Архиви

Печалбата от търговията със зехтин в Западния бряг може да бъде удвоена, ако израелските ограничения бъдат премахнати

„Физически бариери, като контролно-пропускателните пунктове и блокади на пътищата, възпрепятстват свободното движение на хора и стоки в рамките на Западния бряг и пречат палестинската селскостопанска продукция да достигне до вътрешните, израелските и международните пазари.“
Джереми Хобс, изпълнителен директор на Oxfam International

Статия на Oxfam International от 15 октомври 2010:

В доклад от миналата година на организацията Оксфам се подчертава, че докато секторът за производство на зехтин носи доходи и заетост в окупираните палестински територии (ОПТ), многобройни пречки, вариращи от липсата на инвестиции в земеделието до нарастващото насилие от страна на заселниците, подтискат истинския потенциал на този отрасъл.

Според докладa, палестинският зехтин, известен като един от най-добрите в света, стига да е приготвен съгласно високите стандарти, има потенциала да спечели пазарите за био и екологични стоки, както и тези за честна търговия.

Докладът „Пътят към маслиновото земеделие: предизвикателствата пред развитието на производството на зехтин в Западния бряг“ подчертава как този сектор, който в момента носи до 100 милиона долара годишна печлаба за някои от на най-бедните палестински общности, може да донесе до един милиард печалба, и по този начин светло бъдеще за палестинската икономика, при условие, че реализира пълния си потенциал.

Палестински фермери по време на бертиба на маслини в Западния бряг. Photo: Valerian Mazataud

„С ограничени инвестиции и малки промени в методите на селскостопанско производство, палестинските фермери, които отглеждат маслини може да удвоят своите доходи“, обяснява Джереми Хобс, изпълнителен директор на Oxfam International. „И все пак, такива инвестиции ще имат малък ефект, освен ако Израел, който окупира Западния бряг от 1967 г. насам, не спре да ограничава достъпа на палестинските фермери до тяхната земя и средства за препитание, както и до чуждите пазари“, добавя той.

Физическите бариери като контролно-пропускателни пунктове и блокади на пътищата възпрепятстват свободното движение на хора и стоки в рамките на Западния бряг и пречат на палестинската земеделска продукция, включително маслини и зехтин, да стигне до местни, израелски и международни пазари. Поради присъствието на многобройни израелски селища и постове, които са незаконни според международното право, в Западния бряг, заселническите атаки и тормоз срещу палестинските маслинови фермери са често срещани, но значително се увеличават по време на прибиране на реколтата.

Палестинец се опитва да потуши пожар, запален от еврейски заселници близо до палестинското село Хауара и еврейското поселение Ицхар в северната част на окупирания Западен бряг на 1 юни, 2009.

Докладът също така призовава палестинските власти и донори да подкрепят палестинските производители на зехтин и техните семейства чрез увеличаване на инвестициите в сектора. Липсата на адекватни ресурси и неефективното управление, в комбинация с фактори като околната среда и лошите методи на производство, водят до спиране на развитието на сектора.

Като част от проект, финансиран от Европейския съюз, „Оксфам“ работи в партньорство с местните организации за подобряване на количеството и качеството на зехтина, произведен от 30 ферми в Западния бряг, така, че продуктите да получат сертификат за органични продукти. По-високите цени на изкупуване в тази печеливша пазарна ниша ще помогне на палестинския зехтин да бъдат конкурентоспособен, въпреки високите разходи при производството му и пречките пред търговията, които иначе го поставят в неблагоприятно конкурентно положение.

„Ако Палестинската автономия, Израел, международната общност, както и донори и неправителствени организации, ако всички те свършат своята част и инвестират в палестинския зехтин, по този начин те ще инвестират и в по-стабилно и сигурно бъдеще за палестинския народ“, казва Хобс.
=============================

Бележки на автора:

