Архиви

Футблисти, начело с Никола Анелка и Фредрик Кануте, призовават за освобождаването на палестински футболист, който се намира на 89-ия ден от своята гладна стачка

Официално изявление до медиите:

“В името на спортната солидарност, справедливостта и правата на човека, ние декларираме нашата подкрепа за палестинския футболист Махмуд Сарсак. Като европейски спортисти, ние вярваме, че всеки човек има право на справедлив и независим съдебен процес.

На 22 юли 2009 г. Махмуд Сарсак, на 25 години, е напуснал дома си в Рафа в ивицата Газа, за да се присъедини към своя национален отбор в Западния бряг. Той никога не пристига там. Махмуд е бил арестуван на ПП Ерез, разпитван и задържан без срещу него да бъдат отправени каквито и да е обвинения. Три години по-късно, той все още е в израелски затвор, без каквито и да е обвинения или съдебен процес. Подобно на стотици палестински затворници, Махмуд е в „административно задържане“, която позволява на израелските власти да държат хората в затвора без да посочват причина или необходимост за съдебен процес, и то толкова дълго, колкото израелските власти искат.

Докато светът се радва на мачовете от европейското по футбол, един палестински футболист е на гладна стачка зад решетките на израелски азтвор в опита си да получи справедливост и своите човешки права.

На семейството на Махмуд не е било позволено да го посещават. Поради тези причини, Махмуд Сарсак е започнал гладна стачка. Днес(14.06.2012) е 88-мият ден, откакто той отказва храна, той вече е загубил повече от 30 килограма телесно тегло. Здравето му се влошава и животът му е в опасност.

Свобода на едно лице не може да се отнема по произволен начин. В името на гражданската свобода, правосъдието и основните човешки права, ние призоваваме за освобождаването на Махмуд Сарсак.“

Nicolas Anelka, футболист

Demba Ba, футболист

Abdoulaye Balde, футболист

Jonathan Bru, футболист

Gailord Bwasi, футболист

Diomansy Camara, футболист

Philippe Christianval, футболист

Omar Daf, футболист

Issiar Dia, футболист

Abou Diaby, футболист

Soulaymane Diawara, футболист

Mike Digbeu, баскетболист

Pape Diop, футболист

Ladji Doucouré, атлет

Doudou Jacques Faty, футболист

Ricardo Faty, футболист

Rémi Gomis, футболист

Frédéric Kanouté, футболист

Mamadou Niang, футболист

Fabrice Numéric, футболист

Momo Sissoko, футболист

Moussa Sow, футболист

Реклами

Палестинските християни без право на достъп до светите места в Ерусалим по време на Великден

превод на посланието на Махер Абухатер от Рамала, Западния бряг:

Докато християните по света се готвят да празнуват Великден, палестинските християни в Западния бряг и ивицата Газа могат само да им завиждат, защото те могат да посетят и да се поклнят свободно пред светите християнски места в Ерусалим, за разлика от палестинците, които дори и да живеят само на километри от Светия град, не могат.

Тъй като Израел анексира и отряза Източен Ерусалим от останалата част от окупираните палестински територии, палестинските жители на Западния бряг и ивицата Газа са длъжни да получат разрешение от израелската армия, за да могат да влязат Ерусалим.

Ситуацията се влоши в началото на 21 век, вече има доста по-строги ограничения, висока 20 фута бетонова стена е построена около целия Източен Йерусалим и така се блокира достъпът на палестинските мюсюлмани и християни до техните свети места в Ерусалим и Стария град.

„За християните, Страстната седмица в Ерусалим има специална духовна връзка“, се казва в изявление, издадено от християнската общност в Западния бряг. „Старият град, портите и пътищата, Елеонският хълм, църквата Божи гроб са еднакво важни за палестинските християни от Газа и Западния бряг, както и за поклонниците от всички краища на света, които без проблеми могат да посетят тези свети места. Ние искаме да се присъединим към нашите християнски братя в богослуженията, водещи до Възкресението, най-светия празник в християнството.“

Но за християните в Западния бряг и ивицата Газа достигането до Йерусалим дори и по време на празници се е превърнало в привилегия, а не в духовно право. За да стигнат до Ерусалим, всички палестински жители на Западния бряг и Газа, независимо от възраст и религия, трябва първо да получат разрешително, издадено от израелското военно правителство.

