Архиви
Послание от израелски военен затвор на международния ден на човешките права
Абу Абдула Рама, който се намира в затвора праща следното съобщение до съпругата си и всички заинтересовани от неговия случай чрез адвоката си:
Като координатор на Народния комитет в Билин срещу строежа на стената и заселниците аз бях осъден за „организиране на незаконни демонстрации“ и „подстрекаване“. Тези „незаконни демонстрации“ са всъщност ненасилствената ни съпротива. Кампания, която моето село води през последните шест години срещу разделящата израелска стена, която се строи върху земята ни.
“Преди една година на същия този ден, международния ден на човешките права, в апартамент ни в Рамала нахлуха израелските военни посред нощ и ме откараха далеч от жена ми Маджида, дъщерите ми Лума и Лайан, както и от сина ми Лаит, който по това време бе само на девет месеца.
Намирам за странно как военните съдии определят нашите демонстрации за незаконни и ме осъждат за участието и организирането им, след като Международният съд в Хага е постановил, че строящата се от Израе стена в окупираните територии е незаконна и трябва да бъде демонтирана. Дори и Върховният съд на Израел постанови, че маршрутът на стена в Билин е незаконен.
Снимка на Абдула от последното дело
Аз съм обвинен в подбуждане към насилие: това обвинение е озадачаващо. Тогава какво да кажем за пропускателните пунктове, блокадата, текущата кражба на земя, стенната и заселнците, нощните нападения на домовете ни и потъпкването на нашите протести чрез насилие, не подтикват ли те към насилие?
Въпреки постоянното и интензивно подстрекаване към насилие от страна на окупаторите, ние, в Билин, сме избрали друг отговор. Избрали сме да протестираме мирно заедно с израелски и международни поддръжници. Избрали сме да носим послание за надежда и реално партньорство между палестинци и израелци в лицето на потисничеството и несправедливостта. Окупацията се опитва да самже именно това послание чрез различни институции, включително и военните съдилища. Служител на израелската военна прокуратура безсрамно каза на моя адвокат, Габи Ласки, че целта на военните в моето дело е да се „сложи край“ на тези демонстрации.
Престъплението за подбудителство, в което съм осъден, се базира на израелския военен указ 101 относно забраната за враждебни действия чрез пропаганда и подбуждане, които се описват така: „опит, словесно или по друг начин, да се влияе върху общественото мнение в района по начин, който може да наруши обществения ред“. Тези действия носят 10 години максимална присъда.
Както виждате това определение има достатъчно широк и неясем смисъл, така то може да се прилага за почти всяко действие или изявление. Всъщност, според тази дефиниция подбуждане би било дори да кажем тези думи в окупираните територии.
На 11 октомври тази година, бях осъден на 12 месеца затвора, както и 6 месеца условна присъда за 3 години и глоба. Аз и моето семейство, особено дъщерите ми, брояхме дните до моето освобождаване. Военната прокуратура обаче изчака да останат само няколко дни до края на присъдата ми преди да обжалват с аргумента, че трябва да бъде лишен от свобода за по-дълго. Моята присъда изтече, но останах в затвора. Въпреки, че международното право счита мен и други активисти за защитници на човешките права, окупаторите и властите ни смятат за престъпници, чиято свобода и всички останали права трябва да бъдат отхвърлени.
През годината, която прекарах в затвора, демонстрациите в Билин, Наалин , Ал Маасара и Бейт Омар продължават. Наби Салех и други селища също са се включили. В рамките на тази година, международна кампания, призоваваща за бойкот и санкциите на Израел, докато държавата не започне да действа в съответствие с международното право, е нараснала значително. Надявам се, че скоро Израел няма да може да игнорира ясното осъждане на сегашната политика, идващо от целия свят.
Снимка на Абдала по време на демонстрация преди да бъде арестуван
През тази година, която прекарах в затвора, синът ми Лаит е направил първите си стъпки и казал първите си думи, а Лума и Лайан са се преврънали от деца в красиви млади момичета. Аз не можех да бъде с тях, да ходя до тях, хванал ръцете им, да ги закарвам до училище, така както те и аз бяхме свикнали да правим. Лаит дори не ме познава. А жена ми Маджида е трябвало да се грижи сама за семейството ни.
