И не забравяй да качиш снимките от най-хубавите моменти от живота си във Фейсбук – updated

“Престоя ми във Израелските защитни сили бе най-хубавият етап от живота ми“, смята Eden Abergil от Ашдод.
А кой е най-лесният и бърз начин познатите ѝ да научат това? Естсествено като качи снимки във Фейсбук.

Година след приключване на службата в армията, където както се вижда от снимките, смелата млада дама е обичала да позира пред задържани палестинци със завързани очи, тя решава да покаже снимките на своите приятели за да може дружно да се забавляват на гърба на мъжете в дъното на кадрите.
„Чудя се дали и той има ФБ профил – исками се да го таг-на на снимката“ е един от коментарите, които може да бъдат прочетени под снимките.
Естествено те вече са изтрити от Фейсбук, но техни копия могат да бъдат намерени из интернет пространството.

Израелската армия публикува следното изявление по въпроса: „Тези действия са грозни и безсърдечни; подробности за инцидента са изпратени до командването.“

Йишай Менучин, директор на Обществения комитет против изтезанията също осъди тази постъпка:

„Ужасните кадри показват една тенденция на отнасяне към палестинците като към обекти, вместо като към хора – не зачитайки чувствата им като хората и правото им на личен живот.“

А аз се опитвам да си представя колко извратено мислене трявва да има това момиче за да приема службата си в армията като забавление, и колко промит мозък трябва да има за да не вижда в мъжете зад себе си човешки същества с чуства и достойнство, а само декор за снимчици…..

източник

––––––––––––––––

За съжаление Еден не е изключение от правилото, тя е продукт на, ако мога да цитирам Макс Блументал, на израелското общество, което предпочита да седи със завързани очи. Според него поведнието на Еден не се различава от това, което е видял по време на престоя си в Западния бряг:

While her conduct was abominable, I did not find it especially distinct from the documented behavior of Israeli soldiers and Border Police in the Occupied Territories.

You don’t have to go to the West Bank or into an Israeli prison to recognize that Abergil is a typical product of Israel’s comprehensively militarized society. Just watch the documentary, “To See When I’m Smiling.” In the film, which tells the soul-crushing stories of four young women conscripted into the Israeli Army, one of the characters recounts posing for a photo beside a dead Palestinian man who had an erection. She was smiling from ear to ear in the photo. However, at the end of the film, when she is compelled to look at the picture for the first time in two years, she does not recognize the monster who bears her image. Her contorted facial expression seems to ask, “Who was I?”

Филмът, за който става дума е дело на организацията Breaking the Silence. Преди няколко часа те също качиха снимки на своята Фейсбук страница за да покажат, че за съжаление случаят с Еден не е изключение, а напротив – мода сред израелските войници. Това е посланието, което те отпращат към израелската армия чрез публикуваните снимки:

We suggest to the IDF spokesman not to insult the intelligence of the Israeli public, and to clarify that this is a widespread phenomenon, not an unusual incident by one soldier. We attach similar pictures taken in different times and areas over the past 10 years.

These pictures are only the first collection. Taking real responsibility is not blaming the lowest ranks, but honestly confronting with the deteriorated moral state of the senior commanders responsible.

В момента снимките могат да бъдат видяни от всеки ФБ потребител, но аз ще кача за всеки случай част от тях и във блога. Предупреждение: част от тях са доста крайни и жестоки.

Posted on август 16, 2010, in Живот под окупация, Затворници. Bookmark the permalink. 10 коментара.

  1. Евала на момичето. Демократично и напредничаво в мисленето. Остава да се снима с децата от Газа, по-точно с труповете им, и да ги покаже по Facebook.

  2. Отвратително, но вече нищо не може да ме учуди…особено в този район.

  3. Ееееееееееее това вече е прекалено! Тая „позьорка“ …. чудя се как ли щеше да е ако тя беше на мястото на тези мъже?! Ей ама коравосърдечност ама чак толкова …. :@€!%€§$*!–()

  4. Аз не бих бързала да ги съдя.

    Скоро попаднах на тази статия – разглежда проблема със сексисткото отношение, тормоза и изнасилванията, които понасят жените-войници. В този контекст, снимките на Израелските момичета ми приличат повече на отчаян опит да се докажат като равни по сила (жестокост) на колегите си-мъже. Очевидно са объркани. Доказва го примера от “To See When I’m Smiling”.

    • Ръфлек, тя самата определя този период от живота си като най-хубавия момент от него.
      „The army: the best days of my life“ е загалвието на албума. Именно това ме шокира, за нея това е било забавление, самите коментари към снимките също покзват колко е блио забавно, в изказвания пред пресата тя казва, че не е извършила нищо лошо и т.н.

      Според мен, тук не става дума за следствие от тормоз или сексистко отношение от страна на мъжките колеги.
      Не отричам, че такъв проблем съществува, но статията, която си дала като пример разглежда случаи в американската армия по време на войната в Ирак.

  5. Статията е амекиранска и разглежда няколко войни, водени от Америка. Но силно се съмнявам, че проблемът е само американски. Линкнах ви я, защото представя проблем, който поне на мен преди това ми беше непознат.

    Колкото до момичето – какво казва тя конкретно за мен не е от значение. Сигурно е имало и ветерани и от Втората световна, например, които са си спомняли с умиление живота си като войници. Става въпрос за това, че проблемът е повсеместен – личи се от другите снимки на други израелски жени-войници. Някак не ми се вижда вероятно всички израелски жени-войници да са някакви изроди по принцип, както и не ми се вижда вероятно всички американски мъже-войници да са сексистки прасета. Струва ми се, армията промива мозъци („Параграф 22“?) и, струва ми се, няма как иначе да принудиш хора да избиват други хора, ако не ги убедиш, че това всъщност не са хора, а гнусни врагове.

    Но няма как да знам, защото не съм била в армията, не се и очертава да бъда. Затова и казвам – не бих бързала да ги съдя. Не съм там, не знам какво се случва в главите на тези момичета, вижда ми се твърде лесно и несправедливо да размахвам пръст.

    • Ръфлек, естествено ти избираш как да реагираш – дали да размахваш пръст или не.
      Аз лично не мога да седя безучастно пред тези снимки.

      А че проблемът е повсеместен, това е напълно ясно – няма хуманна война, няма хуманни войници. Окупацията поставя 18 годишни израелски деца в ситуация като тази.

  1. Pingback: И не забравяй да качиш снимките от най-хубавите моменти от живота си във Фейсбук « Intidar Post

  2. Pingback: И не забравяй да качиш снимките от най-хубавите моменти от живота си във Фейсбук « Intidar Post

  3. Pingback: Най-моралната армия в света … | Give me justice first, the peace will follow…

Вашият коментар