Архиви

Да видя дали се усмихвам

Мейтал е лекар и медицински офицер в израелската армия. След като описва как почистването на телата на убити палестинци се е превърнала в рутинна част от нейната работа, тя разказва за един определен спомен, който все още я преследва: когато позира за снимка до един от почистените трупове.

Не съм сигурна точно кога беше, но в един момент започнах много да се срамувам от тази снимка. Не казах на никого за нея, скрих, че тя съществува. Опитах се да я забравя. Но бих искала да я видя отново. За да видя дали изглеждам различно. Искам да видя дали се усмихвам.

Това е момент от израелския документален филм “Да видя дали се усмихвам“, излъчен за пръв път през 2007 година. В него шест млади жени, служили в палестинските окупирани територии говорят открито и директно за своите спомени и преживявания – шокиращи моменти на небрежност, незрялост и загуба на самоконтрол на младежи, изпратени да бъдат войници.

Войната променя хората: личности се променят, морални приницпи се изгубват, слагат се маски, които да скрият болката и травмата от това, което си сторил. Филмът повдига въпроси за израелско-палестинския конфликт. Не създава ли военната служба повече гняв и възмущение, или може би поражда разбиране и съчувствие?
Ще покаже ли някога Мейтал снимката с палестинския труп на своите деца? Какво ще им каже?

Филмът в четири части със субтитри на английски:

Реклами

Палестинско кино – 3 част

„SlingShot Hip Hop“ e първият пълнометражен филм, посветен на палестинската хип-хоп музика. Негов автор е младата Jackie Salloum, която е родена и израснала в САЩ, но е с палестино-сирийски корени.

Джаки Салум

Във филма тя показва новото поколение – палестинските рапъри, които използват своите гласове и музика като форма на съпротива в рамките на израелско-палестинската борба. Във филма няма професионални актьори – музикантите играят самите себе си, камерата проследява техни репетиции, участия, те говорят за живота си, за мечтите си, за свoeто вдъхновение, за посланието, което влагат в своята музика.

Джаки Салум решава да почне работа по този филм след като съвсем случайно чува песен на групата DAM по радиото. Песента се казва “Meen Erhabe“ или преведено от арабски „Кой е терористът?“ Тя разказва:

Бях толкова разчуствена и вдъхновена от тези млади гласове, че реших да направя нещо свързано с музиката им.

Във филма освен DAM,  хип-хоп група на палестинци родени в Лод, днешен Израел, участват и други групи от Израел, Западния бряг и Газа. Всички те споделят една страст – музиката, с нея те успяват да изразят себе си, чуствата си, гнева си.  И именно благодарение на силата на тази своя страст се надяват да преодолеят границите и контроло-пропусактелните постове за да се срещнат и проведат голям общ концерт заедно в Рамала. Дали това обаче е възможно?

––––––––––––––––

Аджами
Филмът представя мрачен портрет на квартала Аджами в един от малкото смесени еврейско-арабски градове в Израел, ЯФа. Неделима част от живота там са наркотиците и насилието, а отношенията с полицията винаги са напрегнати.

Режисьорите на филма, палестинецът Копти и евреинът Шани, се залавят с идеята за създаване на филм за реалния живот в Яфа преди около седем години. Първо те събират лични истории и разкази от местните жители, за да бъдат използвани като основа за сценария, а в същото време решават да използват именно местни хора, а не професионални актьори за изпълнението на ролите. Поради това Копти и Шани провеждат работни семинари, продължили една година, в които участниците във филма се научават как да се държат естествено в присъствието на камера, как да импровизират и как да вникнат в своята роля. Read the rest of this entry

Палестинското кино – 1 част

Освен, че е определяно за седмото изкуство, освен, че е приятно забавление и препочитан начин за прекарване на свободното време, киното е и едно от най-силните оръжия, когато става дума за предаване на дадено послание до възможно повече хора. Не случайно палестинското кино днес е важна част от палестинския живот и борба за независимост.

Но какво включва палестинското кино – филмите на кои режисьори могат да бъдат определени за палестински?
Според Абед Ал Катеб, палестинско-американски културен деец, специализирал в историята на палестинското кино, палестински режисьор е режисьорът, чийто корени се намират в историческа Палестина и който е участвал в производството на филм за палестинско-израелския конфликт, независимо дали е бил късометражен или игрален, фантастика или не-фантастика, експериментален или класически . Важното е да е филм, който е получил внимание по време на палестински, арабски или международни филмови фестивали. В редки случаи, не-палестински арабски режисьори също са категоризирани като палестински режисьори, ако те са посветили значителни усилия за заснемането на палестински филми.

