Архиви

Тежкото положение на палестинските християни

На 9 март 2012 в американското списание The Wall Street Journal бе публикувана статия на израелския посланик в САЩ Майкъл Орен, озаглавена „Israel and the Plight of Mideast Christians“ (превод: Израел и тежкото положение на близкоизточните християни).

Редица палестински християни, сред които свещеници и лидери на палестински духовни организации, са били потресени от прочетеното, което те определят като „неистина“, „манипулация“ и „пропаганда“.

Организацията на палестинските християни Kairos Palestine публикува официален отговор на статията, който бе озаглавен „Майкъл Орен не може да говори от името на палестинските християни“. В текста се казва:

В този неточен и манипулативен текст, Орен, посланик на Израел в САЩ, обвинява палестинските мюсюлмани за тежкото положение на палестинските християни. Истинската причина обаче е друга – незаконната израелска окупация.

Противно на неговите твърдения, тежкото положение на палестинските християни е причинено главно от окупацията, която систематично нанася щети върху всички палестинци, ограничава нашето движение, конфискува земята ни, унищожава нашата икономика и нарушава нашите права – включително и най-основното право на достоен живот.

Ние сме особено обезпокоени от твърдението на Орен, че намаляването на палестинската християнска общност се дължи на лошо отношение от страна на палестинските мюсюлмани. Този вреден анализ умишлено пренебрегва основното политическо потисничество, което еднакво пречи и на християни, и на мюсюлмани. Ако разгледаме, например Витлеем, изграждането на все по-големи израелски селища, ограничаването на движението, наложено от разделителната стена, както и конфискацията на палестински земи – предимно християнска собственост в района на Витлеем – са накарали много християни да напуснат. В момента едва 13% от площта на Витлеем е оставена на палестинските жители.

Ние също така поставяме под въпрос опитът на Орен да представи държавата Израел като толерантна спрямо християните – твърдение, чиято погрешност ние преживяваме всеки ден. Орен започва своя текст с описание на графити на „Хамас“, изписани по стените на витлеемската църква през 1994 година. Но той със сигурност няма да спомене графитите на иврит („смърт на християните“, „Исус е мъртъв“ и „price tag“, [1]), изписани по стените на църквите в Йерусалим само преди няколко дни.

Статията на Орен трябва да бъде анализирана, не забравяйки корена на проблема, който той отказва да спомене. Например, когато той споменава Църквата Рождество Христово във Витлеем, която е била обитавана и разграбена от въоръжени мъже, Read the rest of this entry

Advertisements

10 забележителности в Палестина

Сара Ървинг е автор на новия пътеводител Bradt guide to Palestine. Това е нейната статия за guardian.co.uk , в която тя представя десет от местата, които туристите в Палестина трябва да посетят:

За повечето хора думите Палестина и Западния бряг не предизвикват асоциация с понятието туристическа дестинация. Но нека оставим на страна съществуващите стереотипи: забраната за пътуване до Западния бряг бе премахната преди няколко години, а в Палестина ще бъдете посрещнати с топлина и възторг. Там, върху малка площ се намират повече исторически, религиозни и културни обекти отколкото може би навсякъде другаде по света, а малкият размер означава, че е напълно възможно да посетите повечто забележителности без да се налага да пътувате дълго. Няколко нови туристически организации, сред които и такива за походи или обиколки с колело също помагат да превърнат запознаването със зашеметяващия пейзаж на Палестина и чудесната храна във все по-лесно начинание.

По-голямата част от пътуващите до Палестина посещават страната около Коледа, когато във Витлеем идват хиляди вярващи за Празничната вечерна литургия. Лидерите на различните християнски деноминации водят шествието от Ерусалим през главния площад, докато деца скаути свирят празнични мелодии с гайди. За религиозните туристи Коледа и Великден ще бъдат основните причини да посетят Палестина, но всъщност цените са по-ниски, а настаняването се намира по-лесно през другите месеци на годината.

Пътуването из Западния бряг е доста лесно, благодарение на неофициалната, но доста широко разпространена мрежа от таксита за споделяне. Най-дългото ви пътуване вероятно ще бъде от административната столица Рамала (с космополитни ресторанти, нощни клубове и официални центрове за изкуства) до северния град Дженин. Това пътуване може да отнеме само час и половина, ако израелските контролно-пропускателни пунктове по маршрута са отворени. Чуждестранните посетители са все още достатъчно малко на брой, така че общите таксита са чудесен начин да се срещнете с местни хора. Много палестинци говорят поне малко английски и са много щастливи да практикуват знанията си с чужденци – един разговор, който често завършва с покана за пиене на сладък арабски чай или даването на полезни телефонни номера.

