Архиви

На посещение в две палестински църкви

Това са два разказа на канадски духовник, който в момента се намира и пише от Палестина в блога http://thominpalestine.wordpress.com/. В тях той описва две свои посещения в две църкви в Западния бряг:

Църквата на добрия пастир, Наблус

Църквата на добрия пастир

Това е англиканска църква, тъй че литургиите, химните и молитвите ще бъдат познати на християните англикани, само че са на арабски.

Църквата отвътре

Най-отличителен в църквата бе един по-възрастен мъж, който седеше на една пейка и носеше хубава червена кърпа кефия. Той бе облечен в западен стил и комбинацията с кефията изглеждаше едновременно странна и прекрасна, тъй като повечето други хора в това общество бяха облечени много западно. Реших, че би било грубо да го снимам в църквата, но снимката по-долу ще ви помогне да разберете за какво говоря.

Християнската общност в Наблус съществува от векове, в момента се състои от около 700 – 800 души, разделени между гръцката православна, католическата и англиканската църква. Отец Ибрахим е свещеникът на две малки англикански конгрегации – църквата Св.Филип в Наблус и Църквата на добрия пастир в Рафидия, квартал в Наблус, където повечето християни живеят. Той също така ръководи едно училище, в което се обучават и християнски, и мюсюлмански деца. Когато училището е било открито през 1848 г. е имало 21 ученика: 8 християни, 5 мюсюлмани, 5 самаряни и 3 евреи. Самарянската общност все още съществува в Наблус.

Отец Ибрахим ни напомни колко е трудно пътуването за палестинците. „Християните от цял ​​свят могат да дойдат за поклонение в Ерусалим или Назарет, но ние не можем да отидем там. Нужно е издаването на разрешително, но е рядкост всички членове на едно семейство да получат такова през една и съща година.“

Отец Ибрахим говори с убеждение за това къде той вижда Бог по време на своята работа. Той говори много за премахването на бариерите и  за това, че е нужно да се научим да се уважаваме и разбираме взаимно. В този ред на мисли той предполага, че Бог работи в с всички, които искат да изградят мостове между народите и че същевременно Бог се противопоставя на всички, които изграждат стени и контролно-пропускателни пунктове. Това убеждение го кара да отхвърля двудържавното решение на конфликта, което според него ще се провали в дългосрочен план. Неговият страх е, че ако двете държави бъдат създадени във вражда, то те ще продължат да бъдат врагове и след това.

Отец Ибрахим

За него има само един път напред за палестинците и израеците – създаването на една държава. Той твърди, че има пет основни проблема между израелците и палестинците: граници, заселници, вода, Ерусалим и бежанците и всеки от тях може да бъде преодолян чрез създаването на една държава. Той дори предполага, че всички тези проблеми ще изчезнат, ако от Западния бряг и Израел бъде направена  една държава и на всички жители се дадат равни граждански права. Границите между двете страни ще изчезнат и по този начин този проблем се решава; заселническите селища ще бъдат трансформирани от колонии  в съседни села и градове, водата ще трябва да бъде управлявана правилно и да се поделя по равно между всички граждани на тази нова държава, бежанците ще могат да се завърнат и да живеят там, където някога са живяли, а Ерусалим ще бъде свят град за всички и всеки ще може да се моли там по свой начин.

Неговото виждане ми се стори дълбоко християнско и много наивно. Аз не съм сигурен, че мога да си представя то да проработи, защото има толкова много страх и недоверие и от двете страни на границите, но това е много по-добра мечта, към която може да се стремим, вместо да позволяваме  често повтаряния термин “сигурност“ да унищожава душата на израелците и сърцето, ума и тялото на палестинците.

––––––––––––––––––––-
Свети Николай в Бейт Джала

Беит Джала се намира на юг от Витлеем. Ако се изкачите по един стръмен хълм, ще стигнете до православната църква Св. Николай. Там пихме кафе и разговаряхме с местния свещеник, който се възстановява от операция на сърцето, и сина  му Нидал.

Православната църква Св. Николай

Св. Николай е патронът на Беит Джала, а православната църква Св. Николай е била построена върху пещерата, в която се вярва, че светецът е живял по време на четирите си години престой в Светите земи през 4 век.

В църквата се намират няколко икони, нарисувани от Йан Ноулс, иконограф от Великобритания, който реставрира икони в няколко палестински църкви. Останах най-впечатлен от иконата на св. Николай. Иконата на този древен светец ме накара да се замисля, да се почуствам приет, но и притеснен. Подозирам, че и светецът би се притеснил за палестинските християни в тази общност.  Живот за тях тук е труден.

Свети Николай

Попитах Нидал как окупацията се е отразила върху живота му. Той нямаше желание да отговори. Каза  ми, че Израел го смята за терорист. На петнадесет години е хвърлял камъни по израелски войници, които са били превзели селото, тогава е бил арестуван, вкаран в затвор и измъчван. По време на престоя му в затвора, са му предложили $20 000, както и покриването на всички пътни разходи и нужни документи, само за да напусне Палестина и се премести да живее в друга държава. Единственото условие е било никога да не се върне. Това е било преди 23 години. Това лято, когато баща му е бил в болница в Ерусалим поради операция на сърцето, на него му е било отказано разрешение да го посети, тъй като е смятан за заплаха за сигурността.

