Архиви

Омразата и дискриминацията в израелските училища

Знаейки, че днешните ученици са бъдещето на всяка страна, изпитвам ужас, докато чета как :

12-класник от училите в Северен Израел е написал „Смърт на арабите“ на тест по гражданско образование. В друг случай, ученик в гимназия от Тел Авив е станал по време на час и за ужас на учителя си е заявил, че мечтае да стане доброволец към гранична охрана „така че да може да убие арабите.“ Съучениците му приветствали тези думи с аплодисменти.

Учители из цялата страна откриват графити по стените на класните стаи, които гласят “Добрият арабин е мъртвият арабин“, има и такива, насочени срещу бежанците и ултраортодоксалните евреи.

Според представители на министерството причината за тази нарастваща омраза се дължи в политиците и примерът, който те дават:

Не става дума за деца от малцинствата, или за деца от семейства, които са с екстремни политически възгледи, а за нормални деца, които са засегнати от невежеството. Политическият диалог през последните години им е повлиял по този начин.

Същевременно арабските училища в Израел се оплакват от дискриминационно отношение по отношение на осигуряването на охрана в училищата.
Родителите твърдят, че “единствено еврейските училища получават отделен бюджет за осигуряване на охрана, но не и палестинските – това е ясен пример за дискриминация и унизително отношение към арабските ученици от страна образователната система.“

В доклад на OECD относно компютърното оборудване на училищата по света се стига до заключение, “че израеслкото правителство трябва да обмисли да отдели повече средства за намаляване на пропастта между броя на компютърни кабинети в еврейските и арабските училища“. В момента, на пример, училище в Тел Авив има съотношение компютър спрямо ученици 1:7, докато в арабското селище Umm al-Fahm съотношението е 1 компютър за 25 деца.

Реклами

На къде се е насочил Израел

Днес израелският журналист Ами Кауфман публикува интересна статия, озаглавена “Как една страница във вестник Haaretz показва на къде се е насочил Израел“.

Втора страница от днешния брой на „Аарец“е перфектен пример за това на къде се е насочила страната. Не забравяйте, че това е само една страница от вестника, пълна с новини за това, което се случило през последните 24 часа.

Нека да я разгледаме!

Водещата новина: Според доклад 44% от евреите в Израел подкрепят забраната за даване на жилища под наем на араби.

Втора новина: Съпруги на равини призовават израелските жени да стоят далеч от арабските мъже.

Трета новина: Депутатът Яков Кац: Лидерите на бедуините трябва да бъдат застреляни в главата.

Четвърта новина: Депутат от Кадима: руските имигранти са виновни за увеличаването на шофирането в пияно състояние в Израел

Ето, читатели, това са 24 часа изпълнени с расизъм.

Да благодарим, че има интернет. Скоро ще има нужда да актуализираме новините всяка минута.

Към тези новини бих добавила друга новина от Израел, която ме порази само преди седмица:
Араби бягат от дома си поради расистки заплахи:

Четирима мюсюлмани са били принудени да напуснат апартамент под наем в Тел Авив, след като съседи са нападнали дома им и заплашвали да прикачат експлозиви за колата им.
„Почувствах се унижен от тази омраза“, казва Абас, които е служил в израелската армия.

–––––––––––––
Интересен анализ по темата:
Racist Jews to the Fore
By Jerrold Kessel and Pierre Klochendler

И страницата Slippery Slope, която както самите автори определят, се опитва да документира “бързото разпадане на Израел – от правата на човека в окупираните територии до полицейско насилие в Израел.“

Къде всъщност ни е позволено да живеем?

мнение на Joharah Baker*

Нека да предположим, че по-голямата част от израелското правителство и общество не са на мнението на някои крайно радикални изралци, които призовават всички палестинци да бъдат преместени извън страната [за предпочитане в Йордания].

Нека да предположим, че повечето израелци все още вярват в постигането на “мир“– и използвам тази дума в ширкия ѝ смисъл, и разбирателство – в още по-широк смисъл – с палестинците. Ако наистина повечето израелци вярват, че палестинците би трябвало да могат да живеят върху земя, която да наричат своя, тогава изниква въпросът с оглед на сегашните условия, които сочат именно обратното “Къде точно ще бъде позволено на тези палестинци да живеят?“

Знам, че този въпрос звучи прекалено опростено и дори саркастично, и всъщност е именно такъв. Но това е напълно нормален въпрос като се има предвид, че Израел все по-непримиримо се стреми именно към подобно решаване на проблема.

Дали палестинците ще могат да живеят в Източен Ерусалим? Всъщност не, поне не в Ерусалим като част от тяхната бъдеща столица. Спомнете си, че Ерусалим е „неразделната, вечна столица на Израел“. Израел е неотсъпен в позицията през годините и няма да се откаже от това самостоятелно предоставено, или дори дадено от Господ право.