През последните години се появиха и нови хотели, къщи за гости, хостели и програми за домашен престой в Западния бряг. Това прави пребиваването в Палестина по-лесно, без да се налага да сте обвързани с хотелите за поклонници в Рамала или Витлеем. Вместо това като туристи можете да дадете реален принос за укрепването на изолираната селска икономика.

Признавам, че туризмът в Палестина е все още изправен пред много предизвикателства, не на последно място израелските гранични власти, които контролират всички пътища в Западния бряг. За международните пътници, преминаването през контролно-пропускателни пунктове за Западния бряг при Каландия и Витлеем обикновено е лесно. Обявяването на намерението ви за посещение на Западния бряг при кацане на летище „Бен Гурион“ или сухопътно пресичане на границата от към Йордания често обаче може да доведе до разпит, който продължава с часове. Гости с печати от страни като Ливан, Сирия или Иран може да преминат през дълги разпити или пълен отказ за влизане в страната от израелските граничари. Газа е друг въпрос, външното министерство на Великобритания съветва всички туристи да не посещават Ивицата. От посетителите обикновено се изисква журналистическа или дипломатическа акредитацияза да преминат в Газа през Израел.

Себастия Read the rest of this entry

11-ти март

.. so ironic how foreigners can easily go to your original country
moving from a city to another
taking photos, talking, explaining about it for u
as if you are really the real foreigner …
whether here or there … You’r a Foreigner everywhere….
but what is unique about u ..
you have a country living in u….Palestine
M.Z.S.

Разказ на Yasmeen El Khoudary за пътуването ѝ до нейната най-мечтана дестинация:

Винаги съм си представяла моята версия на класацията „100 места, които трябва да посетя преди да умра“ като класация, която съдържа едно единствено място. От гледна точка на географската близост, това място не изисква задокеански или трансатлантически полет. То не изисква светлинна раници или удобни обувки за катерене. То не изисква и камера с много памет, защото не става дума за „посещение“, в което аз да бъда в ролята на турист. Това място – поне хипотетично – не би трябвало да изисква визи или разрешения. Но какво тогава ме спира да го посетя и защо то е единствено в списъка ми на най-желани дестинации, ако всъщност е толкова лесно да стигна до него?

Моята мечтана дестинация е Ал Кудс, или Ерусалим. В един утопичен свят бих била в състояние да посетя града, когато ми се прииска в свободното ми време, тъй като Ал Кудс е само на час и половина път с кола от град Газа, където живея. Израснала съм бленувайки за момента, в който ще мога да видя Ерусалим, докато не завърших университета и родителите ми не ми съобщиха, че ще направят всичко възможно да получа необходимите документи за да посетя свещения град. Първо ме пратиха в Кайро, след това отидох до Аман, а накрая преминах границата в Ерихон и влязох в Палестина.

Баща ми и аз се отправихме към Рамала, пърото ми пътуване до там, там прекарахме и нощта. Не можех да спя изобщо от вълнение. Освен обичайните ми мисли свързани с това какво представлява града, на какво мирише и как ще се чувствам след като успея да достигне най-накрая до любимата ми дестинация, аз се чудех дали въобще ще имам това щастие – да успея да вляза в града на първо място.

Кафе за добро утро на покрив с гледка към град Рамала постави началото на един от най-дългите, но и най-запомнящи се дни в живота ми – 11 март. Потеглихме за Ерусалим. Read the rest of this entry

Палестина празнува случилото се в Египет

Палестинци се радват на случилото се вчера в Египет (Nick Marouf, Feb 11 2010, Manara Circle)

Ник Маруф, палестино-американец, живеещ в момента в окупираните територии пише в своята страница http://ramallahonline.com

Мабрук Египет. Поздравления Египет. Палестинците и гражданите по цял свят се радват и празнуват този голям ден в историята. Падането на 30 годишното управление на президента Мубарак е знак за едно ново начало в Близкия изток. Приблизително 500 палестинци празнуваха в Рамала – аплодирайки, пеейки и възхвалявайки египтяните за историческото им постигане на свобода. Гледаме с оптимизъм напред и очакваме много повече арабски страни да продължат да се борят за справедливост, достойнство и демокрация. Да, това е промяна, в която ние вярваме! Да, в Близкия изток може да има демокрация! И да, в Близкия изток ще има демокрация!