Нидал

Според мен Нидал е добър човек. Работи като дърводелец. Мечтае да живее на място, в което всички хора (християни, мюсюлмани и евереи) ще живеят своя живот мирно и пълноценно, както и ще могат да се молят на своя Бог свободно и в съотвествие със своите традиции. За него има разлика между евреи и израелци. Той е готов да живее заедно с евреи, но за него израелците са голяма заплаха. За него Израел се стреми да унищожи палестинските християни.

Нидал и Йан ми напомниха, че християнската общност тук е останала силна и жива през 1400-те години мюсюлманско управление. През това време християнската общност е съставлявала 10% от палестинското население, но само в рамките на 40-те години израелска окупация, християните в Палестина са намелили до по-малко от 2% от населението. Нидал ми поясни, че Беит Джала е християнско село от векове, но от началото на израелската окупация много хора са имигрирали, тъй като животът става все по-труден. Той ми каза, че в селото в момента живеят 8 000 души, но в Чили живеят 80 000 имигранти с корени от селото, които обаче вече не могат да се върнат.
В края на града, на границата между Витлеем и Ерусалим, Йан ми показа едно от нещата, които правят живота на местните толкова труден. Осем метрова стена от бетон. Почти всеки ден няколко хиляди души се редят на опашка с часове сутринта, за да преминат през пропускателния пункт на път за работа. Тази снимка е направена на 100-ина ярда от главния пропускателен пункт между Витлеем и Ерусалим.

Стената

Йан ми обясни какво означават някои от символите, изобразени върху иконата. Дева Мария е бременна и страда. От нейната дясна страна се виждат три древни маслинови дръвчета, които са оцелели, символизирайки силата на вярата, надеждата и благотворителността. Под изображението на Дева Мария е нарисуван входа към Йерусалим, важен град за трите основни религии в този край на света. До него има ключ, които символизира тези, които очакват да се завърнат в домовете си. Домове, които те са били принудени да напуснат и в които не им е разрешено да се върнат от 1948 година насам. Върху стената са закачени и няколко чифта обувки, които представляват тези, които са се отказали от обувките си, защото вече нямат собствена земя, върху която да ходят.

Дева Мария, която ще помогне да премахнем стената

–––––––––––––––

Повече интересни статии може да прочетете в блога Thom in Palestine

Палестински мирен активист на свобода след 16 месеца в израелски затвор

Абдула Абу Рахме, един от палестинските организатор на седмичните мирни демонстрации в село Билин, Западния бряг, бе освободен от затвора в понеделник (14 март), след като излежа 16-месечна присъда за „подбуждане“.

Абу Рахме по време на едно от съдебните заседания

Абу Рахме първоначално бе обвинен в „притежаване на оръжие“, въз основа на това, че е събирал изстреляните по време на демонстрациите бутилки сълзотворен газ от израелската армия към демонстрантите. Това обвинение бе по-късно променено в „подстрекаване“, като обвинителите се базираха на показанията на млади тийнейджъри, които са били разпитвани без присъствието на родител или адвокат, и според техните думи са били измъчвани или им е бил оказван психологически натиск от израелската армия.

Десетки привърженици чакаха Абу Рахме с часове пред затвора Офер, близо до Рамала в централната част на Западния бряг. Сред тях бяха израелци, палестинци и международни мирни активисти, които развяваха знамена и плакати с лика на Абу Рахме.

След като излезе от затвора, той веднага прегърна и целуна децата си. А след това каза на публиката, че планира да продължи мирната борбата срещу отнемането на земя от родното му село. Той каза: „Нямам намерение да се прибера у дома и да седна там лениво. В действителност, за мен лишаването от свобода, бе достатъчно дълга заглушаща пауза. Нашата кауза е справедлива, тя е се основава на стремежа ни към свобода и равенство, и аз възнамеряват да продължат борбата за достигане до тях както и преди. “

Ненасилствената борба в село Билин започна през 2003 г., като израелската армия започна да строи електрифицирани огради, анексирайки обработваема земеделска земя. Тогава селяните, включително Абу Рахме, започват организирането на седмични мирни демонстрации всеки петък, противопоставяйки се по този начин на изграждането на Анексиращата стена върху земята им. 14 демонстранти са били убити от израелските сили от начало на тези мирни демонстрации.

Повече стати и материали по темата.

Билин посрещна 2011 година с поредната жертва – 36 годишната Джауахер

Във вчерашния протест срещу изграджащата се стена в Билин са се включили около 1 000 души – палестинци, израелци и международни активист.
За един от тях, 36 годиншата Джауахер Абу Рахма, петъчният ден завърши в болницата в Рамала, където тя е била настанена в тежко състояние след отравяне с газ, изстрелян от израелските войници в отговор на протеста. Докторите съобщават, че въпреки усилията им, състоянието на Джауахер не се е подобрило и тази сутрин тя е починала.

Израелският ynetnews.com цитира Мохамед Абу Рахма, чичо на Джауахер относно случилото се в петък:

„Тя присъства на всички протести през последните пет години. Но вчера (петък, 31.12.2010) бяхме подложени на безпрецедентно количество сълзотворен газ, а Джауахар попадна в огромен облак газ. Тя не можа да избяга, загубил съзнани след като вдиша големи количества газ. Това е втората ни загуба в рамките на почти две години и ние сме шокирани. Протестите са законна кампания срещу незаконната дейност на Израел. „

Гробът на Джауахар е до този на брат ѝ Басем. Снимка Joseph Dana via twitter


Нека да почивa в мир!

Джауахер е сестра на друг палестинец, убит по време на демонстарция преди повече от година и половина – Басем Абу Рахма.

