Архиви

Пътуване, по-различно от всички предишни

Пътуване, по-различно от всички предишни…Пътуване до Израел/Палестина като част от делегацията на организацията Interfaith Peace Builders (www.ifpb.org). Обиколката включва посещение на различни части на Израел и окупирания Западен бряг, срещи с хора от различни религии и области, с различни гледни точки. Целта е да се види възможно най-много и да се срещнат възможно най-много хора в рамките на само две седмици.

Снимка на участниците в делегацията

Амерканката Лиза Барксдейл обобщава своята нагласа и очаквания от пътуването преди да замине по този начин:

Историята е до голяма степен субективна наука – разказано от различни перспективи, случилото се може да бъде интерпретирано по напълно различен начин. Според мен това е част от конфликта тук. Две групи хора имат две напълно различни версии за случилото се, което за съжаление ги е довело до тази “семейна вражда”.

Аз самата не се интересувам изобщо от политика. За мен са по-важни други въпроси: Кои са тези хора? Като нас ли са или са различни? Как виждат себе си и заобикалящия ги свят? И техните ли деца се смеят И играят като нашите? Как се чустват децата, израснали покрай бетонена стена и войници с автомати? Какво се чете в очите им? Наистина ли това е “семейна вражда”? Конфликтът бяло-черен ли е, или има И сиви цветове? Има ли истории от типа на тази за Ромеа и Жулиета и тук? И ако има, как завършват те?

Това са само част от основните въпроси, чийто отговори се надявам да открия. Зная, че това пътуване е само малка капка на повърхността на голям океан, но въпреки това ще се опитам разказвам открито и искренно за преживяното и видяното в този блог.

В първата си публикация след пристигането в светите земи, Лиза пише:
Два пълни дни са зад нас, по-голямата част от тях прекарахме в Ерусалим и Витлеем. До известна степен прекарахме времето си в занимания, типични за всеки новодошъл турист – посетихме различни свети обекти, опитахме прясно изцеден сок от портокал, продаван директно на улицата (уникално вкусен!), купихме сувенири от местни магазини. Но успяхме да преживеем и доста неща, които обикновените туристи пропускат.

Срещнахме се с различни организации, включително с организацията за хуманитарна помощ към ООН, с организацията Holy Land Trust във Витлеем, с Израелския комитет срещу разрушаването на домове и с блогърите от +972. Видяхме израелско заселническо селище, палестински беден квартал, минахме през пропускателен пункт за да влезем във Витлеем (окупиран град в Западния бряг, заобиколен от стената). Разбира се знаех, че по време на това пътуване ще изпитам най-различни чуства и емоции, но това, което изпитах в дадени моменти, надмина всички мои очаквания И просто нямаше как да буда подготвена. Предполагам и поради това ми е толквоа трудно да намеря точните думи за този блог.

От къде бих могла да започна? Първия път, когато се почуствах наистина тъжно бе преминаването ни през палестински квартал в Източен Ерусалим, който очевидно не бе в добро състояние. Кварталът, междудургото, се намираше в съседство с израелско поселение, което поне на външен вид приличаше на богат квартал в Калифорния. Когато авотбусът ни минаваше през бедния палестински район, усмихнато семейство, което береше грозде се обърна към нас и с жест ни предложи да опитаме, дете хвърли камък към автобуса, а друго ни показа, както разбрахме по-късно, палестинския еквивалент на среден пръст.

Е, това не ме накара да се чуствам добре. Така или иначе се чуствах неудобно И гузно да виждам квартала от удобния и сигурен автобус, но освен това бях сигурна, че те ни смятат за богати бели американци, които просто минават случайно през тях. Гневът от страна на тийнейджърите, които няма как да знаят нашите намерения, бе много по-разбираем, отколкото усмихнатото семейство, което ни предлагаше грозде.

(*Искам да допълня, че този инцидент бе единственият път, в който почуствах гняв спрямо мен от страна на палестинец. Всички останали хора, с които се срещнах бяха изключително щедри, гостоприемни И приятелски настроени.)