През 2010 г. децата в Bil’in и целия Западен бряг продължават да се будят в средата на нощта, виждайки оръжие насочено към главите им. През годината, която прекарах в затвора, армията е извършила десетки нощни хайки в Билин с цел премахването на тези, участващи в борбата срещу окупацията.
Представете си, тежко въоръжени мъже да влизат в дома ви по сред нощ. Представете си как децата ви са били принудени да гледат как техният баща или брат бива отведен надалеч със завързани очи и с белезници на ръцете. Или как вие като родител сте били принуден да гледат това да се случва с детето ви.
Тази седмица вратата на нашата килия се отвори и шестнадесет годишно момче бе бутнато вътре. Моят приятел Адийб Абу Рахме бе шокиран да познае в него сина си Мохамед, когото Aдийб не бе виждал, откакто той самият бе арестуван по време на мирна демонстрация преди 16 месеца.
(Видео от ареста на Мохамед)
Мохамед се усмихна, когато видя баща си, но лицето му бе зачервено и подуто и ни стана ясно, че изпитва болка. Той ни каза, че е бил откаран от дома си преди две нощи. Той е прекарал първата вечер със завързани очи и окован, бъдейки преместван от едно място на друго. На следващия ден, след ужасяваща и безсънна нощ, той е бил отведен за разпит, превръзката на очите е ила отстранена, разпитващите му показали снимки на хора от селото.
Още на първата снимка той е казал, че не познава лицето на нея. Тогава е получил плесница по лицето. Това се повторило с всеки следващ въпрос, който Мохамед: когато той не давал отговор, който запитвищияя искал да чуе, той е бил ударян и заплашван. Но това не е нещо необичайно.
Млади момчета от селото ни са били взимани от домовете и карани насилствено са докладват като им е била отказвана храна и вода, а вместо това са били държани в изолация и са били заплашвани и често бити по време на разпит.
Това, което е необичайно в случая с Мохамед е, че той не е отговорил на въпросите по начина, по който те са искали. Обикновено децата, само защото са деца, казват това, което рзпитващият иска да чуе само за да могат да се спасят. Адийб и хиляди други затворници са задържани в затвор на базата на свидетелствата на тези принудени деца. Никое дете не трябва никога да получава такова отношение.
Когато децата, чийто свидетелства срещу мен се използват като основа за обвинението, каза пред военния съдия, че техните показания са били даден под принуда, то съдията ги обяви за враждебни свидетели.
Aдийб Абу Рама и аз сме първите, които бяха осъдени за подстрекателство и участие в незаконни демонстрации, от времето на първата интифада, но, за съжаление, няма да бъдем последните.
Често се питам какво ще постигнат израелските лидери, ако успеят да премахнат нашата организация за мирни демонстрации? Възможно ли е те да вярват, че нашите хора могат да седят спокойно и да гледат как земята им е отнемана? Вярват ли, че можем да се изправим пред нашите деца и да им кажем, че подобно на нас, те никога няма да бъдат свободни? Или те предпочитат насилието и убийството пред нашата форма на ненасилствена борба, тъй като така се прикрива тяхната кражба и те получават извинение за да продължат да ни използват като морски свинчета за оръжията си?
Най-голямата ми дъщеря Лума бе на девет години по време на ареста. Сега тя е на десет. След арестуването ми тя е започнала да участва всеки петък в демонстрациите в селото ни. Винаги носи моя снимка в ръцете си. Възрастните демонстранти се опитват да се грижат за нея, но аз все пак се тревожи за малкото ми момиченце. Иска ми се тя да може да се радва на своето детството като другите деца, да може да се учи и играе с приятелите си. Но през стените и бодливата тел, която ни разделя чувам гласа на дъщеря ми, тя ми казва: „Татко, те не могат да ни спрат, ако арестуват теб, аз ще заема мястото ти и ще продължа да се боря за справедливост..“ Това е посланието, което искам да Ви изпратя днес. От отвъд стените, бодливата тел и рештките на затвора, които разделят палестинци и израелци.“
Превръщането на мирните демонстрации в престъпление – част 3
Не само, че организирането на протести е очевидно престъпление според израелските власти, но в последните дни стана ясно, че това “престъпление“ заслужава безкрайно лишаване от свобода.
