Архиви

На посещение в две палестински църкви

Това са два разказа на канадски духовник, който в момента се намира и пише от Палестина в блога http://thominpalestine.wordpress.com/. В тях той описва две свои посещения в две църкви в Западния бряг:

Църквата на добрия пастир, Наблус

Църквата на добрия пастир

Това е англиканска църква, тъй че литургиите, химните и молитвите ще бъдат познати на християните англикани, само че са на арабски.

Църквата отвътре

Най-отличителен в църквата бе един по-възрастен мъж, който седеше на една пейка и носеше хубава червена кърпа кефия. Той бе облечен в западен стил и комбинацията с кефията изглеждаше едновременно странна и прекрасна, тъй като повечето други хора в това общество бяха облечени много западно. Реших, че би било грубо да го снимам в църквата, но снимката по-долу ще ви помогне да разберете за какво говоря.

Християнската общност в Наблус съществува от векове, в момента се състои от около 700 – 800 души, разделени между гръцката православна, католическата и англиканската църква. Отец Ибрахим е свещеникът на две малки англикански конгрегации – църквата Св.Филип в Наблус и Църквата на добрия пастир в Рафидия, квартал в Наблус, където повечето християни живеят. Той също така ръководи едно училище, в което се обучават и християнски, и мюсюлмански деца. Когато училището е било открито през 1848 г. е имало 21 ученика: 8 християни, 5 мюсюлмани, 5 самаряни и 3 евреи. Самарянската общност все още съществува в Наблус.

Отец Ибрахим ни напомни колко е трудно пътуването за палестинците. „Християните от цял ​​свят могат да дойдат за поклонение в Ерусалим или Назарет, но ние не можем да отидем там. Нужно е издаването на разрешително, но е рядкост всички членове на едно семейство да получат такова през една и съща година.“

Отец Ибрахим говори с убеждение за това къде той вижда Бог по време на своята работа. Той говори много за премахването на бариерите и  за това, че е нужно да се научим да се уважаваме и разбираме взаимно. В този ред на мисли той предполага, че Бог работи в с всички, които искат да изградят мостове между народите и че същевременно Бог се противопоставя на всички, които изграждат стени и контролно-пропускателни пунктове. Това убеждение го кара да отхвърля двудържавното решение на конфликта, което според него ще се провали в дългосрочен план. Неговият страх е, че ако двете държави бъдат създадени във вражда, то те ще продължат да бъдат врагове и след това.

Отец Ибрахим

За него има само един път напред за палестинците и израеците – създаването на една държава. Той твърди, че има пет основни проблема между израелците и палестинците: граници, заселници, вода, Ерусалим и бежанците и всеки от тях може да бъде преодолян чрез създаването на една държава. Той дори предполага, че всички тези проблеми ще изчезнат, ако от Западния бряг и Израел бъде направена  една държава и на всички жители се дадат равни граждански права. Границите между двете страни ще изчезнат и по този начин този проблем се решава; заселническите селища ще бъдат трансформирани от колонии  в съседни села и градове, водата ще трябва да бъде управлявана правилно и да се поделя по равно между всички граждани на тази нова държава, бежанците ще могат да се завърнат и да живеят там, където някога са живяли, а Ерусалим ще бъде свят град за всички и всеки ще може да се моли там по свой начин.

Неговото виждане ми се стори дълбоко християнско и много наивно. Аз не съм сигурен, че мога да си представя то да проработи, защото има толкова много страх и недоверие и от двете страни на границите, но това е много по-добра мечта, към която може да се стремим, вместо да позволяваме  често повтаряния термин “сигурност“ да унищожава душата на израелците и сърцето, ума и тялото на палестинците.

––––––––––––––––––––-
Свети Николай в Бейт Джала

Беит Джала се намира на юг от Витлеем. Ако се изкачите по един стръмен хълм, ще стигнете до православната църква Св. Николай. Там пихме кафе и разговаряхме с местния свещеник, който се възстановява от операция на сърцето, и сина  му Нидал.

