Архиви

Добре дошъл в Америка!

Преди повече от година в кратка публикация представих един много добър документален филм, в който палестинец разказва за и показва ненасилствената палестинска съпротива и действията на израелската армия в родното му село Билин. Филмът се нарича “5 счупени камери“ и не само успя да спечели вниманието на филмовите академици в Холивуд, но и бе номиниран за Оскар в категорията за най-добър документален филм.

Шансовете на филма да спечели Оскар след броени дни са големи, за това и съвсем естествено Емад Бурнат, режисьор и главно действащо лице във филма, иска да присъства на самото събитие. Ето как е бил посрещнат той при опита му да влезе в САЩ според Туитър разказа на известния американски режисьор Майкъл Мур:

Емад Бурнат, палестинският режисьор на номинирания за Оскар “5 счупени камери“, е бил задържан тази нощ от имиграционните служители при кацането му на летището в Лос Анджелис, за да присъства на Оскар церемонията.
Емад, съпругата му и 8-годишният им син са били задържани в едно помещение и им е било казано, че нямат подходяща покана.

Въпреки че той е показал поканите, които всички номинирани за Оскар получават, това не е било достатъчно за служителите и той е бил заплашен с директно депортиране обратно в Палестина. Очевидно имиграционните и митническите служители не са можели да разберат как един палестинец може да бъде номиниран за Оскар. Тогава Емад ми писа за помощ.
Обадих се длъжностни лица от Академията, които се свързаха с адвокати. Казах на Емад да даде на служителите телефона ми и да им повтори името ми няколко пъти.

След 1,5 часа те са решили да освободят него и семейството му и са му казал, че може да остане в Лос Анджелис за седмица и да отиде на церемонията по връчване на наградите „Оскар“.
Добре дошъл в Америка!

„Това не е нищо ново за мен, свикнал съм с такова отношение“, ми каза той по-късно. „Когато живееш под окупация, без права, това е всекидневно явление.“

“Отхвърлянето на границите от 1967 година от страна на Нетаняху е признак на арогантност“

В интервю за немското списание “Шпигел“ външният министър на Люскембург Жан Аселборн заяви, че Европейският съюз подкрепя думите на американския президент Обама за създаване на палестинска държава въз основа на границите от 1967 г. и също така твърди, че ако израелците продължат да упорстват, ЕС ще обмисли предприемането на политически действия.

Според него:

Отхвърляне на мир, базиращ се на границите от 1967 г. от страна на Нетаняху е признак на самомнителност и арогантност – особено предвид факта, че Обама изрично посочи, че промяна на границите от 1967 г. би било възможна при взаимно съгласие за размяна на земя. Нетаняху обаче потиска политическата реалност и вместо това залага на патово положение. За мирния процес това може да бъде смъртоносно.

Макар и изрично да отбелязва колко важна е сигурността на Израел за Европейския съюз, люксембургският министър смята, че

Трябва да се направим опит да включим „Хамас“ в демократичния процес – така, както успяхме да сторим с „Фатах“ през 1990-те.

и продължава:

Макар и да смятаме и изискваме от Хамас да спрат с насилието, не може просто да поставяме условия единствено на палестинската страна, тъй като те не са единственият източник на насилие. Израел превърна Газа в затвор. Там 1,7 милиона души живеят върху територия, която е една седма от размера на Люксембург. Да затвориш границите и да позволиш само определени стоки да минават в Газа, където има голям недостиг – това е също форма на насилие. В Западния бряг, Израел продължава да строи поселения върху конфискувани палестински земи. Това е постоянна провокация.

На въпроса дали Европейският съюз би могъл да окаже натиск въобще, имайки предвид, че остава впечатлението, че единствено САЩ може да оказват влияние върху Израел, Аселборн отговаря:

Обама казва и върши правилните неща. Но в Съединените щати ще има избори през следващата година, а опитът ни показва, че в такива ситуации, американските кандидат-президенти губят от своята смелост при вземане на позиция по отношение на израелското правителство. Про-израелско лоби в САЩ е много силно. Ние, европейците, не сме изложени на такъв натиск.

Дългоочакваната реч на Обама … отново разочарова

Вчерашната реч на Обама бе чакана с много надежда от жителите на арабските страни. И докато до голяма степен Обама обяви подкрепата на САЩ в демократизирането на арабски страни и осъди използването на сила срещу демонстранти, той реши да не включи палестинците към тази група араби, а вместо това да се обърне към тях отделно, в края на речта си.

Той се обърна не към арабски народ, който се бори за демократично и свободно бъдеще, а към палестинците като демографска заплаха за държавата Израел, с която САЩ има “общо приятелство, което е дълбоко закоренено в общото минало и общи ценности“: “факт е, че броят на палестинците, които живеят на запад от река Йордан става все по-голям. С разрастващите се технологии на Израел ще бъде все по-трудно да се защитава“ каза амариканският президент и заключи, че поради тази причина “постоянната окупация“ не може да продължи – свободата и сигурността на палестинците са без значение. По този начин израелско-палестинската част от речта остана изключена от принципите и препоръките, свързани с правата на човека, които президентът представи в речта си преди това.