Повече в статията по материали от What’s the point of a trial? Protest organizer detained indefinitely и Eid without a father and husband
Празникът Ейд (в България познат повече като Байрам) е свято време от годината за мюсюлманите. Семействата се събират заедно или ходят на гости на роднини през четирите празнични дни, защото това са дните, в които всеки трябва да бъде заедно с любимите си хора. Когато един член на семейството липсва, празникът не е същият.
Хилядите семейства на палестинските политически затворници страдат, тъй като членове на семейството им са в затвора. За Majida, съпругата на Абдула Абу Рама, който вече една година е в израелски затвор по обвинение за „подбудителство“, всеки ден без мъжа ѝ е изпитание.
Тя изрази болката си да вижда как децата ѝ растат без баща си не само по време на празника, но всеки ден. Louma (на 8 години) и layam (на 7 години), които придуржавали баща си Abdallah по време на семейните празнични посещения, сега плачат, когато говорим за баща им. Неговият един и половина-годишен син Layath дори не го помни, тъй като е бил само на 7 месеца през нощта, в която Abdallah е бил арестуван.
„Когато види снимка на Абдала той казва Баба (татко на арабски), но разбира се той не го познава, тъй като тогава бе малко бебе“, казва Majida.
Но и за децата на Адийб Абу Рама, празникът не е същият без баща им. И двете семейства се надяваха бащите им да успеят да се върнат у дома за Ейд, но военната прокуратурата успя да отложи освобождаването и в двата случая.
Арестуван пред децата си
Срещнах се с Majida и децата, докато се подготвяха са пазника. Louma и Layam помагаха на майка си, докато тя готвеше палестинското ястие “dawali” (подобно на българските сарми от лозови листа).
Съпругата и две от дъщерите на Абдула по време на подготовката им за празника
Тя си припомни нощта, в която семейството е било грубо събудено посреднощ от войници на израелската армия, които нахлули в къщата им:
“Събудих се, чувайки някой да хлопа на вратата в 1:30 през нощта на 10-ти декември 2009 година). Абдала предположи, че това са войници – кой друг би могъл да бъде по това време?“
Изведнъж вратата е била разбита и войниците нахлули в къщата. Абдала бива откаран при стълбището, където бил заобиколен от четирима войници. Не му позволили да се сбогува със семейството си, само две от дъщерите му успели да преминат през войниците и да го видят за последен път. Трябвало да смени пижамата си на стълбището, докато 9 джипа и кучета чакали навън. Majida си спомня каква била реакцията на дъщерите:
“Louma питаше: Това сън ли е? Войниците наистина ли взеха татко? Layam питаше същите въпроси – и двете смятаха, че това е кошмар.”
В месеците преди да бъде арестуван, армията е провеждала често акции за да го издирва. Децата често били будени от маскирани войници през нощта, това ги травматизирало. След като баща им бил арестуван през онази нощ, 8-годишната Layam казала на майка си, че се радва, че войнците вече няма да идват.
“Представи си колко е тъжно за мен като майка да чуя това”, допълва Majida, “Но сега, когато говорим за Абдала, тя плаче. И двете плачат и се радват едновременно, защото те го обичат, той им липсва, помнят какъв грижовен баща и приятел е той. И на мен ми липсва.“
Докато говорим, Layath е хванал 2-метров флаг и казва “la, la l’jdar!” (Не, не на стената!), изглежда сякаш е тръгнал да демонстрира. “Името му означава Лъв. Той е млаък, но е силен. Трябва да бъде силен. “ , казва майки му. Той не осъзнава какво се е случило с баща му, но ще разбере, когато порасне.