Православната църква Св. Николай

Св. Николай е патронът на Беит Джала, а православната църква Св. Николай е била построена върху пещерата, в която се вярва, че светецът е живял по време на четирите си години престой в Светите земи през 4 век.

В църквата се намират няколко икони, нарисувани от Йан Ноулс, иконограф от Великобритания, който реставрира икони в няколко палестински църкви. Останах най-впечатлен от иконата на св. Николай. Иконата на този древен светец ме накара да се замисля, да се почуствам приет, но и притеснен. Подозирам, че и светецът би се притеснил за палестинските християни в тази общност.  Живот за тях тук е труден.

Свети Николай

Попитах Нидал как окупацията се е отразила върху живота му. Той нямаше желание да отговори. Каза  ми, че Израел го смята за терорист. На петнадесет години е хвърлял камъни по израелски войници, които са били превзели селото, тогава е бил арестуван, вкаран в затвор и измъчван. По време на престоя му в затвора, са му предложили $20 000, както и покриването на всички пътни разходи и нужни документи, само за да напусне Палестина и се премести да живее в друга държава. Единственото условие е било никога да не се върне. Това е било преди 23 години. Това лято, когато баща му е бил в болница в Ерусалим поради операция на сърцето, на него му е било отказано разрешение да го посети, тъй като е смятан за заплаха за сигурността.

Нидал

Според мен Нидал е добър човек. Работи като дърводелец. Мечтае да живее на място, в което всички хора (християни, мюсюлмани и евереи) ще живеят своя живот мирно и пълноценно, както и ще могат да се молят на своя Бог свободно и в съотвествие със своите традиции. За него има разлика между евреи и израелци. Той е готов да живее заедно с евреи, но за него израелците са голяма заплаха. За него Израел се стреми да унищожи палестинските християни.

Нидал и Йан ми напомниха, че християнската общност тук е останала силна и жива през 1400-те години мюсюлманско управление. През това време християнската общност е съставлявала 10% от палестинското население, но само в рамките на 40-те години израелска окупация, християните в Палестина са намелили до по-малко от 2% от населението. Нидал ми поясни, че Беит Джала е християнско село от векове, но от началото на израелската окупация много хора са имигрирали, тъй като животът става все по-труден. Той ми каза, че в селото в момента живеят 8 000 души, но в Чили живеят 80 000 имигранти с корени от селото, които обаче вече не могат да се върнат.
В края на града, на границата между Витлеем и Ерусалим, Йан ми показа едно от нещата, които правят живота на местните толкова труден. Осем метрова стена от бетон. Почти всеки ден няколко хиляди души се редят на опашка с часове сутринта, за да преминат през пропускателния пункт на път за работа. Тази снимка е направена на 100-ина ярда от главния пропускателен пункт между Витлеем и Ерусалим.

Стената

Йан ми обясни какво означават някои от символите, изобразени върху иконата. Дева Мария е бременна и страда. От нейната дясна страна се виждат три древни маслинови дръвчета, които са оцелели, символизирайки силата на вярата, надеждата и благотворителността. Под изображението на Дева Мария е нарисуван входа към Йерусалим, важен град за трите основни религии в този край на света. До него има ключ, които символизира тези, които очакват да се завърнат в домовете си. Домове, които те са били принудени да напуснат и в които не им е разрешено да се върнат от 1948 година насам. Върху стената са закачени и няколко чифта обувки, които представляват тези, които са се отказали от обувките си, защото вече нямат собствена земя, върху която да ходят.

Дева Мария, която ще помогне да премахнем стената

–––––––––––––––

Повече интересни статии може да прочетете в блога Thom in Palestine

Реклами

Послание от израелски военен затвор на международния ден на човешките права

Абу Абдула Рама, който се намира в затвора праща следното съобщение до съпругата си и всички заинтересовани от неговия случай чрез адвоката си:

Като координатор на Народния комитет в Билин срещу строежа на стената и заселниците аз бях осъден за „организиране на незаконни демонстрации“ и „подстрекаване“. Тези „незаконни демонстрации“ са всъщност ненасилствената ни съпротива. Кампания, която моето село води през последните шест години срещу разделящата израелска стена, която се строи върху земята ни.

