и децата избягат.

Чудя се защо никoй от групата не е предвидил, че това може да се случи, знаейки, че навлизат в окупирани земи в сърцето на Западния бряг. Read the rest of this entry

Един ден в Палестина с Джозеф Дана

Един ден в Палестина с Джозеф Дана

Много писатели, фотографи и активисти рискуват живота си всеки ден, за да ни покажат снимки и новини за това, което се случва в Палестина. Следващата година се надявам и аз да бъда една от тях.

Един от тези хора е Джозеф Дана, журналист, блогър и режисьор, живеещ в Ерусалим. Джозеф има много последователи във Facebook и Twitter.

Репортажите му от израело-палестинския конфликт се фокусират върху палестинските мирни съпротивителни движения из целия Западен бряг и върху въздействието на израелската окупация върху палестинския живот.

С две магистърски степени по еврейска история, една от университета в Йерусалим и една от Централно-европейския университет в Будапеща, той често се основава на познанията си по история на евреите за да анализира настоящата политика на Израел, социалната ситуация и връзката с палестинците.

Той е един от редакторите на израелското онлайн списание 972, както е и член на координационния комитет на палестинската народна борба, негови статии са публикувани в The Nation, Електронна интифада, в. „Монд“, “Ню Йорк Таймс“, Sueddeutsche Zeitung, AlterNet, Pulse, и „Аарец“.

Дана е активен участник и в израелски групи за пряко действие, като Taayush и Анархисти срещу стената.

Джозеф е евреин.

Говорих с него за работата му.

Въпрос: Каква беше причината за имиграцията Ви в Израел от Америка?

Имиграция ми в Израел се основава на няколко причини. Пътувал съм като млад ученик до Израел, след това завърших първа степен по историята на евреите в САЩ и за мен бе естествено да продължа образованието си в Израел.

Така че аз емигрирах и започнах изучаванете на историята на евреите в университета в Йерусалим. Също така винаги съм чуствал силна връзка с еврейската ми идентичност и макар да имам силни негативни чувства спрямо ционизма, аз чувствам, че е необходимо да бъде в Израел и да се боря за своята еврейска идентичност.

Също така за мен е важно да владея свободно иврит и чувствам, че е необходимо да мога да предам тези знания по езика на моите (бъдещи) деца.

Въпрос: Вие сте силен поддръжник на палестинската национална борба. Можете ли да дадете ясно определение какво представлява тя?

Въз основа на чувството ми на дълбока идентификация с еврейската ми идентичност, а също и на чувствата ми срещу ционизма, смятам, че съществуват естествени връзки между израелците (и всички евреи) и палестинците. Поради това смятам израелската окупация и трагедията на ционизма за еднакво важни както за евреите, така и за палестинците.

Естествено, народната невъоръжена борба е пример за ненасилствени действия и моята подкрепа идва от зависимостите, които виждам на земята. Станах свидетел на това как съдействие и съвместно съществуване между евреи и палестинци е възможно в Западния бряг.

От другата страна на демаркационната линия аз намерих приятели, които много ценя и с които ни свързват общи интереси, уважение и съпричастност към народната невъоръжена борба.

Ако това означава, че съм силен поддръжник на палестинската народна борба, така да бъде, но аз бих предпочел да перифразирам, като кажа, че съм силен поддръжник на съвместното съществуване, на премахването на ционистката политика на сегрегация и преминаване към еднодържавно решение на конфликта, която държава ще се основава на демократични равни права за всички нейни граждани.

Въпрос:Работата, която извършвате в Израел е вдъхновяваща. Можете ли да ни кажете нещо повече за това как всичко започна?

Работата ми започна от момента, в който заживях в Ерусалим. Градът е една смесица от религиозен и националистически гняв, но аз осъзнах, че мога да пътувам до Западния бряг лесно и по този начин буквално да съборя физическите и психологическите бариери между израелското и палестинското общество.

Започнах да работя с израелско-палестинскиата група за солидарност Ta’ayush в южната част на хълмовете на Хеброн, където помагах на палестински фермери да достигнат своите земеделски земи и документирах насилието от страна на заселниците и израелската армия срещу тях.