Снимки от убийството и погребението на Басем

По време на друг протест през 2008 година, израелски войници стрелят по друг техен брат, Ашраф, докато той е бил вързан с белезници.
Видео доказателство:

Не ми остава нищо друго освен да се преклоня пред загубата на това семейство и да се надявам, че жертвите, които са дали през годините ще имат смисъл някой ден!

Израелската организация Бтселем прави обобщение за 2010 година

B’Tselem – Израелски информационен център за човешките права в Окупираните територии

Обсадата на ивицата
Израел продължава колективното наказание на 1,5 милиона души чрез обсадата на ивицата Газа, която започна през 2007 година.

В резултат на това до юни 2010 г. 95 на сто от фабриките и заводите в Газа са били затворени, селското стопанство също не може да фукнционира нормалано, всички това води до безработица от 40 процента. Обсадата пречи и на реконструкцията на хиляди домове, унищожени в рамките на операция „Излято олово“. В резултат на продължителнота нанасяне на щети върху водоснабдителната система в Газа, най-малко 95 на сто от водите не са годни за пиене.

Израел продължава да ограничава достъпа до палестинските земи, които се намират до 1500 метра от границата между Газа и Израел, включително чрез използването на жива стрелба срещу нарушители на тази забрана. Според данни на ООН граничните зони, до които палестинците нпмат достъп, представляват около 17% от ивицата Газа и са предимно земеделски земи. Тази забрана вреди на около 7.5% от населението на Газа, които са зависими от тези области, защото обраобтват земи там, живеят там или посещават учебно заведение.

Дете пълни вода от контейнер, предоставен от "Oxfam", в бежански лагер Джабалая. Снимка: Мохамед Сабах, B'Tselem, 18 август 2010.

В резултат на заловената с насилие флотилия, насочила се към Газа през май, Израел обяви облекчаване на някои ограничения върху вноса, а през декември и при износа на стоки. Все още е твърде рано за оценка на изпълнението на тези решения и техните последици, но е ясно, че тези решения не променят политиката на колективно наказание на 1,5 милиона жители на Газа. Ограниченото отваряне на контролно-пропускателния пункт на границата с Египет през юни също не освобождава Израел от задължението му да позволи свободното движение между Западния бряг и Ивицата Газа.

Заселниците продължаваат да ущетяват палестинците
Около половин милион израелци живеят в 236 колониални селища: 124 упълномощени от Израел селища, 100 неразрешени постове и 12 квартала в Ерусалим върху земя, която Израел анексира.
Read the rest of this entry

8 ареста като подготовка за идващата Коледа във Витлеем

Ал-Уаладжа е палестинско село, което се намира на 4 км от Витлеем и 2 км от Зелената линия, която се приема за международно призната граница на Западния бряг.
Около половината земя на селото, в което иначе живеят над 2 000 палестинци, е била конфискувана от съседните израелски колониални селища Хар Гило и Гило.

Самото село също е разделено на две части – Стара Уаладжа, която е напълна под израелски котнрол и Уалажа, която е под палестински.
Строящата се Израел разделителна стена е планувано да мине през селото и по този начин да направи разделението постоянно. Но това не е всичко, стената ще обгради селото от всички страни, превърщайки го в затвор с единствен изход, който ще бъде контролиран от израелски войници.

Карта на Ал Уаладжа

В момента Висшият съд все още не се е изказал оконачателно дали строежът на стената в и около селото трябва да продължи. Междувременно жителите на Ал Уаладжа, подкрепяни от други активисти се опитват с мирни протести да се противопоставят на кражбата на земите.

Toва е разказ за случилото се в селото вчера:

Този следобед около 14:30 Мазин (Професор Мазен Кумсийех е палестински християнин, израснал в Америка и който в момената преподава в Университета във Витлеем) каза, че трябва да отидем до Ал Уаладжа веднага. Той каза, че току що му са се обадили от селото за да кажат, че израелски булдозер се намира в част от селото, различна от мястото, в което вече една година израелци незаконно строят стената.

Ние се намирахме във Витлеемския университет по това време. Оставихме всичко, с което се занимавахме и бързо тръгнахме към селото. Когато пристигнахме на мястото, булдозерът беше спрял работа, а наоколо имаше десетина войници и частни служители по сигурността. Видяхме, че там са се събрали и 20-ина селяни, които бяха успяли да постигнат временно спиране на работата на булдозера в очакване на по-нататъшни инструкции.

Булдозерът и част от войниците

Тридесет минути по-късно един военен говорител дойде да говори със селяните на арабски. Той дойде заедно с още въоръжени сили – с тях военните станаха около 50-60, или в пъти повече от броя на присъстващите селяни.

Ако съм разбрал правилно краткия превод на Мазин, израелският говорител каза, че тяхната работа се основава на нареждането от 2006 г. (но това нареждане вече не е валидно, защото в момента се чака решението на Висшия съд).

Така че дейността на булдозера бе възобновена, а войниците започнаха да изблъскват хората надалеч и да арестува тези, които бяха в близост до булдозера. Докато снимах палестински мъж, който войниците арестуваха, изведнъж забелязах, че и Мазин бива заобиколен от войници, докато той се опитваше да им каже нещо (вероятно, че не разполагат с никакви валидни документи за работа и че не нямат право да възобновяват дейността си.) Точно в този момент те решиха да го арестуват. Това беше около 15:20, по-малко от час, след като бяхма пристигнали Аз само успях да снимам как го отвеждат на разстояние. След това, за изключително малко време, израелски войници арестуваха още палестински селяни – общо осем, между тях имаше възрастни господа, двама тийнейджъри, както и Шийрин Ал Арадж, която познавах като местен активист от селото.