  • Около 45% от земеделската земя в Западния бряг и Ивицата Газа е засадена с около 10 млн. маслинови дръвчета, с потенциал да произвеждат до 34 000 тона зехтин в една добра година и само 5000 тона в лоша, като средното количество, което е било произведено годишно между 2001-2009 е било около 17.000 тона.
  • При добра реколта този сектор произвежда 15-19% от палестинската селскостопанска продукция. Това е еквивалентно на около 160-191 милиона долара. Маслините и зехтинът са един от основните палестински продукти за износ.
  • Маслиновите насаждения осигурява заетост и доходи за около 100 000 фермери.
  • Приблизително 95% от маслините се използва за направата на зехтин, а останалата част за трапезни маслини и сапун.
  • Местният пазар е основният потребител на палестинския зехтин, средно 12.000 тона годишно. Палестинският зехтин понастоящем се изнася за страните от Персийския залив, Европа, Северна Америка и Източна Азия. През 2008 г., 2 352 тона зехтин са били изнесени от окупираните територии (около 13% от продукцията) в допълнение към 787 тона маслини.
  • През първите шест месеца на 2010 г., Организацията на обединените нации съобщи, че стотици дунами земеделска земя и хиляди маслинови дървета и други култури са били повредени след нападения на заселници. Израелската неправителствена организация Yesh Din, която е и партньор на „Оксфам“, наскоро публикува изследване, в което твърдят, че не са намерили нито един случай, в който израелските власти да са предприели действия за привеждане под отговорност на засленици, извършили подобни нападения.
Реклами

Докато всички гледат към морето, Израел се е заел с реката: Заселническите селища в долината на река Йордан ще бъдат удвоени

Израелският блогър и журналист Дмитри Райдър отбелязва, че докато “правителството и ционистката федерация спокойно удвояват размерите на заселническите селища в долината на река Йордан, международната общност и самите израелски жители почти не обръщат внимание на това. По този начин Израел де факто необезпокоявано анексира единствената връзка на Западния бряг с останалите страни от Близкия Изток.”

Това негово заключение се позовава на статия в израелската преса, според която според нов план селскостопанските площи, използвани от заселниците в долината на река Йордан, ще бъдат увеличени от 35 на 80 дунама (почти 130%-но увеличение). Повече обработваема земя означава и по-големи нужди от вода, поради това водните доставки за заселниците в този район също ще бъдат увеличени от 30 000 на 51 000 кубични метра на година. Целта на този план е привличането и усвояването на повече заселници и дори цели семейства в земеделските общности.
Дмитри Райдър смята, че това голямо разширение не е случайно –

“то цели именно да затвърди бъдещото присъствие и израелски контрол в долината на река Йордан. Всички нас, които се надяваме в създаването на палестинска сувериненна държава, която да може да контролира собствените си граници и икономика, тази новина може само да ни тревожи.“

Израелската правозащитната организация Бцелем също силно разкритикува израелската заселническа политика в долината, както и експлоатацията на природните ресурси и минерали. Организацията съобщава за преголямо използване на вода и минерални ресурси като скали и минерали от Мъртво море, както и финансова експлоатация на религиозните и други туристически обекти в района от страна на израелската държава.

Според ръководителя на отдел заселване Ярон Бен Езра стойността на селскостопанските стоки в региона са достигнали 458 милион шекела през 2010 г., като тези цифри не включват производството на палестинските фермери.

Долината на река Йордан е най-богатият на ресурси и минерали район в Израел и Палестинските окупирани територии. Строежът на заселнически селища позволява на Израел да изпозлва и усвоява местните ресурси, както и да създаде защитна „буферна зона“ между Израел и Йордания. Според наскоро проведена анкета, повечето израелци не знаят, че долината на река Йордан е окупирана територия по силата на международното право и че палестинците представляват мнозинство в района.

Сезонът на ягодите в Газа

Тази седмица израелското министерство на отбраната обяви „началото на експортния сезон“ в ивицата Газа. „Eкспортният сезон“ е свързан с продължаването на краткосрочна програма – от засаждането на културите до тяхното разпространение – спонсорирана от холандското правителство. Програмата дава възможност на няколко земеделски производители в Газа да продават ягоди и цветя на европейските пазари. Досега през тази седмица 7 камиони са напуснали Газа.

Както бе случаят с всяка година от юни 2007 г. насам, износът на цветя и ягоди е изключение, което доказва правилото. Докато през 2005 г. палестинските жители на Ивицата са изнасяли около 70 камиона на ден в Израел, Западния бряг и чужбина, и докато Израел обеща в Споразумението от 2005 г. Относно движението и достъпа (Agreement on Movement and Access) да разрешава всекидневното преминаване на 400 изходящи товарни автомобили от Газа от юни 2007 г., то в действителност само 262 камиона, превозващи стоки, са напуснали Газа от тогава до днес – или средно на ден една трета камион.