В крайна сметка, започнах да се присъединявам към невъоръжените демонстрации срещу израелската разделителна стена и окупацията като цяло. Позовавайки се на родния ми английски език и познаването на американската еврейска общност, започнах да пиша за това, което виждам на английски и да качвам кратки клипове в you tube.

Нещата се нареждаха едно след друго, а гласът ми стана по-силен, тъй като живея на мястото на събитията и участвам в ежедневните събития от народната невъоръжена борба.

Въпрос: Нищо не се променя, въпреки мирния отговор на репресиите, палестинският народ сигурно често се чувства неразбран. Бихте ли се съгласили с това?

Аз не смятам, че това е въпрос на неразбиране, а по-скоро на не възможност да бъдеш чут.

Израел се страхува от централизираната народна ненасилствена съпротива срещу свята окупация. Поради това Израел прави всичко по силите си да смаже борбата и да принуди палестинците да започнат въоръжена съпротива.

Излезлият наскоро филм Budrus показва именно факта, че палестинците искат да се противопоставят на окупацията мирно. Работата на международните и израелски активисти може да им помогне, както и медиите и различните културни канали.

Въпрос: По време на дейността Ви като активист и журналист в Палестина какво е било най-трудно за Вас да преодолеете?

Най-трудно ми бе да преодолея загубата на лични отношения с някои от моите израелски приятели и семейството ми. Когато човек реши да се премахне бариерите между израелци и палестинци, личните отношения в Израел страдат много, тъй като обществото просто не е готово за тази необходима революция, която трябва да се проведе в сърцето на израелското общество.

Може би това би могло да се нарече процес на радикализация. Но не ме разбирайте погрешно, този процес не само ми отне, но и ми даде много – в резултат на моята работа създадох невероятни приятелства с израелци и палестинци, които аз дълбоко ценя.

Въпрос: Можете ли да опишете един от решаващите момент в работата Ви?

Трудно е да избера само един момент. Първото, за което се сещам са безбройните случаи по време на демонстрации или нощни нападения на палестински домове, в които аз се намирах заедно с мои приятели палестинци.

Спомням си за толкова много случаи, в които стояхме заедно, един до друг, със сълзи, стичащи се по лицата ни от сълзотворния газ, помагайки си един на друг. Спомням си за едно семействата, което ме покани в дома си и ми поднесе вкусна храна и чай, въпреки факта, че съм израелец, докато IDF (Израелските отбранителни сили) нахлуваха в домовете из селото.

Тези инциденти ме свързаха – емоционално, интелектуално и психически, с палестинските ми приятели и колеги по един дълбок начин. Аз се вдъхновявам от моралната яснота на хората, които срещам, докато върша моята работа и това ми дава дълбоко чувство на мотивация.

Един ден от живота на Джозеф Дана
Шарфаф и аз взимаме малка почивка от днешните събитията в Нилин. Той е фотограф за activestills и един от ветераните на този опасен протест срещу окупацията.

Днес е Деня на затворниците и седмичния протест включва шапки и тениски, които са украсени със снимки на различни палестинци, задържани в израелските затвори за планиране и участие в седмичните демонстрации на съпротивата, с която малкото село Нилин е станало известно.

Самият протест започва бурно. Преди дори да достигнем до стената, виждаме, че портата, кояти ни отделя от израелската страна е отворена. Войниците ни чакат. Още щом ни видяха, започнаха първите изстрели със сълзотворен газ срещу нас. Почти веднага след това, израелски протестиращ бива леко ранен след като кутия сълзотворен газ е изстреляна директно в него.

Войниците влизат в селото, стреляйки с живи амуниции във всички посоки и покривайки всичко наоколо със сълзотворен газ. Протестиращите се движат нагоре, изкачват един хълм близо до входа на селото, така те се оказват на върха на хълма, а израелските войници са в долния му край.

Палестинците хвърлят камъни и войниците отговорят, стреляйки бутилки сълзотворен газ директно към протестиращите. Накрая войниците се затичват нагоре по хълма. Денят днес не е твърде горещ, така че войниците нямат друг избор, освен да положат допълнителни усилия.