Тези разрешения не се получават лесно. Те обикновено се издават на болни хора, опитващи се да получат лечение в Ерусалим или израелски болници, или на бизнесмени. Често те се дават на работници, защото Израел се възползва от евтината работна ръка от Западния бряг и ивицата Газа. Но за хора, които искат да посетят роднини, живеещи в Източен Йерусалим или просто да се разходят из Стария град, да се помолят в техните свети места, разрешителните са крайно недостатъчни.

Във всяка страна, която зачита и прилага свободата на вероизповеданието, поклонници на различни религии живеят с вярата си и могат свободно да се молят, без ограничения от страна на управляващите органи „, казват в изявление християните. „Тази година в Ерусалим, както и през последните десет години, това не е така. Окупационната сила отрича свободния достъп до светите места за поклонение на християните и мюсюлманите“, се казва в изявлението.

„Местните вярващи … смятат наложените им ограничения за нарушение на основните човешки права и религиозната свобода, както и за нарушение на … вековните религиозни традиции на местните християни, живеещи в тази земя“, се казва още в изявлението.

Въпреки, че Израел започна отскоро да издава между 2000 и 3000 разрешителни за християни по време на Коледа и Великден, броят им остава недостатъчен в сравнение с броя на палестинските християни, от друга страна разрешенията се издават само на възрастни семейни хора, а не на млади и неомъжени. Християните трябва да кандидастват чрез своите църкви, за да получат разрешение, процес, които според тях самите се извършва на принципа „първи дошъл, първи получил“.

„Тази система за полчуаване на разрешително от страна на Израел е в очевидно нарушение на Всеобщата декларация за правата на човека и други международни спогодби и договори, които Израел е подписал,“ казва християнската общност. „Ние отхвърляме налагането на квотната система за достъп до нашите църкви.“
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Ето така изглежда едно от въпросните разрешителни. Шокиращото в него е, че е то е издадено на едно бебе…Jenny Baboun, палестинска блогърка от Витлеем, публикува снимката на разрешителното на връх Цветница, заедно със следния коментар:

Ако ние, християните от Светите земи, не се изправим, за да защитим нашето право на достъп до Ерусалим точно както Исус Христос е правил това, то нашите деца и внуци никога няма да имат възможността дори да посетят Стария град. Ако едно невръстно дете има нужда от разрешително сега, най-лошото тепърва предстои.

Разказ за тъжния опит на група християни от Витлеем да стагнат до Ерусалим по време на Цветница 2005 година.

Същевременно, в средата на изминаващата седмица над 50 000 евреи посетиха необезпокоявани Хеброн в окупираните Палестински територии. Те нямат нужда от разрешително, напротив, били са придружавани и подкрепяни лично от един от израелските министри, Израел Кац, който е заявил пред тях:

Масовото посещение на Хеброн е нашия отговор на няколкото леви активисти, които се събраха в Тел Авив, за да обявят подкрепата си за създаването на Палестинска държава – празна и безсмислена декларация.

Хуманитарната ситуация в Газа

Това е кратко видео на организацията Physicians for Human Rights-Israel (PHR-Israel) за Хуманитарната ситуация в Газа.
PHR-Израел се стреми да насърчава създаването на общество, което се основава на ценности като спазване правата на човека, солидарност, социална справедливост, равенство и взаимна помощ на всички популации: бедуините в непризнатите села в Негев, затворниците и задържаните лица, работниците-мигранти и бежанците в Израел, както и жителите на окупираните територии и Израел.

От Витлеем до Газа, разказът на един палестинец

На 2-ри април 2002 година Израел окупира град Витлеем в Западния бряг. Fahmi Kan’an е един от 250 мъже, които търсят подслон и защита в църквата „Рождество Христово“. Той е и един от 26-те, които биват депортирани в Газа след това. Това е неговата история, разказна пред Flora Nicoletta, независим френски журналист, живееща в момента в Газа, където работи върху своята четвърта книга, посветена на палестинския въпрос.
„Родният ми дом се намира на 200 метра от църквата „Рождество Христово“. Роден съм във Витлеем на 1-ви юни 1971 година. В момента съм на 39 години.