“Преди една година на същия този ден, международния ден на човешките права, в апартамент ни в Рамала нахлуха израелските военни посред нощ и ме откараха далеч от жена ми Маджида, дъщерите ми Лума и Лайан, както и от сина ми Лаит, който по това време бе само на девет месеца.

Намирам за странно как военните съдии определят нашите демонстрации за незаконни и ме осъждат за участието и организирането им, след като Международният съд в Хага е постановил, че строящата се от Израе стена в окупираните територии е незаконна и трябва да бъде демонтирана. Дори и Върховният съд на Израел постанови, че маршрутът на стена в Билин е незаконен.

Снимка на Абдула от последното дело

Аз съм обвинен в подбуждане към насилие: това обвинение е озадачаващо. Тогава какво да кажем за пропускателните пунктове, блокадата, текущата кражба на земя, стенната и заселнците, нощните нападения на домовете ни и потъпкването на нашите протести чрез насилие, не подтикват ли те към насилие?

Въпреки постоянното и интензивно подстрекаване към насилие от страна на окупаторите, ние, в Билин, сме избрали друг отговор. Избрали сме да протестираме мирно заедно с израелски и международни поддръжници. Избрали сме да носим послание за надежда и реално партньорство между палестинци и израелци в лицето на потисничеството и несправедливостта. Окупацията се опитва да самже именно това послание чрез различни институции, включително и военните съдилища. Служител на израелската военна прокуратура безсрамно каза на моя адвокат, Габи Ласки, че целта на военните в моето дело е да се „сложи край“ на тези демонстрации.

Престъплението за подбудителство, в което съм осъден, се базира на израелския военен указ 101 относно забраната за враждебни действия чрез пропаганда и подбуждане, които се описват така: „опит, словесно или по друг начин, да се влияе върху общественото мнение в района по начин, който може да наруши обществения ред“. Тези действия носят 10 години максимална присъда.

Както виждате това определение има достатъчно широк и неясем смисъл, така то може да се прилага за почти всяко действие или изявление. Всъщност, според тази дефиниция подбуждане би било дори да кажем тези думи в окупираните територии.

На 11 октомври тази година, бях осъден на 12 месеца затвора, както и 6 месеца условна присъда за 3 години и глоба. Аз и моето семейство, особено дъщерите ми, брояхме дните до моето освобождаване. Военната прокуратура обаче изчака да останат само няколко дни до края на присъдата ми преди да обжалват с аргумента, че трябва да бъде лишен от свобода за по-дълго. Моята присъда изтече, но останах в затвора. Въпреки, че международното право счита мен и други активисти за защитници на човешките права, окупаторите и властите ни смятат за престъпници, чиято свобода и всички останали права трябва да бъдат отхвърлени.

През годината, която прекарах в затвора, демонстрациите в Билин, Наалин , Ал Маасара и Бейт Омар продължават. Наби Салех и други селища също са се включили. В рамките на тази година, международна кампания, призоваваща за бойкот и санкциите на Израел, докато държавата не започне да действа в съответствие с международното право, е нараснала значително. Надявам се, че скоро Израел няма да може да игнорира ясното осъждане на сегашната политика, идващо от целия свят.

Снимка на Абдала по време на демонстрация преди да бъде арестуван

През тази година, която прекарах в затвора, синът ми Лаит е направил първите си стъпки и казал първите си думи, а Лума и Лайан са се преврънали от деца в красиви млади момичета. Аз не можех да бъде с тях, да ходя до тях, хванал ръцете им, да ги закарвам до училище, така както те и аз бяхме свикнали да правим. Лаит дори не ме познава. А жена ми Маджида е трябвало да се грижи сама за семейството ни.

През 2010 г. децата в Bil’in и целия Западен бряг продължават да се будят в средата на нощта, виждайки оръжие насочено към главите им. През годината, която прекарах в затвора, армията е извършила десетки нощни хайки в Билин с цел премахването на тези, участващи в борбата срещу окупацията.