Изгнанието и етническото прочистване на палестинския народ оказват влияние и върху палестинското филмово изкуство – палестинските режисьори са разпръснати из целия свят. Това прави проследяването на тях и техните филми трудно предизвикателство. Но благодарение на Интернет, тази задача стана по-лесно през последното десетилетие. Read the rest of this entry

The Great Book Robbery

Нов проект цели да разкрие скрита досега глава от историята на палестинската Катастрофа (Накба) – експулсирането и бягството на палестинците в следствие на действията на израелските военни през 1948 година – а именно систематичната кражба на повече от 60 000 палестински книги и опита за унищожаване на палестинската култура.

С нарастващото насилие, съпровождащо създаването на Израел, хиляди палестински семейства са напуснали домовете си в търсене на сигурност и убежище. Едно след друго палестинските семейства бягали и предполагайки, че скоро ще върнат, оставили зад себе си много от най-ценните си вещи. След като домовете опустели, започнала организиранa израелска кампания с цел лишаването на палестинците от едно от най-ценното за тях – книгите им.

Между май 1948 и февруари 1949 г., библиотекари от еврейската национална библиотека и университетската библиотека в Ерусалим са влизали в опустелите палестински домове в Западен Йерусалим и иззели 30 000 книги, ръкописи и вестници от там. Тези културни ценности, които са принадлежали на елитните и образовани палестински семейства, са били след това „заети“ от Народната библиотека, където се намират и до сега.

Освен в Ерусалим, в градове като Яфа, Хайфа и Назарет, служители на службата за неприсъствена собственост са събрали около 40 000-50 000 книги, принадлежащи на палестинци. Повечето от тях са били по-късно препродадени на арабите, въпреки че около 26 000 книги са счетени за неподходящи, тъй като са съдържали „подбуждане срещу държавата [Израел]“ и са били продадени като отпадъчна хартия.

Тази неразказана история от Накба е останала скрита през годините, докато израелският студент Гиш Амит случайно не попада на архивите, които документират систематичното плячкосване на палестинските книги.

„Това стана съвсем случайно“, признава Гиш. „Прекарах първите няколко месеца от работата по моята докторска степен в различни архиви, сред които бе и архивът на Еврейската национална и университетска библиотека, където един ден открих първите документи относно събирането на палестински книги, оставени по време на войната през 1948. Отне ми още няколко седмици и десетки документи за да осъзная, че тази история трябва да бъде разказана. Никой не е говорел за това досега, а това трябва да се промени, защото така ще обогатим познанията ни за палестинската култура и нейното заличаване.“

Въпреки че много палестински семейства са били наясно, че техните книги са били взети по време на периода след 1948 г., те не са имали представа, че това е било вследствие на системно и съзнателно усилие.

Гада Карми, палестински активист и автор, която живее в Ерусалим до 1948 г., когато семейството ѝ е принудено да избяга, си спомня, че баща ѝ е бил запален читател и е имал впечатляваща лична библиотека.

„Семейството ми е бил част от малкия, сравнително образован елит в Палестина по това време и имахме много книги“, обяснява тя. „За ционистите да откраднат тези книги … Не знам, това е шокиращо. Но те откраднаха всичко, така че предполагам това не ме изненадва въобще.“

Културното унищожаване, което се провежда по времето на Накба не получава толкова голямо значение, колкото унищожаването на стотиците селища и палестински домове. Възприема се като малко по мащаби и значение, защото засяга малка част от градския елит, за разлика от пълното унищожение на палестинските села, което засяга огрмона част от палестинското население.

„Това, което трябва да разберате е, че палестинската загуба по времето на Накба е толкова мащабна, че данните за загубените книги са били счетени за незначителни“ казва Карми, която сега живее и работи като университетски преподавател в Обединеното кралство. Тя е и автор на няколко книги, включително и на книгата In Search of Fatimа, мемоар за преживяното от семейството ѝ по време на Катастрофата.