Ширийн се опитва да се противопостави при арестуването си

Успях да да се свържа с Мазен по телефона едва след два часа, когато проведохме кратък разговор. Той ми каза, че са задържани извън Витлеемския пропускателен пункт 300 в момента. Един израелски войник на име Almog Kahalani е бил много груб с тях. Той е удрял двама млади палестинци, което е довело до болки в стомаха. Войниците са били много груби и с Шийрин. Трима от тях са с метални белезници, а той и останалите са били вързани с пластмасови белезници, но толкова здраво, че са имали проблеми с кръвообръщението. Белезниците на един от младежите са били вързани непоносимо здраво, но израелските войници са отказали да ги разхлабят.

Войниците току-що бяха премахнали пластмасовите белезници, (но не и металните, с които бяха закопчани трима от арестуваните, един от тях е Шийрин) и затова Мазин бе в състояние да използва ръката си и да говори с мен по телефона. Теса били помолени да подпишат лист хартия (не знам какво е било съдържанието му, но е било на иврит, който никой от тях не разбира). Но всеки от тях е отказал да подпише. Така са били посъветвани от палестински адвокат, който е присъствал там. Те са се опитали да обяснят на войниците, че нарушават международното право, но войниците са отговорили, че не им пука (всъщност са използвали по груб израз) за международното право и арестуваните, а само за изпълнението на поставените заповеди. Мазин им казал, че и германските войници само са изпълнявали заповеди по време на нацисткия режим. Израелските войници отговори, че германските войници до сега да са ги убили, а не просто арестували.

Час по-късно Мазин се свърза отново с мен и ми каза, че са били прехвърлени в Атарот (аз не знам къде е това, но според по-осведомени познати ми казаха, че е близо до Рамала.) Там те чакат да се явят пред съдия. Студено им е и са гладни. Израелският персонал ги е напръскал със студена вода, но след това са казали, че това е било неволно.

Друго, което Мазин ми каза е, че е имало трима арестувани от Дженин при тях, така че сега те са общо единадесет задържани в Атарот.
Мазин ме помоли да призова хората да включат жителите на Ал Уаладжа в молитвите си. Трябва да се гордеем от ненасилствената съпротива и усилията на селяните там.

Израелски блогър представи тази тревожна новина под заглавието ISRAELI SOLDIERS PREYING IN BETHLEHEM FOR CHRISTMAS. Както забелязвате вместо PRАYING (се молят) той използва думата PREYING (преследват, плячкосват). Колкото и несъвместима с духа на Коледа да е тази дума, то тя напълно отговаря на случилото се вчера следобед на 4 км от Витлеем.

Тази сутрин Мазин съобщи, че заедно с още двама души е бил освободен, останалите са все още в ареста.
Всички снимки

Послание от израелски военен затвор на международния ден на човешките права

Абу Абдула Рама, който се намира в затвора праща следното съобщение до съпругата си и всички заинтересовани от неговия случай чрез адвоката си:

Като координатор на Народния комитет в Билин срещу строежа на стената и заселниците аз бях осъден за „организиране на незаконни демонстрации“ и „подстрекаване“. Тези „незаконни демонстрации“ са всъщност ненасилствената ни съпротива. Кампания, която моето село води през последните шест години срещу разделящата израелска стена, която се строи върху земята ни.

“Преди една година на същия този ден, международния ден на човешките права, в апартамент ни в Рамала нахлуха израелските военни посред нощ и ме откараха далеч от жена ми Маджида, дъщерите ми Лума и Лайан, както и от сина ми Лаит, който по това време бе само на девет месеца.

Намирам за странно как военните съдии определят нашите демонстрации за незаконни и ме осъждат за участието и организирането им, след като Международният съд в Хага е постановил, че строящата се от Израе стена в окупираните територии е незаконна и трябва да бъде демонтирана. Дори и Върховният съд на Израел постанови, че маршрутът на стена в Билин е незаконен.

Снимка на Абдула от последното дело

Аз съм обвинен в подбуждане към насилие: това обвинение е озадачаващо. Тогава какво да кажем за пропускателните пунктове, блокадата, текущата кражба на земя, стенната и заселнците, нощните нападения на домовете ни и потъпкването на нашите протести чрез насилие, не подтикват ли те към насилие?

Въпреки постоянното и интензивно подстрекаване към насилие от страна на окупаторите, ние, в Билин, сме избрали друг отговор. Избрали сме да протестираме мирно заедно с израелски и международни поддръжници. Избрали сме да носим послание за надежда и реално партньорство между палестинци и израелци в лицето на потисничеството и несправедливостта. Окупацията се опитва да самже именно това послание чрез различни институции, включително и военните съдилища. Служител на израелската военна прокуратура безсрамно каза на моя адвокат, Габи Ласки, че целта на военните в моето дело е да се „сложи край“ на тези демонстрации.

Престъплението за подбудителство, в което съм осъден, се базира на израелския военен указ 101 относно забраната за враждебни действия чрез пропаганда и подбуждане, които се описват така: „опит, словесно или по друг начин, да се влияе върху общественото мнение в района по начин, който може да наруши обществения ред“. Тези действия носят 10 години максимална присъда.

Както виждате това определение има достатъчно широк и неясем смисъл, така то може да се прилага за почти всяко действие или изявление. Всъщност, според тази дефиниция подбуждане би било дори да кажем тези думи в окупираните територии.