Стената

Малко след това видях за пръв път стената. Знаех, че това ще ме натъжи, защото вече я бях виждала на снимки. Рядко наричам нещо грозно, но тази стена е най-отвратителното създание, което някога съм виждала. Мога само да кажа, че когато я видях почуствах тъгa от дъното на душата ми. А дори я виждах от удобния автобус. Нямам идея какво щях да изпитам, ако бях до нея, ако я докоснех.

Освен описаното до сега, през тези два дни изпитах И чуство на неразбиране, на шок, изумление, вътрешен мир, радост и надежда. Тези чуства, изпитани едно след друго в рамките на толкова кратко време, ме карат да се чуствам изумена, изтощена и объркана.

Друг участник в делегацията, Роберт Кулман, също е впечатлен негативно от стената през първите дни на пътуването:

Днес посетихме Стария град, където за първи път видях наживо заселническо селище. Дори след като съм виждал безброй много поселения на снимки или видео, се оказах неподготвен за това, което видях.

Малък енклав, заобиколен от палестинци, които са истиснките собственици на земята. Селището бе оградено с тел, имаше охранителен пост и много охранители, разбира се, израелското знаме също се развяваше гордо, закачено високо на покрива, сякаш за да покаже на всички, че това е израелска територия.

Бях изненадан от броя на израелските заселници в Стария град. Нямаше занчение, че те не живееха в лъскави поселения (които щях да видя малко по-късно същия ден). Най-важното за тях сякаш бе, че могат да нарекат и тези земи израелски. Дори Ариел Шарон е закупил в миналото малко парче земя, само за да го обяви за свое и израелско; не е било важно, че никога не е живял там, важното е било, че така е станало част от Израел

След това посетихме и стената; видът й не може да не те разстрои, тя е грозна и висока, направена да разделя, построена върху хълмове и частна собственост.

Казах на Ана, че искам да изтичам да купя спрей, за да мога да напиша нещо върху стената, с което да покажа желанието ми тази стена да бъде съборена. Видяхме графити, на които бе изписано “Израел е апъртейдна държава”, както и друг, на който бе изписано: “Ръцете, които са построили това, могат и да го разрушат”. Намразих я още повече. Никога няма да я забравя, остави трайни следи в мен.

След това минахме през други поселения, те бяха по-бляскави – с молове и добре поддържани градини с много дървета, дори с детски площадки, но вместо с тел, те бяха заобиколени от модерни каменни огради, които ги отделяха и предпазваха. От някои от поселенията дори се откриваше красива гледка към Елеонския хълм в далечината, но това нямаше занчение, ясно се виждаше, че те са заобиколени от палестинци.

Amy Damashek описва ситуацията в Ерусалим:

Итамар, израелец от еврейски произход (вероятно на около 35 години) ни разведе из еврейски и палестински селища в района на Ерусалим, включително земи, които са извън зелената линия и официалните граници на Ерусалим. Еврейски селища са построени извън официалните граници на Ерусалим и извън зелената линия, а израелското правителство оправдава това с думите, че те са просто разширение на община Ерусалим.

Едно от тези селища е Източен Талпиот, което много хора смятат, че е просто квартал на Ерусалим, въпреки че е построен извън зелената линия и върху палестинска земя. 20 000 души живеят там (най-вече израелци). Спомням си, че съм посещавалаа Източен Талпиот преди време, когато живях в Израел – тогава нямах представа, че всъщност посещавам заселническо селище.

Итамар много добре ни обясни целта на тези поселения – поддържане на еврейско мнозинство чрез насърчаване на еврейското заселване и обезсърчаване на палестинците да живеят в собствената им земя (всичко това е финансирано от държавни и частни организации, някои от които са частни групи от САЩ) ). На евреите се дават субсидии, за да живеят в прекрасни домове в красиви квартали (понякога с големи молове и други удобства) с цел да се осигури еврейско мнозинство, така че Израел да може да бъде „еврейска държава.“ Политиката в този район се основава върху целта за поддържане на еврейско мнозинство – това е ключовият въпрос тук.