В крайна сметка попадам сред облак от сълзотворен газ. Това винаги се случва поне веднъж и единственото положително нещо, което мога да кажа е, че прочиства синузита.

Опитвам се да намеря скала ,където да се скрия за кратко за да се възстановя и огледам каква е ситуацията. Поглежам наляво и виждам палестинци, които хвърлят камъни, а войни стрелят със сълзотворен газ и живи амуниции куршуми и в далечината стената, зад която се намира колониалното селище Хашомин. Поглеждам надясно и виждам самолет, който каца на летище Бен Гурион, виждам и горещата мъгла над Тел Авив в гореща мъгла.

Положението отново е странно. На мястото на протеста всички израелски телефони започват да звънят. Съобщават ни, че един арабски израелски жител на Яфа е бил сериозно ранен близо до Билин. Той е бил ударен директно в челото с кутия сълзотворен газ и в момента е на път за болницата. Йонатан Полак, израелският говорителят на Народния комитет за борба е днес с нас в Нилин.

Той веднага отваря своя малък лаптоп за да изпрати съобщения до пресата, обажда се на адвокатите, свързва се и с медиите. Съпротивата е хай-тек. Активисти използват преносими компютри по време на демонстрации и протести, за да се не загубят толкова важната медийна война.

В крайна сметка протестът се премества обратно в селото. Изстрелите сълзотворен газ, смесени с живи куршуми продължават.

След половин час обмяна на насилие между войниците и палестинците, войниците започват да се отдръпват от сцената. В този момент, забелязвам трима наблюдатели на ООН, облечени в техните светлосини униформи на покрива на една от къщите. Никога не съмчувал ООН да прави каквото и да е свързано с популярната борба, така че за мен е объркващо да ги видя.

Протестът свърши.

Качваме се отново в колата за Тел Авив. Йонатан е както винаги на телефона, като същевременно пише имейли на лаптопа си за инцидента в Билин. Минаваме през крайпътни села и питаме местните жители къде се намират контролно-пропускателните пунктове на армията.

Прибираме се обратно в Тел Авив през хубавите окупационни пътища.

8 ареста като подготовка за идващата Коледа във Витлеем

Ал-Уаладжа е палестинско село, което се намира на 4 км от Витлеем и 2 км от Зелената линия, която се приема за международно призната граница на Западния бряг.
Около половината земя на селото, в което иначе живеят над 2 000 палестинци, е била конфискувана от съседните израелски колониални селища Хар Гило и Гило.

Самото село също е разделено на две части – Стара Уаладжа, която е напълна под израелски котнрол и Уалажа, която е под палестински.
Строящата се Израел разделителна стена е планувано да мине през селото и по този начин да направи разделението постоянно. Но това не е всичко, стената ще обгради селото от всички страни, превърщайки го в затвор с единствен изход, който ще бъде контролиран от израелски войници.

Карта на Ал Уаладжа

В момента Висшият съд все още не се е изказал оконачателно дали строежът на стената в и около селото трябва да продължи. Междувременно жителите на Ал Уаладжа, подкрепяни от други активисти се опитват с мирни протести да се противопоставят на кражбата на земите.

Toва е разказ за случилото се в селото вчера:

Този следобед около 14:30 Мазин (Професор Мазен Кумсийех е палестински християнин, израснал в Америка и който в момената преподава в Университета във Витлеем) каза, че трябва да отидем до Ал Уаладжа веднага. Той каза, че току що му са се обадили от селото за да кажат, че израелски булдозер се намира в част от селото, различна от мястото, в което вече една година израелци незаконно строят стената.

Ние се намирахме във Витлеемския университет по това време. Оставихме всичко, с което се занимавахме и бързо тръгнахме към селото. Когато пристигнахме на мястото, булдозерът беше спрял работа, а наоколо имаше десетина войници и частни служители по сигурността. Видяхме, че там са се събрали и 20-ина селяни, които бяха успяли да постигнат временно спиране на работата на булдозера в очакване на по-нататъшни инструкции.