На 11 октомври тази година, бях осъден на 12 месеца затвора, както и 6 месеца условна присъда за 3 години и глоба. Аз и моето семейство, особено дъщерите ми, брояхме дните до моето освобождаване. Военната прокуратура обаче изчака да останат само няколко дни до края на присъдата ми преди да обжалват с аргумента, че трябва да бъде лишен от свобода за по-дълго. Моята присъда изтече, но останах в затвора. Въпреки, че международното право счита мен и други активисти за защитници на човешките права, окупаторите и властите ни смятат за престъпници, чиято свобода и всички останали права трябва да бъдат отхвърлени.

През годината, която прекарах в затвора, демонстрациите в Билин, Наалин , Ал Маасара и Бейт Омар продължават. Наби Салех и други селища също са се включили. В рамките на тази година, международна кампания, призоваваща за бойкот и санкциите на Израел, докато държавата не започне да действа в съответствие с международното право, е нараснала значително. Надявам се, че скоро Израел няма да може да игнорира ясното осъждане на сегашната политика, идващо от целия свят.

Снимка на Абдала по време на демонстрация преди да бъде арестуван

През тази година, която прекарах в затвора, синът ми Лаит е направил първите си стъпки и казал първите си думи, а Лума и Лайан са се преврънали от деца в красиви млади момичета. Аз не можех да бъде с тях, да ходя до тях, хванал ръцете им, да ги закарвам до училище, така както те и аз бяхме свикнали да правим. Лаит дори не ме познава. А жена ми Маджида е трябвало да се грижи сама за семейството ни.

През 2010 г. децата в Bil’in и целия Западен бряг продължават да се будят в средата на нощта, виждайки оръжие насочено към главите им. През годината, която прекарах в затвора, армията е извършила десетки нощни хайки в Билин с цел премахването на тези, участващи в борбата срещу окупацията.

Представете си, тежко въоръжени мъже да влизат в дома ви по сред нощ. Представете си как децата ви са били принудени да гледат как техният баща или брат бива отведен надалеч със завързани очи и с белезници на ръцете. Или как вие като родител сте били принуден да гледат това да се случва с детето ви.

Тази седмица вратата на нашата килия се отвори и шестнадесет годишно момче бе бутнато вътре. Моят приятел Адийб Абу Рахме бе шокиран да познае в него сина си Мохамед, когото Aдийб не бе виждал, откакто той самият бе арестуван по време на мирна демонстрация преди 16 месеца.
(Видео от ареста на Мохамед)

Мохамед се усмихна, когато видя баща си, но лицето му бе зачервено и подуто и ни стана ясно, че изпитва болка. Той ни каза, че е бил откаран от дома си преди две нощи. Той е прекарал първата вечер със завързани очи и окован, бъдейки преместван от едно място на друго. На следващия ден, след ужасяваща и безсънна нощ, той е бил отведен за разпит, превръзката на очите е ила отстранена, разпитващите му показали снимки на хора от селото.

Още на първата снимка той е казал, че не познава лицето на нея. Тогава е получил плесница по лицето. Това се повторило с всеки следващ въпрос, който Мохамед: когато той не давал отговор, който запитвищияя искал да чуе, той е бил ударян и заплашван. Но това не е нещо необичайно.

Млади момчета от селото ни са били взимани от домовете и карани насилствено са докладват като им е била отказвана храна и вода, а вместо това са били държани в изолация и са били заплашвани и често бити по време на разпит.

Това, което е необичайно в случая с Мохамед е, че той не е отговорил на въпросите по начина, по който те са искали. Обикновено децата, само защото са деца, казват това, което рзпитващият иска да чуе само за да могат да се спасят. Адийб и хиляди други затворници са задържани в затвор на базата на свидетелствата на тези принудени деца. Никое дете не трябва никога да получава такова отношение.

Когато децата, чийто свидетелства срещу мен се използват като основа за обвинението, каза пред военния съдия, че техните показания са били даден под принуда, то съдията ги обяви за враждебни свидетели.

Aдийб Абу Рама и аз сме първите, които бяха осъдени за подстрекателство и участие в незаконни демонстрации, от времето на първата интифада, но, за съжаление, няма да бъдем последните.

Често се питам какво ще постигнат израелските лидери, ако успеят да премахнат нашата организация за мирни демонстрации? Възможно ли е те да вярват, че нашите хора могат да седят спокойно и да гледат как земята им е отнемана? Вярват ли, че можем да се изправим пред нашите деца и да им кажем, че подобно на нас, те никога няма да бъдат свободни? Или те предпочитат насилието и убийството пред нашата форма на ненасилствена борба, тъй като така се прикрива тяхната кражба и те получават извинение за да продължат да ни използват като морски свинчета за оръжията си?

Най-голямата ми дъщеря Лума бе на девет години по време на ареста. Сега тя е на десет. След арестуването ми тя е започнала да участва всеки петък в демонстрациите в селото ни. Винаги носи моя снимка в ръцете си. Възрастните демонстранти се опитват да се грижат за нея, но аз все пак се тревожи за малкото ми момиченце. Иска ми се тя да може да се радва на своето детството като другите деца, да може да се учи и играе с приятелите си. Но през стените и бодливата тел, която ни разделя чувам гласа на дъщеря ми, тя ми казва: „Татко, те не могат да ни спрат, ако арестуват теб, аз ще заема мястото ти и ще продължа да се боря за справедливост..“ Това е посланието, което искам да Ви изпратя днес. От отвъд стените, бодливата тел и рештките на затвора, които разделят палестинци и израелци.“

писмо на Абдала от затвора Офер от февруари 2010 година

Превръщането на мирните демонстрации в престъпление – част 3

Не само, че организирането на протести е очевидно престъпление според израелските власти, но в последните дни стана ясно, че това “престъпление“ заслужава безкрайно лишаване от свобода.
Повече в статията по материали от What’s the point of a trial? Protest organizer detained indefinitely и Eid without a father and husband

Празникът Ейд (в България познат повече като Байрам) е свято време от годината за мюсюлманите. Семействата се събират заедно или ходят на гости на роднини през четирите празнични дни, защото това са дните, в които всеки трябва да бъде заедно с любимите си хора. Когато един член на семейството липсва, празникът не е същият.