Добре тогава, ако няма да живеят в Ерусалим, къде тогава могат да живеят палестинците -удобно и свободно? Може би в окупираните територии. Да, дори международните закони настояват, че земята завладяна от Израел по време на войната от 1967 г. е окупирана. Гранциите на Западния бряг и Газа (и Източен Ерусалим, ако трябва да бъдем точни) са международно признатите параметри за крайно договаряне между двете държави.

Единственото, което звучи смислено е Израел да се оттегли от земите, които контролира, и ако обичайте не смейте да казвате, че те не контролират основните палестински градове, защото това не е страница за вицове. По този начин, Израел може да остане върху земите, които “получи“ ( тук съм мила с думите, които използвам) по време на войната през 1948 и ние, палестинците, може най-накрая да заживеем като всеки друг народ в нашата законна родина.

Стоп! Тази фантазия може директно да изхвърлим през прозореца. Не забравяме ли една малка пречка, наречена засленици и техните селища? Тези гигантски селища, заедно със своята инфраструктура, пътища и разделителна стена, която да ги предпазва, заемат 40 процента от Западния бряг. Дори и в най-добрия сценарии, според който Израел ще се оттегли от по-малките поселения и постове при постигане на крайно договаряне, големите колониални слеища не са предмет на преговори. Израел иска да ги запази за себе си. Може би чрез небалансирана “размяна на земя“, палестинците ще получат в замяна суха пустинна земя в Негев, вероятно най-негостоприемната част от палестинските земи. Много добра сделка.

Така половината от Западния бряг остава за нас. Отлично. Рамала, Наблус и Хеброн ще бъдат със сигурност част от независима Палестина. Газа също. Но как независимите палестинци ще пътуват от и до Газа все още не е съгласувано.

Добре, а какво ще стане с палестинците, които са преживели войната от 1948 и продължават да живеят в рамките на Израел? Те останаха там напук на новодошлите ционисти, чиято мечта е била да създадат чиста еврейска държава, така те се превърнаха в пословичен трън в очите на Израел.

Така че след като тези палестински бежанци, чиито села бяха ограбени и унищожени от еврейските нашественици и израелски войски не знаят все още коя земя да нарекат свой дом, то могат ли поне тези, които са останали в домовете си след 1948 г. да живеят там, където пожелаят в пределите на родината си? – Всъщност не. Тази седмица 50 равини подписаха отворено писмо, в което призовават евреите да не дават под наем жилища на палестински араби.

„Този, който продава или дава под наем жилище на не-евреи причинява на съседите си голяма загуба и неговият грях е огромен“ се казва в писмото. „Всеки, който продава (собственост на не-евреи) трябва да бъде спрян!“

Това писмо е по инициатива на главния равин на град Сафед Shmuel Eliyahu в опит да спре наплива на палестински араби към северния град, като повечето тези, които отиват там, отиват за да учат в тамошния колеж.

Сафед бива етнически прочистен от своето палестинско население прз 1948 година. Фактът, че това изявление е крайно расистко не представлява проблем за инициаторите.
„Расизъм има и в Тората“, отбеляза гордо равин Yosef Scheinen от Ашдод. „Земята на Израел е предназначена за народа на Израел. “

Плашещо е когато такива изказвания идват от религиозни лидери, които са работели в израелското правителство. Израелският министър-председател осъди писмото, казвайки, че то е “недемократично“, но въпрсът е дали ще направи нещо, ако посланието на равините бъде последвано от хората. Моето предположение? Нищо няма да стори. И то защото, независимо дали признава или не, Нетаняху също вярва, че земята на Израел принадлежи единствено на евреите. Оттам идва и настояването палестинците да признаят Израел като еврейска държава и постоянното забавяне на преговорите в мирния процес, така че поселенията да се увеличават необезпокоявани. Така се стига до повече земя за евреите.

Но да се върнем на основния въпрос. Ако палестинците не могат да живеят свободно в Ерусалим, вътре в Израел или дори в Западния бряг, тогава за каква палестинска държава се преговаря? Явното незачитане от страна на Израел на международните стандарти и демократични принципи в комбинация с арогантния и расистки манталитет, според който „земята на Израел“ [която до не преди много време бе известна като Палестина] винаги е била отредена за евреите, пречи на всички усилия за постигане на мир.

Светът трябва да осъзнае това. Аржентина и Бразилия направиха стъпка напред и признаха Палестинската държава. Уругвай и други южноамерикански държави може би ще ги последват. Ако тази вълна продължи и ние, палестинците, положим услия за да помогнем, жизнена Палестинска държава ще се превърне в неизбежна реалност.

Въпреки това, имайки предвид днешната ситуация и реалност, стигам до едно заключение: Ако палестинците бъдат оставени на милостта на САЩ и Израел, то те ще живеят в тесни и изолирани кантони, в които ще са лишени от реална власт. Това не е начин на живот.

*Joharah Baker работи в Медийния и информаципнен отдел на Палестинската инициатива за промовиране на глобален диалог и демокрация (MIFTAH).