Архиви

В страната на цар Давид

Lia Tarachansky

Докато израелското правителство подкрепя училищни екскурзии в окупираните палестински територии, израелци протестират срещу арестуването на четирима, които са убили палестинец по време на подобна екскурзия.

Статия на Lia Tarachansky за JNews Blog

Миналата седмица (първата седмица на март 2011) израелският министър на образованието Гидеон Саар обяви нова инициатива – училищни ексурзии до град Хеброн в окупирания Западен бряг. Стартът на тези ексукрзии е планиран да бъде през месец септември.

Тази нова инициатива на израелското министерство бе обявена скоро след започването на разследването на смъртта на 17-годишно палестинско момче, убито от израелски турист по време на подобна ексукрзия в окупиранните територии. В миналото тези екскурзии бяха организирани от израелската гражданска администрация, така че това е първото съобщение за екскурзии, организирани от самото правителство.

На 28 януари 2011, компанията “Давид и Ахикам Турс” организира група с израелски еврейски туристи – целта на екскурзията бе палестинското село Беит Уммар в област Хеброн. Младежи от селото видели идващата група и почнали да хвърлят камъни по тях. Туристите стреляли в отговор с живи амуниции, като ранили 23-годишния Била Мохаммад Абед Ал-Яадор и убили 17-годишния Йосеф Факхри Ихлаъл.

Израелските медии така и не попитаха защо младежите са хвърляли камъни. Ето няколко възможни причини. Може би те са сбъркали туристическата група със заселници, които търсят място за изграждане на нов пост. Може би са били ядосани от военните нападения на тяхното село два дни по-рано. Може би това е било в следствие на гнева, породен от убийството на 19-годишния Одай Махер Хамза Яадоус, извършено от заселник близо до Наблус предния ден.

А може би са знаели какво точно представлява групата и са искали да я изгонят от своите земи. Израелските медии обаче така и не се опитаха да научат техните подбуди, те предпочетоха само да предадат гледната точка на туристите, използвайки героичен и ужасяващ език:

[Шими] Празот, 32, допълни, “нашата група включваше 12-годишни деца, жени над 60 години и никoй не очакваше това да се случи. Дори не знаехме накъде да избягаме… Помолих тези от нас, които имаха оръжие да покрият, докато възрастните и децата избягат.

Чудя се защо никoй от групата не е предвидил, че това може да се случи, знаейки, че навлизат в окупирани земи в сърцето на Западния бряг. Read the rest of this entry

Реклами

Добре дошъл в зоопарка

Моят квартал няма улични знаци. Дори и случайно да видите такива, то върху тях не са изписани имената на улицитe, които хората познават. Номерата на къщите също се виждат рядко.

Аз дори не знаех моят собствен пощенски адрес до вчера – четири и половина месеца след пристигането ми на тази улица.

Улица в Хайфа, фото:Audrey Farber

Моят квартал не разполага с големи улични кофи за рециклиране на пластмаса и стъкло, които са удобно разположени в останалите части на града. Улиците в моя квартал са тесни и лъкатушещи. По тях деца върху велосипеди заобикалят препятствията, създадени от техните братя и сестри, братовчеди и съседи, които играят футбол навън.

Има една автобусна спирка, няколко таксита и бих се изненадала, ако видя улично осветление.
Но има обществени тоалетни, както и знаци, които сочат на приключенските туристи как да стигнат до тях на не по-малко от три езика.

Този квартал присъства във всички пътеводителi като квартала, в който моxe да бъде намерен най-вкусния фалафел, ако тръгнете надолу по една много тясна уличка, докато стигнете магазинчето, което е като дупка в стената. Въпреки че, ако питате мен, магазинът се намира на една нормална по размер за тоза квартал улица. Предполагам, че това зависи от гледната точка.

В моят квартал се намира „Близкоизточният базар“, както и един външен пазар, в който задължително има сергии за шауърма (арабския дюнер) и магазини за балкава и умишлено поставени произведения на изкуството, повечето от които са на еврейски художници на различни теми за сътрудничество и съвместно съществуване. Но почти никакви еврейски израелци не живеят в моя квартал – а и повечето еврейски израелци, които познавам са шокирани, че аз живея тук. „Но там не е ли опасно?“

Моят квартал е снизходително? покровителствено? предано? посочен в Lonely Planet(гайд за туристи) като „прошарения стар християнски-арабски квартал на Хайфа“ и всички знаци (буквално) се опитват да запазят атмосферата на автентична “Близкоизток-ност“, стига тя да остава в рамките на своите ограничения и предварително зададени граници.

Това е мястото, където туристите отиват за да получат възможността да опитат от старата атмосфера на Близкия Изток, малко арабския вкус в иначе еврейската държава. Това е един от примерите на израелското псевдо-съжителство; едно от малкото места, където израелското правителство показва по такъв крещящ начин устойчивото съществуването на не-евреите. Хвърляйки разядени стари кости към всички защитници на правата на гражданите: погледнете нашето разнообразие!

Елате на посещение в еврейската държава и докато сте тук погледнете тези примитивни араби в малкото им затворено пространство – точно както са живели преди да дойдем в тази пустиня и да цивилизоваме тази пустош с мляко и мед, и плодове и вино… И пушки. (Забравете за десетилетията британското управление, а преди това за вековете османското, които са били преди нас).

Ние се опитваме да запазим собственото им наследство за тях самите … лишавайки ги от възможността да постигнат напредък, оставяйки за тях единствено техните тесни улички, възможността да продават патладжаните с нисък лихвен процент и да се усмихват, казвайки ahlan wa sahlan (добре дошли на арабски език) на автобусите, пълни с американски туристи на средна възраст. (Знаете, че тук не идват birthright туристи (това са млади евреи от целия свят, които имат право на безплатна обиклка из “родината“ им), тъй като те не се допускат в близост до арабите! Опасност, опасност!)

Разбира се, нито един от няколкото музея в Хайфа – посветен на всичко, от японското изкуство до незаконната имиграция – не представлява палестинската култура, изкуство, или история.

Това е общност на показ. Това е единствената останала част от Близкоизточната атмосфера, от която Израел може да се възползва без страх от критика или отмъщение, тъй като ориенталистът във всеки от нас не вижда гетоизирането на арабите като нещо, което трябва да бъде променено. Тази общност е заседнала на едно място от преди десетилетия, хранена от отпадъците на икономическите възможности.

Засенчен от построените на върха на хълма хотели-кули (да се чете:част от богатите еврейски квартали) и свързан с военизираното индустриално пристанище, това е малък рай на все по-задушавана култура, част от общество, чийто права намаляват всеки ден.

А най-хубавото е, че живейки тук ти се чувстваш все едно си на част от този зоопарк. На показ с пита хляб и прясно уловена риба, за радост на туристите от всички страни. А те дори моат да намерят пътят до тоалетните.

––––
Автор на статията е Audrey Farber. She did her undergrad at UPenn majoring in Modern Middle East Studies. Her activism has involved resettling Somali, Iraqi, and Burmese refugees in Maine, researching forced migration issues in Amman, and she is currently interning at Mada al-Carmel – Arab Center for Applied Social Research, in Haifa.

–––––-

Повече за историята на Хайфа в статия на израелския историк Илан Папе