Хилядите семейства на палестинските политически затворници страдат, тъй като членове на семейството им са в затвора. За Majida, съпругата на Абдула Абу Рама, който вече една година е в израелски затвор по обвинение за „подбудителство“, всеки ден без мъжа ѝ е изпитание.

Тя изрази болката си да вижда как децата ѝ растат без баща си не само по време на празника, но всеки ден. Louma (на 8 години) и layam (на 7 години), които придуржавали баща си Abdallah по време на семейните празнични посещения, сега плачат, когато говорим за баща им. Неговият един и половина-годишен син Layath дори не го помни, тъй като е бил само на 7 месеца през нощта, в която Abdallah е бил арестуван.

„Когато види снимка на Абдала той казва Баба (татко на арабски), но разбира се той не го познава, тъй като тогава бе малко бебе“, казва Majida.

Но и за децата на Адийб Абу Рама, празникът не е същият без баща им. И двете семейства се надяваха бащите им да успеят да се върнат у дома за Ейд, но военната прокуратурата успя да отложи освобождаването и в двата случая.

Арестуван пред децата си

Срещнах се с Majida и децата, докато се подготвяха са пазника. Louma и Layam помагаха на майка си, докато тя готвеше палестинското ястие “dawali” (подобно на българските сарми от лозови листа).

Съпругата и две от дъщерите на Абдула по време на подготовката им за празника

Тя си припомни нощта, в която семейството е било грубо събудено посреднощ от войници на израелската армия, които нахлули в къщата им:

“Събудих се, чувайки някой да хлопа на вратата в 1:30 през нощта на 10-ти декември 2009 година). Абдала предположи, че това са войници – кой друг би могъл да бъде по това време?“

Изведнъж вратата е била разбита и войниците нахлули в къщата. Абдала бива откаран при стълбището, където бил заобиколен от четирима войници. Не му позволили да се сбогува със семейството си, само две от дъщерите му успели да преминат през войниците и да го видят за последен път. Трябвало да смени пижамата си на стълбището, докато 9 джипа и кучета чакали навън. Majida си спомня каква била реакцията на дъщерите:

“Louma питаше: Това сън ли е? Войниците наистина ли взеха татко? Layam питаше същите въпроси – и двете смятаха, че това е кошмар.”

В месеците преди да бъде арестуван, армията е провеждала често акции за да го издирва. Децата често били будени от маскирани войници през нощта, това ги травматизирало. След като баща им бил арестуван през онази нощ, 8-годишната Layam казала на майка си, че се радва, че войнците вече няма да идват.

“Представи си колко е тъжно за мен като майка да чуя това”, допълва Majida, “Но сега, когато говорим за Абдала, тя плаче. И двете плачат и се радват едновременно, защото те го обичат, той им липсва, помнят какъв грижовен баща и приятел е той. И на мен ми липсва.“

Докато говорим, Layath е хванал 2-метров флаг и казва “la, la l’jdar!” (Не, не на стената!), изглежда сякаш е тръгнал да демонстрира. “Името му означава Лъв. Той е млаък, но е силен. Трябва да бъде силен. “ , казва майки му. Той не осъзнава какво се е случило с баща му, но ще разбере, когато порасне.

Семействата на жителите на Билин, който са част от мирните демонстрации срещу Стената и разрастващите си колониални селища не могат да спят спокойно през нощта. Дестеки къщи са били щурмувани през нощта, децата са травматизирани от това да видят как бащите и братята им биват отведени надалеч от маскирани войници. Безсъние, подмокряне и други подобни симптоми са често срещани сред тези деца.

5 месеца преди Абдала да бъде арестуван, неговият братовчед Адийб Абу Рама бива арестуван по време на демонстрация в Билин. Съпругата му е получила само веднъж разрешение да го посети във военния затвор Офер , където двамата с Абдала са държани. Дъщерята на Адийб, Radja (на 20 години) не е могла да го види нито веднъж досега поради “съобръжения за сигурност”. Този Ейд (Барйам) не е същият и за семейството на Адийб – съпругата му и деветте им деца на възраст от 4 до 20 години.

“Този празник не носи щастието, което носеше преди. Преди на Байрам цялото семейство се събираше, ходехме и посрещахме гости. Но сега баща ни не е тук и той липсва на всички. Празникът не е празник без него”, казва Radja.

Три от децата на Адийб

След ареста на Адийб, семейството се е надявало, че той ще бъде освободен бързо. Вместо това, след месеци чакане израелският съд го е осъдил на 1 година затвор, тогава семейството отново решило, че скоро ще се прибере, защото почти бил излежал присъдата си. Но военната прокоратура обжалва и за сега се надяват да бъде освободен на 12-ти декември. Тогава точно година и половина ще бъде измината откакто Radja е видяла баща си за последен път.

