Архиви

Израелските сили за сигурност преместват фокуса си от въоръжената палестинска съпротива към преследванетo на мирни активисти

AlterNet статия на Jesse Rosenfeld
Абдула Абу Рахма бе задържан за 16 месеца в затвор заради организиране на демонстрации против анексирането на палестинска земя от страна на Израел.

Стъпвайки в родното си село Билин, за пръв път след 16 месеца престой в затвора, един от лидерите на народната съпротива, Абдула Абу Рахма бе посрешнат като герой от своето семейство, съселяни и поддръжници.

Влизайки в дома си, на чийто стени могат да се видят снимки на Ясер Арафат и арестувания по време на Втората интифада лидер Маруан Баргути, Абу Рахма определи като смесени чуствата, които изпитва, връщайки се от затвора отново в палестинското ежедневие под окупация.

Абу Рахма по време на съдебно заседание

“Мнoгo съм щастлив да бъда с приятелите и семейството си, но същевременно съм тъжен, защото много хора все още са в затвора без да имат възможност да видят своита семейства  и приятели. Това ме прави нещастен, защото аз смятам, че всички палестинци трябва да бъдат освободени,” каза той.

Това бе първото публично изявление на водещата фигура на палестинските мирни демонстрации, които продължават вече 6 години, след като за последно го видяхме в препълнената съдебна зала през януари, когато вместо да бъде освободен след цели 12 месеца затвор, присъдата му бе удължена.

Първата присъда той получи декември 2010 година – 12 месеца затвор за организиране на демонстрации срещу строежа на стената и анексирането на палестински земи в Западния бряг. В последствие присъдата бе удължена с още 4 месеца след обжалване от страна на военната прокуратура. Европейски дипломати, които присъстваха на делото публикуваха в отговор изавление, в което определят Абу Рахма за  “затворник на съвестта” и осъждат задържането му.

Случаят на Абу Рахма е един от най-явните примери за промяната в приоритетите на Израел относно сигурността – от преследване на въорежената палестинска съпротива усилията на израелци се насочват към преследване на палестински и израелски активисти, участници в народните протести.

Това стана пределно ясно по време на делото и обжалването на прокуратурата. Когато се опитах да стигна до палестинския активист преди началото на самото дело, за да получа коментар от него, хората от охраната започнаха видимо да нервничат и веднага се намесиха, не позволявайки на Абу Рахма да каже дори една дума.

Първите признаци на този нов израелски приоритет датират от 2007 година, когато началнкът на Шин Бет, Ювал Дискин, изпрати писмо до организация, която защива правата на израелските палестинци. Дискин заяви, че Израелските служби за сигурност възнамеряват да „спрат подривните дейности на лица, които целят да навредят на еврейския и демократичен характер на държавата Израел, дори когато техните действия се извършват с демократични средства.“

Тази стратегия бе разширена през декември 2010, когато министър председателят Нетаняху заяви, че Израел ще “използва всички средства, с които разполога“ за да “делегитимизира делигитимизаторите“. Read the rest of this entry

Реклами

Мирен процес или кражба на земя?

Мнение на Rebecca Vilkomerson, изпълнителен директор на Jewish Voice for Peace.

“Мирният процес“ продължава вече 19 години.

Защо използвам кавички? Защото “мирният процес“ все повече изглежда като извинение, което позволява на Израел да консолидира и анексира окупираните територии, отколкото като искрен опит да се достигне до справедливост, свобода и сигурност за палестинците и израелците. Ние от Jewish Voice for Peace няма как да се радваме на започнатите под опеката на САЩ мирни преговри, които всъщност засилват окупацията.

Израелците имат всичкото време на света за да продължат тези разговори, тъй като междувременно техният живот тече необезпокояван – ходят на училище, получават здравни услуги, когато имат нужда от тях, пътуват без ограничения и се радват на всички останали аспекти от нормалното си всекидневие. Палестинците за разлика от тях са натикани в ставащи все по-малки парчета земя, а свободата им на движение е стриктно ограничена. Те са обект на военните закони и страдат от насилствени репресии, дело или на заселниците, или на армията – това е тяхното ежедневие. Неравенството – разликата между окупатор и окупиран – прави условията на преговорите неравни, а равнеството е необходимост за честни и справедливи преговори.
Израел има икономическата сила, военната сила и подкрепата на САЩ.

Факти на земята
Министър председателят Шамир, чийто правителство започна мирните преговри през 1991 в Мадрид, заяви през 1992 пред вестник Maariv след загубата на изборите: “Щях да протаквам мирните преговори още 10 години, а междувременно щяхме да сме достигнали половин милион заселници в Юдея и Самария (Зап. бряг)…Ако това не бъде осъществено, няма как да спрем създаването на палестинска държава” (линк към това негово изказване в статия в New York Times)

Шамир е от партията Ликуд, но това от коя партия е даден политик рядко има значение, когато става дума за заселническата политика на Израел. Всяко израелско правителство продължава да строи и строи дори когато се провеждат преговори – политика, позната като “създаване на факти на земята“. Дори министър председателят на Партията на Труда Yitzhak Rabin, който често е определян за даващ всичко от себе си за постигане на мир, подкрепяше заселническото строителство, особено в района на Йерусалим.

Всъщност, в интервю с Давар, израелско издание, той се е похвалил:
“Въпреки всички свои грешки, Партията на Труда е постигнала повече и продължава да прави повече за бъдещето(на разширяване на поселенията) отколкото Ликуд. Никога не сме преговаряли за Ерусалим. Ние само използвахме тактиката ‘fait accompli’ (свършен факт). Ние сме тези, които построиха предградия в [анексираните части на] Ерусалим. Американците не казаха и дума, защото ние ги построихме умно.” (цитат на английски в Washington Report) Read the rest of this entry