Защото докато сегашният конфликт означава за израелците “да живеят в страх, че децатаим могат да бъдат разкъсани на парчета на автобусната спирка или от ракета, изстреляна в дома им, както и болка от това да знаят, че другите деца в региона се обучавани да ги мразят“, то за палестинците този конфликт означава само и единствено “ да страдат от унижението на окуапцията и никога да не са живеели в собствена страна“. Президент Обама сякаш забравя за статитистиките, които показват, че окупацията не означава само унижение за палестинците, но и загуба на свобода на движение, на всички човешки права и много случаи дори смърт – убитите палестинци, включитено и убитите палеситнски деца, са в пъти в повече от израелските жертви на конфликта. И въпреки това г-н Обама е загрижен единствено за сигурността на Израел: “Нашият ангажимент към сигурността на Израел е непоклатим,“ заяви той и допълни “Що се отнася до сигурността, всяка държава има право на самозащита, и Израел трябва да бъде в състояние да се защитава срещу всяка заплаха.“

Американският еврейски блогър Ричард Силвърстайн коментира:

Тук отново виждаме, често повтаряното твърдение, че израелската военна сила е използвана за защита на израелската сигурност, а не като окупатор и нападател, който убива на воля. Къде е признанието, че Палестина също се нуждае от защита от израелското насилие? Къде е признаването на необходимостта от балансирано присъствие на сили за сигурност, които да вземат предвид нуждите и на двете страни? Защо настоява, че Израел „сам“ трябва да бъде гарант за сигурността? Защо отказва да признае нужата от международно присъствие на сили за сигурност за създаването на така нужното чувство на сигурност и от двете страни?

За пълен анализ на речта препоръчвам отличната статия на Али Абунимах

Заплашен с депортиране от Ерусалим

В този пореден случай заплешеният с депортиране не е политически затворник, военен или друг тип агитатор, но основателят и уредникът на обикновена книжарница в Ерусалим, като за сега няма обявена специална причния за депортирането му.

Книжарницата на Мунтер Фахми се намира в хотел American Colony в Ерусалим; като част от литературния живот на Ерусалим, тази книжарница е смятана за една от най-добрите в региона.

От там пазаруват елитни чуждестарнни интелектуалци, тъй като в хотела със 120-годишна история са гостували много известни личности – от Уинстън Чърчил до Греъм Грийн и Йоан Баез. Но книжният магазин е обичан и от местните хора. Фахми е приятел и партньор в наскоро създадения Палестински литературен фестивал (Palestine Festival of Literature), който представя пред палестинската публика местни, регионални и международни писатели и творци. Досегашните участници включват имената на Суад Амири, Келър Месуд, Найуан Дарвиш и Естер Фройд, както и много други.

Фахми също така притежава една от най-големите колекции от книги свързани с историята и политиката в Близкия изток. Няма да е пресилено да се каже, че кножарницата на Фахми е един от културните стълбове в Ерусалим.

На пръв поглед проблемът на Фами изглежда бюрократичен. Фахми е палестинец, роден през 1954 година в Ерусалим. Той обаче се премества в Щатите, когато става на 21 години. След 20 години в Америка, в които той получава американско гражданство и се омъжва за американка, той се връща в родния си град, повлиян от подписването на договора в Осло.

В книжарницата

Но пристигайки на летището в Тел Авив, Фахми получава лоша новина – той разбира, че неговата лична карта за постоянно пребиваване (след войната през 1967г. всички араби, живеещи в Източен Ерусалим, получават такива карти вместо израелско гражданство, въпреки, че градът бива анексиран) вече не е валидна и че поради това той може да се върне в родния си град само като турист, използвайки американският си паспорт. Именно това е и правил повече от 15 години.

(Правото на пребиваване бива отнето, ако даденият жител отсъства за дълъг период от време или ако стане притежател на чужд паспорт; израелските граждани от друга страна могат да напускат страната за неограничен период от време без това да значи отнемане на гражднаство или други техни права).

Фахми разказва, че преди две години властите са започнали да правят проблеми при издаването на виза, а миналият месец вътрешното министерство го е информирало, че неговата виза, която изтича на 3-и април, няма да бъде удължена. Фахми е опитал по различни пътища да възвърне своите права, но усилията му за сега остават без успех. Петицията в негова подкрепа е получила стотици подписи, много от подписалите се коментират затварянето на книжарницата и несправедливото евентуално депортиране на Фахми с болка и гняв:

“Депортирането на Фахми е не само нарушение на човешкото право на пребиваване, но и на свободата на словото. Израел представя себе си пред международните медии като демократична нация, използвайки своите културни и интелектуални лица, за да привлича туристи в страната. Това депортиране разваля и дискредитира този образ.”

“Мунтар Фахми е централна част от културния живот на Източен Ерусалим. Намерението той да бъде депортиран от града е едновременно абсурдно и вредно. Аз лично, както и Zed Books ще направим всичко, което е по силите ни, за да подкрепим него и кампанията за оставането му.”

“Това е част от колонизиращата политика на Израел в Източен Ерусалим, както и част от опита им да изтрият палестинската история. Надявам се Мунтар Фахми и неговата жизненоважна книжарница да останат на мястото, към което принадлежат – Ерусалим.”

Но все пак остава неясно какъв ефект, ако въобще има такъв, тази подкрепа към Фахми ще има върху неговата съдба, имайки в предвид крайно десните управляващи и тяхната политика. Но ако желаете да го подкрепите, може да подпишете следната петиция.