Финансовата ситуация на семейството също не е лека през последната година и половина. В семейството няма голям брат, който би могъл да помога финансово. Най-големият син Мохамед е на 16 години и е все още ученик. Две от дъщерите са в университет и сега имат трудности да платят таксите. Доходите на семейството идват от малкия им магазин, който обаче не е достатъчен, те имат нужда и от доходите на Адийб като шофьор на такси.

Ум Мохамед (Майката на Мохамед) носи и сама отоговрността по отглеждането на децата; въпреки, че помогат, доколкото им е възможно, повечето от тях не са достатъчно големи. Тя има нужда от съпруга си и присъства на всяко дело в съда за да може поне за малко да го види. Но не ѝ е позволено да говори с него, освен по време на едиснтвеното посещение в затвора. Radja разказва как Batoul (на 4 години) е реагирала, когато посетила баща си в затвора:

“Тя не можеше да разбере защо той не може да бъде с нас вкъщи. Вкъщи тя постоянно плачеше и стана нервна. Питаше: Защо го отведоха? Когато го видя в затвора тя изпадна в шок, не искаше да говори. След като осъзна, че той няма да се прибере с нас вкъщи, започна да говори. Но как можехме да отоговрим на въпросите ѝ? Ясно е, че те го арестуваха и все още го държат в затвора, защото се страхуват от успеха на мирните демонстрации. Страхуват се, че чрез тях светът ще види какво Израел ни причинява, за това измислиха доказателства срещу водачите на демонстрациите.

Нямайки друг избор, изглежда и двете семейства са много силни и успяват, макар и с много усилия, да живеят без главите на семействата. Те са стояли в неизвстеност с месеци преди да се стигне до присъда, и са преживели голямо разочарование при произнасянето на присъдата и обжалването ѝ след нея, което в крайна сметка лишава децата от баща им. През юли тази годиан Адийб Абу Рама бе осъден на една година поради “насърчаване на насилие”, и още 6 месеца могат да бъдат добавени към тази присъда при разглеждането в четвъртък, когато държавната прокаратура ще обжалва присъдата. Според първото решение на съда, Абдала Абу Рама трябваше да бъде освободен тази седмица, но освобождението бе отложено. Въпреки всички трудности и болка, двете семейства не губят своята надежда и сила, защото знаят каква е причината за арестите. Както Majida казва:

Съпругът ми бе част от всяка демонстрация, говореше открито срещу стената и колониалните селища. Въпреки страданието ни, въпреки че собствените му деца растат без него, ние знаем, че действията му бяха успешни.Израел се почуства толкова заплашен от демострациите, че се наложи да отстранят силните личности като съпругът ми и Адийб.

Повече за двата случая:

Абдала Абу Рама е член на Народния комитет на Билин срещу Стената и Поселенията от неговото създаване през 2004 година.

В 2 часа през нощта на 10-ти декември 2009 (Международния ден на правата на човека) , точно година след като е получил медала Carl Von Ossietzky от International League for Human Rights, девет военни автомобила обграждат дома му в Рамала. Израелските военни разбиват входната врата и извждат Абдала със завързани очи в ареста.

След като през септмеври бе обвинен в подбуждане и организиране на незаконни демонстрации, на 12-ти октомври Абдала Абу Рама бе осъден на 12 месеца затвор плюс 6 месеца условна присъда от 3 години и глоба от 5 000 израески шекела.

След обявяването на присъдата, Европейският съюз в официално заявление осъди преследването на Абу Рама. Представители на всички страни членки на съюза заявиха, че смятат Стената, построена върху палестински земи за незаконна и поради това смятат Абу Рама за “защитник на човешките права”, който е участвал в мирни протести срещу стената и че са загрижени относно присъдата му.

В четвъртък, 18-ти ноември, денят, в който присъдата на Абдуала изтичаше и той трябваше да излезе на свобода, за пореден път това не се случи – Военният апелативен съд реши той да остане зад решетките в очакване на решението относно обжалването от страна на Военна прокуратура на присъдата.

Решението идва след драматично съдебно заседание, в което в последния момент (или денят на планираното освобождаване) Военната прокуратура поиска удължаване на присъдата на Абу Рама. Решението противоречи на съдебната практика на Върховния съд на Израел, псо ред която затворниците трябва да се държат под арест след изтичане на присъдата им само в най-необикновените случаи …

Габи Ласки, адвокат на Абу Рама заяви:

Решението Абдала да бъде задържан дори след като присъдата му е изтекла е подигравка не само с понятието за справедливост, но не е и изненадващо. Военната прокуратурата и съдилищата са добре смазана машина на политически мотивираниия нелоялен съдебен процес.

Адийб Абу Рама, водещ активист от комитет на Билин срещу Стената и Поселенията, бе арестуван на 10-ти юли 2009 година по време на една от седмичните демострации срещу стената в Билин.

Той бе осъден на 12 месеца затвор поради “подбуждане”(призоваване на селяните да участват в седмични протести), но военна прокуратура обжалва присъдата му и така той все още е в затвора, 15 месеца след арестуването, в очакване на решението относно обжалване на прокуратурата.

В случая на Адийб обвинението се позовава на принудителните самопризнания на четирима младежки от Билин – на 14, 15 и 16 години – арестувани по време на нощно нападение от израелски войници и принудени да заявят в разпит без присъствието на адвокат или настойник (и тримата са малолетни), че Адийб им е казал да хвърлят камъни по войниците.