Семействата на жителите на Билин, който са част от мирните демонстрации срещу Стената и разрастващите си колониални селища не могат да спят спокойно през нощта. Дестеки къщи са били щурмувани през нощта, децата са травматизирани от това да видят как бащите и братята им биват отведени надалеч от маскирани войници. Безсъние, подмокряне и други подобни симптоми са често срещани сред тези деца.
5 месеца преди Абдала да бъде арестуван, неговият братовчед Адийб Абу Рама бива арестуван по време на демонстрация в Билин. Съпругата му е получила само веднъж разрешение да го посети във военния затвор Офер , където двамата с Абдала са държани. Дъщерята на Адийб, Radja (на 20 години) не е могла да го види нито веднъж досега поради “съобръжения за сигурност”. Този Ейд (Барйам) не е същият и за семейството на Адийб – съпругата му и деветте им деца на възраст от 4 до 20 години.
“Този празник не носи щастието, което носеше преди. Преди на Байрам цялото семейство се събираше, ходехме и посрещахме гости. Но сега баща ни не е тук и той липсва на всички. Празникът не е празник без него”, казва Radja.
Три от децата на Адийб
След ареста на Адийб, семейството се е надявало, че той ще бъде освободен бързо. Вместо това, след месеци чакане израелският съд го е осъдил на 1 година затвор, тогава семейството отново решило, че скоро ще се прибере, защото почти бил излежал присъдата си. Но военната прокоратура обжалва и за сега се надяват да бъде освободен на 12-ти декември. Тогава точно година и половина ще бъде измината откакто Radja е видяла баща си за последен път.
Финансовата ситуация на семейството също не е лека през последната година и половина. В семейството няма голям брат, който би могъл да помога финансово. Най-големият син Мохамед е на 16 години и е все още ученик. Две от дъщерите са в университет и сега имат трудности да платят таксите. Доходите на семейството идват от малкия им магазин, който обаче не е достатъчен, те имат нужда и от доходите на Адийб като шофьор на такси.
Ум Мохамед (Майката на Мохамед) носи и сама отоговрността по отглеждането на децата; въпреки, че помогат, доколкото им е възможно, повечето от тях не са достатъчно големи. Тя има нужда от съпруга си и присъства на всяко дело в съда за да може поне за малко да го види. Но не ѝ е позволено да говори с него, освен по време на едиснтвеното посещение в затвора. Radja разказва как Batoul (на 4 години) е реагирала, когато посетила баща си в затвора:
“Тя не можеше да разбере защо той не може да бъде с нас вкъщи. Вкъщи тя постоянно плачеше и стана нервна. Питаше: Защо го отведоха? Когато го видя в затвора тя изпадна в шок, не искаше да говори. След като осъзна, че той няма да се прибере с нас вкъщи, започна да говори. Но как можехме да отоговрим на въпросите ѝ? Ясно е, че те го арестуваха и все още го държат в затвора, защото се страхуват от успеха на мирните демонстрации. Страхуват се, че чрез тях светът ще види какво Израел ни причинява, за това измислиха доказателства срещу водачите на демонстрациите. “
Нямайки друг избор, изглежда и двете семейства са много силни и успяват, макар и с много усилия, да живеят без главите на семействата. Те са стояли в неизвстеност с месеци преди да се стигне до присъда, и са преживели голямо разочарование при произнасянето на присъдата и обжалването ѝ след нея, което в крайна сметка лишава децата от баща им. През юли тази годиан Адийб Абу Рама бе осъден на една година поради “насърчаване на насилие”, и още 6 месеца могат да бъдат добавени към тази присъда при разглеждането в четвъртък, когато държавната прокаратура ще обжалва присъдата. Според първото решение на съда, Абдала Абу Рама трябваше да бъде освободен тази седмица, но освобождението бе отложено. Въпреки всички трудности и болка, двете семейства не губят своята надежда и сила, защото знаят каква е причината за арестите. Както Majida казва:
Съпругът ми бе част от всяка демонстрация, говореше открито срещу стената и колониалните селища. Въпреки страданието ни, въпреки че собствените му деца растат без него, ние знаем, че действията му бяха успешни.Израел се почуства толкова заплашен от демострациите, че се наложи да отстранят силните личности като съпругът ми и Адийб.