Общият износ е обобщен в следната таблица:

Камиони напускащи Газа средно на ден в периода 14 юни 2007 г. - 1 декември 2010

Тази година Министерството на отбраната обеща да повиши нивата на износ: до 10 камиона на ден от ягоди и цветя през зимата, като за първи път от 2007 г. насам в рамките на холандския проект Израел обмисля позволяванаето на износ на чери домати и червени чушки. Общата забрана за износ на мебели, дрехи и други земеделски продукти се запазва.

Следователно не е изненадващо, че две трети от заводите в Газа не работят или работят при минимален капацитет, а безработицата е около 40%.

Продължаването на общата забрана за износ повдига въпроса за искреността на обявеното от Израел облекчаване на ограниченията за стоки, влизащи и напускащи Газа. А именно, че ще бъдат ограничени само тези, които са необходими за справяне с проблемите на сигурността.

Ако Израел може да провери камионите, натоварени с ягоди и цветя, защо не може да провери и стоките, произведени от фабричните работници в Газа, тъй както бе преди юни 2007 г.?

Друго ограничение, което има още по-малко ясна връзка със сигурността, е отказът на Министерството на отбраната да позволи на жителите на Газа да продават продуктите си в Израел, Западния бряг и Йордания, както те правихи преди 2007-ма година.

Ако камиони с цветя минават през Израел по пътя им към Европа, защо Израел отказва да им позволи да продължат до Западния бряг и Йордания или до магазините за цветя в самия Израел?

Поради забраната на Израел за изпозлването на въздушното пространство на Газа или териториалните води, граничните пунктове с Израел са единственият изход за експортирането на стоки.

Photos: Mohammed AzaizaPhotos: Mohammed Azaiza

Може би Министерството на отбраната започва да прилага плана, обявен от министъра на външните работи Авигдор Либерман: да се затворят пропускателните пунктове между Израел и Ивицата Газа херметически, с което да се блокира всякакъв достъп между Газа и Западния бряг.

Вместо да бъдат продадени в Израел, Западния бряг или Йордания (основните пазари за селскостопанска продукция в Газа до преди 2007 г.), ягодите и цветята от Газа трябва да бъдат превозвани на дълго и скъпо разстояние – до Холандия. Така фермерите оставят с малка печалба.

Photos: Mohammed Azaiza

Наскоро Либерман обяви, че „ние, естествено, ще се радваме, ако се намерят купувачи, които се интересуват от закупуване на стоки от Газа“ и „ние сме готови да си сътрудничим с всеки, който проявява интерес да инвестира пари и да създава пазар за продуктите от Газа“.

Ето, министър Либерман, пазар има, не е нужно да се инвестират пари, просто е нужно да се отворят пропускателните пунктове!

––––-
източник

––––––

Статия на същата тема от март 2010 година
Няма да се откажем от полетата ни с ягоди – борбата на фермерите в Газа

Няма да се откажем от полетата ни с ягоди – борбата на фермерите в Газа

източник Palestine Monitor

Основното желание на фермерите в Газа – да изкарват прехраната си чрез земеделие и да предават занаята на следващото поколение, така както е било прието за правилно винаги в палестинската култура, става почти невъзможно тези дни. Традиционно, професията се предава от баща на син, защото връзката на всеки палестинец с бащината земя е особено силна. До преди Израел да наложи блокада на 14–километровата ивица Газа през 2007 г., земеделските производители са можели да осигурят добър живот за себе си и семействата си чрез износа на карамфили и ягоди и отглаждането на зеленчуци за местния пазар.

Днес обаче синовете виждат как бащите им се борят на нивата само за да могат да свържат двата края и поради това са принудени или да търсят допълнителна работа, или да изберат напълно различно бъдеще за себе си и семействата си – в същото време, бащите им се нуждаят от тях във фермата повече от всякога, тъй като вече не могат да си позволят да наемат допълнителна помощ.
Read the rest of this entry