–––––

Още статии по темата

Съдебното заседание на Върховния съд относно стената в Ал-Walaja

В понеделник, 8-ми ноември, след двучасово раздлежгдане на случая, Върховният съд на Израел отложи решението си относно строежа на стената в Ал-Walaja (село близо до Витлеем) с още 45 дни. Те все още не могат да вземат решение поради факта, че пътят, по който стената вече се изгражда, е изцяло частна собственост и принадлежи на палестинските селяни. Съдът изчаква палестинската земя да бъде официално конфискувана преди да вземе решение, но за сега постанови, че булдозерите може да продължат разкопаването на предложения от тях път за стената, докато строителството е временно замразено.

Този временно решение бе взето след като съдиите чуха “професионалното“ мнение на представител на израелската армия относно евентуалните последици върху селскостопанската земя от продължителните разкопки. Съдиите го попитаха дали смята, че стената може лесно да бъде преместена на друго място и земята отново използвана за отглеждане на посеви, ако окончателното решение за изграждане на стена бъде променено. Той каза, разбира се, че няма да има проблем. На делото присъства и експерт от екологична организация, който е много по-информиран по въпроса, но съдията реши да не чуе мнението ѝ, според което най-добрият вариант за селското стопанство е да се постави само ограда, а не бетонена стена.

Карта, показваща стената (вече построена и планирана да бъде построена) в района на Витлеем, село Ал Уаладжа се намира в горния ляв ъгъл е напълно заграден от лилавата линия, обозначаваща, че там се планува строеж на стената

Селяните напуснаха съдебната зала очевидно шокирани, че булдозери ще продължат разрушаването на земята им. Една жена от Ал-Walaja бе арестуван само защото си позволи да се обърне към член на армията, като му каза, че се надява, че ще може да спи добре, тъй като очевидно няма никаква представа какво е да се живее в гето. Тя беше след три часа освободена без да се налага да плаща такси.

Станахме свидетели как Върховният съд не пожела да събере повече доказателства и от двете страни по отношение на законността на изгражданетп на стена около незаконните селища Хар Gilo и Gilo, които се намират в непосредствена близост до Ал-Walaja. Единствената дискутирана тема бе близостта на стената до палестинския селото. Доводът на израелсия адвокат заяви, че заселниците внимателно са проучели позицията, височината и необходимостта от стената, както и че внимателно са разгледали редица алтернативи и това е било най-доброто решение.

Земята се използва незаконно от израелски заселници и израелските адвокати оправдават това като цитират закон, който казва, че в спешни случаи земята може да се отнема незабавно, а законосъобразността да бъде обсъждана по-късно. Въпросът за конфискацията на земя – или по-точно казано кражбата на палестинска земя – е истинският проблем за палестинците, но във фокуса на това изслушване бе смао близостта на стената до селото.

Палестинците заслужават правото на сигурност, достойно отношение, уважение и признаване не само на принадлежащото им имущество, но и на съществуването им като народ, който е част от тези земи. Стената е не само обида към човешкото им достойнство, но и символ на ционисткия апартейд и изолирането на палестинците в бантустани. Това дели, което бе съсредоточено само върху близостта на стена, отклонява вниманието от истинският проблем, а именно кражбата на земя.

Повече за ситуацията в селото плюс снимки и видео материали.

Алтернатива срещу терора на заселниците

Както вече писах със започването на беритбата на маслини се увеличават и нападенията на заселници.
Изминалата седмица заселници превзеха със сила палестински дом и изгониха живеещото в него семейство.

Всички тези зверства, извършени от израелските екстремисти в името на национализма и религията трябва да бъдат осъдени.
Но както отбелязва Seth Freedman в статия за британския “Гардиън“, за щастие има и добри израелци – стотици израелски доброволци се събират в знак на солидарност с палестински фермери всяка седмица за да им помагат. Естествено, тези безкористни хора не могат да поправят грешките на окупацията или да върнат към живот обгорените и изкоренени палестински дървета, но те могат и те предлагат съществена алтернатива.

Организации като Равини за правата на човека и Хора без граници неуморно организират групи от израелци и международни посетители за подпомагане на земеделските производители. Придружих група от доброволци в петък за да видя от първа ръка начина, по който евреите и арабите се обединят под знамето на мирното съвместно съществуване, и това бе едно от най-окуражителните ми посещения тук, а аз съм идвал в Израел и Палестина не веднъж.

Няма скрита причина или полза – целта е изключително – осигуряването на свободен труд на земеделските производители близо до Qalqilya, които благодарение на военните заповеди не могат да работят необезпокоявани своите земи. Техните маслинови насаждения са извън границите на селото им, благодарение на маршрута на разделителната стена, която пресича земите им, а армията позволява на само трима от членовете на семейството да преминат оградата за да имат достъп до собствените им култури – трима човека са твърде малко за да да се свърши работата.

Групата е съставена от 20 млади израелци, някои родени в Израел, а други имигранти от Великобритания, Америка и Австралия. Срещата ни е в ранните часове при гара Arlozorov в Тел Авив, те са се отказали от почивните си дни за да изпълнят тази мицва (заповед): да обичат ближния си – въпреки, че всъщност религията е далеч от основния мотив за по-голямата част от доброволците.

Те работиха в продължение на часове в пек. Въпреки работят заедно със земеделския производител и двама от синовете му, вниманието беше насочено към събиране на реколтата, а не в превръщането на този ден във взаимна любов между израелци и палестинци; такъв диалог е нужен, но това не бе мястото за него.

За всяка врата между израелци и палестинци, която се затваря след хулиганските атаки на заселниците, друга се отваря чрез хора като тези активисти.