Бях арестуван за пръв път през 1988 г. по време на първата Интифада. Тогава бях само на 17 години. От 1987 до 1996 бях пет пъти в затвора. Арестуваха ме, после ме освобождаваха и после пак ме арестуваха…така пет пъти. Общо прекарах 3 години и 3 месеца като затворник.

Когато ме освободиха през 1996, Палестинските власти контролираха Витлеем. Те ми казаха, че израелците искат да ме арестуват отново. Но защо тогава въобще ме освободиха?

Ожених се през 1997. Awatef, моята съпруга, е от Halloul, селище в района на Хеброн. Преди да се омъжим ѝ казах за всичко. Казах ѝ, че съм бил в 15 израелски затвора, че ме търсят отново – можех да бъда арестуван или убит по всяко време. Въпреки това тя прие да се омъжи за мен.

Тя учеше Религия в Университета в Хеброн, втори курс. Когато дойде да живее във Витлеем, тя продължи да пътува до Хеброн, дори когато беше бременна… Пътува се 30 минуто до там. И когато синът ни Мохамад се роди, тя продължи да ходи, докато майка ми се грижеше за детето.

Работех като част от подготовката за празника Bethlehem 2000. Реновирахме улици и древни останки. През септември същата година избухна Втората Интифада и всичко всичко се промени.

През 2002 година израелската армия се върна във Витлеем. Това се случи на 2-ри април. Скрих се в църквата „Рождество Христово“ , защото изралеците ме издирваха и ако ме хванеха можеше да не съм жив…скрих се в църквата, защото израелската армия искаше да ме убие.
Read the rest of this entry

Джими Картър и The Elders в подкрепа на демонстрантите в Шейх Джара

Мери Робинсън, Ела Бхат и Джими Картър от организацията The Elders (Старейшините*) са в Близкия изток в подкрепа на намиране на решение на израело-палестинския конфликт, но и за да изтъкнат въпросът, че израелската колониална политика пречи на постигането на „справедлив и сигурен мир за всички“. До това заключение стигат след едноседмичното си посещение в региона. По време на посещението те са провели срещи в Газа, Египет, Сирия, Йордания, Израел и Западния бряг.

Посещението им включва и квартала Silwan в Източен Йерусалим, където научават, че много домове са застрашени от разрушаване за да се направи място за King’s Garden Archaeological Park. Много палестински жители на Източен Ерусалим биват принудени да напуснат домовете си, докато еврейските колониални селища се разширяват.
Тези, които са политически активни или говорят открито срещу разширяването на колониалните селища са изправени пред заплахата от депортиране или лишаване от свобода. Експерти и жители са говорили с The Elders (Старейшините) за променящия се характер на Източен Йерусалим, койтп палестинци са принудени да напунат.

The Elders (Старейшините) са се срещнали и с кмета на Ерусалим, за да изразят своето мнение относно строящите се колониални жилища и за разширяването на King’s Garden Archaeological Park. Същевременно, общинските услуги в палестинските квартали са изключително недостатъчни, училищата, водната система и пътища получават много малка част от инвестициите, използвани в останалите части на града.

Представители на палестинските граждани на Израел, които съставляват 20 на сто от населението, се срещнаха също със The Elders (Старейшините), и описаха закони, които ги дискриминират като граждани.

Бившият президент на САЩ Джими Картър заяви:

„Както казах на председателя на Кнесета днес, отношението на Израел към арабските граждани и други малцинства, е много тревожно. Тези хора не се радват на равни социални, икономически и политически права в продължение на десетилетия. Сега има повече от двадесет предложени нови закони, които допълнително ще подкопаят техните права.

Аз съм особено загрижен за предложението, което изисква от не-евреи да поемат ангажимент за вярност към Израел като еврейска държава. Аз не виждам как такава клетва може да бъде в съответствие с правата на мюсюлманите, християните и другите граждани, които не са евреи. „

Водачът на делегацията Mary Robinson заяви:

“Йерусалим е в основата на израелско-палестинския конфликт и ще бъде в основата на всяко бъдещо решение. Променящият се религиозен и етнически характер на града има не само регионални, но и глобални последици.

