Архиви

Тежкото положение на палестинските християни

На 9 март 2012 в американското списание The Wall Street Journal бе публикувана статия на израелския посланик в САЩ Майкъл Орен, озаглавена „Israel and the Plight of Mideast Christians“ (превод: Израел и тежкото положение на близкоизточните християни).

Редица палестински християни, сред които свещеници и лидери на палестински духовни организации, са били потресени от прочетеното, което те определят като „неистина“, „манипулация“ и „пропаганда“.

Организацията на палестинските християни Kairos Palestine публикува официален отговор на статията, който бе озаглавен „Майкъл Орен не може да говори от името на палестинските християни“. В текста се казва:

В този неточен и манипулативен текст, Орен, посланик на Израел в САЩ, обвинява палестинските мюсюлмани за тежкото положение на палестинските християни. Истинската причина обаче е друга – незаконната израелска окупация.

Противно на неговите твърдения, тежкото положение на палестинските християни е причинено главно от окупацията, която систематично нанася щети върху всички палестинци, ограничава нашето движение, конфискува земята ни, унищожава нашата икономика и нарушава нашите права – включително и най-основното право на достоен живот.

Ние сме особено обезпокоени от твърдението на Орен, че намаляването на палестинската християнска общност се дължи на лошо отношение от страна на палестинските мюсюлмани. Този вреден анализ умишлено пренебрегва основното политическо потисничество, което еднакво пречи и на християни, и на мюсюлмани. Ако разгледаме, например Витлеем, изграждането на все по-големи израелски селища, ограничаването на движението, наложено от разделителната стена, както и конфискацията на палестински земи – предимно християнска собственост в района на Витлеем – са накарали много християни да напуснат. В момента едва 13% от площта на Витлеем е оставена на палестинските жители.

Ние също така поставяме под въпрос опитът на Орен да представи държавата Израел като толерантна спрямо християните – твърдение, чиято погрешност ние преживяваме всеки ден. Орен започва своя текст с описание на графити на „Хамас“, изписани по стените на витлеемската църква през 1994 година. Но той със сигурност няма да спомене графитите на иврит („смърт на християните“, „Исус е мъртъв“ и „price tag“, [1]), изписани по стените на църквите в Йерусалим само преди няколко дни.

Статията на Орен трябва да бъде анализирана, не забравяйки корена на проблема, който той отказва да спомене. Например, когато той споменава Църквата Рождество Христово във Витлеем, която е била обитавана и разграбена от въоръжени мъже, Read the rest of this entry