Повече за двата случая:
Абдала Абу Рама е член на Народния комитет на Билин срещу Стената и Поселенията от неговото създаване през 2004 година.
В 2 часа през нощта на 10-ти декември 2009 (Международния ден на правата на човека) , точно година след като е получил медала Carl Von Ossietzky от International League for Human Rights, девет военни автомобила обграждат дома му в Рамала. Израелските военни разбиват входната врата и извждат Абдала със завързани очи в ареста.
След като през септмеври бе обвинен в подбуждане и организиране на незаконни демонстрации, на 12-ти октомври Абдала Абу Рама бе осъден на 12 месеца затвор плюс 6 месеца условна присъда от 3 години и глоба от 5 000 израески шекела.
След обявяването на присъдата, Европейският съюз в официално заявление осъди преследването на Абу Рама. Представители на всички страни членки на съюза заявиха, че смятат Стената, построена върху палестински земи за незаконна и поради това смятат Абу Рама за “защитник на човешките права”, който е участвал в мирни протести срещу стената и че са загрижени относно присъдата му.
В четвъртък, 18-ти ноември, денят, в който присъдата на Абдуала изтичаше и той трябваше да излезе на свобода, за пореден път това не се случи – Военният апелативен съд реши той да остане зад решетките в очакване на решението относно обжалването от страна на Военна прокуратура на присъдата.
Решението идва след драматично съдебно заседание, в което в последния момент (или денят на планираното освобождаване) Военната прокуратура поиска удължаване на присъдата на Абу Рама. Решението противоречи на съдебната практика на Върховния съд на Израел, псо ред която затворниците трябва да се държат под арест след изтичане на присъдата им само в най-необикновените случаи …
Габи Ласки, адвокат на Абу Рама заяви:
„Решението Абдала да бъде задържан дори след като присъдата му е изтекла е подигравка не само с понятието за справедливост, но не е и изненадващо. Военната прокуратурата и съдилищата са добре смазана машина на политически мотивираниия нелоялен съдебен процес. „
Адийб Абу Рама, водещ активист от комитет на Билин срещу Стената и Поселенията, бе арестуван на 10-ти юли 2009 година по време на една от седмичните демострации срещу стената в Билин.
Той бе осъден на 12 месеца затвор поради “подбуждане”(призоваване на селяните да участват в седмични протести), но военна прокуратура обжалва присъдата му и така той все още е в затвора, 15 месеца след арестуването, в очакване на решението относно обжалване на прокуратурата.
В случая на Адийб обвинението се позовава на принудителните самопризнания на четирима младежки от Билин – на 14, 15 и 16 години – арестувани по време на нощно нападение от израелски войници и принудени да заявят в разпит без присъствието на адвокат или настойник (и тримата са малолетни), че Адийб им е казал да хвърлят камъни по войниците.
–––––
Джими Картър и The Elders в подкрепа на демонстрантите в Шейх Джара
Мери Робинсън, Ела Бхат и Джими Картър от организацията The Elders (Старейшините*) са в Близкия изток в подкрепа на намиране на решение на израело-палестинския конфликт, но и за да изтъкнат въпросът, че израелската колониална политика пречи на постигането на „справедлив и сигурен мир за всички“. До това заключение стигат след едноседмичното си посещение в региона. По време на посещението те са провели срещи в Газа, Египет, Сирия, Йордания, Израел и Западния бряг.
Посещението им включва и квартала Silwan в Източен Йерусалим, където научават, че много домове са застрашени от разрушаване за да се направи място за King’s Garden Archaeological Park. Много палестински жители на Източен Ерусалим биват принудени да напуснат домовете си, докато еврейските колониални селища се разширяват.
Тези, които са политически активни или говорят открито срещу разширяването на колониалните селища са изправени пред заплахата от депортиране или лишаване от свобода. Експерти и жители са говорили с The Elders (Старейшините) за променящия се характер на Източен Йерусалим, койтп палестинци са принудени да напунат.