Булдозерът и част от войниците

Тридесет минути по-късно един военен говорител дойде да говори със селяните на арабски. Той дойде заедно с още въоръжени сили – с тях военните станаха около 50-60, или в пъти повече от броя на присъстващите селяни.

Ако съм разбрал правилно краткия превод на Мазин, израелският говорител каза, че тяхната работа се основава на нареждането от 2006 г. (но това нареждане вече не е валидно, защото в момента се чака решението на Висшия съд).

Така че дейността на булдозера бе възобновена, а войниците започнаха да изблъскват хората надалеч и да арестува тези, които бяха в близост до булдозера. Докато снимах палестински мъж, който войниците арестуваха, изведнъж забелязах, че и Мазин бива заобиколен от войници, докато той се опитваше да им каже нещо (вероятно, че не разполагат с никакви валидни документи за работа и че не нямат право да възобновяват дейността си.) Точно в този момент те решиха да го арестуват. Това беше около 15:20, по-малко от час, след като бяхма пристигнали Аз само успях да снимам как го отвеждат на разстояние. След това, за изключително малко време, израелски войници арестуваха още палестински селяни – общо осем, между тях имаше възрастни господа, двама тийнейджъри, както и Шийрин Ал Арадж, която познавах като местен активист от селото.

Ширийн се опитва да се противопостави при арестуването си

Успях да да се свържа с Мазен по телефона едва след два часа, когато проведохме кратък разговор. Той ми каза, че са задържани извън Витлеемския пропускателен пункт 300 в момента. Един израелски войник на име Almog Kahalani е бил много груб с тях. Той е удрял двама млади палестинци, което е довело до болки в стомаха. Войниците са били много груби и с Шийрин. Трима от тях са с метални белезници, а той и останалите са били вързани с пластмасови белезници, но толкова здраво, че са имали проблеми с кръвообръщението. Белезниците на един от младежите са били вързани непоносимо здраво, но израелските войници са отказали да ги разхлабят.

Войниците току-що бяха премахнали пластмасовите белезници, (но не и металните, с които бяха закопчани трима от арестуваните, един от тях е Шийрин) и затова Мазин бе в състояние да използва ръката си и да говори с мен по телефона. Теса били помолени да подпишат лист хартия (не знам какво е било съдържанието му, но е било на иврит, който никой от тях не разбира). Но всеки от тях е отказал да подпише. Така са били посъветвани от палестински адвокат, който е присъствал там. Те са се опитали да обяснят на войниците, че нарушават международното право, но войниците са отговорили, че не им пука (всъщност са използвали по груб израз) за международното право и арестуваните, а само за изпълнението на поставените заповеди. Мазин им казал, че и германските войници само са изпълнявали заповеди по време на нацисткия режим. Израелските войници отговори, че германските войници до сега да са ги убили, а не просто арестували.

Час по-късно Мазин се свърза отново с мен и ми каза, че са били прехвърлени в Атарот (аз не знам къде е това, но според по-осведомени познати ми казаха, че е близо до Рамала.) Там те чакат да се явят пред съдия. Студено им е и са гладни. Израелският персонал ги е напръскал със студена вода, но след това са казали, че това е било неволно.

Друго, което Мазин ми каза е, че е имало трима арестувани от Дженин при тях, така че сега те са общо единадесет задържани в Атарот.
Мазин ме помоли да призова хората да включат жителите на Ал Уаладжа в молитвите си. Трябва да се гордеем от ненасилствената съпротива и усилията на селяните там.

Израелски блогър представи тази тревожна новина под заглавието ISRAELI SOLDIERS PREYING IN BETHLEHEM FOR CHRISTMAS. Както забелязвате вместо PRАYING (се молят) той използва думата PREYING (преследват, плячкосват). Колкото и несъвместима с духа на Коледа да е тази дума, то тя напълно отговаря на случилото се вчера следобед на 4 км от Витлеем.

Тази сутрин Мазин съобщи, че заедно с още двама души е бил освободен, останалите са все още в ареста.
Всички снимки