Представете си, тежко въоръжени мъже да влизат в дома ви по сред нощ. Представете си как децата ви са били принудени да гледат как техният баща или брат бива отведен надалеч със завързани очи и с белезници на ръцете. Или как вие като родител сте били принуден да гледат това да се случва с детето ви.

Тази седмица вратата на нашата килия се отвори и шестнадесет годишно момче бе бутнато вътре. Моят приятел Адийб Абу Рахме бе шокиран да познае в него сина си Мохамед, когото Aдийб не бе виждал, откакто той самият бе арестуван по време на мирна демонстрация преди 16 месеца.
(Видео от ареста на Мохамед)

Мохамед се усмихна, когато видя баща си, но лицето му бе зачервено и подуто и ни стана ясно, че изпитва болка. Той ни каза, че е бил откаран от дома си преди две нощи. Той е прекарал първата вечер със завързани очи и окован, бъдейки преместван от едно място на друго. На следващия ден, след ужасяваща и безсънна нощ, той е бил отведен за разпит, превръзката на очите е ила отстранена, разпитващите му показали снимки на хора от селото.

Още на първата снимка той е казал, че не познава лицето на нея. Тогава е получил плесница по лицето. Това се повторило с всеки следващ въпрос, който Мохамед: когато той не давал отговор, който запитвищияя искал да чуе, той е бил ударян и заплашван. Но това не е нещо необичайно.

Млади момчета от селото ни са били взимани от домовете и карани насилствено са докладват като им е била отказвана храна и вода, а вместо това са били държани в изолация и са били заплашвани и често бити по време на разпит.

Това, което е необичайно в случая с Мохамед е, че той не е отговорил на въпросите по начина, по който те са искали. Обикновено децата, само защото са деца, казват това, което рзпитващият иска да чуе само за да могат да се спасят. Адийб и хиляди други затворници са задържани в затвор на базата на свидетелствата на тези принудени деца. Никое дете не трябва никога да получава такова отношение.

Когато децата, чийто свидетелства срещу мен се използват като основа за обвинението, каза пред военния съдия, че техните показания са били даден под принуда, то съдията ги обяви за враждебни свидетели.

Aдийб Абу Рама и аз сме първите, които бяха осъдени за подстрекателство и участие в незаконни демонстрации, от времето на първата интифада, но, за съжаление, няма да бъдем последните.

Често се питам какво ще постигнат израелските лидери, ако успеят да премахнат нашата организация за мирни демонстрации? Възможно ли е те да вярват, че нашите хора могат да седят спокойно и да гледат как земята им е отнемана? Вярват ли, че можем да се изправим пред нашите деца и да им кажем, че подобно на нас, те никога няма да бъдат свободни? Или те предпочитат насилието и убийството пред нашата форма на ненасилствена борба, тъй като така се прикрива тяхната кражба и те получават извинение за да продължат да ни използват като морски свинчета за оръжията си?

Най-голямата ми дъщеря Лума бе на девет години по време на ареста. Сега тя е на десет. След арестуването ми тя е започнала да участва всеки петък в демонстрациите в селото ни. Винаги носи моя снимка в ръцете си. Възрастните демонстранти се опитват да се грижат за нея, но аз все пак се тревожи за малкото ми момиченце. Иска ми се тя да може да се радва на своето детството като другите деца, да може да се учи и играе с приятелите си. Но през стените и бодливата тел, която ни разделя чувам гласа на дъщеря ми, тя ми казва: „Татко, те не могат да ни спрат, ако арестуват теб, аз ще заема мястото ти и ще продължа да се боря за справедливост..“ Това е посланието, което искам да Ви изпратя днес. От отвъд стените, бодливата тел и рештките на затвора, които разделят палестинци и израелци.“

писмо на Абдала от затвора Офер от февруари 2010 година

Алтернатива срещу терора на заселниците

Както вече писах със започването на беритбата на маслини се увеличават и нападенията на заселници.
Изминалата седмица заселници превзеха със сила палестински дом и изгониха живеещото в него семейство.