The Elders (Старейшините) са се срещнали и с кмета на Ерусалим, за да изразят своето мнение относно строящите се колониални жилища и за разширяването на King’s Garden Archaeological Park. Същевременно, общинските услуги в палестинските квартали са изключително недостатъчни, училищата, водната система и пътища получават много малка част от инвестициите, използвани в останалите части на града.
Представители на палестинските граждани на Израел, които съставляват 20 на сто от населението, се срещнаха също със The Elders (Старейшините), и описаха закони, които ги дискриминират като граждани.
Бившият президент на САЩ Джими Картър заяви:
„Както казах на председателя на Кнесета днес, отношението на Израел към арабските граждани и други малцинства, е много тревожно. Тези хора не се радват на равни социални, икономически и политически права в продължение на десетилетия. Сега има повече от двадесет предложени нови закони, които допълнително ще подкопаят техните права.
Аз съм особено загрижен за предложението, което изисква от не-евреи да поемат ангажимент за вярност към Израел като еврейска държава. Аз не виждам как такава клетва може да бъде в съответствие с правата на мюсюлманите, християните и другите граждани, които не са евреи. „
Водачът на делегацията Mary Robinson заяви:
“Йерусалим е в основата на израелско-палестинския конфликт и ще бъде в основата на всяко бъдещо решение. Променящият се религиозен и етнически характер на града има не само регионални, но и глобални последици.
Ние сме тук за да донесем надежда, но аз бях поразена от действията на властите в Ерусалим. Използват се всякакъв вид методи за обграждане и свиване на палестинското население – тунели, заселници, нови пътища, а сега и създаване на нови туристически атракции върху техните земи. Трябва да бъде намерено решение, което да зачита човешките права на всички.”
Ела Бхат, пионер в борбата за икономическо равноправие на жените и в ненасилствената съпротива заяви:
„Ситуацията днес изглежда много по-зле, отколкото когато бяхме тук миналата година. Напрежението е много по-високо и е налице липса на взаимно доверие, но въпреки това призовавам хората да не прибягват до насилие. Това не означава, че са слаби. Ненасилствената борба изисква голяма смелост и може да доведе до това някои хора да бъдат наранени или дори да загубят живота си. Вярвам, че творческото гражданско неподчинение, което има ясни цели, в крайна сметка ще бъде много по-ефективно.
Ключът към успеха е самостоятелност. Нищо не се променя, освен ако хората не се организират и не намалят зависимостта си от другите. Нужни са съюзници, но силата трябва да идва от вътре. Срещнахме и израелци, и палестинци, които работят за мира и това е показателно. Надявам се, че този дух на мирно съвместно съществуване ще се разпространи. „
Тяхното посещение включваше и участие в демонстрацията в Шейх Джара.
Там те биват посрещнати със следните думи:
Добре дошли! Това е нашата алтернатива!
Тук всяка седмица в знак на протест се събираме палестинци и израелци!
Шейкх Джара се е првърнал в символ.
Символ на лишаването от собственост, символ на дискриминацията, символ на всички несправедливости, на коите се базира нашата система, нашето общество.
Шейх Джара също така се е превърнал в символ на борба, на съпротива и на надежда – за евреи, мюсюлмани и всички останали жители на тези земи.
А Джими Картър отговаря:
От името на Елдърс, искам да благодаря и поздравя всички вас, палестинци и израелци, които се опитвате да намерите решение на тази несправедливост по мирен път – чрез демонстрации за равенство и справедливо отношение. Не вярвам на никога, който твърди, че унищожението или отнемането на дома на дадена семейство е справедливо или помагащо на мира. За това ви поздравяваме и се надяваме скоро услията ви да пожънат успех.
Цялото видео:
Целият доклад за посещението им
Повече за Шейх Джара в статия Шейх Джара и седмичните протести там
–––––––––
*About The Elders
The Elders are an independent group of global leaders, brought together by Nelson Mandela in 2007, who offer their collective influence and experience to support peace- building, help address major causes of human suffering and promote the shared interests of humanity.