„Тогава хората са загубили домовете си, живота си, земите си и предполагам, че загубата на книги от домовете на малкия палестински елит не е било от голямо значение. Сега, когато всички тези години са минали, тези данни се отново се появяват на бял свят и тяхното значение се признава.“

Организаторите на проекта работят по създаването на филм, режисьор на който ще бъде Бени Брунер. Той заедно с Арян Ел Фасед (съосновател на Електронна интифада), както и останалите организатори са поставили за своя задача да подчертаят спонсорираното от държавата Израел плячкосване на книги през 1948-49. “Големият грабеж на книги“ е проект в процес на изграждане, които се надява да изложи неразказаната история за грабежа на книгите и да помогне на палестинците да възстановят своето културно наследство и дори да го съживят (кратко видео можете да намерите на сайта филм).

Брунер, холандски и израелски гражданин, който е работил над различни филми, свързани с Израел и палестинците, твърди,че „Taзи история е наистина значителна, тук става дума не само за кражбата на 60 000 книги, но за разрушаването на една култура. Това е истинското последствие от случилото се, това е нещо важно и е нужно да се говори за него. И ако е възможно, трябва да се положат усилия за спасяването на изгубената култура, разрушена през 1948 година.“

Преди Катастрофата да разпръсне палестинския елит из целия свят, градове като Ерусалим и по-специално Яфа са били ядрото на културната и политическа дейност. Добре образования елит е публикувал вестници, списания, книги, поетичните и интелектуалните клубове процъфтявали, а кафенета са били места за обсъждане на важни въпроси. Всичко това рязко се е променило през 1948 г. и сега е почти напълно забравена глава от палестинската културна история.

Докато книгите, конфискувани от Израел първоначално са били маркирани с имената на палестинските им собственици, през 1960 г. тази политика е променена и книгите са отбелязани само с две букви: „ИС – Изоставена собственост“ или в течение на времето са станали „израелски“ книги, особено след като голяма част от тях са били вградени в националната колекция.
„Те станаха „нашите“ книги и част от „нашето“ културно наследство“, казва израелецът Брюнер.

Както Карми обяснява: „Това, което наистина е ужасно относно кражбата на тези книги е, че като все едно казваш:“Аз не само ще открадне вашия дом и вашата земя, но и интелектуалното ви наследство“ – те са взели тези книги и са сложили ги в израелските библиотеки сякаш винаги са били там. Ето защо ние започваме една битка, защото ние не просто се опитваме да си върнем нещо, което седи там и събира прах … ние се опитваме да си върнем нещо, преди то да бъде унищожено. И затова това е толкова важно и за това проектът [на Брунер] е изключително ценен. “

Карми подчертава неотложността от издирването на тази част от палестинската историята и значимостта на този момент. „Ние вече преодоляхме етапа на травма или шок, в който палестинци бяхме много дълго време. Сега е време да си върнем нашата история, нашата култура, нашите градове, нашата архитектура, нашата география, преди Израел да разруши всичко. “

Но дори и Карми признава, че някои неща са загубени завинаги. Ръкописи, които никога не са били публикувани, книги, продавани като отпадъчна хартия, лични дневници или дори речници на арабски и английски, върху които бащата ѝ е работил сега са загубени завинаги. Но както Карми, така и Брунер смятат, че Израел трябва да върне над 6 000 книги, които са ясно обозначени като палестински собственост на законните им собственици.

Карми също така добавя, че е време за създаване на палестинско движения – успоредно на движението за издирване на еврейски и други културни артефакти, загубени при управлението на нацистите – посветено на намиране на части от палестинското културно наследство, загубено по време на Накба. Този проект е първата стъпка към това.

Списък с част от книгите

Страницата на проекта

–––––––––––––––––––-
Статията е на Arwa Aburawa , журналист на свободна практика със седалище във Великобритания, която пише за Близкия изток, околната среда и други обществено значими проблеми.
––––––––––––––––––––

Норман Финкелщайн – American Radical

American Radical е документален филм, посветен на американския учен Норман Финкелщайн. Верен син на евреи, оцелели от Холокоста, пламенен критик на Израел и американскта политика в Близкия Изток и автор на 5 провокативни книги, включително книгата „The Halocoaust Industry“. Финкелщайн непреклонно защитава позицията си, дори, когато е в центъра на несдържани дискусии, включително и след последния отказ да бъде продължена работата му в Университета DePaul в Чикаго. Някои го наричат лунатик и отвратителен самомразещ се евреин, за други той е вдъхновяващ уличен революционер. Като цяло той е дълбоко поляризирана фигура, чиято борба е родена от вроденото желание за свобода, идентичност и националност. Създателите на този филм проследяват Финкелщайн от Бейрут до Киото, из всичките му пътувания по света, където той се опитва да каже своето мнение сред критици и подръжници.
Read the rest of this entry