Всички тези зверства, извършени от израелските екстремисти в името на национализма и религията трябва да бъдат осъдени.
Но както отбелязва Seth Freedman в статия за британския “Гардиън“, за щастие има и добри израелци – стотици израелски доброволци се събират в знак на солидарност с палестински фермери всяка седмица за да им помагат. Естествено, тези безкористни хора не могат да поправят грешките на окупацията или да върнат към живот обгорените и изкоренени палестински дървета, но те могат и те предлагат съществена алтернатива.

Организации като Равини за правата на човека и Хора без граници неуморно организират групи от израелци и международни посетители за подпомагане на земеделските производители. Придружих група от доброволци в петък за да видя от първа ръка начина, по който евреите и арабите се обединят под знамето на мирното съвместно съществуване, и това бе едно от най-окуражителните ми посещения тук, а аз съм идвал в Израел и Палестина не веднъж.

Няма скрита причина или полза – целта е изключително – осигуряването на свободен труд на земеделските производители близо до Qalqilya, които благодарение на военните заповеди не могат да работят необезпокоявани своите земи. Техните маслинови насаждения са извън границите на селото им, благодарение на маршрута на разделителната стена, която пресича земите им, а армията позволява на само трима от членовете на семейството да преминат оградата за да имат достъп до собствените им култури – трима човека са твърде малко за да да се свърши работата.

Групата е съставена от 20 млади израелци, някои родени в Израел, а други имигранти от Великобритания, Америка и Австралия. Срещата ни е в ранните часове при гара Arlozorov в Тел Авив, те са се отказали от почивните си дни за да изпълнят тази мицва (заповед): да обичат ближния си – въпреки, че всъщност религията е далеч от основния мотив за по-голямата част от доброволците.

Те работиха в продължение на часове в пек. Въпреки работят заедно със земеделския производител и двама от синовете му, вниманието беше насочено към събиране на реколтата, а не в превръщането на този ден във взаимна любов между израелци и палестинци; такъв диалог е нужен, но това не бе мястото за него.

За всяка врата между израелци и палестинци, която се затваря след хулиганските атаки на заселниците, друга се отваря чрез хора като тези активисти.

Превръщането на мирните демонстрации в престъпление – част 2

След като през август съобщих за палестинеца Абдала Абу Рама, който бе осъден на 1 година затвор, осем месеца след задържането си, за подбуждане и организиране на незаконни демонстрации в Западния бряг.

Тази седмица е ред на Адийб Абу Рама.
Адийб Абу Рама е шофьор на такси от село Билин в Западния бряг и известен със своята отдаденост на ненасилствената съпротива по време на демонстрациите срещу строежа на Стената, която отделя палестинците от техните градини и полета. На 10 юли 2009 година, по време на една от тези демонстраци, той е бил сграбчен от израелските войници, докато е ходел, носейки плакат с послание за съпротива. Оттогава той е държан в затвора. Aдийб е единственият източник на прехрана за своята възрастна майка, своята съпруга и деветте им деца.
Интервю със съпругата му може да прочете тук.
През юли тази година първа инстанция на Съда го осъжда на една година затвор, миналия ден обаче присъдата е била увеличена на 18 месеца от Военния апелативен съд.
Простата сметка показва, че престоят на Адийб в затвора надвишава с 3 месеца първоначалната присъда от една година, за това не е учудващо, че военният апелативен съд я е увеличил с още 6 месеца.

Аз лично винаги свързвам Адийб със следното видео. Един млад мъж, “въоръжен“ единствено с болка в сърцето и горчивата истина в уста се изправя срещу десетина въоръжени израелски младежи.

Няколко месеца след заснемането той бива арестуван. Защо?
Според израелският преподавател в университета Бен Гурион в Тел Авив Неве Гордон:

Ясно е, че стратегията е да се арестуват всички лидери и да бъдат обвинявани в подбудителство. Целта, разбира се, е да се сложи край на мирната народна съпротива в селата и да се смаже веднъж завинаги Палестинското движение за мир.