The Elders are Martti Ahtisaari, Kofi Annan, Ela Bhatt, Lakhdar Brahimi, Gro Brundtland, Fernando Henrique Cardoso, Jimmy Carter, Graça Machel, Mary Robinson and Desmond Tutu (Chair). Nelson Mandela and Aung San Suu Kyi are honorary Elders.
Bio notes for Elders at press conference:
* Mary Robinson (delegation leader), former President of Ireland, former United Nations High Commissioner for Human Rights.
* Ela Bhatt, Gandhian and founder of the million-strong Self Employed Women’s (SEWA) Association of India.
* Jimmy Carter, former President of the United States of America (1977-81).
Превръщането на мирните демонстрации в престъпление – част 2
След като през август съобщих за палестинеца Абдала Абу Рама, който бе осъден на 1 година затвор, осем месеца след задържането си, за подбуждане и организиране на незаконни демонстрации в Западния бряг.
Тази седмица е ред на Адийб Абу Рама.
Адийб Абу Рама е шофьор на такси от село Билин в Западния бряг и известен със своята отдаденост на ненасилствената съпротива по време на демонстрациите срещу строежа на Стената, която отделя палестинците от техните градини и полета. На 10 юли 2009 година, по време на една от тези демонстраци, той е бил сграбчен от израелските войници, докато е ходел, носейки плакат с послание за съпротива. Оттогава той е държан в затвора. Aдийб е единственият източник на прехрана за своята възрастна майка, своята съпруга и деветте им деца.
Интервю със съпругата му може да прочете тук.
През юли тази година първа инстанция на Съда го осъжда на една година затвор, миналия ден обаче присъдата е била увеличена на 18 месеца от Военния апелативен съд.
Простата сметка показва, че престоят на Адийб в затвора надвишава с 3 месеца първоначалната присъда от една година, за това не е учудващо, че военният апелативен съд я е увеличил с още 6 месеца.
Аз лично винаги свързвам Адийб със следното видео. Един млад мъж, “въоръжен“ единствено с болка в сърцето и горчивата истина в уста се изправя срещу десетина въоръжени израелски младежи.
Няколко месеца след заснемането той бива арестуван. Защо?
Според израелският преподавател в университета Бен Гурион в Тел Авив Неве Гордон:
Ясно е, че стратегията е да се арестуват всички лидери и да бъдат обвинявани в подбудителство. Целта, разбира се, е да се сложи край на мирната народна съпротива в селата и да се смаже веднъж завинаги Палестинското движение за мир.
Палестинската ненасилствена борба, анализ на Неве Гордон
Д-р Неве Гордън е председател на политическия факултет към университета Бен-Гурион в Тел Авив и е автор на книгата “Израелската окупация“. За повече информация вижте страницата му http://www.israelsoccupation.info/
“Често ме питат защо в Палестинските територии няма движение за мир, подобно на израелското Peace Now.
Самият въпрос е проблематичен, тъй като се основава на много погрешни предположения, като например идеята, че има симетрия между двете страни и че Peace Now е политически ефективно движение. Най-важното обаче е грешното предположение, че палестинците са неуспели да създадат народно движение в полза на мира.
Още през септември 1967 г., три месеца след решителна война, в която Западния бряг, Ивицата Газа и Източен Йерусалим бяха окупирани, палестинските лидери решиха да започнат кампания срещу забраната на досегашните палестински учебници и въвеждането на нови израелски такива в палестинските училища. Те не са предприели терористични атаки, както преобладаващите разкази на палестинска опозицията опитват да ни внушат. Напротив, палестинските дисиденти приели методи в стила на Махатма Ганди и обявили обща стачка във всички училища – учителите не отивали на работа, децата излезли на улицата да протестират срещу окупацията, а много търговци затворили магазините си.