В околностите на Ерусалим се планира изграждането на еврейски селища върху неразработена земя извън зелената линия, за да се гарантира това еврейско мнозинство. Стената не е била построен за сигурност – тя е построена, за да се установят границите на Израел. 10,000-40,000 палестинци „незаконно“ прекрачват границата всеки ден, така че стената на практика не спира достъпа на палестинците до Израел, съмнително е дали е виновна и за спада в бомбените атентати през последните няколко години.

Има огромна разлика в качеството на живот между евреите и палестинците, живеещи в Ерусалим или в непосредствена близост. В палестинските общности липсва основна инфраструктура, докато тя е в изобилие в еврейските селища. Палестинците плащат 40% от доходите си на правителството под формата на данъци, но само 8% от тези техни пари се използват за подобряване на инфраструктурата за техните общности. Условията им на живот са шокиращо по-лоши от тези на израелските ерусалимци поради липсата на инвестиции в инфраструктура от страна на израелското правителство.

Палестинците в Ерусалим например нямат канализация. Вместо това те използват септични ями. Нещо повече, липсват класни стаи за 60 хиляди деца. Така че, 60 000 деца не ходят на училище. За мен този факт е особено шокиращ. Същевременно няма и достатъчно жилища за палестинските жители, израелската бюрокрация обаче прави почти невъзможно за тях да получат разрешителни за строеж.

Няколко малки еврейски постове са изградени насред палестинските общности, за да се опитат да затвърдят израелското присъствие. Някои семейства живеят точно в мюсюлманския квартал на Стария град. Други жилищни комплекси само за евреи са построени в други палестински квартали. За да се гарантира тяхната сигурност, израелското правителство плаща на частни сили за сигурност, за да ги пазят.
––––
следва продължение…

Разходка покрай разделителната стена

Марк Томас е извървял 732 км покрай израелската стена в окупирания Западен бряг.

Марк Томас, английски “активист-комедиант” е готов със своето ново живо шоу Extreme Rambling: Walking Israel’s Barrier. For Fun. Шоуто, както и съпътстващите го книга и филм са посветени на израелската стена в окупирания Западен бряг. Томас припомня преживяното по време на изминаването на всички 723 км, които покривaт трасето на стената  — от това да бъде арестуван от израелските военни, прeз срещите му с палестинци от всички сфери на живота, дo разговорите със заселници и официални лица.

За Томас, комедийното представление не е просто пасивно средство. “За мен би било безсмислено да правя това, което правя, ако то не е част от процес, които води до промяна,” казва той. “Изкуството трябва да има някакъв смисъл и послание.”

И сегашният му проект е именно това. Той обаче не е и първият проект, в който Томас се занимава с палестинския проблем. В миналото той е участвал в кaмпания срещу израело-бритaнската търговия c оръжие, както и “успешното засрамване на израелското посолство”, когато те са се съгласили да платят част от разходите по транспортирането обратно в Англия на Том Хърдел – активист от движението за международна солидарност, който е бил прострелян в главата в Гaза през април 2003 година и който е починал девет месеца по-късно.

Въпреки това, развитието на Втората интифада отдръпва Томас от пълното отдаване на проблема. “Това ме накара да се отдръпна,” казва той. “Продължих с кaмпанията за спиране на търговията с оръжие, но втората интифада бе толкова кървава…Имам предвид, че самоубийствените атентати бяха ужасни, разбира се има и непропорционално [израелско] нарушаване на човешките права, но това не извинява по никакъв начин тези убийства.”

Но какво променя позицията му? – “Операция Излято Олово,” израелската зимна инвазия в Гaза в края на 2008 – началото на 2009 по време, на която биват убити 1400 души. Томас описва как Израел “пускаше забранени оръжия върху цивилно население, което няма къде да избяга – изключителна жестокост.” Това събужда интересът му отново и воден от своята любов към дългите походи и вродения си инстинкт за създаване на проблеми, Томас и неговият оператор Фил потеглят на деветcедмичен поход по дължината на израелската стена. 

Описаното в книгата (живото шоу е само съкратено обобщение на написаното в книгата) представя горчивата палестинска реалност – да живееш в сянката на израелската стена. Това, кеото откроява книгата на Томас, е неговата интелигентност и язвителен ум, които заедно с праведния му гняв правят книгата едновременно забавна и трагична.