Ние сме тук за да донесем надежда, но аз бях поразена от действията на властите в Ерусалим. Използват се всякакъв вид методи за обграждане и свиване на палестинското население – тунели, заселници, нови пътища, а сега и създаване на нови туристически атракции върху техните земи. Трябва да бъде намерено решение, което да зачита човешките права на всички.”

Ела Бхат, пионер в борбата за икономическо равноправие на жените и в ненасилствената съпротива заяви:

„Ситуацията днес изглежда много по-зле, отколкото когато бяхме тук миналата година. Напрежението е много по-високо и е налице липса на взаимно доверие, но въпреки това призовавам хората да не прибягват до насилие. Това не означава, че са слаби. Ненасилствената борба изисква голяма смелост и може да доведе до това някои хора да бъдат наранени или дори да загубят живота си. Вярвам, че творческото гражданско неподчинение, което има ясни цели, в крайна сметка ще бъде много по-ефективно.

Ключът към успеха е самостоятелност. Нищо не се променя, освен ако хората не се организират и не намалят зависимостта си от другите. Нужни са съюзници, но силата трябва да идва от вътре. Срещнахме и израелци, и палестинци, които работят за мира и това е показателно. Надявам се, че този дух на мирно съвместно съществуване ще се разпространи. „

Тяхното посещение включваше и участие в демонстрацията в Шейх Джара.
Там те биват посрещнати със следните думи:

Добре дошли! Това е нашата алтернатива!
Тук всяка седмица в знак на протест се събираме палестинци и израелци!
Шейкх Джара се е првърнал в символ.
Символ на лишаването от собственост, символ на дискриминацията, символ на всички несправедливости, на коите се базира нашата система, нашето общество.
Шейх Джара също така се е превърнал в символ на борба, на съпротива и на надежда – за евреи, мюсюлмани и всички останали жители на тези земи.

А Джими Картър отговаря:

От името на Елдърс, искам да благодаря и поздравя всички вас, палестинци и израелци, които се опитвате да намерите решение на тази несправедливост по мирен път – чрез демонстрации за равенство и справедливо отношение. Не вярвам на никога, който твърди, че унищожението или отнемането на дома на дадена семейство е справедливо или помагащо на мира. За това ви поздравяваме и се надяваме скоро услията ви да пожънат успех.

Цялото видео:

Целият доклад за посещението им

Повече за Шейх Джара в статия Шейх Джара и седмичните протести там

–––––––––
*About The Elders

The Elders are an independent group of global leaders, brought together by Nelson Mandela in 2007, who offer their collective influence and experience to support peace- building, help address major causes of human suffering and promote the shared interests of humanity.

The Elders are Martti Ahtisaari, Kofi Annan, Ela Bhatt, Lakhdar Brahimi, Gro Brundtland, Fernando Henrique Cardoso, Jimmy Carter, Graça Machel, Mary Robinson and Desmond Tutu (Chair). Nelson Mandela and Aung San Suu Kyi are honorary Elders.

Bio notes for Elders at press conference:

* Mary Robinson (delegation leader), former President of Ireland, former United Nations High Commissioner for Human Rights.
* Ela Bhatt, Gandhian and founder of the million-strong Self Employed Women’s (SEWA) Association of India.
* Jimmy Carter, former President of the United States of America (1977-81).

Студенти от университета в Мичигън напускат в знак на протест лекция на израелски войници:

Планове за ново колониално строителство и палестинските права

В ново съобщение до пресата Амнести Интернешънъл заключава, че плановете за ново строителство в Западния бряг заплашват да нарушат правата на палестинското население. Те призовават израелските власти да спрат планувания строеж на нови 238 жилища в еврейските поселения в Източен Ерусалим.

Филип Лутер, изпълнителен директор на Амнести за Близкия Изток и Северна Африка заяви:

“Израелските власти трябва незабавно да спрат разширяването на поселенията в Източен Ерусалим и останалата част от Западния бряг. Строителството не само нарушава международното право, но и нарушава човешките права на палестинците в окупираните територии, включително и правото им на жилище и достъп до вода.“

Read the rest of this entry