Израелският отговор на този пръв протест е бил непосредствен и тежък, Read the rest of this entry
Живот без Адийб – разказ на съпругата му, останала сама с децата си
Адийб Абу Рама, шофьор на такси от село Билин в Западния бряг, е известен със своята отдаденост на ненасилствената сърпотива по време на демонстрациите срещу строежа на Стената. На 10 юли 2009 година, по време на една от тези демонстраци, той е бил сграбчен от израелските войници, докато е ходел, носейки плакат с послание за съпротива. Оттогава той е държан в затвор без присъда и дело. Aдийб е единственият източник на прехрана за своята възрастна майка, своята съпруга и деветте им деца.
Адийб се радва на победата в съда през септември 2007 година
Ето и репортаж от интервю, проведно със съпругата му, Фатма Абу Рама.
Фатма и пет от деветте деца са се събрали във всекидневната стая на бъдещия им зет. Къщата е напълно оборудвана, но стерилността, която цари там, подсказва, че не е обитаема. Доха, която е на 19, ще се премести да живее там след сватбата си, но бракът се отлага, докато баща ѝ Адийб бъде освободен. Умора, гняв и отчаяние се четат в очие на Фатима, те се потвърждават от думите ѝ, призовавщи Господ да помогне на семейството ѝ. Няколко пъти тя обяснява, че няма информация за състоянието на съпруга си, което много е трвожи и изнервя..
Съпругът ми го няма вече почти 9 месеца. На 10 юли 2009 година Адийб участва в седмичната демонстарция в Билин, на този ден войниците го сграбчиха и арестуваха. Официлано бе обвинен в подтикване към насилие. Истината е, че те го арестуваха не за друго, а защото участваше в демонстрациите срещу грабежа на земя, Read the rest of this entry
Шейх Джара и седмичните протести там
Шейх Джара е палестински квартал в Източен Йерусалим.
През август 2009 година 3 семействата на палестински бежанци са били изгонени от домовете си там, а екстремистки еврейски заселници са се настанили в тях. В един от случаите, вещите на едното семейство са били буквално хвърляни на улицата в дъжда от заселниците, пазени от полицейски ескорт.
Семействата – Ханун, Ал-кюрд, и Ал-Гауи, или общо около 60 души са от така наречените 1948-бежанци, дошли от Хайфа, Западен Ерусалим и други части на това, което днес е Израел. Те са били част от група от 28 семейства, заселили се в Шейх Джара през 1956 г., в земя предоставена им от UNRWA и йорданското правителство, и са живеели там досега.
Така семействата Ханун, Ал-кюрд, и Ал-Гауи се превръщат в бежанци за втори път. Но никой няма да им предложи да се върнат в старите им домове в Хайфа или Западен Ерусалим. Вместо това, те живеят на улицата и в палатки, които представители на община Йерусалим многократно са разрушавали.
Заселниците имат частна охрана, заплатена от израелското правителство, но атакуват палестинските семейства почти ежедневно. (Миналата седмица заселник насочи оръжие М-16 към Насър Ал-Гауи). Изрлеската полиция рядко взема мерки срещу тях. В действителност, вместо да ограничава ожесточените нападения на заселници, израелската полиция арестува близо стотина от ненасилствените протестиращи, потъпквайки правото на протест …
Read the rest of this entry
Активист от Били: „Думите не ми стигат“
Това е историята на Ийад Бурнат, палестински мирен активист, разказана пред автора от Electronic Intifada Джоди МакИнтайър:
Моето име е Ийад Бурнат, аз съм на 37 години, женен с 4 деца. Аз съм начело на Националния комитет за съпротива в Билин.
3а пръв път попаднах в затвора на 17-годишна възраст по време на Първата Интифада. Това не бе първото ми участие в ненасилствената съпротива. Винаги съм вярвал, че това е правилният начин да премахнем окупацията. Но както Интифадата ясно показа, израелските военни сили нито разбират, нито одобряват подобни методи.
Една нощ, израелската армия обгради моя дом, извадиха баща ми от леглото му и почукаха на моята врата. Казаха му, че тъй като съм още дете, те само искат да поговорят с мен за 5 минути. Някои от войниците бяха облечени в цивилни дрехи, те ме сграбчиха веднага щом отворих вратата.
Read the rest of this entry
Give me justice first, the peace will follow... 