Той ми казва, че пътуването е било “най-вече заради хората, които срещах”. Поради това, пътувауйки от северния край на Западния бряг на юг, Томас интервюира широк кръг от хора. От активисти, избрали ненасилствената съпротива като Джамал Дума, до палестински работници, които “незаконно” отиват в Израел. Той се среща и с палестинските деца, които трябва да споделят своя път до училище с човешки екскременти, но интервюира и израелски заселници като Ариех Кинг, който вярва, че стената е “апартайд спрямо евреите”, защото не му позволява да закупи земи в окупирания Западен бряг. Томас също така се среща с израелски активисти, които се борят срещу окупацията, среща се и с полковник Дани Тирза, човекът, който е начертал пътя на стената и който продължава да бъде много горд от своето позормно постижение. Той често се сблъсква и с израелските военни, за които срещи обяснява “защо мислите, че пътуването ни отне почти девет седмици? Защото бяхме задържани!”

Extreme Rambling е също така внимателно оптимистична. Докато Томас чувства, че “всеки е малко или много разбит и просто успява да садържи главата си над водата“ той е убеден, че израелската стена е неустойчива авантюра и че все някога ще бъде премахната. Той също така е бил вдъхновен от ненасилствената съпротива в редица палестински села като Билин и Будурс. “Наистина е вълнуващо, невероятно! Националните водачи за нищо не ги бива, и от двете страни, но обикновените хора, те заслужават истинското внимание. Обществените водачи и дейци са просто невероятни,” обяснявa той. От израелска страна, той се възхищава на организации като Israeli Committee Against House Demolitions, Anarchist Against the Wall и Breaking the Silence.

Томас добавя: “Харесва ми искренността на хората при техния избор за мирна съпротива. Много хора ми казаха ‘това е начинът да донесем промянa,’ други казваха ‘бях в затвора, започнaхме да дискутираме Ганди, не печелим с военна тактика, за това е нужно да променим подхода’, докато трети казваха ‘опитваме по този начин, защото насилието не донесе нищо добро’. Хората бяха много искрени, а аз бях удивлен, че навсякъде ставах свидетел на дискусии на тема ненасилствената съпротива и какво означава тя. Дали ставаше дума за “невъоръжена” срещу “ненасилствена” съпротива, или воденето на кaмпании, или атакуването на циониските богословски основи чрез документа Кайрос Палестина.”

Едно от постиженията на книгата Extreme Ramblings е описанието на обикновените палестинци.  Те не са просто статици, нито пасивни жертви. Вместо това, палестинците, които Томас срещa  и описва са истински хора с мечти и всекидневни проблеми, част от пулсиращо общество и култура на съпротивата. Разбира се, техният живот е безкрайно осложнен от израелската окупация — а стената е само конкретното ѝ проявление — но тяхната борба продължава.

За всеки, чийто знания за израелската окупация се ограничават до чутото по новините, книгата показва депресиращото всекидневие на палестинците, които са част от “всекидневната окупация”. Томас припомня за кошмарността при изпълнението на обикновени действия като ходеното на училище, работа или до болницата, както и за държавните помощи, които заселническото движение получава. Той също така описва всекидневното унижение, което палестинците изпитват, минавайки през израелските пропусквателни пунктове, или за случайните, но напълно обичайни побои и и арести. 

Томас е напълно оправдано горд със своето творение. Той обяснява, че 50 000 души ще видят шоуто през следващата една година. 10 000 до 15 000 копия на видеото към шоуто се очаква да бъдат закупени допълнително, част от печалбата ще бъде предоставена на [организацията с идеална цел] Зайтоун. Също така книгата се очаква да достигне до 100 000  души. А кой знае какво ще се случи с филма, надяваме се да бъде прожектиран в кината.”

Попитан дали е научил нещо от това свое преживяване, Томас отговаря “Още в началото на пътуването ми някой ми каза, че е най-горд от факта, че ‘моите хора са все още тук’. В края на пътуването разбрах какво е имал в предвид. Наистина е удивително как тези хора устояват на всекидневните яростни атаки. Това е наистина невероятно.”

това е превод на статията на Kevin Squires за Електронната интифада