На път за работното място

Контролен пункт, Витлеем, окупирания Западен бряг, 4-ти Декември, 2010 година (IPS)

5 сутринта е. Но за 3 500 палестински работници тежкият работен ден е започнал преди няколко часа.

Млади и стари мъже се блъскат да минат през тесния изход, широк едва един метър, с извисяващи се железни лостове от двете страни. Някои се опитват да се промъкнат напред в опашката от хора през дупка в покрива.

Пункта до Витлеем

„Да бъдеш в затвора е по-лесно!“ вика един човек гневно. Той е строител от Хеброн. „Само магаретата са принуждавани да стоят по този начин! Дори останалите животни нямат нашата съдба.“

„Те нямат никакво уважение към нас. Ние сме човешки същества, а не животни!“ , добавя един електротехник, чийто дом е във Витлеем. „Никой човек не трябва да бъде поставян зад решетките по този начин. Не е правилно!“ Те предпочитат да не съобщят имената си.

„Аз трябва да бъде на работа в седем, а не в осем или десет! Ако закъснея, израелският ми шеф ми казва:“ Можеш да се прибереш вкъщи, не се нуждаят от теб повече. “

Това е израелската окупация – битка за оцеляване на хора, наредени на опашката при пункта.

Всичко това за да заработят малко повече от 200 шекела (около 50 долара) на ден. Някои чакат на опашката още от 3 часа сутринта. И те трябва да платят сами за своята храна и транспорт до и от работата си в Израел (60-80 шекела).

Един след друг пристигат микробуси до контролно-пропускателния пункт в близост до осем-метровата бетонена стена за сигурност. Работниците се втурват да се наредят на опашката, а микробусите се връщат обратно в Западния бряг за да вземат повече работници.

Този пропускателен пункт отделя Витлеем от Ерусалим.

Двата свещени града са в непосредствена близост един от друг. Вече пет години откакто палестинците от двете населени места са откъснати едни от други, разделени от лабиринта от стени и наблядателни кули… и от тази несвята опашка от хора.

Мястото на пункта е като граничен терминал. Но всъщност няма договорена граница между Израел и бъдещата Палестинска държава.

За да влязат в Ерусалим, всички палестинци от Западния бряг, не само работниците, трябва да се наредят на опашката, а след това да представят разрешително, издадено от израелските военни власти.

Това е част от „пътуването“ до работното място за тези работници. Но то е далеч по-лошо от изнервящите задръстване. „Опашката се движи с десет метра на час“, казва един човек мрачно.

Хуманитарните работници, три австралийски жени от Световния съвет на църквите, стоят безпомощни. От другата страна на решетките Ейми Кент казва: „В добър ден опашката ще приключи до 06:30 часа; но има дни, когато хората чакат до осем часа сутринта.“

Освен опашката за „сигурност“, има и „хуманитарна“ такава, запазена е за палестинските жени, деца, болни и хора с увреждания. Тази линия за преминаване е отворена 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата – поне на хартия. Сега е празна.

„Хуманитарното платно е било затворено в четири тази сутрин и продължава да бъде, въпркеи, че вече минава шест. Не е нормално, не е безопасно за жените да минават през опашката на “сигурността“, но в момента те нямат друг избор“, казва Кент.

Израелските полицаи, които отговорят за този пункт твърдят, че хуманитарното платно е в действителност отворено, но обясняват, че са принудени да го затворят сега, защото съседното платно на “сигурността“ е препълнено. Не биха могли да се справят с допълнителни задръствания, казват те.

Често, работниците трябва да изчакат два-три часа само за да достигнат до електронната порта, която води в терминал на контролно-пропускателния пункт. Там те трябва да претърпят цялостна проверка за сигурност. Това изисква още 30 до 40 минути, докато техните лични карти са проверени и те преминават през скенер.

„Щом имаме разрешителни, защо трябва да преминаваме през всички тези допълнителни усложнения,“ оплаква се една млада жена, палестинка, в очакване да премине навреме за да подготви закуската в шведския богословски институт в Йерусалим, където тя е назначена като готвач.

Началникът на израелския контролно-пропускателен пункт, главен надзирател Шмуел Барак, разяснява израелската позиция вежливо: „Разрешението за работа позволява на притежателя да влезе Ерусалим от 5 ч. Ако те решат да дойдат по-рано, това е тяхното решение. Ние не сме отговорни за това… Нашата работа е да поддържаме сигурността в Ерусалим и държавата Израел.“

Моше Pinchi, говорител на „Гранична полиция“, се стреми да постави човешки облик на цялата процедура: „Правим всичко възможно за да поддържа деликатния баланс между нуждите ни за сигурност и осигуряването на нормален живот за палестинците с разрешение за работа в Израел. Вълната от терор, връхлетели Израел от Западния бряг по време на въстанието Интифада наложи тази ситуация върху нас. Сега, ние спираме терора чрез тези порти.“
(Забележка: според международното право Източен Ерусалим не е Израел).

От полицията твърдят, че ножове, експлозиви и оръжия често са били откривани по време на драконовските проверки за сигурност.

И все пак, това, което израелски представители признават е, че относителното спокойствие през последните години се дължи и на успеха на палестинската власт да внесат добри мерки за сигурност и добро управление в Западния бряг.

При липсата обаче на конкретни стъпки към мир между Израел и Палестинските власти, изгледите за икономическо развитие, което да подобри условията в Западния бряг изглеждат безкрайно далеч от тук, виждайки лицата на хиляди палестинци, отчаяно искащи да работят в Израел, готови да издържат всекидневните трудности при достигането на работните си места в Израел или в окупирания от Израел Източен Ерусалим.

Мъж на средна възраст от Витлеем, който преподава в палестинско училище в Източен Йерусалим описва мъчителната сцена така:

„Приветствам хора от целия свят да дойдат и да видят нашата ситуация. Това не е контролно-пропускателен пункт, това е унижение за палестинския народ. Аз съм човешко същество. Всички хората тук са човешки същества. Но израелците ни държат в капан като животни! За тях палестинците са просто животни, или терористи! Но не,“ добавя той саркастично: „Не, Израел, те искат мир! Каква шега! „

В момента всеки, който успеява да премине през пункта, се забързва към за друг микробус, които ще го откара до работното място.

Бягството към свободата продължава да бъде опасна мечта за палестинците. За сега, те просто тичат към работното място за да оцелеят.